РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 13.08.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди дванадесет и първа
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6617 по описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***, чрез ю.к. ***срещу
П.И.Ш. ЕГН **********,*** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 636,19 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 578,82 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г.,
както и 57,37 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.02.2018 г.
до 07.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 4132/2020 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която в срок е постъпило
възражение, поради което и предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен № ***, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ,
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно
поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в
областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150
от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се,
че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване
в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 4132/2021 г.
извлечение от сметка за абонатен номер № *** ответника е използвал доставяната от
ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си. Сочи, че сумите за
топлинна енергия за процесния период са изчислявани от ищеца по изготвяни
отчети на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от наредба №16-334/06.04.2007 г. на
Топлоснабдяването. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление с
ИРУ за процесния период в размер на 1,02 лева; сума за отопление без ИРУ за
процесния период в размер на 177,52 лева; сума за отопление отдадена от сградна
инсталация в размер на 262,28 лева; сума за БГВ в размер на 0,54 лева за
процесния период; сума за услуга дялово разпределение в размер на 54,58 лева а.
Твърди се, че в имота на ответника има монтирани три броя ИРУ, един водомер и
щранг лира в баня. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в
настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди
разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника оспорва основанието на
предявения иск. Твърди, че по делото липсват доказателства, че ответникът е
клиент на ТЕ. Излага, че не са представени доказателства и, че ОУ са влезли в
сила и са породили своите последици. Сочи, че ищецът не е представил и
доказателства за това по какви цени е формирана главницата, променяна ли е тя и
дали цената е регулирана съобразно изискванията на чл.30, ал.1 ЗЕ. Твърди, че
не е доказан и фактът, че ответникът е ползвал процесната ТЕ. Оспорва
приложената справка- извлечение за консумирана ТЕ. Счита, че претендираната от
ищеца стойност на доставена ТЕ за сградна инсталация противоречи на чл.9, §3,
б. „н“ от директива 2012/27/ ЕС. Излага, че за да се претендира от ищеца сума
за потребена и назаплатена ТЕ следва да се докаже, че е извършено дялово
разпределение на ТЕ в сградата на ищеца за исковия период на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение, каквото счита, че не е представено. Твърди,
че главницата е определена в нарушение на ЗПП и Директива 2011/83 относно
изискването за ясни, недвусмислени и лесно разбираеми сметки. Счита и, че
предявения иск по чл.86 ЗЗД за неоснователен и недоказан.
В проведеното по
делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага, че по делото не е
установено по безспорен начин, че същият е собственик на процесния топлоснабден
имот.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 4132/2020 г.
по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми:
сумата от 578,82 лева главница за потребена топлинна енергия в периода
01.12.2017
г. – 30.04.2020
г., 57,37 лева
лихва за забава за периода 02.02.2018 г. до 07.08.2020 г., законна лихва
от датата на подаване на заявлението – 24.08.2020
г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за държавна
такса в размер на 25,00 лева и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към ДВ бр.8/24,01,2017 г.Въз основа
на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 2252/25.08.2021 г.,
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с оглед указанията
на съда ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
Приобщени като част
от исковото производство са както Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите
условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр.
Плевен.
От приложената по
делото Препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна
енергия се установява и какви са начисляванията за консумираната топлинна
енергия за абонатен номер №***, водена на името на ответника.
Приобщени като
доказателство по делото са и договор №70/10.09.2002 г. и споразумителни
протоколи към него се установява че, между „Техем сървисиз“ ЕООД, в качеството
си на изпълнител и ЕС, находяща се в *** в качеството си на възложител е
сключен договор, по силата на който на изпълнителят е възложено да извършва
индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода, вкл. и издаване на индивидуални сметки.
Установява се от
представените по делото КП и свидетелства за проверка, че е извършена
метрологична проверка на средствата за измерване на топлинна енергия в
процесната топлоснабдена сграда през 2017 г. и 2019 г.
Видно
е от приложената по делото справка от Дирекция „Приходи от местни данъци и
такси“ е, че процесния топлоснабден имот е деклариран от П.И.Ш. и *** въз
основа на Договор № РД-15-94/03.02.1988 г. на ОНС- Плевен.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно
че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът
на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответницата е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение от
длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Спорно по делото на първо място е дали
ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот. Видно е от приобщената
по делото информация от „Дирекция местни данъци и такси“, че имотът е
деклариран от ответника, като за установяване правото си на собственост е
представил надлежен документ за собственост. Поради изложеното съдът намира за
доказано, че ответникът е съсобственик на процесния топлоснабден имот. Установява
се и, че сградата, в която се намира
имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД. Поради
изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см.
на чл.153 ЗЕ според
който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за
плащането, на която не е необходимо изпращането на покана. От представената по
заповедното производство препис – извлечение от сметка за задълженията за
заплащане на консумирана топлинна енергия се установява и каква е главницата и
лихвата в посочените от ищеца размери.
Въз основа на представените
доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в
качеството си на потребител на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на
топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от
ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответницата дължат
процесните в исковото производство суми – главница и лихва.
Спорно по делото е дали ответникът, доколкото
е собственик на идеална част следва да отговаря за цялото задължение или само
за припадащата му се част. В случая е без значение това, че имотът има и друг собственик или
собственици, защото дори и да е съсобственик ответникът, самият факт, че той е
носител на вещно право върху имота, го прави потребител. Какви са квотите между
отделните съсобственици, какви са вътрешните им отношения досежно изпълнение на
общите им задължения по плащане на консумативните разходи за техния имот и кой
от тях каква отговорност и в какъв размер пред третите лица- кредитори носи, са
въпроси, които не оказват никакво влияние върху качеството на ответника като
потребител на услугите, предоставяни от ищеца, защото не касаят качеството
абонат, а уреждат облигационни отношения между съсобственици. След като от една
страна нормативната база- ЗЕ и ОУ на оператора, не изискват абонат да бъде само
едноличният собственик на топлоснабдения имот, а от друга- ищецът не е предявил
иска против ответника в качеството му на съсобственик само досежно неговата
квота, лицето остава задължено към дружеството за целия размер на дълга.
Предвид изложеното съдът намира, че към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване
на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК
за ответницата е съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесната
сума.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На заявителя
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 75.00 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 475,00 лв, от които
75,00 лв. заплатени държавни такси, 300 лева за възнаграждение за особен
представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение,
направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8
(Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна
сложност, поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя
на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че П.И.Ш. ЕГН **********,*** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, обща сума в размер на обща сума в
размер на 636,19 лева за консумирана топлинна енергия, от които 578,82 лева –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., както и 57,37 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 02.02.2018 г. до 07.08.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.И.Ш. ЕГН **********,***
да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, сумата от 75,00 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 4132 по описа за 2020 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.И.Ш. ЕГН **********,***
да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор ***, сумата от 475,00
лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: