Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 05.06.2019 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
четвърти септември две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 388 по описа за 2018 година,
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила жалба от С.А.Н. ЕГН ********** *** против наказателно
постановление № ....2017 г., издадено от Началника на РУ-МВР-К………….., с което
за нарушение по чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е
наложено наказане „глоба“ в размер на 50
лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 10 лева и
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено
изцяло.
Въззиваемият не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На …………..2016
г. служителите на РУ на МВР-К... А.В. и Ю.А. се намирали в района на
кръстовището между ул. „К………..“ и „А…………….“ в гр. К..., когато възприели
приближаващ се автомобил „Ф……………..“ с рег. № С…………………….. Свидетелите подали
сигнал със стоп палка, но водачът не спрял и продължил движението си.
Полицейските служители го последвали със служебния автомобил, като след
подаване на светлинен и звуков сигнал, автомобилът спрял вдясно на пътното
платно. Установено било, че водач на същия е С.Н.,*** познавали като колега от
РУ на МВР-С……………., но той не представил документи за автомобила и лични
документи. На място бил повикан и друг полицейски екип, който бил оборудван с
техническо средство за изследване употреба на алкохол, като Н. бил поканен да
бъде изпробван. След като жалбоподателят отказал да даде проба на техническото
средство „А………..той бил отведен в РУ на МВР-К.... В сградата на полицейското управление от
страна на св. А. му бил съставен АУАН № ………………...2016 г., както и му бил
издаден талон за медицинско изследване, който Н. отказал за получи, като
отказът му бил надлежно удостоверен с подпис на свидетел. В АУАН е отбелязано,
че Н. не е спрял на подаден сигнал със
стоп палка /нарушение по чл. 103 ЗДвП/, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“
/нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП/, не е представил свидетелство за управление
на МПС /нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП/ и не е представил свидетелство
за регистрация на МПС /нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП/.
Н. бил
отведен от полицейските служители във ФСМП-К..., където също отказал да му бъде
взета кръвна проба за установяване на евентуална употреба на алкохол.
За така
установеното било изпратено съобщение от началника н РУ на МВР-К..., като с
постановление на следовател при О……………………при………………..от ……………….2016 г. е
образувано досъдебно производство за това, че на …………………...2016 г. С.Н.
противозаконното е пречил на орган на властта да изпълни задълженията си –
престъпление по чл. 270, ал. 1 НК.
Проведеното
разследване е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното
производство от ………………….2017 г. на РП-И……………….. по пр. пр. № ………………..2016 г., в
което наблюдаващият прокурор е приел, че поведението на Н. не осъществява
признаците на състава на престъпление по чл. 270 НК и материалите по преписката
са изпратени на Началника на РУ на МВР-К... за реализиране на адмнистративнонаказателната
отговорност на лицето.
На ………………..2017
г. е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 ЗДвП с налагане на наказание „глоба“ в размер на 50 лева и наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, с налагане на наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП с налагане на
наказание „глоба“ в размер на 10 лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП с налагане на наказание „глоба“ в
размер на 10 лева.
В хода на съдебното производство, като
свидетели са разпитани актосъставителя А. и свидетеля по акта В., които с
показанията си установява идентична с описаната в АУАН фактическа обстановка. Свидетелите
сочат, че при спирането на автомобила и слизането на жалбоподателя от него, той
е заявил пред тях, че не се чувства добре. И двамата свидетели допускат, че
водачът не е забелязал първоначално подадения от тях сигнал за спиране със
стоп-палка, както и че не е увеличил скоростта си на движение след този момент.
И двамата свидетели са категорични и досежно обстоятелството, че Н. е заявил
пред тях, че отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол. Фактът, че полицейските служители не са в състояние да възпроизведат
точните реплики, с които този отказ е бил вербално обективиран, не поставя под
съмнение достоверността на свидетелските показания досежно това обстоятелство,
което се потвърждава и от последвалите фактически действия на жалбоподателя при
отказа за получаване на издадения талон за медицинско изследване и отказа да
даде кръв в лечебното заведение.
В
подкрепа на влошеното здравословно състояние на водача към датата на проверката
по ЗДвП е и представения по делото болничен лист, издаден на осн. амб. Лист № …………………..,
с диагноза „остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена“,
удостоверяващ временната неработоспособност на жалбоподателя за периода от ……………..2016
г. до ……………...2016 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а
разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:
Във
връзка с изтъкнатите от защитата аргументи, касаещи отменения с решението по
КНАД № ……………../2018 г. по описа на АССО, съдебени акт по АНД № ………………./2017 г.
