№ 3198
гр. Варна, 17.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20233100501676 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби срещу Решение №
260012/13.02.2023 год., постановено по гр. дело № 20213110100078 по описа
на РС-Варна за 2021 год., както следва:
I. Въззивна жалба от „Градски транспорт“ ЕАД, с ЕИК 13003668, със
седалище гр. Варна срещу горното решение в частите, с които дружеството е
осъдено да заплати на Д. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Варна, на основание
чл. 200 КТ следните суми: сумата от 12 500, 00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания, затруднено движение на тялото и крайниците, затруднено дишане,
тревожно-депресивно разстройство, накъсан и повърхностен сън, постоянно
главоболие и сърцебиене, страх да не бъде нападнат отново, чувство за
непълноценност, стрес от продължително лечение и несигурност за
бъдещето, които са получени в резултат на трудова злополука, настъпила на
21.01.2018 г. в гр. Варна, на спирка „Мургаш“, в автобус линия 148, ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от от датата на увреждането -
21.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 40 лева –
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от горната трудова
злополука, под формата на претърпени загуби, изразяващи се в заплащане на
цена за извършен медицински преглед и издаването на медицинско
удостоверение № 76/2018 год. от Отделение съдебна медицина при МБАЛ
„Светта Анна- Варна“ АД, със седалище гр. Варна.
II. Насрещна въззивна жалба от Д. Д. Д. от гр. Варна срещу
цитираното решение в частта му, с която е отхвърлен за разликата над 12 500
1
лева до претендирания размер от 15 000 лева /т. е., е отхвърлен за сумата от 2
500 лева/, предявения от Д. Д. Д. от гр. Варна срещу „Градски транспорт“
ЕАД, с ЕИК 13003668, със седалище гр. Варна иск по чл. 200 КТ за заплащане
на сумата от 15 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, от трудова злополука, настъпила на
21.01.2018 г. в гр. Варна, на спирка „Мургаш“, в автобус линия 148, ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от от датата на увреждането -
21.01.2018 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата на „Градски транспорт“ ЕАД, с ЕИК 13003668, със седалище
гр. Варна – ответник по иска по чл. 200 КТ, са наведени оплаквания, че
решението в атакуваните от дружеството части е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което
решението е и необосновано.
Твърди, че определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението за неимуществени вреди е необосновано завишен; не
съответства на събраните по делото доказателства и на установения в чл. 52
ЗЗД принцип за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди. В
случая не е отчетено, че трудовата злополука не е „класическа“, а е
възникнала по време на прибиране на ищеца от работа, в който случай
работодателят не носи отговорност на нарушаване на трудовите правила. Не е
съобразено също, че претърпените от ищеца болки и страдания от трудовата
злополука по своя медико-биологичен характер са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, които дават основание да се
заключи, че се касае за лека телесна повреда с последици, възстановими за
период от около 3 – 4 месеца, в какъвто смисъл е и заключението на
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза. По отношение на
присъдената сума от 40 лева – обезщетение за имуществени вреди, се твърди,
че изводът на първоинстанционният съд че са претърпени вреди в този размер
е необоснован. Този извод е изграден единствено на частен документ –
фискален бон – който по никакъв начин не може да се свърже с ищеца, тъй
като не съдържа данни, от които може да се заключи с категоричност, че е
издаден точно на ищеца и за извършени именно от него разходи, а не за
разходи, извършени от други лица.
Неправилно първоинстанционният съд е счел наведеното от ответника
„Градски транспорт“ ЕАД, с ЕИК 13003668, със седалище гр. Варна
възражение за съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на
трудовата злополука, като не е съобразено, че пострадалият е проявил груба
небрежност – липса на елемзентарно старание и внимание и драстично
пренебрегване на елементарни правила за безопасност със самонадеяната
увереност, че няма да настъпи неблагоприятният резултат или че ищецът ще е
в състояние да ги опредотврати или преодолее. В случая ищецът е съзнавал
опасността от настъпването на вдредоносния резултат, като се е намесил в
спор, който не го касае, но въпреки това самонадеяно и лекомислено е
продължил да ескалира допълнително предпоставките за възникването на
2
директен конфликт, довел до травматичното му увреждане.
Не е съобразено, че ищецът е страдал от множество заболявания
отпреди трудовата злополука, поради което и изводът на съда, че в резултат
на травмите от нанесения му побой значително се влошило здравословното
му състояние, е неправилен, тъй като според въззивника причинна връзка
между увреждането от трудовата злополука и приетото от съда влошаване на
здравословното състояние на ищеца липсва, а се последното се дължи на
предшестващи злополуката заболявания на ищеца.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от
ответника части и за постановяване на друго, с което исковете по чл. 200 КТ
за сумата от 12 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата
от 40 лева – обезщетение за имуществени вреди от трудовата зплополука,
настъпила на 21.01.2018 г. в гр. Варна, на спирка „Мургаш“, в автобус по
линията № 148, ведно със законната лихва върху горните суми, да се
отхвърлят, евентуално – да се намали сумата за обезщетение за
неимуществени вреди, съобразно принципа, установен в чл. 52 ЗЗД.
Претендира присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната
стрнана – ищецът Д. Д. Д., чрез процесуален представител, оспорва жалбата,
счита, че е неоснователна, а решението в обжалваните от ответника по
исковете части – правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
В насрещната въззивна жалба, подадена от ищеца Д. Д., са наведени
оплаквания, че решението в атакуваната от него част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон – чл. 52
ЗЗД.
Отправено е искане за отмяна на решението в частта му, с която е
отхвърлен за разликата над 12 500 лева до претендирания размер от 15 000
леива иска му по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от трудовата злополука, настъпила на 21.01.2018 год. в гр. Варна и за
постановяване на друга, с което искът му да бъде уважен в пълния предявен
размер, ведно със законната лихва от дата на увреждането до окончателнато
изплащане на сумата.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 3 ГПК ответникът
„Градски транспорт“ ЕАД, с ЕИК 13003668, със седалище гр. Варна оспорва
подадената насрещна въззивна жалба, счита, че е неоснователна, а решението
в обжалваната от ищеца част – правилно и настоява да бъде потвърдено в
тази част. Излага съображения, идентични с изложените въввъззивната му
жалба.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 3 ГПК третото лице-
помагач на страната на ответника – Застрахователно акционерно дружество
„Армеец“ с ЕИК *********, със седалище гр. София, оспорва подадената
насрещна въззивна жалба, счита, че е неоснователна, а решението в
обжалваната от ищеца част – правилно и настоява да бъде потвърдено в тази
3
част.
В жалбите и в отговорите не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивното проиводство.
Въззивните жалби са редовни и допустими и следва да бъдат приети за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от „Градски транспорт“
ЕАД, с ЕИК 13003668, със седалище гр. Варна въззивва жалба и подадената
от Д. Д. Д. от гр. Варна насрещна въззивна жалба, срещу Решение №
260012/13.02.2023 год., постановено по гр. дело № 20213110100078 по описа
на РС-Варна за 2021 год.;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.10.2023 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4