Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                      5.4.2018 г.                              гр. Велико Търново

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      VI-ти граждански състав

на тринадесети март                                              две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                         Районен съдия: Георги Георгиев

 

като разгледа гражданско дело № 1460 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:     

 

Производството е образувано по искова молба на ** „***”, с. Самоводене, с която се иска да бъде прието за установено по отношение ** „***”, че ищецът не дължи сумите, претендирани по изп. дело № ***по описа на ЧСИ Р. К., образувано по повод издаден по ч.гр.д. № 1435/2006 г. на ВТРС изпълнителен лист, а именно - сумата от 1 431.11 евро - главница, 1 075.64 евро - лихва за периода 28.7.2006 г. - 28.1.2013 г., 587.65 евро - лихва за периода 29.1.2013 г. - 28.2.2017 г., както и сумата от 850.00 лева - разноски по изпълнителното дело.

В молбата се сочи, че ищецът е осъден да заплати на ответния търговец сумата от 29 346.51 евро, ведно със законна лихва, считано от 28.7.2006 г., както и сумата от 2 191 лева - разноски по ч.гр.д. № 1435/2006 г. по описа на ВТРС. Завява се, че по този повод е образувано изп. дело № ***по описа на ЧСИ Р. К., по делото от страна на ищеца са извършени следните плащания: на 16.8.2006 г. - сумата от 5 161.50 лева, на 6.10.2006 г. - сумата от 9 001.00 лева и на 27.12.2006 г. - сумата от 45 511.00 лева, както и че производството по делото е прекратено поради удовлетворяване на взискателя. Твърди се, че след прекратяване на изпълнителното дело взискателят е получил изпълнителния лист и е образувал ново изпълнително дело - № ***по описа на ЧСИ Р. К., като по това дело Кооперацията не е получавала покана за доброволно изпълнение и спрямо нея не са предприети принудителни изпълнителни действия. Сочи се, че производството по това дело е прекратено на 12.12.2013 г., след което взискателят е подал молба за преобразуване на изпълнителното дело, за което Кооперацията е уведомена от ЧСИ К. през м. април 2017 г. След извършена справка ищецът установил, че към настоящия момент ответникът претендира сумата от 6902.03 лева, от която главница в размер на 1 431.11 евро, лихва за периода 28.7.2006 г. - 28.1.2013 г. в размер на 1 075.64 евро, лихва за периода 29.1.2013 г. - 28.02.2017 г. в размер на 587.65 евро, както и 850.00 лева - разноски по изпълнителното дело, на основание изпълнителния лист, издаден по ч.гр. д.№ 1435/2006 г. на ВТРС. Твърди се, че на 27.12.2006 г. ищецът окончателно е заплатил всички суми по изпълнителния лист, а в случай, че се приеме, че са останали незаплатени суми, се прави възражение за изтекла погасителна давност.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който се изразява становище за допустимост, но в същото време за неоснователност на предявения иск. Не се отрича, че в рамките на изп. дело № ***/2006 г. на ЧСИ К. от страна на длъжника са извършвани плащания в погашение на задължението по изпълнителния лист, но се заявява, че задължението не е изплатено изцяло. Твърди се, че към 1.7.2009 г. страните са имали насрещни ликвидни вземания - по изп. дело № ***/2006 г. на ЧСИ К. ищецът е дължал на ответника сума в общ размер от 3 856.66 лева, а по изп. дело № ***/2006 г. на ЧСИ Д. К.ответникът е дължал на ищеца сумата от 1 992.37 лева, като с депозирано заявлението по последното изпълнително дело ответникът е направил изявление за прихващане на насрещните задължения. Заявява се, че заявлението за прихващане е връчено на процесуалния представител на ищеца на 6.7.2009 г., но доколкото изпълнителните действия по изп. дело № ***/2006 г. на ЧСИ К. са продължили, ответникът е инициирал образуването на ново изпълнително дело - № ***/2011 г. на ЧСИ К.. Изразява се становище, че към 2009 г. - с влизане в сила на решението по воденото срещу ответника гражданско дело, е настъпило прихващане на насрещните вземания на страните, но въпреки това действията срещу ответника по изп. дело № ***/2006 г. са продължили, което е и причината през 2016 г. от негова страна да бъде инициирано образуване на ново изп. дело при ЧСИ К. - за досъбиране на задълженията по изп. дело № ***/2011 г. на същия съдебен изпълнител. Оспорва се твърдението за изтекла погасителна давност, доколкото се сочи, че същата е била прекъсвана от ответника. Прави се възражение за прихващане, аргументирано с твърдение за наличие на две насрещни ликвидни вземания.

Наред с писмения отговор от страна на ** „***” е предявен насрещен иск против ** „***”, с. Самоводене, с който се иска да бъде прието за установено между страните, че ищецът не дължи сумите, претендирани по изп. дело № ***/2006 г. по описа на ЧСИ Д. К., и по присъединените към него изп. дело № ***/2010 г. и изп. дело № ***/2010 г. - и двете по описа на ЧСИ Д. К., а именно - сумата от 3 327.35 лева - главница, сумата от 24.20 лева - разноски по гр. дело, сумата от 28.60 лева - разноски по изпълнителното дело, сумата от 1 262.14 лева - такса по Тарифата към ЗЧСИ, както и сумата от 2 773.23 лева - лихва за периода от 1.7.2009 г. до 12.7.2017 г.

В насрещната молба се твърди, че през 2006 г. по ч.гр.д. № 1435/2006 г. на ВТРС в полза на ** „***” е издаден изпълнителен лист срещу ** „***”, с. Самоводене за сумата 29 346.51 евро и за сумата 2 191.00 лева, като по молба на ищеца при ЧСИ Р. К. е образувано изп. дело № ***/2006 г., по което на три пъти са били издължени суми, така както е посочено на гърба на изпълнителния лист. Сочи се, че през 2009-та г. ** „***”, с. Самоводене е започнала изпълнение срещу ** „***” в рамките на изп. дело № ***/2006 г. на ЧСИ Д. К., към което било присъединено и изп. дело № ***/2009 г. - също по описа на ЧСИ Д. К.. Твърди се, че доколкото по изп. дело № ***/2006 г. на ЧСИ К. са останали незаплатени от длъжника по същото суми, а именно - 1 431.44 евро главница и 540.44 евро лихва, ищецът по насрещния иск е заплатил частично търсените по изп. дело № ***/2006 г. суми, като към 6.7.2009 г. по това дело са останали за доплащане 1 992.37 лева. Заявява се, че по изп. дело № ***/2006 г. на ЧСИ Д. К. длъжникът ** „***” е направил изявление за прихващане с вземането си по изп. дело № ***/2006 г. на ЧСИ К., което изявление е било връчено от ЧСИ К. на пълномощника на взискателя, но изявлението не е било прието и изпълнителни действия по изп. дело № ***/2006 г. на ЧСИ Д. К. продължили. Заявява се, че именно това е причината ** „***” да поиска образуване на ново изпълнително дело пред ЧСИ К. - това под № ***/2011 г., което било образувано на 27.10.2011 г. Твърди се, че по заключения, изготвени по изп. дело № ***/2011 г. на ЧСИ К., към 28.1.2013 г. ** „***”, с. Самоводене е дължала на ** „***” съответно сумата от 2 534.96 евро, а към 16.2.2017 г. - сумата от 6 092.03 лева. Сочи се, че между вземанията на двете страни е настъпило прихващане още през 2009 г. при приключване с влязло в сила решение на воденото срещу ** „***” гражданско дело, евентуално при получаване на изявлението за прихващане, като с насрещната искова молба на свой ред се прави възражение за прихващане. Заявява се, че въпреки направените опити за прихващане на насрещни задължения ЧСИ К. е продължила действията по принудително изпълнение срещу ** „***” в рамките на изп. дело № ***/2006 г., което било причината през 2016 г. ищецът по насрещния иск да поиска образуване на ново изпълнително дело при ЧСИ К. за досъбиране на задълженията по изп. дело № ***/2011 г. по описа на същия съдебен изпълнител. Твърди се, че към 28.2.2017 г. задължението на ** „***”, с. Самоводене към ** „***” е било в размер на 6 107.22 лева, включващо главница и лихви, както и 850.00 лева разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1, вр. чл. 211 ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал отговор, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че от страна на ищеца по насрещния иск неколкократно са правени изявления за прихващане в рамките на изпълнителното дело, но се заявява, че на всички тях са отправени възражения. Сочи се, че причината за това е обстоятелството, че прихващане не може да се извършва чрез съдебен изпълнител, както и че към 2009 г. ** „***” не е разполагал с насрещно ликвидно и изискуемо вземане срещу ** „***”, доколкото вземанията на едноличния търговец са погасени чрез плащане и поради настъпила давност.

В съдебно заседание ищецът по първоначалната искова молба и ответник по насрещната такава ** „***”, с. Самоводене, чрез процесуалния си представител, поддържа първоначално предявения иск и моли съдът да го уважи. Оспорва насрещната искова претенция. Претендира разноски.

Ответникът по първоначалната искова молба и ищец по насрещната такава ** „***”, чрез процесуалния си представител, оспорва първоначално предявения иск и моли за неговото отхвърляне. Поддържа насрещната искова претенция и моли за нейното уважаване. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че по ч.гр.д. № 1435/2006 г. по описа на ВТРС срещу ** „***”, с. Самоводене е издаден изпълнителен лист в полза на ** „***” за сумата от 29 346.51 евро, ведно със законна лихва от 28.7.2006 г., и за сумата от 2 191.00 лева - разноски, както и че въз основа така издадения изпълнителен лист е било образувано изп. дело № ***/2006 г. по описа на ЧСИ Р. К..

Според наличните по изп. дело № ***/2006 г. документи по същото от страна на длъжника ** „***”, с. Самоводене са постъпили следните плащания: на 3.8.2006 г. сумата от 794.45 лева и сумата от 6 254.55 лева; на 4.10.2006 г. сумата от 9 350.00 лева; на 5.10.2006 г. сумата от 1 000.00 лева; и на 22.12.2006 г. сумата от 49 451.08 лева; или общо постъпилите суми по изпълнителното дело са в размер на 66 850.08 лева.

С писмо от 22.12.2006 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника ** „***”, с. Самоводене, че на основание чл. 330, б. „а” ГПК (отм.) - поради пълно заплащане на дължимата сума, изпълнителното дело е прекратено. По делото няма данни постановлението за прекратяване на изпълнителното производство да е било обжалвано от взискателя.

По молба на ** „***” и въз основа на издадения по ч.гр.д. № 1435/2006 г. на ВТРС изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело - № ***/2011 г. по описа на ЧСИ Р. К., в рамките на което от ТД на НАП е изискана информация за банковите сметки на ** „***”, с. Самоводене, както и такава за публичните задължения на длъжника.

На 24.1.2012 г. взискателят е уточнил, че размерът на претенцията му възлиза на 2 260.38 лева и е отправил искане делото да бъде изпратено на ЧСИ Д. К.за прихващане вземанията на длъжника. На същата дата делото е изпратено на ЧСИ Д. К., но с постановление от 27.1.2012 г. съдебният изпълнител е отказал да приеме същото и го е върнал на ЧСИ Р. К..

На 3.12.2012 г. взискателят ** „***” е депозирал молба за назначаване на счетоводна експертиза, която да установи размера на дълга по новообразуваното изпълнително дело.

На 14.2.2013 г. такава експертиза е представена по делото, като видно от същата при изчисляване размера на дълга вещото лице е взело в предвид единствено отразените на гърба на изпълнителния лист плащания в общ размер от 55 274.64 лева.

На 12.12.2013 г. изп. дело № ***/2011 г. по описа на ЧСИ Р. К. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 2.12.2016 г. е постъпила нова молба от ** „***”, в която се твърди, че е налице остатъчно задължение на солидарните длъжници и се моли за назначаване на икономическа експертиза. Такава експертиза е представена, като видно от същата при изчисляване размера на дълга вещото лице отново е взело в предвид единствено отразените на гърба на изпълнителния лист плащания в общ размер от 55 274.64 лева.

На 28.3.2017 г., след подадена молба от взискателя, изп. дело № ***/2011 г. по описа на ЧСИ Р. К. е преобразувано, като от предоставения на съда заверен препис от делото не се установява по същото да са предприемани последващи принудителни действия.

Съгласно заключението на изготвената по настоящото дело счетоводна експертиза, с постъпилите по изп. дело № ***/2006 г. по описа на ЧСИ Р. К. в общ размер от 66 850.08 лева задълженията на длъжника ** „***”, с. Самоводене са покрити в пълен размер.

Не се спори, че по гр.д. № 54/2007 г. на ВТОС срещу ** „***” е издаден изпълнителен лист в полза на ** „***”, с. Самоводене за сумата от 13 809.60 лева, ведно със законна лихва от 17.1.2007 г., и за сумата от 405.00 лева - разноски, както и че въз основа така издадения изпълнителен лист е било образувано изп. дело № ***/2009 г. по описа на ЧСИ Д. К., което е присъединено към изпълнително дело № ***/2006 г. - също по описа на ЧСИ Д. К.. Изп. дело № ***/2006 г. по описа на ЧСИ Д. К., на свой ред, е образувано по молба на взискателя ** „***” и въз основа издадена на 28.12.2006 г. обезпечителна заповед.

Не се спори също, че въз основа на издаден в полза на ** „***” изпълнителен лист за сумата от 605.00 лева - разноски, срещу ** „***” е образувано изп. дело № ***/2010 г. по описа на ЧСИ Д. К., което също е присъединено към изп. дело № ***/2006 г. по описа на ЧСИ Д. К..

По изп. дело № ***/2006 г. от страна на длъжника ** „***” на 3.5.2011 г. е постъпила сума в размер на 144.47 лева.

По изп. дело № ***/2009 г. от страна на длъжника ** „***” са постъпили следните плащания: на 22.6.2009 г. сума в общ размер от 14 006.50 лева; на 23.6.2009 г. сумата от 1 012.39 лева; и на 30.6.2009 г. сумата от 2 800.00 лева; или общо постъпилите суми са в размер на 17 818.89 лева.

По изп. дело № ***/2010 г. от страна на длъжника ** „***” на 19.10.2010 г. е постъпила сума в размер на 762.50 лева.

Съгласно заключението по изготвената по настоящото дело счетоводна експертиза с постъпилите по изп. дело № ***/2006 г., изп. дело № ***/2009 г. и изп. дело № ***/2010 г. - всички по описа на ЧСИ Д. К., са покрити следните задължения на ** „***”: с 194.18 лева са покрити дължими такси, с 4 907.48 лева е покрита законната лихва за периода от 17.1.2017 г. до 30.6.2009 г., а покритата главница е в размер на 10 482.25 лева.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК, като в тежест на страните по предявените искове беше да установят, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, като ищецът по първоначалната искова молба следваше да установи, че е погасил чрез плащане всички дължими по издадения в полза на ответника парични суми, евентуално - че е изтекъл предвиденият давностен срок за погасяване на задълженията му, а ищецът по насрещната искова молба следваше да установи, че е погасил чрез плащане и прихващане всички дължими от него парични суми. 

 

По първоначално предявения иск:

Съобразявайки наличните по изп. дело № ***/2006 г. по описа на ЧСИ Р. К. платежни документи, както и заключението на изготвената по настоящото дело счетоводна експертиза, съдът приема, че предявеният от ** „***” иск за установяване недължимостта на претендираните по изп. дело № ***/2011 г. на ЧСИ Р. К. парични суми е основателен, тъй като длъжникът по това изпълнително дело е заплатил напълно задълженията си.

Както беше посочено и по-горе, при изчисляване размера на дълга вещите лица по назначените в хода на изп. дело № ***/2011 г. по описа на ЧСИ Р. К. счетоводни експертизи са взели в предвид единствено отразените на гърба на изпълнителния лист плащания в общ размер от 55 274.64 лева, но не и останалите плащания до сумата от 66 850.08 лева. Това обстоятелство е видно от констативно-съобразителната част и на двете счетоводни експертизи. Изплащането на сумата от 66 850.08 лева, от своя страна, е видно от наличните по изпълнителното дело платежни документи и се потвърждава не само от заключението по изготвената в хода на настоящото производство счетоводна експертиза, но и от издаденото по изп. дело № ***/2006 г. по описа на ЧСИ К. удостоверение. Именно поради пълното изплащане на дължимата сума, съдебният изпълнител е уведомил длъжника ** „***”, че на основание чл. 330, б. „а” ГПК (отм.) изпълнителното дело е прекратено. В този ред на мисли, твърдението на ответника за останали неиздължени суми, почиващи на заключенията по посочените експертизи, се явява несъответно на фактите по делото. Това твърдение е аргументирано със заключенията по назначените в хода на изпълнителното дело счетоводни експертизи, които обаче не са отчели всички постъпили плащания.

