№ 1020
гр. София , 08.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В в закрито заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Адриана Атанасова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно
гражданско дело № 20211100506441 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и
сл. ГПК, вр.чл.577 ГПК и чл.32а от Правилник за вписванията /ПВп/.
Постъпила е частна жалба, подадена от „Д.Ф.“ ЕООД, представлявано
от управителя на Д.С.Н., чрез адв.Кр.Иванчев, против определение №635 от
23.04.2021г. на К.В. - съдия по вписванията при СРС, с което е отказано
заличаване на договорна ипотека, вписана с акт №101, том 20, дело №20583
от 09.08.2010г. по описа на Служба по вписванията-гр.София по искане с вх.
№26534/23.04.2021г. на Служба по вписванията-гр.София.
В подадената частна жалба са релевирани доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Твърди се,
че към датата на подаване на молбата за частично заличаване на ипотеката
- 23.04.2021г. са били изминали повече от десет години от вписването на
последната, като вписването не е било подновено. Твърди се още, че
неправилно и в пълно противоречие на чл.22 от ПВп съдията по вписванията
е приел, че молбата за частично заличаване на вписването на договорна
ипотека е неоснователна, тъй като към молбата не са били
представени доказателства за неподновяване на ипотеката и за изтичане на
десетгодишния срок - не е било представено удостоверение съгласно
чл.47 вр.чл.48 от ПВп. Излага се още, че молителят няма задължение да
представя доказателства за неподновяване на ипотеката, която проверка
следва да бъде извършена служебно от съдията по вписванията, което в
1
случая не е направено. По така изложените аргументи моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение №635 от
23.04.2021г. на К.В. - съдия по вписванията при СРС, с което е отказано
заличаване на договорна ипотека, вписана с акт №101, том 20, дело №20583
от 09.08.2010г. по описа на Служба по вписванията-гр.София, и да бъде
разпоредено да се извърши съответното заличаване. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
До Служба по вписванията-гр.София е депозирана молба вх.
№26534/23.04.2021г. от „Д.Ф.“ ЕООД, представлявано от управителя на
Д.С.Н., по молба на нотариус Анета Микова, с което се иска на основание
чл.22 от ПВп частично заличаване на договорна ипотека, вписана с акт №101,
том 20, дело №20583 от 09.08.2010г. по описа на Служба по вписванията-
гр.София. Към молбата е приложено копие от договор за ипотека на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт №118, том I, рег.№1061, дело
№103/09.08.2010г. на нотариус Д.Г., вписан под №048 на НК, с район на
действие СРС, вписан в Служба по вписванията-гр.София, с акт №101, том
ХХ, дело №20583 от 09.08.2010г..
С атакуваното пред настоящата съдебна инстанция определение №635
от 23.04.2021г. на К.В. - съдия по вписванията при СРС, е отказано
заличаване на договорна ипотека, вписана с акт №101, том 20, дело №20583
от 09.08.2010г. по описа на Служба по вписванията-гр.София. Изложени са
мотиви, че към молбата не са представени доказателства за неподновяване на
ипотеката и за изтичане на десетгодишния срок, респективно не е
представено удостоверение за вписване, отбелязване и заличаване по
съответните партиди на страните по акта и недвижимия имот, издадено от
АВ-гр.София, което да обхваща периода, касаещ вписването, поради което
съдията по вписванията не може да разпореди заличаване на вписаната
ипотека по партидата на недвижимия имот.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което
се явява допустима.
2
Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗЗД действието на вписването
(на ипотеката) трае десет години от деня, в който е извършено. То може да
бъде продължено, ако вписването се поднови преди този срок да е изтекъл.
Съгласно чл.22 ПВп, когато са изминали 10 години от датата на вписването,
без то да е подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без
други доказателства. Евентуалното подновяване на вписването на ипотеката е
обстоятелство, което следва да е служебно известно на съдията по
вписванията. Именно затова законодателят с разпоредбата на чл.22 от ПВп не
е вменил на заинтересованото лице задължение да представя каквито и
да било доказателства в производството по заличаване на ипотека, в
хипотезата на изтекъл 10- годишен период от вписването.
На следващо място в подкрепа на гореизложеното, съдът намира да
посочи, че производството по заличаване е регламентирано като вид
нотариално удостоверяване по смисъла на чл.569, т.5 ГПК, т.е. по същността
си е охранително производство и спрямо него приложение намират съответно
общите правила на ГПК, доколкото липсват особени правила на
основание чл.530 ГПК. Съгласно чл.533 ГПК съдът служебно проверява
налице ли са условията за издаване на искания акт. След като, видно
от обжалваното определение, подадената от частния жалбоподател молба
е счетена за редовна от съдията по вписванията, тя не би могла да бъде
отхвърлена по изложените в обжалваното определение мотиви. Доводът,
че съдията по вписванията няма задължение да извършва служебна справка
относно вписванията, съответно изискването молителят да
представи удостоверение по чл.47 вр.чл. 48 от ПВп противоречи на
основни принципи на гражданския процес и е абсурдно само по себе
си, доколкото въпросните удостоверения се издават също от съдията по
вписванията. За да прецени дали е изтекъл предвиденият 10-годишен срок,
съдията по вписванията следва служебно да установи кога е била вписана
ипотеката чрез справка в книгите, които се водят в Службата по
вписванията, но също и дали е извършено подновяването й. В случай, че
такова подновяване е извършено, то съгласно чл.18, ал.3, изр.2 ПВп, би
следвало да е налице отбелязване отстрани на ипотечния акт с посочване на
входящия номер на молбата за подновяване.Така описаната информация се
3
намира при органа, който я изисква. Правомощието за извършване на
служебна проверка се извежда по аргумент на нормата на чл.533 ГПК,
намираща се в общите правила на охранителните производства, каквото е и
настоящото.
С оглед изложеното, въззивният съд намира обжалваното определение
за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а на съдията по
вписванията следва да се укаже да извърши служебна проверка относно
евентуалното подновяване на процесната ипотека преди изтичане на
десет години от вписването й, след което да се произнесе съобразно резултата
от проверката.
Само за пълнота въззивният съд намира да посочи, че съгласно
приетото в мотивите по т.11 ТР №7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. дело
№7/2012г. на ОСГТК, разпоредбата на чл.21 ПВп изрично допуска
частичното заличаване на ипотека, а според чл.3 вр. чл.2 ТДТСАВ,
задължението за плащане на такса при заличаване се определя от
материалния интерес на вписания акт. Таксата е цена за услуга и
доколкото "услугата" пълно заличаване на ипотеката е с определена цена
пропорционално на материалния интерес, то при частичното заличаване
би следвало да се приложи същия критерий - процентно от материалния
интерес. В случая, видно от представеното по делото платежно нареждане,
молителят е внесъл обикновена такса в размер на 10 лв.. Молителят не
е посочил материалния интерес, нито има данни за разграничение каква
част от дълга обезпечава всеки имот, досежно който се иска заличаване на
ипотеката, съответно няма ангажирани доказателства какъв е размерът
на погасения дълг в писмо, изходящо от кредитора, поради което следва да се
приеме, че в случая се държи 1/2 от таксата за вписване върху целия
интерес на основание чл.3 вр. чл.2 ТДТСАВ. В тази връзка съдията по
вписванията преди да се произнесе по искане с вх.№26534/23.04.2021г. на
Служба по вписванията-гр.София на молителя за частично заличаване на
договорна ипотека, вписана с акт №101, том 20, дело №20583 от 09.08.2010г.
по описа на Служба по вписванията-гр.София, следва да извърши и преценка
относно факта дали е заплатена държавна такса в дължимия размер.
С оглед вида на настоящото производство разноски в полза на частния
жалбодател не се дължат, поради което съдът не присъжда такива.
4
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №635 от 23.04.2021г. на К.В. - съдия по
вписванията при СРС, с което е отказано заличаване на договорна ипотека,
вписана с акт №101, том 20, дело №20583 от 09.08.2010г. по описа на Служба
по вписванията-гр.София, по искане с вх.№26534/23.04.2021г. на Служба по
вписванията-гр.София.
УКАЗВА на съдия по вписванията при СРС да се произнесе съобразно
дадените в обстоятелствената част на определението указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5