О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 447
гр.Варна, 26.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №388 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл 274 ал. 1 ГПК.
Постъпила
е частна жалба от “ОТП
Факторинг България“ ЕАД, със седалище гр.София срещу определение
№1640/25.04.2019 г. постановено по т.д. №430/2019 г., по описа на Окръжен съд
Варна, с което е прекратено производството в частта по предявения от
жалбоподателя против В.М.Й. установителен иск с правно основание чл. 422 вр.
чл. 417 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 28 286.83 лева, за която са издадени
Заповед № 112/11.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение, както и
Изпълнителен лист № 240 от 11.04.2016 г. по ч.гр. д. № 226/2016 г. по описа на
Районен съд Девня, претендирани въз основа на Договор за кредит текущо
потребление от 28.04.2015 г., като е обезсилена Заповед № 112/11.04.2016 г. за
изпълнение на парично задължение, както и Изпълнителен лист № 240 от 11.04.2016
г., издадени по ч.гр. д. № 226/2016 г. по описа на Районен съд Девня, в полза
на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *.
Жалбоподателят излага, че постановеният акт е неправилен, тъй като
незаконосъобразно първоинстанционния съд е приел, че цесионерът придобил
вземането след издаване на заповедта за незабавно изпълнение, не е легитимиран
да предяви установителния иск по чл.422 от ГПК.
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК срещу съдебн акт имащ характер на
определение, който подлежи на обжалване, от легитимиран субект, поради което са
допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред ОС - Варна е образувано по иск на “ОТП Факторинг България“ ЕАД,
със седалище гр.София против В.М.Й., с правно основание чл. 422 вр. чл. 417 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 28 286, 83 лева, за която са издадени Заповед №
112/11.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение, както и Изпълнителен
лист № 240 от 11.04.2016 г. по ч.гр. д. № 226/2016 г. по описа на Районен съд
Девня, претендирани въз основа на Договор за кредит текущо потребление от
28.04.2015 г.
В
условията на евентуалност са предявени и осъдителни искове за заплащане на
същите суми, предмет на иска по чл.422 от ГПК.
От
изложените в исковата молба обстоятелства и приложените към нея писмени
доказателства се установява, че по заявление от 16.03.2016 г., подадено от
кредитора „Банка ДСК“ ЕАД е образувано заповедно производство и е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №112/11.04.2016 г. по
ч.гр.д.226//2016 на РС - Девня, въз основа на документ по чл. 417 т.2 от ГПК.
След
издаване на заповедта за незабавно изпълнение, с договор за цесия от 13.12.2016
г., „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на “ОТП Факторинг България“ ЕАД, със седалище гр.София
вземането си срещу ответника В.Й..
Искът
по чл. 422 ал. 1 ГПК е предявен от цесионера на “ОТП Факторинг България“ ЕАД,
със седалище гр.София, в качеството на частен правоприемник на заявителя –
кредитор по договора за банков кредит.
Спорният
въпрос е при частно правоприемство, основано на прехвърляне на вземането чрез
договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение,
легитимиран ли е цесионерът да предяви иска по чл.422 ГПК, ако заповед за
незабавно изпълнение е била издадена въз основа на извлечение от сметка и
произтича от особеното качество на кредитора – банка.
Отговор
на този въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е даден в Решение № 1
от 01.02.2017 г. по т.д. № 3228/ 2015 г. на ВКС, II ТО, с което е оставено в
сила решение N 70/19.03.2015 г.,
постановено по т.д.697/2014 г. по описа на ВнАС, в следния смисъл: когато
заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417 т. 2 от ГПК, при
частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило
след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество
банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда
чл. 422 ал. 1 от ГПК., което разрешение се споделя изцяло и от настоящия
съдебен състав.
В
т.10б от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т.д.4/2013 г. е
формулиран общ принцип, че при частно правоприемство основано на договор за
цесия и настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до
предявяване на иска, легитимиран да го предяви е и цесионерът.
В
конкретната хипотеза, при която е издадена заповедта за незабавно изпълнение -
чл. 417 т.2 ГПК, предпоставка за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение
е наличието на особено качество на кредитора (банка), поради което и неговият
частен правоприемник, трябва да притежава същото качество.
В
този смисъл са и разясненията дадени в т.4г от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т.д.4/2013 г., уреждаща изключение от общото
правило в смисъл, че в хипотезата на чл.417 т.2 от ГПК, доколкото възможността
за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от
сметка произтича от особеното качество на кредитора (банка, държавно
учреждение, община), то и неговият правоприемник - универсален или частен -
трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно
изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ. След
като производството по чл.422 от ГПК е продължение на заповедното и в него се
проверява възникнало ли е изпълнителното основание, то и ограниченията въведени
относно специалното качество на кредитора, следва да се прилагат и в хода на
исковото производство, включително когато заявителят е цедирал вземането преди
стабилизирането на заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист. Ако новият кредитор няма специалното качество, той не
може да се ползва от този ред осигуряващ пряко принудително изпълнение спрямо
длъжника. Затова в тези случаи при прехвърляне на вземането след подадено
заявление от кредитор – банка на друг кредитор, легитимиран да предяви иска по
чл. 422 ГПК е само цедентът, който ще продължи участието си в делото, а
цесионера само при условията на чл. 226 ГПК със съгласието на всички страни в
процеса включително и длъжника. Цесионерът, който е страна по материалното
правоотношение не е лишен от възможността да защити правото си по общия ред с
осъдителен иск. С оглед изложеното, съдът намира че жалбоподателят – ищец в
първоинстанционното производство, не е активно легитимиран да води иска за
установяване съществуването на вземането, предмет на заповедта за незабавно
изпълнение, поради което образуваното въз основа на
исковата му молба съдебно производство е недопустимо.
Несъстоятелно
е позоваването в частната жалба на решение №204/25.01.2018 г. на ВКС по т.д. №
2230/2016 г. по описа на ВКС – I т.о, тъй като предмет на установяване по него
е вземане по заповед за изпълнение, издадена в производство по чл. 410 от ГПК,
в което специалното качество на заявителя е ирелевантно.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, поради частната жалба, следва да се остави без уважение.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “ОТП Факторинг България“ ЕАД,
със седалище гр.София срещу определение №1640/25.04.2019 г. постановено по т.д.
№430/2019 г., по описа на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството
в частта по предявения от жалбоподателя против В.М.Й. установителен иск с
правно основание чл. 422 вр. чл. 417 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 28 286.83
лева, за която са издадени Заповед № 112/11.04.2016 г. за изпълнение на парично
задължение, както и Изпълнителен лист № 240 от 11.04.2016 г. по ч.гр. д. №
226/2016 г. по описа на Районен съд Девня, претендирани въз основа на Договор
за кредит текущо потребление от 28.04.2015 г., като е обезсилена Заповед №
112/11.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение, както и Изпълнителен
лист № 240 от 11.04.2016 г., издадени по ч.гр. д. № 226/2016 г. по описа на
Районен съд Девня, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: