М О Т И В И
по НОХД № 2642/2019 г. по описа на Пловдивски
районен съд – VІІ наказателен състав
Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимата
Е.З.А. - родена на *** ***., ****, българска гражданка, средно образование,
безработна, неомъжена, осъждана, ЕГН **********, за това, че на 06.12.2014 год.
в гр. Пловдив противозаконно е присвоила чужда движима вещ – мобилен телефон
марка „LG“ с ИМЕЙ ***** на стойност 120 лева, собственост на К.В.Ш. ЕГН **********,
който е владеела – престъпление по чл.206 ал. 1 от НК.
Съдът е дал ход на делото при условията на чл. 371 т. 2, вр. чл. 370 от НПК.
Прокурорът
поддържа изцяло обвинителния акт, внесен от Районна прокуратура – Пловдив, с
който подсъдимата е предадена на съд за извършено от нея престъпление по
чл.206, ал.1 от НК. Счита, че направеното от същата самопризнание не е
голословно, а се подкрепя и кореспондира със събраната по делото доказателствена
съвкупност, а именно разпити на свидетели и изготвена експертиза. Според него
безспорно е установено, че с поведението си подсъдимата е реализирала
признаците на инкриминирания престъпен състав и е действала при условията на
пряк умисъл. Счита, че от субективна страна престъпното деяние е изяснено.
Настъпили са целените обществено опасни последици, довели до увреждане
собствеността на пострадалия. Моли съдебния състав да признае подсъдимата за
виновна в извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК, като на същата бъде
наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК, като
същото бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
а именно чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието,
изразеното съжаление и ниската стойност на присвоената вещ, като на същата бъде
наложено съответното наказание лишаване от свобода, ориентирано към минимума,
предвиден в съответния текст.
Адв.
С. - защитник на подсъдимата А., счита, че действително подзащитната й
противозаконно е присвоила чужда движима вещ на стойност 120 лева, собственост
на К.Ш.. Моли съда при постановяване на присъдата си да вземе предвид, че към
момента на извършване на деянието подзащитната й е с чисто съдебно минало,
признава вината си, съдействала е изцяло при водене на разследването, съжалява
за извършеното, като е прибягнала до това престъпление, тъй като тя и детето й
са били в тежка безизходна житейска ситуация. Моли съда да има предвид, че
изчислената стойност на присвоения апарат е в размер на 120 лева, което е доста
по-ниско от размера на минималната работна заплата за страната към момента на
извършване на деянието. Предвид всичко изложено, моли съда да приеме случая за
маловажен и да преквалифицира извършеното от А. деяние от ал.1 по чл.206 на
ал.5 от чл.206 на НК, като на основание чл.206, ал.5 НК моли да й бъде наложено
наказание глоба в размер около минимума, посочен в ал.5.
Алтернативно
моли съда да приложи чл.55 от НК и да определи условно наказание под минимума,
предвиден в закона, а именно наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода
с 3 години изпитателен срок.
Подсъдимата А. се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновна
и съжалява. Предоставя на съда относно наказанието.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, приети като
доказателства на основание чл. 372 ал.4 от НПК и обясненията на подсъдимата,
дадени днес в съдебно заседание, където същата прави пълни самопризнания, както
и становищата на страните, намира за установено следното:
Свидетелят
К.Ш. *** заедно със своето семейство. На 06.12.2014 г. около 14.00 ч. същият
бил пред блока, в който живеел на горепосочения адрес, заедно с негови приятели
- свидетелката М. Л. и свидетелят Т. Д.. При тях на пейката седнала подсъдимата
А., заедно с нейния син С. С.. Свидетелят Ш. познавал подсъдимата по
физиономия, защото често я виждал в кв.„Изгрев“, като знаел, че тя се казва „К.“.
Подсъдимата видяла възможност за присвояване на чужда движима вещ, като за
целта поискала от свидетеля Ш. ползвания от него мобилен телефон марка „LG“ с
ИМЕЙ ***, който бил негова собственост и му бил подарък. А. поискала телефона,
като посочила, че й е необходим, за да проведе разговор с неин познат, въпреки
че нейното намерение било да го присвои противозаконно. Именно, за да й услужи,
свидетелят Ш. предоставил мобилния си апарат на подсъдимата, която започнала да
разговаря по него, а свидетелят от своя страна продължил да комуникира със
своите приятели. Малко по-късно той потърсил подсъдимата, но установил, че тя е
изчезнала с неговия мобилен апарат, без да му се обади. Веднага от друг телефон
той набрал своя мобилен номер, а именно *****, но разбрал, че апаратът е
изключен. Свидетелят съобщил на своята майка – свидетелката Т. Г. Ш., че
непозната за него жена с имена „К.“ му е поискала телефона, за да говори по
него, след което същата е избягала и не му го е върнала. От своя страна свидетелката
Ш. депозирала сигнал до органите на МВР.
По
време на разследването била назначена и изготвена стоковооценъчна експертиза,
видно от заключението на която мобилен телефон „Ел Джи – Оптимус Ел 4“ /LG
Optimus L 4/, бял на цвят, със СИМ карта, към момента на инкриминираното деяние
бил на пазарна стойност от 120 лв.
Тази фактическа обстановка съдът приема за
установена от обясненията на подсъдимата, дадени в хода на досъдебното
производство, от показанията на свидетелите К.Ш. – л.14 - 15, М. Л. – л.16-17,
Т. Д. – л.18-19 и Т. Ш. – л.20-21, дадени в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал по делото във връзка с производството
по реда на Глава ХХVІІ от НПК, както и от останалите събрани по делото писмени
доказателства.
При
така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че от
обективна и субективна страна подсъдимата е осъществила съставомерните признаци
на престъплението по чл. 206, ал.1 от НК, за това, че на 06.12.2014 год. в гр. Пловдив
противозаконно е присвоила чужда движима вещ – мобилен телефон марка „LG“ с
ИМЕЙ **** на стойност 120 лева, собственост на К.В.Ш. ЕГН **********, който е
владеела.
От субективна страна
деянието А. е извършила при пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни
последици.
При
така установената безспорна фактическа обстановка и правна квалификация съдът,
като съобрази с обстоятелствата по чл.36 от НК и изискванията на чл.54 от НК,
намира, че наказанието на подсъдимата А. следва да се определи в съответствие с
нормата на чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4 от НПК, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55,
ал.1, т.1 от НК, а именно то да бъде в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На
основание чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи изпълнението на така наложеното
на подсъдимата А. наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода с ТРИ
ГОДИНИ изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Размерът
на наказанието съдът е определил при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Като такива съдът приема признанието на вината, съдействието за
разкриване на обективната истина и съжалението за настъпилия противоправен
резултат. Отегчаващи отговорността обстоятелства няма.
При
тези данни съдът намира, че наложеното й наказание се явява единствено
справедливо и само то може да способства за превъзпитаване на дееца в дух на
спазване на законите в Република България.
На основание чл.189, ал.3
от НПК подсъдимата Е.З.А. следва да
бъде осъдена
да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив направените
разноски на досъдебното производство в размер на 25.00 лв. за стоковооценъчна
експертиза.
Причини за извършване на деянието – ниска правна култура, неспазване на
установения в държавата правен ред.
Мотиви – користни.
Съобразно горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