Разпореждане по дело №49432/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14315
Дата: 26 януари 2024 г. (в сила от 26 януари 2024 г.)
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20231110149432
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 14315
гр. София, 25.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Частно
гражданско дело № 20231110149432 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 414а, ал. 2 от ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с вх. №
244564/01.09.2023 г. от „Финанс директ“ АД, с ЕИК: *********, против Б. М.
Г., с ЕГН: **********.
По подаденото заявление е издадена заповед № 28544/26.09.2023 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, както и изпълнителен лист от същата дата, като са присъдени
претендираните суми, а наред с тях и разноски – от 4060.96 лева държавна
такса и 8000 лева адвокатски хонорар.
Заповедта и изпълнителният лист ведно с покана за доброволно
изпълнение са връчени на длъжника на 31.10.2023 г. като в едномесечния срок
по чл. 414 от ГПК от страна на длъжника е постъпило възражение по чл. 414 а
от ГПК с вх. № 344563/30.11.2023 г. В същото длъжникът твърди, че е
изплатил претендираните от заявителя суми – на дата 10.11.2023 г. Доколкото
длъжникът не бил канен извънседебно да плати процесните суми, а и ги
платил в срока за доброволно изпълнение, обаче счита че не е станал повод за
образуване на делото и възразява срещу дължимостта на претендираните
разноски – от 8000 лева за адвокат. Поддържа, че присъждането на същите би
довело до неоснователно обогатяване, поради което иска заповедта да бъде
обезсилена в частта за разноските. Евентуално иска намаляване на
разноските за адвокат до минималния им размер.
Към възражението са приложени: ПДИ, платежно нареждане,
уведомително писмо, разпореждане за приключване на изпълнителното дело,
постановление, съпроводително писмо, платежно нареждане.
Препис от възражението е изпратен на заявителя, който в тридневния
срок по чл. 414а, ал. 3 от ГПК е подал становище, в което посочва, че
1
действително длъжникът е заплатил претендираната от него сума.
Поддържа обаче че това било станало в хода на изпълнително дело и
сумата била удържана от съдебния изпълнител въз основа на запори по
банкови сметки на длъжника. Излага и подробни доводи, че хонорарът е
действително заплатен, а длъжникът е станал повод за образуване на делото.
На последно място обръща внимание, че минималното възнаграждение
предвид цената на исковете възлизало на 9257.47 лева, а заявителят бил
извършил разноски съответно претендирал такива от 8000 лева – за адвокат
т.е. същите били дори под минималния размер, поради което не следвало да
бъдат намалявани допълнително.
Към становището са приложени: удостоверение от частен съдебен
изпълнител.
Възражението срещу недължимост на разноските е процесуално
допустимо като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна,
имаща правен интерес от същото.
Искането е за обезсилване на заповедта в частта за разноските,
доколкото се твърди, че длъжникът не бил дал повод за завеждане на делото.
Разгледано по същество възражението по чл. 414а от ГПК в частта са
разноските, се явява неоснователно.
За да е налице хипотезата на чл. 414а, ал. 2 вр. чл. 78, ал. 2 от ГПК
следва длъжникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е платил
претендираните от него суми в едномесечния срок по чл. 414 от ГПК. В
случая втората предпоставка безспорно е налице – длъжникът е платил
претендираните със заповедта суми, видно от платежно нареждане от
10.11.2023 г. Това е станало в едномесечен срок от получаване на заповедта –
доколкото същата е получена на 31.10.2023 г. ведно с ПДИ.
Спорно е наличието на първата предпоставка – дали е налице поведение
на длъжника, което да съставлява повод за образуване на делото. В случая
съдът намира, че длъжникът е дал повод за образуване на делото, доколкото
процесните произтичат от договор за паричен заем от 06.02.2023 г., както и
допълнително споразумение към него. Съгласно договора длъжникът е
следвало да върне заемната сума в срок от два месеца от датата на подписване
на договора – т.е. първоначалният срок за връщане на заема е бил до
06.04.2023 г. С допълнително споразумение от 05.04.2023 г. обаче страните са
уговорили срокът за връщане на заема да бъде удължен до 06.06.2023 г. В
този срок длъжникът очевидно не е заплатил заемната сума. От своя страна
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено чак на
01.09.2023 г., поради което съдът намира, че длъжникът е имал възможност
да изпълни още поне около три месеца след изтичане срока на договора, но
така и не го е сторил. На последно място следва да се отбележи, че съгласно
чл. 84, ал. 1 от ЗЗД – когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая срокът за
изпълнение на задължението е бил 06.06.2023 г., поради което покана до
длъжника не е била необходима – предвид правилото, че срокът кани вместо
2
човека.
На последно място процесните суми възлизат на общо 203 048 лева,
поради което и минималният адвокатски хонорар е в размер на 12 772 лева –
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Поради това и доколкото
претендираният хонорар възлиза на 8000 лева, то същият не се явява
прекомерен, в който смисъл и възражението на длъжника е неоснователно.

Водим от горното, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение по чл. 414 а от ГПК с вх. №
344563/30.11.2023 г. от Б. М. Г., с ЕГН: ********** срещу заповед № заповед
№ 28544/26.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, както и изпълнителен лист от същата дата по по
ч.гр.д. № 49432/05.09.2023 г. в частта за разноските с искане за обезсилване
на същите в частта за разноските, като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на длъжника пред СГС.
Препис от определението да се връчи на заявител и длъжник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3