Р Е Ш Е Н И Е
№ …………….
гр. София, 30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков
Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Вълков гр.д. № 169 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от Д. К.Д. срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително дело № 1622/2013 г. по описа на ЧСИ С.Я.. В жалбата се твърди, че за периода между 15.05.2013 г. и 29.03.2016 г. не са извършвани изпълнителни действия. Наведен е довод, че поисканата справка за банкови сметки на длъжника и запор под условие, неосъществен поради ненастъпило условие, не води до прекъсване на срока на перемпцията, а с изтичане на преклузивния срок изпълнителното производство се прекратява по силата на закона. Иска се обжалваният отказ да бъде отменен. Претендират се разноски.
Не се установява в указания на взискателя срок да е постъпил отговор по жалбата.
Помощник частен съдебен изпълнител на ЧСИ С.Я. – П.В., счита жалбата за недопустима досежно наведено от длъжника възражение за давност. По същество на възраженията твърди взискателят да е проявявал активност, както и през 2016 г., въз основа на нарочно искане от взискателя, да е наложен запор върху установени вземания на длъжника.
По
допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от лице с признат интерес да повдигне спор за законосъобразността на обжалваното действие – твърдението за изтекъл срок касае съществото на спора, а не предпоставките да бъде разгледан. Видно от представената обратна разписка за връчено на жалбоподателя уведомление за извършеното действие, жалбата е подадена в преклузивния срок. Дължимата държавна такса от 25 лв. е внесена, което обуславя и разглеждането й по същество.
Съдът като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед писмените доказателства за извършените в изпълнителното производство действия, намира за установено следното:
Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК свързва прекратяването на изпълнителното производство с непоискано от взискателя извършване на изпълнителни действия за повече от две години. Тъй като принудителното изпълнение предпоставя възможност за въздействие върху правната сфера на длъжника поддържането на това състояние е оправдано, доколкото се явява средство за реализация на изпълняемото право. Висящността на изпълнителното производство оправдава и обезпечителните мерки.
Срокът по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК е процесуален. Изтичането му води до прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона като лишава съдебния изпълнител от властта да предприеме действия, ангажиращи правната сфера на длъжника. Законът предписва и последиците на прекратяването – съдебният изпълнител дължи служебно да вдигне наложените запори и възбрани (чл. 433 ал. 3 ГПК). Пропускът на съдебния изпълнител да констатира този ефект, включително и поради бездействието на длъжника, съответно да вдигне лишените от материалноправно основание ограничения, е основание за ангажиране на имуществената отговорност на частния съдебен изпълнител, ако това е довело до реална вреда, но не препятства възможността за предприемане на последващи действия, когато са налице предпоставките за това.
Съгласно чл. 426 ал. 1 ГПК молбата на легитимиран по предписания ред взискател е необходима, но и достатъчна, за да го овласти и ангажира да предприеме съответните действия. Както е посочено и в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС за разлика от исковото производство, характеризиращо се с динамичен фактически състав и въздействие на поредицата от процесуални действия върху окончателния акт – решението по съществото на спора, изпълнителният процес се основава на множество относително самостоятелни процедури с различен предмет. От тази гледна точка в изпълнителното производство процесуалните действия не са пряко обусловени от надлежно поддържана висящност. Поради тази причина и без значение остава дали към минал момент законоустановеният срок е бил изтекъл. Изтеклият двугодишен срок не лишава кредитора от възможност да се възползва от издадения изпълнителен лист. Ето защо заявено от взискателя ново искане за предприемане на изпълнение включително след изтичане на двугодишния срок, но преди съдебния изпълнител да е прекратил производството, ангажира съдебния изпълнител и го овластява надлежно да предприеме съответните действия.
В случая се установява, че на 29.03.2016 г. „О.Б.Б.“ АД, по чието искане е образувано изпълнителното производство, е поискано да бъдат извършено пълно проучване на имуществото на длъжника и при установено имущество да бъдат наложени запори и съответно забави. В изпълнение на така заявеното искане се установява наложен запор върху трудово възнаграждение, като на 20.02.2017 г. е получен отговор от третото задължено лице, че поради предстоящ отпуск по майчинство Д. Д. не получава възнаграждение. Понеже за процесуалния срок меродавна е активността на взискателя, за процесуалния срок резултатът от изпълнителните действия остава без значение. Нормата на чл. 116 б. „в“ ЗЗД отдава значение на резултата от изпълнителното действие по отношение на материалноправния въпрос за погасителната давност, който, обаче не подлежи на обследване в рамките на изпълнителното производство включително и при контролно-отменителното съдебно производство по обжалване действията на съдебния изпълнител.
На 01.03.2017 г. взискателят ОББ АД е поискал да бъде наложен запор върху банкови сметки. От материалите по делото не се установява да са били предприети действия във връзка с това възлагане, но на 08.05.2018 г. цесионерът „Е.М.“ ЕООД е упълномощил частния съдебен изпълнител да предприеме всички необходими действия за придвижване на производството. Това правно действие изключва нуждата от съдействие на взискателя за развитие на изпълнителното производство. В рамките на овластяването са наложени запори върху банкови сметки на Д.Д. в „Ю.И Е.Б.“ АД. На 12.03.2019 г., 07.10.2019 г., 19.11.2019 г. и 20.11.2019 г.. по сметка на ЧСИ Я. са постъпили различни суми.
Отчитайки колизията на интереси в процеса на принудително изпълнение законът отрича значението на реално изтеклия период от време, когато взискателят предприеме необходимите действия за реализация на предписан от закона изпълнителен способ. Както е посочено в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т..д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, бездействието на взискателя в рамките на двугодишен период води до прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона. Изрично е указана и очакваната активност – взискателят следва да поддържа висящността с конкретни искания за прилагане на конкретен изпълнителен способ и осигуряване на необходимите разноски за осъществяването му. Не се установява двугодишен срок на бездействие от страна на частния съдебен изпълнител, за да бъде обсъждана необходимостта от разширително тълкуване на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. Оползотвореният изпълнителен способ на общо основание поддържа висящност на изпълнителния процес. Взискателят няма задължение да търси други изпълнителни способи.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. К.Д. срещу постановление от 05.11.2019 г. по изп.д. № 20138440401622, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис да бъде изпратен на ЧСИ С.Я. за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:, ЧЛЕНОВЕ: