№ 1127
гр. Пазарджик, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220101805 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Н. Н. АЗ. твърди, че изтърпява наказание „доживотен затвор“
със специален режим в затвора в П***, като от 14.04.2014 г. бил настанен в
самостоятелно помещение в зона с повишена сигурност и охрана. Твърди, че
не му било разрешено да ползва в килията фурна, котлон и парти-грил, както
в затворите в С*** З***, П***, Л*** и С***. Счита, че спрямо него е налице
дискриминационно отношение от страна на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, поради което позовавайки се на чл. 6, ал. 2, чл. 2, ал. 1, чл. 4, ал.
1, чл. 5, ал. 1 от Конституцията на Република Б*** и чл. 14 от ЕКПЧ
предявява иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за
признаване за установено в отношенията между страните, че в периода от
14.04.2014 г. до 04.09.2020 г. ответникът е извършил нарушение на чл. 4, ал. 2
и ал. 3 във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр., изразяващо се в пряка и непряка
дискриминация чрез неравно третиране по лично положение, и за осъждане
на ответника да преустанови нарушението. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ чрез пълномощника си юрисконсулт В***
намира производството за недопустимо, тъй като между същите страни, за
същия период и за същия предмет има влязло в сила решение по гр.д. №
440/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
По същество оспорва иска като неоснователен. Счита, че не е доказано
да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата
правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Посочва, че
1
съгласно Списъка за разрешените вещи, утвърден със заповед № Л-04-
642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието, претендираните от ответника
електрически уреди могат да бъдат единствено за общо ползване, а не лични,
като същите се съхраняват в специално определени помещения и се използват
по ред, определен от началника на затвора. Изложеното изключва
възможността тези уреди да бъдат лични и използвани в отделна килия от
определен лишен от свобода и по негова преценка. Счита, че
удовлетворяването на подобни претенции би довело неравнопоставеност и
дискриминация по отношение на останалите лишени от свобода, настанени в
съответната зона и би имало дълготраен негативен ефект върху дисциплината
и сигурността в затвора.
Твърди, че всички лишени от свобода, изтърпяващи наказание
„доживотен затвор“ в зоната с повишена сигурност и охрана в корпуса на
затвора в П***, са поставени при равни и неразличаващи се условия.
Посочва, че всеки затвор в страната осигурява различни условия за живот на
осъдените, обективно обусловени от редица обстоятелства, сред които
местоположение, брой осъдени, ред, наложен от вътрешните правилници,
констатирани нарушения, поведение на осъдените и други. Поради това
счита, че в „сравними сходни обстоятелства“ по смисъла на чл. 4, ал. 2 от
ЗЗДискр. ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото
наказание в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за
преценката дали е налице спрямо него дискриминация.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Ангажира доказателства.
С Определение № 1080 от 11.06.2021 г., влязло в сила на 07.07.2021 г.,
производството по настоящото дело е прекратено по отношение на иска за
установяване на нарушение на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 във връзка с чл. 37, ал. 1 от
ЗЗДискр. за периода от 14.04.2014 г. до 08.06.2015 г., тъй като за този период
между същите страни е налице влязло в сила решение, постановено по гр.д. №
440/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, че ищецът Н. Н. АЗ. изтърпява наказание
„доживотен затвор“ в затвора в П***, считано от 14.04.2014 г., като е
настанен в самостоятелно помещение в зона за повишена сигурност и охрана.
Не е спорно също така, че на същия не е разрешено да ползва котлон,
фурна и парти-грил в килията си.
Съгласно постъпилите по делото писма за периода от 09.06.2015 г. до
04.09.2020 г. посочените електрически уреди са ползвани от лишените от
свобода в зоните с повишена сигурност в затворите в Л***, С*** З***, С***
и П***, както следва:
В затвора в Л*** съгласно Заповед № 453 от 02.04.2018 г. на началника
2
на затвора на лишените от свобода в зоната с повишена сигурност е
разрешено внасянето и ползването на единичен индукционен котлон, парти-
грил с мощност до 800 вата, тиган и тенджера с вместимост до 3 литра – по
един брой на килия. Внасянето на вещите се извършва след отправена
писмена молба до началника на затвора и становище от инспектор СДВР,
който следи за спазването на изискването за броя на електроуредите във
всяка килия.
В затвора в С*** З*** на настанените в зона с повишена сигурност
лишени от свобода и осъдени на доживотен затвор в съответствие с
утвърдения от министъра на правосъдието списък на разрешените вещи е
допускано получаването на котлони с изрично разрешение на началника на
затвора. Предвид характера на зоната с повишена сигурност и липсата на
подходящо помещение за общо ползване, същите се съхраняват и използват
от осъдените в помещенията, в които са настанени. Получаването и
използването на малки фурни се осъществява при същия ред, но от месец
август 2017 г., когато са добавени в актуализирания списък на разрешените
вещи, до настоящия момент. За разглеждания период в затвора в С*** З***
не са били допускани и използвани парти-грилове.
В затвора в С*** съгласно Заповед № Р-3/07.01.2020 г. на началника на
затвора в зоната с повишена сигурност е обособен кухненски бокс с малка
фурна и котлон, който да се ползва от отговорника или по определен график
от ИСДВР. В зоната с повишена сигурност във връзка с правния статус на
лишените от свобода, обвиняеми и подсъдими лица, които са настанени в
постоянно заключени помещения, се разрешава внасянето и ползването на
индукционен котлон в спалните помещения. Оборудването на кухненските
боксове с котлон и малка фурна се осъществява след депозирана молба на
отговорника на кухненския бокс до началника на затвора за разрешение да
получи същите по установения ред, в ден за техника. Инспектор HOT
проверява ел.техниката и издава служебна бележка, на която изрично се
упоменава, че електроуредите са за общо ползване в обособените за целта
места.
В затвора в П*** няма обособено помещение, което може да се
оборудва с посочените вещи за общо ползване от лишените от свобода. От
склада на затвора не са предоставяни котлони, фурни, парти-грилове на
лишените от свобода за общо ползване. Установена е практика на доживотно
осъдените лишени от свобода, настанени в зоната за засилен надзор и охрана,
да бъде разрешено получаването на котлони само по медицински причини.
Фурни и парти-грилове в килиите не са допускани.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или
непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
3
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон
или в международен договор, по който Република Б*** е страна.
Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 4, ал. 2 от
ЗЗДискр., пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице
на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., отколкото се третира,
било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства, а непряка дискриминация съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. е
поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр., или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно
с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в
особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални
разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или
практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими. „Неблагоприятно третиране"
съгласно § 1, т. 7 от ДРЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, които
водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз
основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или могат да поставят лице
или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., в особено
неблагоприятно положение в сравнение с други лица.
С оглед твърденията на ищеца, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба, съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДискр. за установяване на нарушение в третирането му, представляващо
пряка дискриминация, основана на признака „лично положение“, изразяваща
се в неразрешаване на ищеца да ползва през исковия период в килията си
котлон, фурна и парти-грил за разлика от лица, изтърпяващи същото
наказание в други затвори в страната, поради което е поставен в по-
неблагоприятно положение в сравнение с тях, и кумулативно съединен с него
иск по чл. 71, ал. 2, предл. 1 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да
преустанови нарушението.
Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. в производството за защита от
дискриминация ищецът, който твърди, че е бил жертва на дискриминация
следва да докаже фактите, от които може да се направи извод, че е налице
дискриминация, а ответникът следва да докаже, че правото на равно
третиране не е нарушено. В Решение № 511 от 27.07.2010 г. по гр.д. №
587/2009 г. на ВКС, III г.о. се приема, че нормата има процесуален характер и
разпределя доказателствената тежест в производството за защита от
дискриминация. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца.
Той е длъжен да докаже фактите, от които може да се направи обосновано
предположение, че е налице дискриминация. Само в този случай законът
възлага доказателствената тежест на ответника, който следва да установи и
докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Неизпълнението от
страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е
4
достатъчно основание за отхвърляне на иска. С нормата на чл. 9 от
ЗЗДискр. е въведен облекчен доказателствен режим по отношение на
ответника по иска в сравнение с режима по чл. 154, ал. 1 от ГПК. Ответникът
следва да докаже възраженията си против иска за това, че принципа на равно
третиране не е нарушен, само в случай, че ищецът представи доказателства,
от които може да се презумира вероятната основателност на иска.
Дискриминацията представлява различно, неравно третиране на лица на
основата на защитен от закона признак, което няма правомерна цел – няма
обективно и разумно оправдание, свързано със защита на обществения
интерес, и липсва пропорционалност между използваните средства и
преследваната цел. От значение за установяване на дискриминация е от една
страна обективно съществуващият недопустим противоправен резултат в
упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните от ЗЗДискр.
форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, а от друга –
неравностойното положение да е спрямо признаците, изброени в чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република Б*** е страна. Това по-
неблагоприятно третиране следва да се преценява в сравнение с начина, по
който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства.
В практиката си ВКС многократно се е произнасял по въпросите за
същността и правните характеристики на дискриминационните признаци по
чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., както и по въпросите за пряката и непряка
дискриминация по чл. 4, ал. 2 и 3 от ЗЗДискр. (така например в Решение № 3
от 22.07.2013 г. по гр.д. № 534/2012 г. на ІV г.о.; Решение № 153 от 14.06.2010
г. по гр.д. № 6/2009 г. на ІІІ г.о.; Решение № 244 от 14.08.2012 г. по гр.д. №
777/2011 г. на ІV г.о.; Решение № 428 от 13.05.2010 г. по гр.д. № 1207/2009 г.
на ІV г.о.). Приема се, че дискриминация по признака „лично или обществено
положение“ представлява обективен, същностен за личността белег,
позволяващ да бъде прилаган еднакво.
Правното положение на лишените от свобода е регламентирано в
ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС министърът на
правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които
осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите,
поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при
себе си и да ползват.
Със Заповед № ЛС-04-602/04.04.2014 г. на министъра на правосъдието е
утвърден списък на разрешените вещи и предмети, които лишените от
свобода могат да държат при себе си и да ползват. Същият не предвижда
ползване на котлон, фурна или парти-грил.
Такъв списък е утвърден и с последващата Заповед № ЛС-04-
605/07.04.2017 г. на министъра на правосъдието, като той също не съдържа
възможност за ползване на тези вещи.
5
Едва със Заповед № ЛС-04-1365/16.08.2017 г. на министъра на
правосъдието в списъка е включено ползването на котлон и малка фурна, но
за общо ползване, като тези вещи следва да се съхраняват в специално
определени помещения и да се ползват по ред, определен от началника на
затвора.
Аналогично е и разрешението, съдържащо се в Заповед № ЛС-04-
642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието, действаща и понастоящем.
Правният статут на лишените от свобода налага определени
ограничения на вещите, които те могат да ползват в местата за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“. Тези вещи се намират под разрешителен
режим, регламентиран от министъра на правосъдието по делегация от чл. 122,
ал. 1 от ЗИНЗС. Според този разрешителен режим лишените от свобода могат
да ползват котлон и малка фурна, но не в килиите си, а в специално
определени помещения в затворите, като същите са за общо ползване. При
това възможността да бъдат ползвани тези вещи изисква изрично разрешение
на началника на затвора, който определя и реда за ползването им. Това право
лишените от свобода имат от 16.08.2017 г., когато е издадена Заповед № ЛС-
04-1365/16.08.2017 г. на министъра на правосъдието. До този момент те
въобще не са имали право да държат и ползват посочените вещи. По
отношение на електрическия уред парти-грил и до настоящия момент в
правната уредба липсва норма, позволяваща да бъде ползван от лишените от
свобода, било то лично или общо.
Възможността за ползване на вещите, съдържащи се в раздел III от
списъка, утвърден от министъра на правосъдието, в т.ч. котлон и малка
фурна, не е абсолютна, а зависи от предварителното разрешение на началника
на затвора, както и от реда за предоставянето, съхранението и ползването им.
В това отношение началниците на затворите разполагат с оперативна
самостоятелност, като сами решават дали да разрешат ползването на тези
вещи и по какъв ред с оглед спецификите на съответното място за лишаване
от свобода – сграден фонд, битови условия, надзорно-охранителната дейност,
режим на изтърпяване на наказание и други. Показателен за това е различният
режим за ползване на вещите, възприет в затворите в страната. Така например
в зоната за повишена сигурност в затвора в С*** е обособен кухненски бокс с
котлон и малка фурна, като е изрично подчертано, че същите са за общо
ползване, в затворите в С*** З*** и Л*** е разрешено внасянето на котлон,
малка фурна (и парти-грил в затвора в Л***) – по един брой в килия, а в
затвора в П*** няма обособено помещение, в което да се държат посочените
вещи, такива не са предоставяни на лишените от свобода, а доживотно
осъдените ползват котлони само по медицински причини. Следователно не е
налице безусловно задължение на затворническата администрация да осигури
възможност на лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, да
ползват посочените електрически уреди.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. поставя преценката за наличие
6
на дискриминационно отношение на основата на „сравними сходни
обстоятелства“. Такива в случая могат да бъдат единствено условията, при
които са поставени лишените от свобода, изтърпяващи наказание в един и
същи затвор. Недопустимо е сравнение да се извършва между различни
затвори в страната, тъй като не са „сравними“, нито „сходни“ условията и
реда за ползване на конкретните вещи във всеки от тях.
С оглед правната регламентация на вещите, разрешени за ползване от
лишените от свобода, не може да се приеме, че отказът на началника на
затвора в П*** да разреши на ищеца ползването на котлон, фурна и парти-
грил в килията му представлява негово целенасочено противоправно
действие, поставящо ищеца в неравностойно положение спрямо останалите
лишени от свобода. Претенцията на ищеца е да ползва тези вещи лично, а не
общо с другите лишени от свобода в специално обособени за това
помещения, както сочи заповедта за министъра на правосъдието.
Дискриминационно отношение, основано на признака „лично положение“ би
било, ако при създадения разрешителен режим на ищеца не е било разрешено
да ползва общо с останалите лишени от свобода в специално определени
помещения и по ред, определен от началника на затвора, електрически
котлон и малка фурна, а в същото време това е било разрешено на останалите
лишени от свобода в затвора в П***. Такива твърдения обаче не са наведени
от ищеца, а и по делото липсват данни за това.
Обстоятелството, че в някои от затворите в страната е разрешено на
лицата, настанени в зоните за повишена сигурност, да ползват в килиите си
котлон и/или фурна не води до извод за наличие на пряка дискриминация
спрямо ищеца, тъй като правилата за това са регламентирани в изрична
заповед на министъра на правосъдието, а различното третиране на лицата в
различните затвори при идентичен режим не води до засягане на някакво
конкретно, нормативноустановено право на лишените от свобода лица с оглед
правата и задълженията, които те имат съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
По изложените съображения съдът намира, че по делото не се установи
от страна на ответника да е осъществено дискриминационно отношение
спрямо ищеца, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно чл.
37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Н. АЗ., ЕГН **********, изтърпяващ
7
наказание „доживотен затвор“ в затвора в П***, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието искове с
правно основание 71, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 1 от ЗЗДискр. за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът е извършил
нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. чрез неравно третиране на ищеца на
основата на признака „лично положение“, изразяващо се в отказ да му бъде
разрешено да ползва в килията си котлон, фурна и парти-грил през периода
от 09.06.2015 г. до 04.09.2020 г., и за осъждане на ответника да преустанови
нарушението.
ОСЪЖДА Н. Н. АЗ., ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„доживотен затвор“ в затвора в П***, да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8