Предвид достигането до горния извод, съдът не следва да се произнася по възражението за изтекла погасителна давност на твърдяните задължения, доколкото не установи наличието на такива, непогасени чрез плащане.

Съдът намира, че не следва да се произнася и по възражението на ответника за настъпило прихващане на насрещни вземания на страните, тъй като това възражение е лишено от правен интерес. Това е така, доколкото предявеният иск е установителен - такъв за недължимост на суми по изпълнително дело, и дори съдът да разгледа и намери възражението за прихващане за основателно, то резултатът, до който би се достигнало, е погасяване на част от задължението на ищеца, като компенсирано с негово вземане към ответника, още повече, че в случая такова задължение на ищеца по първоначалната искова молба не се установи.

Искът на ** „***”за установяване недължимостта на разноските по изпълнителното дело следва да бъде оставен без разглеждане, доколкото вземането по смисъла на чл. 439 ГПК обхваща изпълняемото право по издадения изпълнителен титул, като разноските за изпълнението не са част от признатото вземане, а последица от осъщественото изпълнение. Отговорността за разноски, респ. недължимостта им, следва да бъде реализирана или установена в процеса, по който те са направени. Поради това и предвид обстоятелството, че се касае за разноски по образувано изпълнително дело, недопустимо е тази претенция да се реализира по реда на общия исков процес. В случая от ЧСИ следва да се приложи чл. 79, ал. 1 ГПК, като при отказ приложение може да намери чл. *** ГПК.

По насрещния иск:

На първо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че макар самостоятелен иск с правно основание чл. 103, вр. чл. 104 ЗЗД да е процесуално недопустим, доколкото в насрещната искова молба се сочи, че задължението на ищеца е погасено чрез извънсъдебно прихващане, настъпило след производството, по което е издадено изпълнителното основание, както и чрез плащане в хода на самото изпълнително производство, искът се явява допустим.

Съобразявайки наличните по изп. дело № ***/2006 г. и присъединените към него изп. дело № ***/2009 г. и изп. дело № ***/2010 г. - всички по описа на ЧСИ Д. К., платежни документи, както и заключението по изготвената по настоящото дело счетоводна експертиза, съдът приема, че предявеният от ** „***” иск за установяване недължимостта на претендираните по тези изпълнителни дела парични суми, поради тяхното заплащане, се явява неоснователен.

Видно от заключението по счетоводната експертиза, към приключване на устните състезания пред настоящата инстанция длъжникът по изп. дело № ***/2006 г. и присъединените към него изп. дело № ***/2009 г. и изп. дело № ***/2010 г. - всички по описа на ЧСИ Д. К., ** „***” има задължения, както следва: 3 327.35 лева - главница, 2 958.76 лева - лихва, 24.20 лева - разноски по гр. дело 54/2007 г. по описа на ВТОС и 1 291.50 лева - такси и разноски по изпълнителното дело.

Не може да бъде споделено и твърдението, че неизплатените по това дело парични суми са погасени чрез извършено извънсъдебно прихващане.  

За да се извърши прихващане съгласно чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, следва да е налице изрично изявление, отправено от едната към другата страна, което изявление да е достигнало до знанието на насрещния кредитор-длъжник. В случая по делото липсват доказателства за отправено от ** „***” до  ** „***” изявление за извънсъдебно прихващане на насрещни вземания. Твърденията на ищеца, че е отправил такива изявления по изп. дело № ***/2006 г. и по изп. дело № ***/2009 г. по описа на ЧСИ Д. К., които са били връчени на представител на взискателя чрез съдебния изпълнител, не води до различен извод. Волеизявлението за прихващане е едностранна сделка, поради което това изявление следва да е отправено от едната до другата страна, а не само да е узнато от последната. В случая е видно, че наличните по изп. дело № ***/2006 г. и по изп. дело № ***/2009 г. молби на ** „***” са адресирани до съдебния изпълнител, а не до ** „***”, поради което не е налице валидно компенсационно волеизявление. В този ред на мисли, правилно е възприетото от съдебния изпълнител становище, че не са налице предпоставките за извършване на исканата компенсация. Съдебният изпълнител не може да бъде посредник между две страни с насрещни вземания, като в този смисъл твърдението, че противната страна е узнала за изявлението, е ирелевантно, тъй като липсва изявление за прихващане, адресирано до самата насрещна страна, а са налице изявления, адресирани до съдебния изпълнител. От друга страна, към момента на оправяне на тези изявления за прихващане ** „***” не е имал насрещни изискуеми и ликвидни вземания срещу ** „***”, които да прихване със задълженията си, доколкото първото от тези изявления е през 2009 г. - далеч след като задълженията на ** „***” към ** „***” са били погасени в рамките на изп. дело № ***/2006 г. по описа на ЧСИ Р. К..

