№ 319
гр. Пловдив, 22.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Веселин Г. Ганев
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600346 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 440 ал. 2 НПК.
С определение № 656/26.07.2022 г., по ЧНД 1277/2022 г. Пловдивският
окръжен съд оставил без уважение молбата на Д.Л.Д. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказание в размер на 1
година и 4 месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 1618/2021
г. по описа на Районен съд - Пловдив.
Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият Д.Д.,
който го е обжалвал с искане то да бъде отменено и се уважи молбата му за
предсрочно условно освобождаване.
Началникът на затвора и Окръжна прокуратура - Пловдив не са взели
становище по жалбата.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В мотивите към атакуваното определение Пловдивският окръжен съд е
направил внимателен, точен и прецизен анализ на поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
1
Осъденият Д.Д. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора -
Пловдив, в размер на 1 година и 4 месеца при първоначален „строг” режим.
То му е наложено по НОХД № 1618/2021 г. по описа на Пловдивския районе
съд за престъпления по чл. 206, ал. 1 НК и по чл. 195, ал. 1 НК с приложение
на чл. 24 НК. По реда на чл. 68, ал. 1 НК е приведено и предходно условно
наказание в размер на 2 години лишаване от свобода с протоколно
определение №6092/20.10.2021 г. по същото дело
Осъденият е постъпил в затвора на 14.01.2020 г. Първоначално е
изтърпял приведеното условно наказание от 2 години лишаване от свобода.
Настоящото наказание в размер на 1 година и 4 месеца е приведено в
изпълнение на 11.02.2022 г., като е приспаднат периодът на задържането му в
размер на 2 месеца и 24 дни.
След депозиране на молбата, което е сторено още на 29.06.2022 г., е
придобил право на условно предсрочно освобождаване на 18.07.2022 г., Към
03.08.2022 г. неизтърпяният остатък от наказанието е в размер на 7 месеца и
14 дни.
Не може да бъде споделен основният довод, който се развива във
въззивната жалба, че Д.Д. е дал доказателства за своето поправяне и
преценката в обратната насока, направена в мотивите на атакуваното
определение е неправилна.
Според становището на началника на затвора – Пловдив,
пробационният доклад, справката за награди и наказания, както и от
останалите материали по досието на осъдения, той е определен като
агресивен, конфликтен, манипулативен. Наказван е многократно за
психически тормоз и конфликтни отношения с други лишени от свобода,
както и за притежание на забранена вещ. Не приема ограничения,
непрекъснато изразява претенции, не поема отговорност за действията си, а я
прехвърля върху другите. Осъденият не желае и не цели личностна промяна.
Той не работи в затвора. Не е награждаван, наказван е 4 пъти. Не може да не
се отчете обстоятелството, че последното му наказание е от 10.06.2022 г. вкл.
и за закани към инспектора-психолог на затвора. Следователно не може да
бъде споделено възражението в жалбата, че наказанията не следва да се
преценят като небрлагоприятна характеристична данна по отношение
поведението му.
Предвид на изложеното и настоящата инстанция приема за коректно
становището на началника на затвора, че планът към присъдата не е изпълнен
и досегашния му престой в контролирана среда не е оказал необходимия
превъзпитателен ефект. Прогнозата за развите на осъдения е неблагоприятна
и в МЛС и на свобода.
Рискът от рецидив е в средни към високи стойности при постъпването в
затвора - 70 т., а последната му оценка сочи завишени стойности – 73 т.
Рискът от сериозни вреди е нисък. Осъденият не осъзнава последиците от
допуснатите грешки, липсва самокритичност.
2
При това положение е очевидно, че работата по плана на присъдата с
него трябва да продължи, предвид липсата на достатъчно доказателства за
поправяне, липсата на съзнание за нанесените вреди, необходимостта от
изграждане на умения за прогнозиране на резултатите от собствените
действия, формиране на по-сериозно и отговорно самокритично отношение,
както и на нагласи за съобразяване с общоустановените норми и правила.
Остатъкът от наказанието следва да се изтърпи, за да се даде възможност на
затворническата администрация да продължи корекционната дейност спрямо
осъдения.
Пловдивският апелативен съд изцяло споделя становището на първата
инстанция, че от приложените материали, към момента, желанието за
промяна от негова страна, включително и отразеното в жалбата, е
декларативно.
Пловдивският апелативен съд счита, че макар и да са налице
формалните предпоставки на чл. 70 ал. 1 т. 1 НК, не са постигнати целите на
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по отношение на осъдения Д.Д.. Не
може да се приеме, чеНАСТОЯЩАТА ИНСТАЦИЯ СЧИТА чеението на че
заниетотрация, която настоящата инстанция напълно споделя. при него е
приключил възпитателният процес. Поради това и не е налице втората
изискуема предпоставка на закона, а именно наличие на доказателства за
поправянето му.
Неоснователно е възражението в жалбата, че е нарушено правото на
защита на осъдения, чрез провеждане на заседанието чрез видеоконференция.
Действително в разпореждането за насрочване №948/18.07.2022 г. съдията-
докладчик се е съобразил с искането на Д.Д. за лично участие в съдебното
заседание и е разпоредил той да бъде конвоиран до съда. При разглеждане на
делото обаче осъденият изрично е заявил, че е съгласен делото да протече с
видеоконферентна връзка /л.23 ЧНД/. Съдът се е съобразил с това негово
желание и заседанието е протекло по този ред.
И пред настоящата инстанция се поддържа доводът за влошено
здравословно състояние, за което не са представени доказателства, а данни за
сериозни оплаквания в тази насока няма и в приложеното затворно досие.
Отделно от това в ЗИНЗС – чл.128 и сл., е регламентиран начинът за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода и няма пречка в
случай на необходимост на осъдения да бъде оказана висококвалифицирана
медицинска помощ.
Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира, че
атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 656/26.07.2022 г., по ЧНД 1277/2022
3
г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4