Р Е Ш Е Н И Е
гр. К. 26.04.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД К., трети състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар Д.М., като
разгледа АНД № 88 по описа за 2020
година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на В.Г.Б., ЕГН ********** ***, подадена чрез упълномощен
представител – адвокат Д.П. от САК, против Наказателно постановление №
19-1204-002862 от 18.10.2019 г., издадено от Началник група при ОД на МВР
сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са му
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП, като го
счита за незаконосъобразно и неправилно, поради което иска неговата отмяна.
Твърди, че към
момента на нарушението в района на фирма С. не е била поставен пътен знак В26
за ограничение на скоростта. Твърди, че процесния участък се намира извън
населено място, поради което е разрешена скорост до 90 км.ч. Твърди, че не е
спазено изискването за предварително обозначаване по начините и средствата,
посочени в ЗДвП. Твърди, че неправилно АНО е обозначил мястото на движение като
„населено място“. Твърди, че техноческото средство, с което е установена
скоростта е било негодно техническо средство към момента на заснемането – не е
преминало през задължителните първоначална и последващи проверки от Българския
институт по метрология съгласно Закона за измерванията.
Твърди, че
АУАН е невъзможно разчитане докрай на текста в АУАН, което ограничава правото
му на защита. Твърди съставяне на АУАН и НП в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН.
Иска отмяна
на НП, а алтернативно намаляване на наказанието до минимума, като твърди, че
жалбоподателя няма никакви наказания за нарушаване на ЗДвП.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява, като не се явява и упълномощения
представител. Писмено се поддържа жалбата
и исканията.
Въззиваемата
страна – ОД на МВР С. не изпраща представител, като в съпроводително писмо се
заявява искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на НП.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 14дневен срок. НП е
издадено на 18.10.2019 г., връчено е на жалбоподателя на 15.02.2020 г., което е
видно от приложено копие на картон на НП, докато жалбата е изпратена по пощата
на 21.02.2020 г. /л.24/. Без значение е
факта, че е заведена /неизвестно защо с такова закъснение/в регистратура на
въззиваемата страна на 09.03.2020 г.
По същество е неоснователна.
Обжалваното
НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
бланков № 285760 от 10.09.2019 г., съставен срещу жалбоподателя за това, че на 23.07.2019
г., около 07.54 часа, обв. Софийска, общ. К., гр. К., ул. „Л.Ш.“ № 1В до фирма С.
с посока към гр. С., в населено място управлява л.а „А. А4“ с рег. № СО *** АМ,
лична собственост, като извършва следното: При максимално разрешена скорост за
движение 50 км.ч. се движи със 101 км.ч. Приспаднат 3% толеранс в полза на
водача. Скоростта измерена с АТСС ТFR 1-М с фаб. № 508. Снимков материал от клип № 4943 видян
от водача. Наказуемо превишение 51 км.ч.
Нарушението
е квалифицирано в АУАН като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В АУАН е
посочено също така, че са иззети като доказателства контролен талон, декларация
по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП и снимков материал от клип № 4943.
Препис от
АУАН е връчен на жалбоподателя без да са отразени възражения.
По идентичен начин, словесно и като правна
квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП. В НП също така е
квалифицирано нарушението словесно като: Водач превишаващ максимална скорост за
населено място над 50 км.ч.
С
обжалваното НП на жалбоподателя са наложени, предвидените в чл. 182, ал. 1, т.
6 от ЗДвП административни наказания лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 3 месеца и глоба 700 лева.
В хода на
съдебното следствие не са събирани гласни доказателства.
От
приложените писмени такива се установи следното: На 23.07.2019 г., около 07.54
часа, лек автомобил „А. А4“ с рег. № СО *** АМ, собственост на жалбоподателя е
бил управляван от него в района на гр. К., по ул. „Л.Ш.“ /част от ВП II-81/, в близост до фирма
„С. П.П.“ ООД, намираща се на адрес „Л.Ш.“ № 1В, при което управляваният от
жалбоподателя автомобил се е движил в посока към гр. С. със скорост от 104
км.ч., регистрирана с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип ТFR 1-М с идентифик. № 508. При
установяване на скоростта на движение, с която се е движил автомобила,
управляван от жалбоподателя посочената система за видеоконтрол е регистрирала
това със автоматичен снимков материал – клип № 4943, от който е видно
превозното средство, регистрационният му номер, както и данни за дата, час и
точно местоположение – чрез координати, като в протокол за използване на
техническото средство за същата дата е посочено, че измерването е в стационарен
режим, че са отчитани скоростите на приближаващи автомобил, като мястото е
идентифицирано като населено място – гр. К. по ВП II-81 до фирма С.. Пътен знак Д 12,
обозначаващ край на населено място – гр. К. в посока към гр. С. е поставен след
участъка, в който се намира фирма „С. П.П.“ ООД.
Техническото
средство от посочения тип ТFR 1-М е одобрен тип средство за измерване с
разрешение, вписано в регистъра под № 4835 на 24.02.2010 г., със срок на
валидност 24.02.2020 г.
Техническото
средство е преминало последващ контрол на 31.05.2019 г. като съгласно Заповед №
616 от 11.09.2018 г. на председател на Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г., е определен едногодишен
срок за периодични проверки на средства за измерване – скоростомери.
АУАН е
съставен на жалбоподателя и след прилагане на декларация от негова страна, с
която на 10.09.2019 г. /дата на съставяне на АУАН/, е декларирано от негова
страна, че на 23.07.2019 г. е управлявал собственият си автомобил „А. А4“ с
рег. № СО *** АМ.
Описаните обстоятелства съдът установи без никакви
противоречия от приобщените писмени доказателства – посочените по-горе АУАН и
НП, картон на НП, декларация по чл. 188 от ЗДвП, протокол за използване на
техническо средство, ежедневна форма на отчет, Протокол за последваща проверка,
Справка МПС, Справка водач, Удостоверение за одобрен тип, Справка от Община К.
л.67, както и от веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП
- Клип № 4943.
Материалната компетентност на актосъставителя – Г.Б.Б.,
заемаща длъжност мл. автоконтрольор произтича от заповед № 8121з-515 от 14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 189, ал. 1, вр.
чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, са определени лицата, имащи право да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Материалната компетентност на лицето, издало обжалваното
НП, заемащо длъжността началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР С.,
е установена със същата заповед.
По
същество, след преценка на изложените обстоятелства, съдът счита, че с обжалваното
наказателно постановление законосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за извършеното нарушение на закона за движението по пътищата, след
като по несъмнен начин е установено, че на въпросната дата жалбоподателя е
управлявал посоченото моторно превозно средство със скорост превишаваща
максимално разрешената за движение в населено място, поради което наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
От
обективна страна се установи без съмнение, че на 23.07.2019 г., около 07.54
часа жалбоподателят е управлявал описаното МПС - лек автомобил „А. А4“ с рег. № СО *** АМ,
собственост, лична собственост на
територията на населеното място гр. К., при което превозното средство се е
движело със скорост от 104 км.ч., което е установено с одобрен тип техническо
средство тип ТFR 1-М с идентифик. № 508, като от страна на АНО е приета скорост
на движение 101 км.ч. след приспадане на възможната грешка/отклонение в
точността на показанията на техническото средство /посочени в протокола за
последваща проверка/.
Налице е
движение на моторното превозно средство със скорост, превишаваща разрешената в
конкретния район с 51 км.ч., за което действие е предвидена санкцията по чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, предвиждаща, че: „Водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 км.ч. - с
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство…“, като размера на предвидената санкция, съответно наложена изключва
възможността за преценка на конкретната тежест на нарушението и определяне на
наказанието в определените от закона рамки – горна и долна граница.
Жалбоподателят
е осъществил и от субективна страна съставът на предвиденото нарушение, след
като е управлявал МПС със скорост, превишаваща установената за движение в
населено място, като е съзнавал отделните обективни признаци – че управлява МПС
в населено място, и скоростта му на движение превишава установената с чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП скорост на движение на конкретния вид моторно превозно средство в
населените места.
Правилно е
съставен АУАН, съответно и НП, а не ЕФ, след като за конкретното нарушение е
предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“, а така също е
предвидено и отнемане на контролни точки, в които случаи чл. 189 изисква
провеждане на административно-наказателното производство по обичайния ред.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя,
отнасящи се до нередовност на техническото средство. Представени са
доказателства както, че конкретното средство е одобрен тип за измерване, така и
за преминаването на техническото средство през последваща проверка,
удостоверяваща годността му да извършва надлежно измервания и в момента на
установяване/заснемане на автомобила, управляван от жалбоподателя.
Неоснователни
са и възраженията за мястото на нарушението, след като района от ул. „Л.Ш.“,
където на № 1В се намира фирма С. е част от населено място – гр. К., за която е
предвидено ограничение за движение със скорост над 50 км.ч., в каквато насока е
изискана и представена изрична справка от Община К..
Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1204-002862
от 18.10.2019 г., издадено от Началник група при ОД на МВР С., сектор „Пътна
полиция“, с което на В.Г.Б., ЕГН ********** ***, на основание чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 700 /седемстотин/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.
Решението може да се обжалва от
В.Г.Б. *** пред Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок,
считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се
изпрати на жалбоподателя, чрез адвокат П. и въззиваемата страна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: