№ 124
гр. Пазарджик, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Елисавета Радина
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500860 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
260192/19.10.2021 г., постановено по гр.д. № 478/2020 г. Велинградският
районен съд е приел за установено приел за установено по предявените от
ЮЦДП ТП „ДЪРЖАВНО ловно СТОПАНСТВО - ИЗВОРА” - със седалище и
адрес на управление: гр. Девин, ул. „Освобождение” № 18, ЕИК
2016195800278 - представлявано от инж. З.С.К., против ЕТ „ЦВЕТА -
ЦВЕТАНКА ХОЛЯНОВА”, със седалище и адрес на управление: обл.
Пазарджик, общ.Ракитово, гр. Ракитово, ул. „Пейо Яворов” №10, с ЕИК
********* представлявано от Ц.Т.Х., искове с правно основание чл.422 ТПК,
вр. чл. 92 ЗЗД, че ЕТ „ЦВЕТА -ЦВЕТАНКА ХОЛЯНОВА”, с ЕИК: *********
дължи на ЮЦДП ТП „ДЪРЖАВНО ловно СТОПАНСТВО - ИЗВОРА”,
ЕИК:2016195800278, сумата в общ размер от 13 504.51 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение по договори за „Продажба на стояща дървесина на
корен“ от обекти с № 19230, №19221, №19132 и №19116, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 23.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 106 от 19.05.2020г. по гр.д. № 225, по описа ВРС за 2020 г..
Осъдил е ЕТ „ЦВЕТА-ЦВЕТАНКА ХОЛЯНОВА”, със седалище и
адрес на управление: обл. Пазарджик, общ.Ракитово, гр. Ракитово, ул. „Пейо
Яворов” №10, с ЕИК: ********* представлявано от Ц.Т.Х. да заплати на
1
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „ЮЦЦП ТП „ДЪРЖАВНО ловно
СТОПАНСТВО - ИЗВОРА” - със седалище и адрес на управление: гр. Девин,
ул. „Освобождение” №18, ЕИК:2016195800278 - представлявано от инж.
З.С.К., сумата от 840,18 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от ЕТ „Цвета-Цветанка Холянова” чрез нейния процесуален
пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се
твърди, че PC - Велинград неправилно е приел в обжалваното решение, че е
налице хипотезата на чл. 36, ал.1 от договорите сключени между страните.
Ищецът е твърдял, че не се изпълняват дейности по график съгласно чл. 22,
ал.3 от договорите. Видно било от чл. 35, ал.З, раздел VII САНКЦИИ и
НЕУСТОЙКИ, че за неизпълнение по чл. 22, ал.3 се дължала неустойка в
размер на 10 %, докато претендираната с исковата молба била на друго
основание и в друг размер. Съгласно чл. 35, ал.4 от договора неустойките
следвало да бъдат заплатени в месечен срок от възникването им, като във
връзка с това нямало отправени покани за плащане от страна на ищеца.
Ищецът не бил доказал съгласно разпределената му доказателствена тежест и
размера на претендираната неустойка, тъй като по чл. 36, ал.1 от договора се
дължало обезщетение за пропуснати ползи и неустойка, като двете били
посочени кумулативно и така не ставало ясно каква част от претендираната
сума следвало да се приеме за неустойка и каква - за пропуснати ползи.
Същото трябвало за бъде разгледано и през призмата на тълкуването на
договора и обезщетението за неустойка по чл. 35, ал.З, където било посочено,
че неустойката не може да надхвърля 10 процента.
На следващо място жалбоподателят счита за неправилно приетото от
районния съд, че процесната ситуация не се субсумира в приложното поле на
хипотезите на чл. 39, ал.1, т.З и чл. 40, ал.1, т.1 и т. 4 от договорите.
Жалбоподателят не бил неизправна страна по договорите, а такава била ДЛС
Извора поради бездействието да прекрати същите при хипотезите на чл. 39,
ал.1, т.З и чл. 40, ал.1, т.1 и т. 4, които възможности кореспондирали и с
общите правила на материалния закон, конкретно чл. 87 от ЗЗД, като
жалбоподателя не бил даден подходящ срок за изпълнение. Видно било от
доказателствената съвкупност, че ДЛС Извора нито е прекратил договорите
поради неизпълнение, нито е уведомил жалбоподателя, като му даде
подходящ срок за изпълнение съгласно чл. 87 ЗЗД, като последните
обстоятелства се доказали и в проведеното на 30.03.2021 г., открито съдебно
заседание. Именно поради това не била приложима и хипотезата на чл. 83 от
ЗЗД, тъй като неизпълнението се дължало и на обстоятелства, за които било
отговорно ДЛС Извора. В тази връзка искане е жалбоподателят да бъде
2
освободен от отговорност или при условията на алтернативност да бъдат да
намалени присъдените с първоинстанционното решение
обезщетение/неустойка.
По отношение на договори 1207 и 1209 съдът неправилно бил приел, че
жалбоподателят не бил изпълнил задължението си по чл. 18 от същите и
поради тази причина се е поставил в невъзможност за изпълнение, тъй като
представител на едноличния търговец не се е явил да получи документите.
Позволителните за сеч и приемо-предавателните протоколи по всичките 4
броя договори 1206, 1207, 1208 и 1209 били издадени на една и съща дата
13.06.2019 г. и при това положение лицензираният лесовъд бил отишъл на
място на 13.06.2019 г. и бил подписал представените му документи за обекти
1206 и 1208, като от ДЛС Извора не му били представили такива за 1207 и
1209. От доказателствената съвкупност било установено по отношение на
Договори № 1207 и 1209, че ищецът не бил издал позволителни за сеч в
сроковете и при условията на договорите, както и че не бил предал на
жалбоподателя насажденията в обекта в сроковете и при условията на
договорите и утвърдени технологични планове, с което не бил изпълни своите
задължения, инкорпорирани в чл. 13 от договорите. По този начин същият
бил поставил в невъзможност едноличния търговец да изпълни, поради което
следвало да се приложи нормата на чл. 81 от ЗЗД и жалбоподателят да бъде
освободен от отговорност. Изложените обстоятелства се подкрепяли от
представената по делото лесотехническа експертиза, в точка 8 от която била
отразена липсата на връчване на необходимите документи за започване на
сечта. Също така и в открито съдебно заседание вещото лице устно
потвърдило, че без наличието на връчени лесовъдски документи не е било
възможно да се започне сечта.
С обжалваното решение Велинградският районен съд бил осъдил
жалбоподателя да заплати и законна лихва, считано от датата на исковата
молба до окончателното заплащане на сумата, но решението в тази част било
недопустимо. Настоящото производство било продължение на проведено
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 225 по описа
на PC Велинград за 2020 г., по което жалбоподателя бил депозирал
възражение. В конкретната разглеждана хипотеза се установило, че е налице
липса на идентитет между правните характеристики на заповедната
претенция, където липса искане за присъждане на законна лихва, и исковата
молба, в обстоятелствената част на която се претендирало заплащане на
законна лихва. Изложеното сочело на доводи за недопустимост на исковата
претенция по отношение на акцесорния иск за заплащане на законна лихва,
тъй като всеки иск по чл. 422 от ГПК, следвало да бъде продължение на
заявеният иск пред съда по заповедното производство, а там нямало предявен
3
такъв акцесорен иск.
Искането е решението на районния съд да бъде отменено изцяло, вместо
което да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени с присъждането на разноски за две инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ЮЦЦП ТП „ДЪРЖАВНО
ловно СТОПАНСТВО – ИЗВОРА“ с искане решението на районния съд да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са доводи в
подкрепа на изводите на районния съд.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против ЕТ „Цвета-Цветанка Холянова” ищецът
ЮЦЦП ТП „ДЪРЖАВНО ловно СТОПАНСТВО – ИЗВОРА“ е твърдял, че
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение № 106 от 19.05.2020 г.,
по гр.д. № 225, по описа ВРС за 2020 г., като в срока чл. 415, ал.1 от ГПК е
постъпило възражение по чл. 414 ГПК. Твърдял е, че вземането му произтича
от договори за „Продажба на стояща дървесина на корен“ от обекти с №
19230, №19221, №19132 и №19116.
Договор №1206/06.06.2019г. за продажба на стояща дървесина на корен
за обект № 19230, подотдел 246г, бил сключен за 223 куб.м. и бил на
стойност 13373,68 лв. без ДДС. Съгласно този договор ответното дружество
се било задължило да извърши сеч до 30.12.2019 г., като дейностите се
извършват по график съгласно чл. 22, ал. 3 от него. Поддържал, че след
сключване на договора купувачът ЕТ „ЦВЕТА -ЦВЕТАНКА ХОЛЯНОВА” не
е извършвал никакви дейности в обекта и нямала извършена сеч и усвоена
дървесина, а на основание неизпълнението по договора и във връзка с чл. 36,
ал.1 от него се дължала неустойка в размер на 2674.74 лв. за останалата
неотсечената и неизвозена дървесина, която в случая е 223 куб.м., посочена в
§4 от договора таблица за Количества стояща дървесина на корен по
асортименти, дървесни видове и стойности по обект, отдел, подотдел.
Договор № 1208/06.06.2019 г. за продажба на стояща дървесина на
корен за обект № 19221, подотдел 252 ”з", бил за 286 куб.м. на стойност
15751.66 лв. без ДДС. Съгласно този договор ответното дружество се е
задължило да извърши сеч до 30.12.2019 г., като дейностите се извършвали по
график, съгласно чл. 22, ал. 3 от договора, а след сключването му купувачът
не бил извършвал никакви дейности в обекта и нямало извършена сеч и
усвоена дървесина в уговорения срок, поради което на основание
4
неизпълнението във връзка с чл. 36, ал.1 се дължала неустойка в размер на
3150.33 лв. за останалата неотсечената и неизвозена дървесина, която в
случая била 286 куб.м., посочена в §4 от договора таблица за Количества
стояща дървесина на корен по асортименти, дървесни видове и стойности по
обект, отдел, подотдел.
Договор № 1207/06.06.2019 г. за продажба на стояща дървесина на
корен за обект № 19132, подотдели 103ГТ, д” бил за 453 куб.м. на стойност
15299,05 лв. без ДДС. Съгласно този договор ответното дружество се било
задължило да извърши сеч до 30.12.2019 г., като дейностите се извършвали по
график съгласно чл. 22, ал. 3 от договора, а след сключването му купувачът не
бил извършвал никакви дейности в обекта и нямало извършена сеч и усвоена
дървесина в срока, поради което на основание чл. 36, ал.1 от договора се
дължала неустойка в размер на 3059.81 лв. за останалата неотсечената и
неизвозена дървесина, която в случая била 453 куб.м., посочена в §4 от
договора таблица за Количества стояща дървесина на корен по асортименти,
дървесни видове и стойности по обект, отдел, подотдел.
Договор № 1209/06.06.2019 г. за продажба на стояща дървесина на
корен за обект № 19116, подотдели 1036”е”, 1035”б” бил за 652 куб.м. на
стойност 23098,17 лв. без ДДС. Съгласно този договор ответното дружество
се било задължило да извърши сеч до 30.12.2019 г., като дейностите се
извършвали по график съгласно чл. 22. ал. 3 от него, а след сключването
купувачът не бил извършвала никакви дейности в обекта и нямало извършена
сеч и усвоена дървесина и на основание неизпълнението във връзка с чл. 36,
ал.1 се дължала неустойка в размер на 4619.63 лв. за останалата неотсечената
и неизвозена дървесина, която в случая била 652 куб.м., посочена в §4 от
договора таблица за Количества стояща дървесина на корен по асортименти,
дървесни видове и стойности по обект, отдел, подотдел.
Ищецът е поддържал, че е изпълнил всички свои задължения по
договорите, като е предоставил технологичните планове за всяко едно от
насажденията и разрешителните за извършване на добив в обектите.
Многократно били провеждани разговори и дори ответникът бил уведомен с
писмо с изх. № 2665/26.07.2019 г. да се започне изпълнението на дейностите в
обектите, но без резултат. Били изпратени уведомителни писма с изх.
№189/10.01.2020 г. и № 199/10.01.2020 г. с приложени протоколи изготвени
на 08.01.2020 г., с които ответникът бил уведомен за неизпълнението по
договорите и дължащата се неустойка, като му бил предоставен едномесечен
срок за доброволното й заплащане, но такава до настоящия момент не била
заплатена изцяло. Ищецът е заявил, че към момента на подаване на исковата
молба задължението не е погасено. Счита, че върху общия размер на
паричното вземане следва да се начисли и законната лихва до завеждане на
5
настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който е изразил становище, че искът е допустим, но неоснователен.