Тук следва да се има в предвид, че материалноправната компенсация следва да е настъпила извън рамките на исковия процес и преди него, доколкото в случая е предявен иск по чл. 439 ГПК, при който длъжникът може да се позовава на факти настъпили след производството, по което е издадено изпълнителното основание, поради което изявлението за прихващане, инкорпорирано в насрещната искова молба, не може да се зачете от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

От друга страна, от гледа точка на процесуалното право възражението за прихващане може да се извърши по висящ процес, но само като процесуално средство за защита срещу предявен иск от ответната страна. Или иначе казано, съдебно прихващане може да се извърши само чрез възражение от страна на ищеца срещу предявен първоначален иск от ответната страна, но самият ищец не може да търси правна защита на своето вземане в рамките на предявения насрещен иск. В този ред на мисли, дори да се приеме, че направеното в насрещната молба възражение за прихващане е съдебно такова, същото се явява процесуално недопустимо по изложените съображения.

Следователно, предявеният насрещен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Искът за установяване недължимостта на разноските по изп. дело № ***/2006 г. по описа на ЧСИ Д. К.следва да бъде оставен без разглеждане по изложените по-горе съображения, а именно, че предмет на иска по чл. 439 ГПК е оспорване дължимостта на вземането, основано на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене, като разноските за изпълнението не са част от признатото вземане, а последица от осъщественото изпълнение.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по първоначалната искова молба ** „***”, с. Самоводене следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1 061.08 лева, от които 276.08 лева заплатена държавна такса, 150.00 лева депозит за вещо лице и 635.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ** „***”, с. Самоводене, като ответник по насрещния иск, следва да се присъдят и направените във връзка с този иск разноски в размер на 650.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид изхода на делото, на ответника по първоначалната искова молба и ищец по насрещната такава ** „***” не следва да бъдат присъждани разноски.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

 

                                          Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ** „***”, ЕИК *********, че ** „***”, с. Самоводене, ЕИК ********* не дължи на ответника сумите, претендирани по изп. дело № ************* по описа на ЧСИ Р. К., а именно - сумата от 1 431.11 евро - главница, сумата от 1 075.64 евро - лихва за периода 28.7.2006 г. - 28.1.2013 г., както и сумата от 587.65 евро - лихва за периода 29.1.2013 г. - 28.2.2017 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ** „***”, с. Самоводене, ЕИК ********* срещу ** „***”, ЕИК ********* иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 850.00 лева - разноски по изп. дело № ************* по описа на ЧСИ Р. К., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1460/2017 г. по описа на Великотърновския районен съд в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ иска на ** „***”, ЕИК ********* за признаване за установено по отношение на ** „***”, с. Самоводене, ЕИК *********, че ищецът не дължи на ответника сумите, претендирани по изп. дело № ***/2006 г. по описа на ЧСИ Д. К.и по присъединените към него изп. дело № ***/2010 г. и изп. дело № ***/2010 г. - и двете по описа на ЧСИ Д. К., а именно: сумата от 3 327.35 лева - главница, сумата от 24.20 лева - разноски по гр. дело, както и сумата от 2 773.23 лева - лихва за периода от 1.7.2009 г. до 12.7.2017 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ** „***”, ЕИК ********* против ** „***”, с. Самоводене, ЕИК ********* иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 28.60 лева - разноски по изп. дело № ***/2006 г. по описа на ЧСИ Д. К., както и сумата от 1 262.14 лева - такса по Тарифата към ЗЧСИ, начислена по изп. дело № ***/2006 г. по описа на ЧСИ Д. К., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1460/2017 г. по описа на Великотърновския районен съд в тази му част.

ОСЪЖДА ** „***”, ЕИК ********* да заплати на ** „***”, с. Самоводене, ЕИК ********* сумата от 1 711.08 (хиляда седемстотин и единадесет лева и осем ст.) лева - разноски по производството.

   

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: