Р Е Ш Е Н И Е
№209 22.06.2020 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на втори юни две хиляди и двадесета
година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар Зорница Делчева, като разгледа докладваното
от съдията Михаил Русев административно дело №966 по описа за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба на Ю.М.Д.
***, против решение №1040-23-85 от 02.12.2019 год. на директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което
е потвърдено изцяло разпореждане №C-23-999-00-********** от 16.08.2019 год. на ръководителя
по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Стара Загора. С последното на основание
чл.40, ал.3 от КСО във връзка с чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения
и помощи от Държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ е отказано отпускане на
парично обезщетение за временна неработоспособност /ПОВН/ по болничен лист
№Е20182997707 за периода от 29.07.2019 год. до 08.08.2019 год., включително. В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като
по същество, наведените съображения са за постановяването му в противоречие с
относимите материалноправни разпоредби на КСО.
Твърди се, че административният орган, постановил потвърденото в последствие
разпореждане, неоснователно не е изплатил ПОВН за целия период, обхванат от
болничния лист, като се излагат аргументи за липсата на предвидената в чл.46,
ал.1, т.2 от КСО отрицателна предпоставка за изплащане на обезщетението. Навеждат
се доводи, че определеният в болничния лист режим не е нарушаван, а проведеното
балнеосанаториално лечение е по повод друго заболяване. Според жалбоподателката
предоставянето на парична помощ за профилактика и рехабилитация не е основание
за постановяване на отказ за изплащане на ПОВН. Отправя се искане за отмяна на
постановеното решение №1040-23-85 от 02.12.2019 год. на директора на ТП на НОИ,
гр. Стара Загора.
В проведеното открито
съдебно заседание жалбоподателката – редовно и своевременно призована не се
явява и не се представлява. Чрез представена по делото писмена молба се излага
становище, с което подадената жалба се подържа изцяло.
Ответникът по жалбата - директор
на ТП на НОИ – Стара Загора – редовно и своевременно призован не се явява и не
изразява становище по спора.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административноправния спор:
За Ю.Д. е издаден болничен лист №Е20182997707
за периода от 12.07.2019 год. до 15.08.2019 год. включително, от Лекарска
консултативна комисия /ЛКК/ към МБАЛ - МК „Св Иван Рилски“ – гр. Стара Загора с
посочена в него диагноза- „мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на
прецеребрални артерии“. Болничният лист се явява първичен, като периодът, за
който се полага отпуск за временна неработоспособност е разпределен по следният
начин: 5 дни с определен „болничен“ режим и 30 дни с определен „свободен режим
с право за напускане на населеното място в рамките на Република България“.
Следва да се отбележи, че в болничния лист не отразено кое е конкретното
населено място, като в случая настоящият съдебен състав приема, че органът на
медицинската експертиза е имал предвид населеното място, в което трайно
пребивава жалбоподателката и на територията на което се намира лечебното
заведение. Съобразно неоспорените по делото доказателства, болничният лист е
представен, както пред работодателя на лицето - ПФК „ Берое“ – Стара Загора, така и пред ТП на
НОИ, за което са налични данни в поддържаните от института електронни регистри.
В хода на проведеното административно производство за преценка правото на
парично обезщетение по визирания болничен лист е установено, че Ю.Д. се е
ползвала от програма „ПРО“ на НОИ, като е постъпила на 29.07.2019 год. в „СБР
Стайков и фамилия“ ЕООД, хотел „Средец“, к. к. Слънчев бряг за
лечебно-рехабилитационна програма за периода от 29.07.2019 год. до 07.08.2019 год.
вкл. За установеното право да се възползва от предвидената от законодателя
парична помощ за профилактика и рехабилитация на осигурените лица и за факта на
упражняване на това право, свидетелстват, както издаденото от съответните
длъжностни лица удостоверение №1781 от 17.07.2019 год., така и приложеният
протокол №********** от 08.08.2019 год. за извършени услуги по профилактика и
рехабилитация. Съгласно данните от последния /л. 35/ е видно, че за периода от
29.07.2019 год. до 07.08.2019 год. вкл., същата е пребивавала в специализираното
лечебно заведение, като се е възползвала от полагащите й се медицински и
хотелски процедури и услуги. Видно от същия документ жалбоподателката е
напуснала хотела на 08.08.2019 год. На база установеното в административното
производство, ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ, гр. Стара Загора е постановил разпореждане №C-23-999-00-********** 16.08.2019 год., като е
възприел, че лицето, ползвайки програма „ПРО“ на НОИ е нарушило в хипотезата на
чл.46, ал.1, т.2 от КСО, определеният от органите на медицинската експертиза
режим. В тази връзка и на правно основание е отказано изплащането на ПОВН за
дните на нарушението. Разпореждането е връчено лично на Ю.Д., чрез лицензиран
пощенски оператор на 05.09.2019 год., видно от приложената по делото обратна
разписка /л. 37/. Разпореждането първоначално е оспорено пред административен
съд, гр. Стара Загора, като с влязло в законна сила определение №387 от
19.09.2019 год., постановено по административно дело №664/2019 год., по описа на
съда, жалбата е оставена без разглеждане, като недопустима и е изпратена по
подведомственост на ръководителя на ТП на НОИ, гр. Стара Загора. С решение №1040-23-85 от 02.12.2019 год. на
директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора жалбата е оставена без уважение, а
оспореното разпореждане потвърдено изцяло. В решението се съдържат подробни
мотиви, свързани с тезата, че определеният свободен режим е нарушен от лицето.
Същият не можел да бъде изменян в друг и то по усмотрение на Д., който от своя
страна да послужи за постъпване по програмата за профилактика и рехабилитация
на НОИ. Сочи
се, че решенията на експертизите на работоспособността, които се обективират в
болничните листове, имат задължителен характер за всички лица, органи или
организации, като в този ред на мисли задължителен характер имат и определените
режими на лечение. Твърди се също, че определеният свободен режим с право за
напускане на населеното място давало възможност на
лицето да проведе лечението си навсякъде в границите на територията на РБ, но
само във връзка с определеното, като диагноза в болничния лист заболяване. В
заключение се потвърждават изводите на административния орган, постановил
първоначално оспореното разпореждане, за нарушение на разпоредбата на чл. 46,
ал. 1, т. 2 от КСО, което от своя страна се явява и основание за частично
неизплащане на ПОВН.
От така установената
фактическа обстановка въз основа на представените по делото доказателства, след
като се съобрази с изискванията на чл. 168, ал. 1
от АПК и провери законосъобразността на оспорения административен
акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Оспореното понастоящем
решение е връчено на жалбоподателката лично на 06.12.2019 год., като жалбата
срещу него е депозирана пред ръководителя на ТП на НОИ, гр. Стара Загора на
16.12.2019 год., което съобразно разписаното в чл.118, ал.1, изр.2 от КСО правило я прави подадена в
срок. Оспорването е направено от лице, адресат на акта и за което същият е
неблагоприятен. Следователно жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата
се явява основателна.
С оглед наличните по
делото доказателства и изложените доводи е следно, че е безспорно установено
обстоятелството, че за жалбоподателката е настъпила временна
неработоспособност, установена по надлежен ред от компетентните органи на
медицинската експертиза, като причините за нея, продължителността на полагащия
се отпуск и определеният режим на лечение са обективирани в болничен лист №Е20182997707.
Не е спорно също, че Д. се е възползвала от предоставената й по смисъла на чл.13в
от КСО възможност да получи парична помощ за профилактика и рехабилитация, като
осигурено от работодателя си за общо заболяване, майчинство и/или за трудова
злополука и професионална болест лице, за което са внесени или дължими
осигурителни вноски за период от 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през
който се провежда профилактиката и рехабилитацията. Безспорно е също, че Д. е
постъпила в „СБР Стайков и фамилия“ЕООД, хотел „Средец“, к. к. Слънчев бряг за
лечебно-рехабилитационна програма за периода от 29.07.2019 год. до 07.08.2019 год.
вкл. За посочения период същата не е ползвала платен или неплатен годишен
отпуск от работодателя си, както и не е постъпила на балнеолечение и рехабилитация
по реда на чл.44 от КСО /като неработоспособно лице, изпратено в това си
качество от здравните органи на санаторно-курортно лечение/, поради което на
жалбоподателката не й е отпускано парично обезщетение, предвидено в посочената
разпоредба. Тук е моментът да се отбележи, че съгласно Наредба № 1 от
13.02.2007 год. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и
рехабилитация“ и в частност разпоредбата на чл.5 във връзка с чл.7, правото на
парични помощи за профилактика и рехабилитация се ползва след преценка на
лекуващ лекар за необходимостта от провеждане на профилактика и рехабилитация,
която се отразява в медицинско направление - последното от своя страна
задължителна част от предвидения набор от документи, необходим за издаване на удостоверение
по смисъла на чл.8 от Наредбата, с което се удостоверява правото за ползване на
програмата на НОИ. Нито в наредбата, нито в КСО е предвидено, по какъв начин
лицето ще оправдае отсъствието си от работа за времето на провеждане на
профилактиката, като това може да стане, както чрез ползването на отпуск по
смисъла на чл.162, ал.1 от КТ /Кодекс на труда/, така и чрез друг вид платен
или неплатен отпуск, предвиден в КТ.
В конкретния случай
спорният момент по делото е дали с ползването на програмата за профилактика и
рехабилитация за периода от 29.07.2019 год. до 07.08.2019 год. Ю.Д. е нарушила
определения в болничния лист режим на лечение в хипотезата на чл.46, ал.1, т 2
от КСО.
Съобразно
разпоредбата на чл.46, ал.1, т.2 от КСО, ПОВН не се изплаща на осигурените
лица, които нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на
нарушението. Съгласно чл.40, ал.1 от КСО за лицата, осигурени за общо
заболяване и майчинство е установено право да получават парично обезщетение
вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж. Съгласно
посочената по-горе разпоредба на чл.162, ал.1 от КТ работникът
или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо
заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно
лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина,
отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или
на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от
семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане
на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или
на детето, като съгласно ал. 2 отпуските се разрешават от здравните органи.
Съгласно чл.44 от КСО, съдържащ отделна
и специфична хипотеза
на
неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санаторно-курортно
лечение, парично обезщетение се изплаща за целия им престой, включително до три
календарни дни за пътуване, в размерите, определени съответно за общо
заболяване или за трудова злополука и професионална болест. При систематично и
логично тълкуване на така посочените норми е следно, че издаденият на Д. болничен
лист №Е20182997707 удостоверява право на отпуск за временна неработоспособност
поради общо заболяване и правото на парично обезщетение за такава
неработоспособност, а не удостоверява право на отпуск за санаторно-курортно
лечение и право на парично обезщетение за санаторно-курортно лечение. Обединяващият
елемент в тези случаи е само неработоспособността, като правото на обезщетение
по чл.44 от КСО имат не всички лица, които се
нуждаят от санаторно-курортно лечение, а само неработоспособните, които са
изпратени на такова лечение от здравните органи.
В случая, издаденият от ЛКК болничен лист е с определен болничен
режим от 5 дни и свободен режим, с право за напускане на населеното място в
рамките на РБ в размер на 30 дни, при определен общ размер на отпуска за период
от 12.07.2019 год. до 15.08.2019 год. В чл.15, ал.1 от Наредбата за медицинската
експертиза са посочени изчерпателно възможните режими на лечение, като същите
са степенувани в зависимост от състоянието на болния. Като най-облекчен се
явява този по т.4 – „свободен“. При него болният има значителна свобода при
избора за начин на лечение, като тази свобода може да бъде ограничена
единствено на териториален принцип, чрез въведената в чл.15, ал.1, т.4, б.„а“
забрана за напускане на населеното място, където лицето прекарва отпуската си
по болест. Безспорно с този режим се изключва възможността болният да полага
труд, тъй като това със сигурност нарушава определения режим, а и същото е
изведено като отделно основание по чл. 46, ал. 3 от КСО. В тази връзка
настоящият съдебен състав счита, че ползването на правата по чл.13в от КСО /провеждането
на профилактика и рехабилитация/, през време на определения по процесния
болничен лист свободен режим, не нарушава последния по смисъла на чл.46, ал.1,
т.2 от КСО. Както бе отбелязано по-горе диагнозата, за която е издаден той, е
определена като „мозъчен
инфаркт, причинен от тромбоза на прецеребрални артерии“, за което е определено
лечение и период за възстановяване на работоспособността. В действителност
режимът не е посочен като „санаторно-курортен“, което от своя страна да доведе
до изплащане на парично обезщетение на това основание /чл.44 от КСО/. Съобразно
от представения по делото амбулаторен лист от 17.07.2019 год. /л. 29/ на Ю.Д. е
определена диагноза „увреждания на лумбо-сакралния плексус“ с посочена терапия
„подходяща за балнеосанаториално лечение“, като именно тази диагноза е довела
до издаването на направление по смисъла на чл.8 от Наредба №1 от 13.02.2007 год.
От една страна не се наблюдава каквато и да било колизия между определения режим
и упражнените права по чл.13в от КСО в рамките на временната
неработоспособност, а от друга не може да се сподели становището, че с
ползването на профилактика и рехабилитация Д. е нарушила режима, тъй като
последният реално дава възможност на лицето да напуска населеното място в
рамките на РБ, без да има законово основание да се търси сметка по каква
причина и къде е пребивавало то, стига да не е упражнявало трудова дейност
/чл.46, ал.3 от КСО/. Не намира правна опора твърдението на ответника, че
режимът е изменен по собствено усмотрение от лицето, а още повече, че това не е
сторено по съответния ред чрез вписване в болничния лист. Следва да се
отбележи, че такава промяна в случая не се налага, а и не е предвидена от
законодателя, тъй като реално липсва нарушаване на свободния режим. Подобно
нарушение би имало ако лицето бе напуснало пределите на РБ, или режимът бе
ограничен в рамките на населеното място, но не и ако лицето е ползвало
програмата на НОИ. Обратно би довело до извода, че косвено се застъпва тезата
за наличието на кумулиране на различните плащания от фондове на ДОО, каквото
всъщност няма и не може да има. Това е така, защото единствено фактът, че редът
за постъпване в СБР, по смисъла на чл.13в от КСО е нормативно определен и
свързан с фиска, различава провеждането на профилактика и рехабилитация по
програмата на НОИ, от провеждането на профилактика и рехабилитация или др. вид
балнеолечение в останалите хотели в страната, т. е. ако Д. бе провела в рамките
на определения й свободен режим профилактика и рехабилитация в хотел или
специализирана болница, извън програмата на НОИ, то за нея нямаше да има
нарушение на определения режим, при все, че посещаването на хотел или болница,
през време на свободния режим изначало не представлява нарушение на същия. В
противен случай би се стигнало до недопустимата ситуация, болните с определен
по чл. 15, ал. 1, т. 4, б. „а“ и „б“ от НМЕ режим, да бъдат ограничени до
такава степен, че да не могат да излизат от домовете си и да посещават близките
си извън населените места, както и да ползват услугите на местата за
настаняване. По друг начин стои въпросът, какво е естеството и редът за
спазване на „болничния“ и домашния режим“, за които законодателят все пак е дал
някакви насоки /чл. 15, ал. 2 и 3 от НМЕ/, но последното не е предмет на
настоящия спор.
Твърдението
на ответника, че ако болничният лист е бил издаден съответно изменен, но по
регламентирания ред със „санаторно-курортен“ режим, проблеми с изплащането на
ПОВН, съответно пребиваването в СБР не биха възникнали е неправилно. Това е
така, защото от една страна профилактиката и рехабилитацията, която Д. е провеждала
е била на основание чл.13в от КСО, а не както вече бе отбелязано по чл.44 от КСО, поради което за нея не е необходимо издаването на болничен лист със
„санаторно-курортен“ режим, а от друга страна, че всъщност определеният режим
на лечение „свободен с право с право да отиде в друго населено място в
границите на Република България“ не изключва по никакъв начин възможността за
постъпване или продължаване на престой в конкретно заведение по програмата,
дори и с оглед по ефективното лечение на определената вече диагноза.
С оглед установеното в настоящия процес, се налага извода, че
неправилно административният орган е отказал на Ю.Д. отпускане на парично
обезщетение по болничен лист № №Е20182997707/17.07.2019 год.
Разпореждането, с което е отказано на жалбоподателката отпускане на парично
обезщетение за временната неработоспособност поради общо заболяване е
незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон, както и
решението, с което същото е потвърдено. Оспореното решение следва да бъде
отменено. Доколкото с отмяната на решението не се постановява осъдително
решение и въпросът по изплащането на обезщетение следва да се реши от
административният орган, то преписката следва да се изпрати на Директора на ТП
на НОИ Стара Загора за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и
прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
По
делото не са направени искания от страните за присъждане на направени разноски,
поради което и съдът не дължи произнасяне в частта за присъждане на такива.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ю.М.Д. ***40-23-85 от 02.12.2019 год. на
директора на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт - Стара Загора и потвърдено с него разпореждане №C-23-999-00-********** от 16.08.2019 год. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Стара Загора, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото като преписка на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Стара Загора за извършване на нова преценка по болничен лист
№Е20182997707, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на
закона.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.119 във връзка с чл. 117, ал. 1,
т. 2, б. „е“ от КСО
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: