РЕШЕНИЕ
№33/28.2.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева,
като разгледа докладваното НАХД № 421/2019
г. по описа на РС Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Транс Логистик
1” ЕООД,
ЕИК ********* против Наказателно постановление № 23-0000557 от 23.10.2019 г.,
издадено от Началника на ОО“Автомобилна администрация“ – Варна, с което на въззивника
за нарушение по чл. 87а ал. 1 т. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, на основание чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните
превози /ЗавтП/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 200 лева.
Жалбоподателят
моли да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление, като намира
същото за необосновано, несправедливо и незаконосъобразно. Твърди, че не е
извършил описаното в АУАН нарушение, че същото е несъставомерно и че
констатациите в АУАН и НП не отговарят на обективната действителност. Навежда
твърдения и за допуснати в хода на административно – наказателното производство
съществени процесуални нарушения, а именно разпоредбите на чл. 34, чл. 42, чл.
57 ал. 1 от ЗАНН. В допълнителна молба доразвива доводите си за незаконосъобразност
на обжалвания акт, като твърди, че не е извършил нарушението, за което е
санкциониран. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Административно–наказващият
орган, редовно призован, участва в производството чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, който счита обжалваното наказателно постановление за
правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено от съда.
Контролиращата
страна – ДРП, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
При извършена на 05.08.2019 г.
комплексна документална проверка на транспортната дейност на превозвача „Транс
Логистик 1“ЕООД, притежаващ Лиценз на Общността за извършване на международен
автомобилен превоз на товари контролните органи от ОО“АА“ – Варна установили,
че на 07.01.2019 г. в гр. *** превозвачът е извършил международен автомобилен
превоз на товари с товарен автомобил марка „***“, кат. №3, с рег. №***, за
което МПС е нямало издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за
проверка на техническата му изправност. При извършена справка в програмата за
технически прегледи към ИА“АА“ се установило, че въпросното МПС за периода от
02.01.2019 г. до 24.01.2019 г. е бил без валидно удостоверение за периодичен
преглед. Предвид установеното, на 05.08.2019 г. на дружеството – въззивник, в
присъствието на упълномощен негов представител бил съставен АУАН за нарушение
по чл. 87а ал. 1 т. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България. В законоустановения тридневен срок писмени възражения срещу така
съставения акт не постъпили пред административно – наказващия орган, при което,
приемайки описаната в АУАН фактическа обстановка за доказана, а правната
квалификация на нарушението за правилна, той издал атакуваното пред настоящата
съдебна инстанция наказателно постановление, като наложил санкцията, предвидена
в чл. 105 ал. 1 от ЗАвтП.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
показанията на разпитания свидетел, чиито показания се потвърждават и от
приобщените писмени доказателства като международна товарителница, разпечатки
от картата на водача, протоколи от извършени периодични прегледи за техническа
изправност на ППС с рег. № СВ 4412 АС, констативен протокол за извършена
комплексна проверка рег. № 80-00-10 346/2/07.08.2019 г. Обстоятелството,
че на инкриминираната дата 07.01.2020 г. по възложение на въззивника е извършен
международен обществен превоз на товари с процесното МПС с рег. № СВ 4412 АС не
се оспорва от него. Оспорват се приетите от контролните органи констатации, че
е извършено нарушение по чл. 87а ал. 1 т. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г.
При така установената по делото фактическа
обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността,
обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане като допустима.
Относно
компетентността на органа, издал обжалвания административен акт:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92
ал. 2 от ЗАвтП – упълномощен с това правомощие със заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на Транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
При служебната си проверка съдът
констатира наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на
АУАН и при издаването на обжалваното НП, обуславящи неговата
незаконосъобразност. На първо място съдът констатира несъотвествие между
фактическото описание нарушението и посочената в АУАН и НП правна квалификация.
И в двата акта е описано, че от страна на въззивника е извършен международен автомобилен
превоз на товари с процесния товарен автомобил, като и в двата акта нарушението
е квалифицирано като такова по чл. чл. 87а ал. 1 т. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България. Посоченият подзаконов
нормативен акт регламентира условията
и редът за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република
България.
Подзаконовия акт, който регламентира извършването на международен превоз на пътници и товари с автомобили
с българска регистрация е Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията. Съгласно §1 т. 14 от
ДР на ЗАвтП „мЧе
осъществения превоз е бил международен по делото няма спор, а и се установява
от наличните по делото писмени доказателства. Такова е и фактическото твърдение
на контролните органи както в АУАН, така и в НП. При така описаното нарушение
същото е следвало да се квалифицира като нарушение по чл. 57 ал. 6 т. 1 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, а не по чл. 87а ал. 1 т. 1
от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. Задължение
както на актосъставителя, така и на административно наказващия орган е да
опишат извършеното административно нарушение и да посочат точната и
съответстващата му правна разпоредба, която е била нарушена, за да гарантират
правото на нарушителя да узнае какво точно нарушение е извършил, с оглед
пълноценно реализиране на защита си по него. Констатираното от съда пълно несъответсвие между описанието на нарушението посочената като нарушена
разпоредба в АУАН и НП
води до объркване на нарушителя и
ограничава правото му да разбере в какво точно се изразява вмененото му във
вина нарушение. За гарантиране на това право е
необходимо да е налице правно единство между описанието
на нарушението и правната норма, което в обжалваното наказателно постановление
не е налице.
Допуснатото
процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление е от
категорията на съществените, тъй като нарушава правото на защита на нарушителя
и винаги е основание за самостоятелна отмяна на административния акт. Същото е довело и до материално правната незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, с което въззивника е санкциониран за
нарушение, което не е извършил.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно.
Предвид изхода на делото претенцията
на въззивника за присъждане на сторените от него разноски за адвокат е
основателна. Същият е представил доказателства за договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което е съответно на
определения минимум в чл. 8 ал. 1 т. 1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000557 от 23.10.2019
г., издадено от Началника на ОО“Автомобилна администрация“ – Варна, с което на
„Транс Логистик 1”
ЕООД, ЕИК ********* за нарушение по чл. 87а ал. 1 т. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията
на Република България, на
основание чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗавтП/ е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна
администрация“ в ГД“АИ“ гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Транс Логистик
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Административен съд - Варна в 14 дневен срок от съобщаването на страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: