Решение по дело №3582/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 903
Дата: 5 ноември 2019 г. (в сила от 5 ноември 2019 г.)
Съдия: Ани Захариева Захариева
Дело: 20191100603582
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София,05.11 2019г.

 

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІІ-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

                       ПАВЕЛ ПАНОВ

 

                                        

    при участието на секретаря Гергана Цветкова в присъствието на прокурора Иван Аврамов, след като разгледа докладваното от съдия Захариева ВНАХД № 3582 по описа за 2019 година, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С Решение от 26.10.2018г. по НАХД № 2638/18 г., СРС, НО, 111-ти състав, обвиняемият Р.С.А., е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК

Срещу Решението, в срока по чл.319, ал.1 от НПК, е постъпил протест от прокурор при СРП, с искане за отмяната му като неправилно и постановяване на ново решение от въззивната инстанция, с което обвиняемият А. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказания на основание чл.78а от НК. В протеста се твърди, че по делото са налице достатъчно доказателства установяващи извършване на престъпление по чл.308, ал.1 от НК и неговото авторство. Към протеста е постъпило допълнение след запознаване с мотивите към решението. Прокурорът счита, че изводът на съда относно несъставомерност на деянието е неправилен, тъй като липсата на обозначение на документа за автора на волеизявлението в него, не е основания да се приеме, че е налице негоден предмет на престъпление. Твърди се, че от съществено значение е и факта, че освен, че инкриминираният документ е съставен от обвиняемия с цел да бъде доказан произхода на хранителен продукт, същият е бил използван и представен при проверка на ЦУ на БАБХ, което завишава обществената опасност на деянието.

В разпоредително заседание на 17.09.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК прецени, че протестираната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Съдът е приел, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на държавното обвинение не поддържа протеста на СРП, но не го оттегля. Прокурорът споделя извода на първоинстанционния съд относно липсата на реквизити в инкриминирания документ, които да сочат по един несъмнен начин, че именно обвиняемият е негов съставител с цел използване. Акцентира, че липсата на реквизити като името на лицето внася обосновано съмнение в повдигнатото обвинение, което не може да бъде преодоляно единствено и само с установения положен подпис на обвиняемия. Посочените аргументи не позволяват да бъде постановено осъдително решение, поради което представителят на държавното обвинение моли решението да бъде потвърдено като правилно.

Защитникът на обвиняемия, редовно уведомен се явява пред въззивния съд. Поддържа казаното от представителя на държавното обвинение. Акцентира, че цялата документация на фирмата е била предадена на новия собственик на 29.10.2015 г. и недобросъвестното използване на бланки с подписа на подсъдимия не може да му бъде вменено.

Пред въззивния съд обвиняемият А. в своята лична защита заявява, че се придържа към изложеното от защитника си. Твърди, че към инкриминираната дата не е имал отношения с фирмата и че не е имал достъп до преведената сума по банков път.

В правото си на последна дума обвиняемият моли решението на районния съд да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 375 и сл. от НПК, образувано с внасяне на мотивирано постановление на прокурора. В съответствие с чл. 378, ал. 3 от НПК районният съд е решил делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, като в хода на съдебното следствие не са установени нови фактически обстоятелства, обуславящи връщане делото на прокурора. Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивната инстанция, като не са налице основания за промяна във фактическите изводи, нито има основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен материал. Направените от районния съд фактически констатации, както и оценката на доказателствения материал дадени от този съд, изцяло се споделят от настоящата въззивна инстанция и тя е в следния смисъл:

Обвиняемият Р.С.А. е роден на *** г. в гр. С., ЕГН: **********,***, българин, с българско гражданство, неосъждан, женен, със средно образование, трудово ангажиран.

Обвиняемият А. бил едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество „Л.П.“ ЕООД. На 29.10.2015 г. прехвърлил притежаваните от него дружествени дялове на свидетеля А.Й.. Промяната в собствеността и освобождаването на обвиняемия А. като управител на дружеството била вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията на 17.11.2015 г.

На 11.03.2016 г. била извършена проверка от дирекция „Контрол на храните“ при ЦУ на БАБХ – София в ресторант „Панорама“ към хотел „Маринела“ гр. София по повод постъпил сигнал. Вследствие на проверката било констатирано, че в обекта се извършвало предлагане на четири вида хайвер. Единият от тях бил от есетрова риба с произход България и посочен производител „П.Ч.“ ООД с регистрационен номер BG 1613002, доставен в оригинални опаковки по 100 грама. Продуктът бил доставен от фирма „Л.П.“ ЕООД и бил придружен от търговски документ за произход № 0003/21.12.2015г. относно черен хайвер от есетрова риба руска есетра, количество 4 кг., № на партида L0031.

Към датата на проверката ресторант „Маринела“ бил стопанисван от „Ф.“ ООД, с управител свидетеля Й.Х.. Въз основа на съставената от името на „Л.П.“ ЕООД фактура № **********/07.03.2016 г. с доставчик „Л.П.“ ЕООД и получател „Ф.“ ООД, посочената в документа сума 844,92 лева била преведена по банковата сметка на „Л.П.“ ЕООД в „ПИБ“ АД на 09.03.2016 г.

Към посочения момент, макар че вече не бил управител на „Л.П.“ ЕООД, обвиняемият продължавал да разполага с разпоредителни правомощия по банковата сметка на „Л.П.“ЕООД в „ПИБ“ АД.

Междувременно управител и съдружник в „П.-Ч.“ ООД, както и управител и едноличен собственик на капитала на „Е.-К.‘ ЕООД , които дружества били с предмет на дейност отглеждане, преработка и търговия с риба и рибни продукти, бил свидетелят А.Ч.. Той в качеството си и на управител на визираните дружества не е встъпвал в договорни отношения с „Л.П.“ ЕООД и не е продавала хайвер на въпросната фирма, съответно не е предоставял документ за произход на продукт, произвеждан от фирмите му.

От заключението на назначената в хода на разследването графическа експертиза се установява, че подписът, положен в документ за произход № 0003/21.12.2015 г. и подписът, положен във фактура № **********/07.03.2016 г., графа „съставител“ са положени от обвиняемия А.. Печатът в посочената фактура за „Л.П.“ ЕООД е положен с помощта на печат и тампонно мастило, а печатът, положен документ за произход № 0003/21.12.2016 година, в графа подпис не е положен с печата на „П.Ч.“ ООД.

Тази фактическа обстановка подобно на първоинстанционния съд настоящият съдебен състав прие за безспорно установена въз основа на писмените и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебната фаза на наказателното производство, съдържащи се в приложените доказателствени средства, писмени доказателства и способи за събиране и проверка на доказателства, преценени на основание чл. 378, ал.2 НПК, а именно: показания на свидетелите Д.Д., Й.Х., Р.М., А.Ч., А.Й., заключение на съдебно-графическа експертиза, справка от „ПИБ“ АД, фактура № **********/07.03.2016 г., документ за произход № 0003/21.12.2016 г., удостоверения за актуално състояние, справка за съдимост и други писмени доказателства, приобщени по надлежния ред.

Въззивният съд намира, че при изграждане на фактическите изводи районният съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като е обсъден целия доказателствен материал, като не са допуснати логически грешки при обсъждането му. Резонно контролираният съд е отчел, че събраният доказателствен материал е еднопосочен по отношение предмета на доказване.Настоящата съдебна инстанция споделя решението на районния съд в основата на своите мотиви да постави показанията на по-горе посочените свидетели, оценявайки същите като достоверни. Свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, са дали обективни, логични, последователни показания, които кореспондират помежду си. Свидетелят Д. е бил част от екипа извършил по-горе посочената проверка, в хода на която е бил констатиран инкриминирания документ за произход с № 0003/21.12.2016 г. Неговите показания са високо информативни, последователни и логични, като напълно кореспондират с писмените доказателства по делото – констативен протокол № 2013658/11.03.2016 г. относно извършената проверка. От показанията на свидетеля Д. се извежда информация относно извършената проверка от дирекция „Контрол на храните“ при ЦУ на БАБХ – София в ресторант „Панорама“ към хотел „Маринела“ гр. София и резултата от същата. Правилно контролираният съд се е доверил и на показанията на свидетеля Х. – управител на „Ф.“ ООД – фирмата стопанисвала хотел „Маринела“ към датата на извършване на проверката. Същият потвърждава, че именно той е поръчал и получил черен хайвер от есетрова риба, както и сумата която е заплатил, а именно 844.92 лева. Изложеното от горепосочения свидетеля намира подкрепа в банковите извлечения. На следващо място, с категоричност се установява от показанията на свидетеля Ч., че управляваните от него дружества не са имали договорни отношения с фирма „Л.П.“ ООД, а свидетелят Й. потвърждава, че именно той е управител на „Л.П.“ ООД, която фирма закупил с цел търговия с безалкохолни напитки. Покупко-продажбата на дружествените дялове се установява от договор за покупко-продажба на дружествени дялове и удостоверение за актуално състояние на дружеството. Предвид изложеното, съдът намира за правилен и обоснован изводът, че гласните доказателствени средства и писмените доказателства по делото взаимно се допълват и подкрепя, поради което се довери изцяло на анализираната доказателствена съвкупност.

Настоящият съдебен състав констатира, че показанията на свидетеля М.не съдържат информация от доказателствено значене относно главния предмет на доказване, поради което не намира за необходимо да обсъжда същите.      

            Пред първоинстанционния съд обвиняемият А. се е възползвал от правото си да дава обяснения, в които същият отрича инкриминираният документ да е издаден от него. Обясненията на обвиняемото лице имат двойствен характер. Същите служат като средство за зашита на обвиняемия, но те могат да бъдат и достоверни гласни доказателствени средства. Предвид характера на обясненията те следва да бъдат подложени на внимателен анализ, след който да бъде отговорено на въпроса дали същите са достоверни или не. При съпоставката на обясненията с останалия доказателствен материал настоящата инстанция констатира, че същите намират подкрепа в него относно споделената информация, че обвиняемият няма никакви отношения с фирмата  „Л.П.“ към датата на проверката. Въз основа на писмените документи се установява с точност кога са прехвърлени дружествените дялов, а именно на 29.10.2015 г. В същото време обясненията на обвиняемия А. в частта относно твърдението, че подписът върху инкриминирания документ не е негов, безспорно се опровергава от съдебната графическа експертиза. От заключението на експертизата по един категоричен начин се установява, че подписът положен върху документа за произход е на обвиняемия А.. Предвид така изложения анализ настоящата инстанция се довери частично на обясненията на обвиняемия в частта, която кореспондира с доказателствата по делото.  

Въззивният съд, също като контролираната инстанция, кредитира като обосновано и обективно заключението на извършената в хода на досъдебното производство съдебнографическа експертиза. Заключението е изготвено от вещо лице с необходимата квалификация, като същото е обективно и обосновано, поради което законосъобразно СРС е извел въз основа на него фактическите и правните си изводи.

Въззивната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е направил и правилни правни изводи.

Предмет на документните престъпления съгласно ППВС №3/1982г. са конкретни и изрични писмени изявления на определени лица, които имат пряко или косвено правно значение. Документът съдържа факти или обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или не на такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права и задължения или правоотношения. Важна характеристика на документа е наличието на конкретен автор на отразеното волеизявление в него. Това обстоятелство подлежи на преценка при определяне на вида на документа като истински или неистински. Търговските дружества, от своя страна, обективират своите волеизявления чрез представителния си орган, който винаги е формиран от физически лица.

В конкретния  случай в инкриминирания документ, както правилно е отбелязал контролираният съд, в най-горната част има обозначение „ООД П.Ч.“. Дружествата с ограничена отговорност се представлява от управителя, а като такъв на „П.Ч.“ ООД в Търговския регистър е вписан свидетеля Ч.. В инкриминирания документ никъде не фигурират имената на свидетеля и въпреки, че същият представлява дружеството, не може да се твърди, че на документът е придаден вид, че изхожда именно от този свидетел. Подобно твърдение лежи на предположения, които не могат да бъдат доказани по един категоричен начин, а наличието на каквито и да е съмнение обуславя оправдаването на подсъдимия.

На следващо място, невъзможността да се установи физическото лицето, чиято воля е обективирана в инкриминирания документ създава пречка да се направи преценка, дали същото е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, респективно дали документът е съставен по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. С други думи пред настоящия въззивен състав стои пречка да направи преценка, дали инкриминираният документ е официален такъв по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК.

В заключение настоящият въззивен състав с оглед гореизложените съображения споделя извода, че неперсонифицирано писмено изявление представлява негоден предмет на престъплението по чл. 308, ал. 1 НК.

С оглед липсата на годен предмет остава безпредметно обсъждането на останалите елементи от обективна страна на състава, както и на субективните такива.

По изложените съображения протестът на прокурора при СРП неподдържан, но неоттеглен от прокурора при СГП, следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и неподкрепен от възприетата от съда доказателствена съвкупност. Ето защо първоинстанционният съд законосъобразно е достигнал до своя извод за оправдаване на подсъдимия.

Предвид изхода на делото законосъобразно на основание чл. 190, ал.1 НПК разноските по делото са оставени за сметка на държавата.

Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че протестираното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а протестът – да бъде оставен без уважение, като неоснователен. 

 

Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 26.10.2018г. по НАХД № 2638/18 г., СРС, НО, 111-ти състав

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

                                                                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                      

 

 2.