по описа на РС Ихтиман, в който за
основание за отмяна на атакуваното НП е прието изтичане на давността по чл. 34
от ЗАНН. По отношение на нарушенията по чл. 174 ал.3 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП,
за които деяния е било образувано и наказателното производство срещу
жалбоподателя и съпоставка с разпоредбата на чл. 270 от НК за които е направена
и в постановлението за прекратяване на наказателното производство от …………..2017
г. на РП-Ихтиман по пр. пр. № ……………./2016 г., съдът намира, че е длъжен да се
съобрази с дадените с касационното решене на
АССО задължителни указания по тълкуването и прилагане на закона, като се
произнесе досежно законосъобразността на атакуваното НП.
По отношение на нарушението по чл. 103 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба: „При подаден
сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.“ Неизпълнението на посоченото задължение обаче, би могло да
се вмени в отговорност на водача на ПС, в случаите, когато той е възприел
подадения сигнал за спиране. В настоящото производство не бе установено по
несъмнен и безспорен начин, жалбоподателят да е видял обективираните от полицейските служители действия със
стоп-палка, които е следвало да изпълни. Установеното от показанията на
свидетели поведение на жалбоподателя, който не е променил скоростта си на
движение след сигнала и заявил пред тях, че не се чувства добре при
последвалото от него спиране, разколебава в значителна степен извода, че неизпълнението
на подадения сигнал със стоп-палка е извършен от Н. виновно. Ето защо и поради
недоказаната съставомерност от субективна страна на посоченото административно
нарушение, атакуваното НП следва да бъде отменено в тази му част.
По
отношение нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Съгласно
тази посочена за виновно нарушена разпоредба:
«Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.»
Жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС на посочената в НП дата
е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употреба на алкохол. Безспорно установения
отказ от извършването на такава, както и нeсъмнено изясненото обстоятелство, че именно Н.
е управлявал автомобила, което му придава и качеството на «водач» по смисъла на
ЗДвП, налагат извод за съставомерност на поведението му, както от обективна
така и от субективна страна. Отказът на водача да му бъде извършена порверка за
употреба на алкохол с техническо средство, представлява нарушение на
разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП. Отказът на жалбоподателя да получи
издадения талон за медицинско изследване е удостоверен съгласно изискването на чл.6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства/отм./ - посредством подписа на свидетеля В..
Медицинското изследване на кръвта на водача, изцяло зависи от активното поведение
на същия и неизпълнението на нормативно предоставената му възможност в тази
насока e обективирано
отново чрез отказ. При това, липсват и фактически твърдения от страна на
жалбоподателя за противното. Изложеното, както бе посочено и по – горе, налага извод
за съставомерност от обективна и субективна страна на поведението на Н. по
посочената в атакуваното НП за виновно нарушена разпоредба на чл. 174 ал.3 от ЗДвП. Ето защо и като е
квалифицирал деянието по този текст от закона и е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по същия, административнонаказващият орган е издал
законосъобразно наказателно постановление в тази му част. Законосъобразни се
явяват и наложените наказания, чиито размери съответстват на абсолютно определените
законови такива от 2 000 лв. за глобата и от 24 месеца за лишаването от право
да управлява МПС.
По
изложените съображения и като издадено от компетентния за това орган по реда и
във формата предвидени от закона атакуваното НП следва да бъде потвърдено в
тази му част.
По
отношение на останалите две санкционирани нарушения на ЗДвП - по чл. 100 ал.1 т.1 и т.2. Доколкото в посочения по –
горе касационен съдебен акт по КНАД № 369/2018 г. по описа на АССО липсва
изрично произнасяне и тъй като за тези деяния не може да се счете, че е било
образувано наказателно производство срещу жалбоподателя, намира, че към момента
на издаване на постановлението е била изтекла предвидената в чл. 34 ал.3 от ЗДвП давност. При съставен на 11.11.2016 г. АУАН и издадено на 02.10.2017 г.
наказателно постановление, то видно е, че шестмесечният срок по чл. 34 ал.3 от ЗАНН не е спазен от административнонаказващият орган. Давността по отношение на
нарушенията, не е прекъсвана, тъй като за тези деяния наказателно производство
срещу жалбоподателя не е образувано и следователно е изтекла на 11.05.2017 г.,
на което основание и наказателното постановление следва да бъде отменено в тази
му част.
Воден от изложеното до тук и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № ....2017 г., издадено от Началника на РУ МВР-К..., в частта в
която за нарушение по чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
на С.А.Н. е наложено наказане „глоба“ в
размер на 50 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.
1, т. 1 от ЗДвП му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 10 лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 10 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № ....2017 г., издадено от Началника на РУ МВР-К...,
в частта в която за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174
ал.3 от ЗДвП на С.А.Н. е наложено наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС София област в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