Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-242 03.09.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На двадесет и
първи юли две хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. ЙОРДАНСКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 17 по описа за
2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от ЕТ ,,Кунев-Тодор Кунев“, ЕИК
02069153, със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. ,,Юри Венелин“ №22,
представлявано от Тодор Колев Кунев, ЕГН **********, чрез адв. Теодор Трайков -
БАК, против Решение № 224 от 23.10.2019 г., постановено по гр. дело № 1588/2017
г. по описа на РС - Карнобат, с което съдът е отхвърлил предявения от ищеца против Г.Н.И., ЕГН **********, с адрес: с. А.,
общ. К., обл. Б., иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.365 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати сумата от 6000 лева, представляваща размера на
60 равни вноски от 100 лева за всеки месец, дължими за периода от 30.09.2014г. до
30.09.2019г. съгласно подписано между страните споразумение от 20.04.2010г.,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
исковата молба -21.12.2017г. до
окончателното й изплащане.
Със същото решение, съдът е осъдил ЕТ
,,Кунев-Тодор Кунев“, представляван от Тодор Колев Кунев, да заплати на
ответника Г.Н.И., сумата от 800 (осемстотин лева), представляваща разноски по
делото.
Недоволство от така постановеното
съдебно решение, изразява въззивникът, като намира същото за неправилно и
постановено при нарушение на процесуалните правила. Излага подробни
съображения. Иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Претендира присъждане на сторените съдебно – деловодни
разноски пред въззивната инстанция.
В срока, предвиден в ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемия Г.Н.И., чрез адв. Елена Кокаларова -
БАК, с който се оспорват наведените с въззивната жалба доводи. Иска се
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на
направените пред настоящата инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Карнобат е
предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.365 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по
делото, че на 20.04.2010 г. е подписано споразумение между страните по делото
ЕТ „Кунев – Тодор Кунев“ и Г.И. по силата на което въззиваемият И. се е
задължил всеки месец до тридесето число да внася в касата на въззивника по 100
лева месечно до издължаване на сумата от 38186 евро – представляващи 74685,32
лева. Установено е, че в изпълнение на споразумението въззиваемият И. е внесъл
в касата на ЕТ общо сумата от 400 лева, като е престанал да изпълнява
задължението си.
Първоначално
делото е започнало по заявление на ЕТ „Кунев – Тодор Кунев“ за заплащане
частично на сумата от 6000 лева въз основа на цитираното по-горе споразумение
между страните. КРС е издал заповед за изпълнение №883/24.10.2017 г. по ч.гр.д.
№1285/2017 г., която в последствие е била обезсилена. Предявеният установителен
иск от ЕТ, след дадени указания по ч.гр.д. №921/2018 г. на БОС, е предявен като
осъдителен иск.
Първоинстанционният
съд е изяснил делото от фактическа страна. Установено е, че въззиваемия И. е
започнал работа като шофьор в ЕТ „Кунев – Тодор Кунев“ на 12.09.2009 г. От
представените пред първата инстанция ЧМР-та, взети обяснения от въззиваемия И.
на 12.04.2010 г., изходяща от „Актавис“ ЕАД до ЕТ „Кунев – Тодор Кунев“
претенция от 15.03.2010г., покана до въззиваемия изпратена от въззивника на
25.03.2010 г., споразумение от 20.04.2010 г. подписано между страните, копие на
запис на заповед от 20.04.2010 г., издадена от въззиваемия в полза на ЕТ,
споразумение за цесия от 05.07.2010 г. сключено между ЕТ „Кунев – Тодор Кунев“
и „Актавис експорт интернешънъл“ ЕАД, уведомление от ЕТ до въззиваемия от
06.07.2016г., че въззиваемият И., в качеството на шофьор на ЕТ „Кунев – Тодор
Кунев“, е извършил превоз на товари – 32 европалета с тегло бруто 19469 кг. с
товарен автомобил с рег.№ А3871АН и полуремарке А7239ЕЕ и с получател – склада
на „Актавис“ ЕАД за дните 05 – 11.03.2010 г., се установява, че при
разтоварване на стоката е констатирано, че превозваните банки са с кристали,
което е записано в ЧМР, и поради констатираната увреда „Актавис“ ЕАД – България
е отказал да получи стоката. В дадените обяснения Г.И. е посочил, че не е
поддържал температура от 20 – 30 градуса, защото от Германия не му била дадена
температура по ЧМР.
Пред първата
съдебна инстанция са събрани гласни и писмени доказателства, извършена е
съдебно-счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд е изяснил делото от
фактическа страна и е стигнал до изводи, които се споделят от настоящата
съдебна инстанция.
Вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че формирането на размера
на щетата е въз основа на претенция с изходящ №11/15.03.2010 г. до едноличния
търговец, в която се претендира сумата от 18787,20 евро, представляваща
стойност по фактура на унищожения разтвор, както и сума от 988 евро за
извършване на унищожаването на стоката. Няма спор, че ЕТ се е задължил да
възстанови дължимата сума към „Актавис интернешънъл“ ЕАД и същото е извършено
чрез прихващане по фактури – инвойс към клиент от вземания на въззивното
дружество. Също така е установено, че по отношение на превозваната стока не е
сключена застраховка за товара и ЕТ не е получавал застрахователна сума във
връзка с понесената от търговеца щета от застрахователно дружество.
Въззиваемият–ответник
Г.И. в хода на производството е направил възражения за нищожност и унищожаемост
на сключеното между страните споразумение от 20.04.2010 г.. Първото възражение
се позовава на разпоредбата на чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, като страната
твърди, че приложеното споразумение не представлява договор за спогодба по
смисъла на чл.365 от ЗЗД, тъй като е налице накърняване на добрите нрави.
Второто възражение се основана на разпоредбата на чл.26, ал. 2 от ЗЗД – липса
на съгласие за сключването му и липса на основание. При условията на
евентуалност е предявена претенция по чл.27 от ЗЗД, във вр. чл.29 от ЗЗД –
сключване на договора при условията на измама, като се твърди, че въззивникът е
въвел в умишлено заблуждение въззиваемата страна. На основание чл.27 от ЗЗД,
във вр. с чл.30 от ЗЗД е направено възражение за унищожаемост на споразумението
между страните поради принуда от страна на едноличния търговец чрез възбуждане
на основателен страх у въззиваемия.
Съгласно чл.365,
ал.1 от ЗЗД спогодбата представлява двустранен договор, с който страните
прекратяват съществуващ помежду им правен спор или избягват такъв възможен
спор, като си правят взаимни отстъпки. Целта на договора за спогодба е уреждане
на отношенията така, щото да се изгладят противоречията помежду им и всяка от
страните да направи определени отстъпки. Договорът за спогодба има възмезден
характер и е свързан с разместване на имуществени блага в патримониума на
страните. Договорът по своята същност е комутативен, тъй като всяка от страните
знае предварително какви отстъпки и какви престации ще получи, съответно ще
дължи. Договорът изисква основание за сключването му – кауза.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че при анализиране на доказателствения материал по
делото първостепенния съд е достигнал до извод, че представеното споразумение е
нищожно на основание чл.26, ал.2, предл.пето от ЗЗД – липса на основание за
сключването му и поради този факт е отхвърлил претенцията. В представеното
споразумение от 20.04.2010 г. на практика съществуват клаузи указващи на въззиваемия
И. да поема задължения по двустранния договор, без това да е свързано с взаимни
отстъпки между страните. Твърдяното от процесуалния представител на въззивника,
че отстъпка е обстоятелството, че претендираната сума е без задължение за
заплащане на лихва, в същност не представлява отстъпка по смисъла на закона,
още повече, че посочената в споразумението сума е в размер на 38186 евро, а
представеното споразумение за цесия посочва сумата от 34386,20 евро, което
представлява и доказателство за това, че ЕТ към момента на подписване на
споразумението не е знаел точната стойност на щетата.
Следва да се има
предвид и обстоятелството, че въззиваемият, в качеството си на работник,
отговаря спрямо работодателя при условията на пълна или ограничена имуществена
отговорност по смисъла на КТ. Ограничената имуществена отговорност е до три
работни заплати – чл.203 от КТ, а пълната имуществена отговорност, съобразно
чл.211 от КТ, може да бъде осъществена само по реда на съдебното производство.
Данни за проведено съдебно производство по чл.211 от КТ по делото липсват. Процесното
споразумение между страните е подписано на 20.04.2010 г., а споразумението с
„Актавис“ датира от 05.07.2010 г., което означава, че към момента на подписване
на споразумението от месец април стойността на щетите не е била изяснена.
Работодателят е направил опит да репарира част от щетите в следствие нанесената
вреда на стоката чрез подписване на споразумение между страните по делото, но излизайки
извън приложното поле на КТ и вменявайки последствията във вина на лицето,
извършило превоза, е участвал в подписване на незаконосъобразен договор, което
на практика води до неоснователност на претенцията.
Пред настоящата
съдебна инстанция въззиваемият чрез процесуалния си представител е поискал присъждане
на сумата от 900 лева, като процесуалния представител на ЕТ „Кунев – Тодор
Кунев“ на основание чл.78, ал.5 от ГПК е направил възражение за прекомерност.
Съдът намира, че на въззиваемият с оглед направеното възражение се дължи сумата
от 630 лева, която следва да му бъде заплатена от въззивника.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 224 от 23.10.2019 г.,
постановено по гр. дело № 1588/2017 г. по описа на Районен съд – Карнобат.
ОСЪЖДА
ЕТ ,,Кунев - Тодор Кунев“, ЕИК 02069153, със седалище и адрес на управление: гр.
Карнобат, ул. ,,Юри Венелин“ №22, представлявано от Тодор Колев Кунев, ЕГН **********,
чрез адв. Теодор Трайков - БАК, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.И., ЕГН **********, с адрес: с.
А., общ. К., обл. Б., сумата от 630 лева – разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчване препис от решението на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.