Оспорил е, че ищецът е изпълнил всички свои задължения по процесиите
договори. Твърдял е, че представените писма с исковата молба с техен изх. №
2665/26.07.2019 г., изх. № 189 и 199 от 10.01.2020 г. не били получени и са
оспорени по реда на чл. 193 от ГПК. Твърдял е, че ищецът не е издал
позволителни за сеч в сроковете и при условията на договорите, както и че не
са били предадени насажденията в обекта в сроковете и при условията на
договорите, нито утвърдени технологични планове, поради което и
ответникът не бил изпълни своите задължения по чл. 13 от договорите. По
този начин ищецът ги бил поставил в невъзможност за изпълнение на
договорите и предвид разпоредбата на чл. 81 от ЗЗД ответникът не отговарял
за неизпълнение, тъй като невъзможността за това се дължала на причини,
които не могат да му се вменят във вина. Твърдял е, че друга причина, която
била довела до невъзможност да бъдат изпълнени договорите, била липсата
на налични маркирани дървостои в различните отдели и подотдели в
посочените в таблиците обеми, като същите били значително по-малко като
обеми и сортименти и по този начин била налице изначална невъзможност за
изпълнение от страна на задълженията на купувача по договорите. Съгласно §
4. от допълнителните разпоредби на договорите, количествата стояща
дървесина на корен по асортименти, видове и стойности на обект била
предварително таксирана и установена и същата била посочен в таблица.
Реалността на терен обаче показала друго състояние на определените за сеч
обекти, а именно наличие на по-малко маркиран дървостой и разминаване с
посочените асортименти и видове. Поддържал е, че не им е била осигурена
проходимост на горските пътища, като и това било причина за невъзможност
за приемане на обектите. Поради гореизложеното счита, че се намира и в
хипотезата на чл. 83 от ЗЗД, тъй като неизпълнението се дължало на
обстоятелства, за които било отговорно ДДС Извора и в тази връзка е
направено искане ответникът да бъде освободен от отговорност, а при
условията на алтернативност да се намали исканото обезщетение/неустойка.
Твърдял е, че ищецът не е изпълнил и задължение си по договорите по чл. 12,
ал. 1 т. 3, тъй като не бил издал и съответните заповеди за спиране на добива
на дървесина по време на брачния период на животните в насажденията на
обектите. Изводът, че ищецът не бил неизправна страна по договорите, се
доказвал и от бездействието на ДДС Извора да прекрати същите при
хипотезите на чл. 39, ал.1, т.З и чл. 40, ал.1, т.1 и т. 4, които възможности
кореспондирали и с общите правила на материалния ЗЗД, конкретно чл. 87,
като на ответника не бил даван подходящ срок за изпълнение. Искането е да
6
бъде отхвърлен предявения иск и да се присъдят сторените съдебно-
деловодни разноски.
Районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи от доказване
обстоятелства, че между страните са сключени следните договори:
№1206/06.06.2019 г. за продажба на стояща дървесина на корен за обект №
19230, подотдел 246“г“, за 223 куб.м., № 1208/06.06.2019 г. за продажба на
стояща дървесина на корен за обект № 19221, подотдел 252”з" за 286 куб.м.,
№ 1207/06.06.2019 г. за продажба на стояща дървесина на корен за обект №
19132, подотдели 103ГТ, д” за 453 куб.м., № 1209/06.06.2019 г. за продажба
на стояща дървесина на корен за обект № 19116, подотдели 1036”е”, 1035”б”
за 652 куб.м., което се установява и от приетите по делото писмени
доказателства.
За изясняване на спора от фактическа страна в производството пред
районния съд е назначена и изслушана лесотехническа експертиза, от
заключението на която се установява, че за извършване добива на
маркираната дървесина са съставени досиета на насажденията по Наредба №
8/2011 г. за сечите в горите, в които са приложени карнет опис за маркиране
на насаждението, сортиментна /и ведомост/и, позволително за сеч
/технологичен план, предавателно приемателен протокол за приета площ на
горско насаждение. Посочено е, че в насажденията, предмет на сключените
договори, има наличие на маркирани за отсичане дървета. Приложените
документи за извършване на дейност в горската територия за отсичане на
маркиран, подлежащи на отсичане дървета, са изготвени в съответствие с
изискванията, правилата и нормите на Закона за горите от 2011г., Наредба
№8/2011 г. за сечите в горите и Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването
на горските територии. Горските насаждения са обозначени на терена.
Посочено е, че при така изготвените документи и теренно разположение на
насажденията в чист лесовъдски план е било възможно да бъдат изпълнени
договорите от страна на ответника. Реално отпочване на добиване на
маркираната дървесина започва след съставяне, регистриране, подписване от
длъжностни лица, в обхвата на дейността и задълженията им, и оформяне на
всички задължителни документи по Закона за горите, Наредба и други
изисквания и норми имащи отношение към дейността документи, а именно:
Позволително за сеч в горска територия; Технологичен план с вписани данни
на позволителното за сеч; Приемателно - предавателен протокол за приета
площ на насаждението от регистриран в публичан регистър на МЗХ ИАГ
представител (лесовъд на трудов договор) на фирмата ползувател, списък на
лицата с достъп до горската територия, на която се извършва дейността,
инструктаж относно правила и норми за здравословни и безопасни условия на
труд. В заключението е посочено, че за две насаждения - от обект 19230 -
7
отд.246”г”, са изпълнени изискванията за наличие на подписани от двете
страни позволително за сеч (ПС) № 0503709 / 13.06.2019г., технологичен план
с номер от 04.02.2019г. и предавателно приемателен протокол от 13.06.2019г.
и за обект 19221 - отд.252”з- подписано от двете страни позволително за сеч
(ПС) № 0503710 / 13.06.2019г., технологичен план №3 о 21.01.2019 г. и
предавателно приемателен протокол от 13.06.2019г. към м.юни 2019г., и не са
на лице обективни пречки от страна на ищеца в лесовъдски план, които да
поставят в невъзможност ответника да изпълни тези два договора.
За четири горски насаждения: по договор 1207/06.06.2019г. за обект
19132 - отд.ЮЗГг” и отд.ЮЗГд”, по договор 1209/06.06.2019г. за обект 19116
- отд.1035”б“ и отд.1036 ”е", вещото лице е установило, че не са подписани от
представител (лицензиран лесовъд), с валиден регистриран трудов договор
сключен с ответното дружество 1. позволителни за сеч № 0503690; №
0503691; № 0503692; № 0503693 от 13.06.2019 г.; 2. протоколи за предаване и
приемане на площите на насажденията за обект 19132 - отд.1031“г” и
отд.1031“д” и по договор 1209/ 06.06.2019 г. и за обект 19116 - отд.1035”б” и
отд.1036”е”; 3. не са нанесени номерата на позволителните за сеч и не са
връчени изготвени технологични планове. Експертизата е приета в с.з. и не е
оспорена от страните, поради което съдът я кредитира като компетентно и
изчерпателно изготвена.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че по договорите № 1207
и № 1209 не би могло да започне сеч, тъй като не са подписани от страна на
ответното дружество позволителните за сеч, протоколите за предаване и
приемане на площите, и в технологични планове не са нанесени номерата на
позволителните за сеч, въпреки че от страна на ищеца документите са били
издадени още на 16.06.2019 г. след сключване на договорите от 06.06.2019 г.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
свидетелят Николай Щерев Иванов е лесовъд, има удостоверение за
упражняване на лесовъдска практика и е в трудови правоотношения с
ответното дружество от 21.03.2019 г.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустмост.
Неоснователно е твърдението, че е налице несъответствие между
претенциите в заявлението по чл.410 от ГПК и исковата молба, тъй като в
първото не била претендирана законна лихва. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Тази норма е императивна и
съдът я прилага служебно. За действително претърпени вреди в по-висок
8
размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Последователно както в практиката на ВКС, така и в правната доктрина е
поддържано становището, че неизпълнението на едно парично задължение е
винаги забавено, поради което кредиторът може да търси от длъжника само
мораторно, но не и компенсаторно обезщетение и по силата на общото
законово правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД в този случай последният всякога дължи
законна мораторна лихва, независимо дали такава е била изрично уговорена.
Като форма на договорната отговорност на длъжника, разпоредена от закона,
мораторната лихва не изключва наличието на правната възможност вместо
последната да бъде уговорена неустойка за забава, още повече, че тя може да
има не само обезщетителен характер, какъвто несъмнено има и
обезщетението за забава, но обезпечителна и санкционна функции. В случая е
безспорно установено, че длъжникът е бил поканен да заплати договорната
неустойка доброволно в предоставен от кредитора срок и това не е станало,
поради което на основание чл.86, ал.1 ЗЗД правилно районният съд е
начислил законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства пред
районния съд се установява по безспорен начин, че по отношение на договори
с номера №№ 1206 и 1208, са изпълнени всички необходими процедурни и
законови изисквания и за ответника не е имало никаква пречка да изпълни
задълженията си по договора в уговорените срокове. Безспорно е установено
обаче, че ответникът е бездействал и не е извършил сечта, поради което
договорната му отговорност за неизпълнение следва да бъде ангажирана.
Неоснователно е твърдението, че ищецът е бездействал като не е прекратил
договорите поради неизпълнение и преди това не е дал подходящ срок за
изпълнение на основание чл.87 от ЗЗД. Нормата на чл.87 от ЗЗД не е
императивна и преценката за това дали да прекрати изпълнението на договора
принадлежи на изправната страна, какъвто в случая е ищецът. Именно поради
това ме може да се приеме, че е налице забава на кредитор и съответно
едноличният търговец не може да бъде освободен от отговорност на
основание чл.83 от ЗЗД.
По отношение на договори с номера №№ 1207 и 1209 се установи от
заключението на експертизата, че не би могло да се започне сеч, тъй като не
са подписани от страна на ответното дружество позволителните за сеч,
протоколите за предаване и приемане на площите, и в технологични планове
не са нанесени номерата на позволителните за сеч, въпреки че от страна на
ищеца документите са били издадени още на 16.06.2019 г. – 10 дни след
сключване на договорите от 06.06.2019 г. По тези договори следва да се
9
приеме, че е налице неизпълнение на договорни задължения от страна на
длъжника, тъй като съгласно чл.18 от сключените между страните договори
ответното дружество се е задължило да осигури присъствие на служителя си,
регистриран за упражняване на частна лесовъдска практика за подписване от
негова страна на предавателно-приемателни протоколи за предаване на
насажденията, за получаване на позволителни за сеч и на технологични
планове за добив на дървесина в тях в 10-дневен срок преди началото на
изпълнението на дейностите в съответствие с определения график по
договора и минимум три дни преди започване на сечта, както и при
извършване на проверки от компетентни органи, при освидетелстване на
сечища и съставяне на протоколи за това и др. По делото липсват
доказателства, от които да се направи извод, че едноличният търговец е
изпратил свой служител да подпише необходимите за започване на сеч
документи в уговорените срокове, независимо, че ищецът е бил издал всички
документи в 10-дневен срок от сключването на договорите. При тези данни
следва да се приеме, че като не е изпълнил това си задължение, ответникът
сам се е поставил в невъзможност да изпълни и главното си задължение по
договорите.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. На основание чл.272
от ГПК въззивният съд се присъединява изцяло към доводите, изложени от
районния съд и препраща към тях.
С оглед изхода на спора в полза на ответника във въззивното
производство следва да бъдат присъдени разноски на основание чл.78, ал.8 от
ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, а съобразно чл.25, ал.2 НЗПП
за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни
заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв., какъвто е и
настоящия казус, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от
максимално предвидения размер по ал.1. В конкретния случай е проведено
едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не се е явил, но е изготвил
писмен отговор на въззивната жалба и е изпратил писмено становище за
самото съдебно заседание, а материалният интерес е над 10 000 лв., поради
което съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Тъй като спорът е търговски, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК
настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи на касационно
обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260192/19.10.2021 г., постановено по гр.д.
№ 478/2020 г. по описа на Велинградския районен съд.
ОСЪЖДА ЕТ „ЦВЕТА-ЦВЕТАНКА ХОЛЯНОВА”, със седалище и
адрес на управление: обл. Пазарджик, общ.Ракитово, гр. Ракитово, ул. „Пейо
Яворов” №10, с ЕИК: ********* представлявано от Ц.Т.Х. да заплати на
„ЮЦЦП ТП „ДЪРЖАВНО ловно СТОПАНСТВО - ИЗВОРА” - със седалище
и адрес на управление: гр. Девин, ул. „Освобождение” №18,
ЕИК:2016195800278 - представлявано от инж. З.С.К., сумата от 150 лв. /сто
и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11