Решение по дело №11489/2017 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№106/11.1.2018г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и седемнадесета година, проведено в състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ                                                                               

при участието секретаря Гергана Дженкова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №11489 по описа на Варненски районен съд за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се развива по предявен иск с правно осн. чл. 422 ГПК от С.Б.С. АД, *** срещу Д.П.Т. ЕГН ********** с адрес *** за приемане за установено, че ответницата дължи сумата от 14,00 лева /четиринадесет лева/ - главница, дължима по Договор за продажба на изплащане № *********/11.12.2015 г., сключен между длъжника Д.П.Т. и „М.“ ЕАД, която сума е заплатена от кредитора „С.б.с.“ АД, в качеството му на поръчител на „М.“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.06.2017 г. до изплащане на вземането, като и сумата от 0.87 лева мораторна лихва за забава от 08.12.2016 г. до 16.06.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4276/20.06.2017г., постановена по гр. дело № 8026/2017г. на ВРС.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С договор № *********/11.12.2015г. между ответницата и дружеството „М.” ЕАД е възникнало облигационна задължение за продажба на изплащане на  таблет марка „Леново” със сериен номер НА0G4SBF.

Представен е договор за поръчителство от 07.11.2014г. между „М.” ЕАД и С.Б.С. АД, по силата на който ищеца поема задължение да обезпечи вземането на абоната към „М.” ЕАД, което е възникнало по договор за продажба на крайно устройство на изплащане.

С уведомление №9700/14.12.2016г. „М.” ЕАД уведомява ищеца, че е получил от ищеца сумата от 14,00 лева, която се явява дължима от абоната по договор № *********/11.12.2015г.

С уведомление №2116101200127 С.Б.С. АД уведомява ответницата, че дължи сумата от 14 лева, за която е издадена фактура № *********/11.12.2015г., което вземане произтича от договор № *********/11.12.2015г.

По делото е представено платежно нареждане от 10.11.2017г., с което ответницата заплаща сумата от 40 лева в полза на ищеца, а като основание посочва дело № *********, което в съдебно заседание уточнява, че така посоченото основание съставлява номер на фактура, от която произтича задължението й за плащане на процесната сума, за което е уведомена от ищеца.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от страна на длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати,  има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането -  чл.143, ал.1, изр. първо ЗЗД. Съгласно този текст, когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя и той изпълни задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като е уведомил за предявения срещу него иск.  Става дума за т. нар. регресно вземане, което поръчителят придобива срещу длъжника и което е израз на общия в гражданското право принцип за забрана на неоснователното обогатяване. В тази връзка следва да се отбележи, че законодателят използва термина „иск” в материалноправното му значение на „вземане”, поради което при неуведомяване длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя (Р-229-2012, ІV г.о. на ВКС). Съгласно чл.141, ал.1 ЗЗД длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата. Както бе посочено по-горе, когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя и той плати, има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. 

В случая липсва спор, че ищеца има качество на поръчител по отношение на ответница, което му качество е възникнало въз основа на договор от 07.11.2017г. с търговското дружество „М.” ЕАД. Не се спори, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че поръчителя е заплатил на кредитора сумата от 14 лева, която се явява задължение на ответницата, което произтича от договор №*********/11.12.2015г. за продажба на изплащане таблет „Леново”. Установява се, че поръчителя - ищец е поканил ответницата да заплати процесната сума, поради което за поръчителя се явява възможността да претендира от длъжника плащане на всичко заплатено в полза на кредитора.

В хода на съдебното производство ответницата ангажира писмени доказателства, от които се установява, че процесната сума – главница и мораторна лихва е заплатена. Плащането е осъществено на 10.11.2017г., като основание на същото, съобразно дадените обяснения на ответницата в о.с.з. е посочен номера на съответната фактура, която е цитира от ищеца в уведомлението за задължението й. В действителност така цитираното в платежния документ основание кореспондира със съдържането на уведомлението от ищеца до ответницата, от което произтича задължението й. Така изложеното налага извода, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, поради заплащане на предявените  претенции, което обстоятелство следва да бъде ценено на осн.чл. 235, ал.3 ГПК, като правопогасяващо процесното вземане на ищеца.

По отношение на разноските:

Ответникът е станал причина за завеждане на съдебното производство и предявяването на исковата молба, доколкото същия е заплатил на ищеца процесните суми едва на 10.11.2017г., т.е. след депозиране на заявлението в съда – 16.06.2017г., то същия следва да понесе и сторените от ищеца разноски по настоящото дело. Тук следва да бъде посочено, че в хипотезата на чл. 422 ГПК, в която се развива и настоящото производство делото се счита за образувано от депозиране на самото заявление в съда, поради което длъжникът отговаря за разноски сторени в заповедното производство дори и при плащане на задължението си след образуване на заповедното производство, а доколкото плащането е осъществено и след депозиране на исковата молба в съда – 09.08.2017г., с която е образувано и настоящото исково производство, то ответницата следва да понесе и разноските сторени от ищеца за исковото производство. Заплащането на задължението следва предявяването на иска в съда, с оглед на което съдът прави извода, че това е и причината за осъщественото плащане, което предполага основателност на искането на ищеца, ответникът да заплати сторените от него съдебно – деловодни разноски в размер на 820 лева, от които 435 лева в исковото производство, от които 360 лева с вкл. ДДС възнаграждение за процесуално представителство и 75 лева доплатена държавна такса, съответно сумата от 385 лева, от които 360 лева с вкл. ДДС възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство и 25 лева заплатена държавна такса.  

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С.Б.С. АД, *** срещу Д.П.Т. ЕГН ********** с адрес *** за приемане за установено, че ответницата дължи сумата от 14,00 лева /четиринадесет лева/ - главница, дължима по Договор за продажба на изплащане № *********/11.12.2015 г., сключен между длъжника Д.П.Т. и „М.“ ЕАД, която сума е заплатена от кредитора „С.б.с.“ АД, в качеството му на поръчител на „М.“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.06.2017 г. до изплащане на вземането, като и сумата от 0.87 лева мораторна лихва за забава от 08.12.2016 г. до 16.06.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4276/20.06.2017г., постановена по гр. дело № 8026/2017г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК.

Осъжда Д.П.Т. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на С.Б.С. АД, *** сумата от 820 (осемстотин и двадесет) лева, от които 435 лева сторени разноски в исковото производство, от които 360 лева с вкл. ДДС възнаграждение за процесуално представителство и 75 лева доплатена държавна такса, съответно сумата от 385 лева сторени разноски в заповедното производство, от които 360 лева с вкл. ДДС възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство и 25 лева заплатена държавна такса, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок  от връчването му на страните.

                                                                                     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :