Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 02.01.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Г.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4159 по описа за 2015 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 179, ал. 1 ЗЗД.
Ищците И.Д.М., В.П.М., Т.А.Г. и Г.Т.Г. твърдят, че
на 13.07.2006 г. е сключен договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща
линия – плюс“ № BL2163, между „Б.П.Б.“ АД и „М.т.“ ООД (като
кредитополучател), като банката предоставя на дружеството - кредитополучател,
кредит в размер на 60 000 лв., кредитна линия, за посрещане на
краткосрочни оборотни нужди, със срок на погасяване 12 месеца, считано от
откриване на заемната сметка или до 20.07.2016 г. Поддържат, че за обезпечаване
на задълженията на „М.т.“ ООД, ищците И.Д.М. и В.П.М. са учредили ипотека върху
свой собствен недвижим имот апартамент № 21, а ищците Т.А.Г. и Г.Т.Г. са
учредили ипотека върху свой собствен
недвижим имот апартамент № 4, и двата подробно описани в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека от 14.07.2006г., № 88, том ІV, дело № 3831/2006
г., вх. рег. № 5405 от 17.07.2006 г. на Службата по вписванията, гр. Сливен. Излагат,
че на 21.07.2009 г. страните по договора за кредит преструктурират дълга, чрез
въвеждане на облекчен ред за погасяване
на съществуващите вземания на банката, чрез подписване на Анекс № 1 към договор
за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL2163. Сочат, че
на 19.08.2010 г. е подписан анекс № 2 към договор банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия – плюс“ № BL2163, който представлява споразумение
за новация, по силата на което, задължението по договора за кредит и анекс № 1,
е погасено и заменено с нова задължение, с различен размер и различни условия
на погасяване. На 05.04.2012 г. е подписан анекс № 3, като на 17.12.2013 г.
страните по договора за кредит сключват споразумение, по силата на което
съществуващото към този момент задължение се обединява с друго кредитно
задължение – договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия – плюс“ № Д0250/12.07.2017
г., с номер от системата на банката BL10462, които задължения се новират и
кредитополучателят поема нов дълг.
Ищците сочат, че е налице новиране на задължението
по договора за кредит, защото съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, банката
предоставя на кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия в размер на
60 000 лв., за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а с анекс № 2
страните преоформят задълженията по първоначално предоставения кредит, в нов
размер 68 693.23 лв. Нещо повече, страните се споразумяват, че посочения
размер на новия дълг е индикативен, и действителния му общ размер ще се изчисли
на една бъдеща дата - „датата на преоформяне“. Ето защо, считат че доколкото
главницата на кредите е уговорена конкретно с договора, то задължението, чиито
размер страните уговорят с анекс № 2, е ново различно задължение. Съгласно чл.
1, ал. 1 от договора, страните са уговорили банков кредит – овърдрафт, като
кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично задълженията си по
главницата, както и да ползва отново средства от кредита до максимално
разрешения му от банката размер в рамките на срока (чл. 2, ал. 2), а в анекс №
2, дългът е разделен на две нови задължения (части), в съотношение 75 на 25
процента, като е променен начина на обслужване на нововъзникналите задължения. Съгласно
чл. 13 от анекс № 2 Т.А.Г. встъпва при условията на чл. 101 ЗЗД като съдлъжник
на новото задължение.Поддържат, че евентуално задължението, обезпечено от
ипотекарните длъжници е новирано със споразумението от 17.12.2013 г., тъй като
кредитополучателят поема един общ дълг по два договора за кредит, а
ипотекарните длъжници са обезпечили задължението си само по един договор за
кредит.
Ето защо считат, че процесните ипотечни права не
съществуват, защото паричните вземания, чието удовлетворяване е обезпечено чрез
сключването на двата договора за учредяване на ипотека, са погасени чрез
новиране на дълга. Въз основа на гореизложеното ищците молят съда, да установи
несъществуването на процесните ипотечни права, в полза на ответника и заличаване
на договорната ипотека.
Ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва исковата молба, като
поддържа че липсва новационно намерение (animus
novandi), а напротив
в двата анекса към договора за кредит е налице воля в точно обратния смисъл, че извършените промени и преструктуриране на
кредитното правоотношение не представлява погасяване на задължението на
кредитополучателя и съдлъжника, и не води до погасяване на първоначалното
задължение (като чл. 18 от анекс №2). Поддържа, че в случая липсва и другия
важен елемент от фактическия състав на договора за новация, а именно
възникването на нов дълг на мястото на стария, като се запазват крайната
падежна дата, дължимата договорна лихва, предметът и основанието, целта и
падежната дата на месечните плащания. Поддържа, че разсрочването и
преструктурирането на договора е предприето единствено с цел облекчаване на
длъжниците, като и встъпването на нов съдлъжник облекчава положението на
ипотекарните длъжници. Излага, че
индикативно извършената от страните констатация на размера на задължението,
произтичащо от първоначално усвоения размер на отпуснатия кредит съгласно
договора за кредит, указва само съгласие на страните, че поради допуснати от
длъжника просрочия в изплащането на кредита, просрочените суми да бъдат
добавени към размера на главницата, за да могат да бъдат изплащани разсрочени.
По отношение на споразумението от 17.12.2013 г. поддържа, че с това
споразумение се урежда единствено определен начин на разсрочено погасяване на
вече присъдени с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение вземания,
издадени във връзка с договор за банков кредит № BL2163. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Установява се от договор за банков кредит № BL2163, сключен на
13.07.2006 г., между „Б.П.Б.“ АД, като кредитодател и „М.Т.“ ООД, като
кредитополучател, че банката е предоставила на кредитополучателя във формата на
кредитна линия в размер на 60 000 лв., за посрещане на краткосрочни
оборотни нужди, с краен срок за ползване и погасяване 120 месеца, считано от
откриване на заемната сметка по кредита.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за банков кредит,
дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва
сбора от действащия базов лихвен процент малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от банката
и договорна лихвена надбавка в размер на 0.5 пункта. В ал. 2 е посочено, че към
датата на подписване на договора, обявеният
от банката БЛПМФ е в размер на 10 процента. В чл. 6, ал. 1 от договора
за банков кредит е постигнато съгласие между страните по него, че за
обезпечаване на всички вземания на банката от кредитополучателя, които
произтичат от него, включително главницата, лихвите, таксите, комисионните и
др. разноски по предоставения кредит, кредитополучателят учредява в полза на
банката (или осигурява учредяването в полза на банката): ипотека върху
апартамент № 21, със застроена площ 64.19 кв.м., в гр. *******и върху
апартамент № 4, със застроена площ от 59.25 кв.м., в гр. Сливен, кв. „*******
От представеното приложение към
договора за банков кредит № BL2163, подписано на 20.07.2006 г. между
Б.П.Б.“ АД и „М.Т.“ ООД, се установява че заемната сметка е открита на
21.07.2006 г.
Видно от нотариален акт № 68, том VІ, рег. № 8102,
дело 927 от 2006 г., на нотариус Е.Ш., с район на действие РС - Сливен, за
обезпечаване на всички вземания по
договор за банков кредит № BL2163, сключен на 13.07.2006 г., между
„Б.П.Б.“ АД, като кредитодател и „М.Т.“ ООД, като кредитополучател ищците Т.А.Г.
и Г.Т.Г., са учредили в полза на банката, ипотека върху свой собствен недвижим имот,
с идентификатор 67338.523.115.2.4, по кадастралната карта, одобрена със заповед
№ РД-18-31/19.04.2006 г. на Агенцията по кадастъра, находящ се в гр. Сливен,
кв. „Сини камъни“, бл. 13, вх. „Д“, ет.2, представляващ апартамент № 4, на
втори етаж, вх. Д“, в жилищен блок № 13, в жил. кв. „Сини камъни“ по плана на
гр. Сливен, със застроена площ 59.25 кв.м., ведно с избено помещение № 4 с
полезна площ 5.06 кв.м. (п. ІІ).
Със същия нотариален акт (п. ІІІ), ищците И.Д.М. и В.П.М.,
за същото вземане, са учредили в полза на банката, ипотека върху свой собствен
недвижим имот, с идентификатор 67338.560.167.1.21, по кадастралната карта,
одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Агенцията по кадастъра,
находящ се в гр. Сливен, кв. „*******“,
ет. VІІ, представляващ апартамент № 21,
на VІІ ет., в жилищен блок № 34, в жил. кв. „Дружба“, по плана на гр. Сливен,
със застроена площ от 64.19 кв.м. ведно с
принадлежащото избено помещение № 1 с полезна площ 3.10 кв.м. (п. ІІІ).
С анекс № 1 към договор за банков кредит BL2163,
сключен на 21.08.2009 г., между „Ю.И Е.Д.Б.“
АД и „М.т.“ ООД, страните са постигнали съгласие, че считано от датата на
споразумението, размерът на предоставения на кредитополучателя кредит ще бъде
намален до размера на усвоените към същата дата суми от кредитния лимит, като
кредитополучателя няма право да ползва евентуално съществуващи към същата дата
погасени, но неусвоени суми от първоначално предоставения кредитен лимит. В чл. 4 е предвидено, че
кредитополучателят ще ползва 12 месечен период на облекчено погасяване на
кредита, считано от датата на влизане в сила на анекса. След изтичане на
периода на облекчено погасяване на кредита, кредитополучателят погасява
остатъка по редовната главница на кредита, заедно с дължимите лихви, на равни
месечни анюитетни погасителни вноски, за срок до 20.07.2016 г., като размера на
вноските се определя с нов погасителен план, неразделна част от анекса. Съгласно
чл. 14 от анекс № 1, страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят е
запознат с всички счетоводни операции, извършени от банката, по повод и във
връзка с договореностите по същия, включително с намаляване на размера на
предоставения кредит. Страните по него, изрично са посочили, че всички останали
клаузи по договор за банков кредит № BL2163, сключен на
13.07.2006 г., остават непроменени, както и че анексът е неразделна част от
него.
С анекс № 2 към договор за банков кредит BL2163, сключен на 19.08.2010 г., между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, „М.т.“
ООД и Т.А.Г. (съдлъжник), страните са постигнали съгласие за преоформяне на
задълженията на кредитополучателя/съдлъжниците, като всички дължими плащания
във връзка с кредита (просрочена главница и лихви, както и разноските във
връзка с кредита), се преоформят чрез натрупване към редовната и непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит, като общият размер на
дълга е в размер на 68 693.23 лв. Предвидено е в чл. 3, ал.1 от анекса, че
дългът се разделя условно на две части, с оглед въвеждане на облекчен ред (включително
и с нов 24 месечен гратисен период) за погасяване на дълга и не представлява
промяна на първоначалните задължения. Като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя
„М.т.“ ООД, при условията на чл. 101 от Закона за задълженията и договорите, встъпва Т.А.Г.. В чл. 18 е посочено, че страните изрично са
договорили, че настоящият анекс не води до погасяване на съществуващите
задължения на кредитополучателя към банката, по договора за кредит и анексите
към него, а само преурежда първоначално договорените условия за погасяване на
съществуващия договор за кредит.
С анекс № 3, сключен на 05.04.2012 г., страните са се
споразумели, че текущият спасителен период по кредит BL2163, се удължава с 24 месеца, считано
от следващото 21-во число след датата на подписването му.
По делото е представено споразумение от 17.12.2013
г., между „Ю.Б.“ АД, в качеството й на кредитор и Т.А.Г. и Т.П.И., като
длъжници, видно от което в чл. 1 е посочено, че страните признават размер на
дълга, в който се включват присъдени суми и дължими законови лихви.
Съгласно разпоредбата на
107 от Закона за задълженията и договорите,
задължението
се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв
случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата,
които са ги дали, се съгласят за това. Подновяване има, когато или някоя от
страните – длъжникът или кредиторът, или някой от съществените елементи на
стария договор – обикновено предметът или основанието, бъдат променени, като
следва да има и намерение за подновяване от страните, а именно целта на възникването
на новото задължение е да бъде заместено
старото задължение.
Видно от клаузите на трите анекса, подписани към
първоначално сключения договор за кредит, от страна на кредитополучателят не са
поети нови задължения, подлежащи на
изпълнение при по-тежки условия, а напротив – кредитът е преструктуриран, с
оглед възможността за погасяването му по облекчен ред. Действително в чл. 3 от
анекс 1 от 21.08.2009г., е предвидено че като условие за ползване на облекчен
ред за погасяване на вземанията, кредитополучателят се задължава да погаси
всички просрочени задължения по кредити № BL2163 и № Д0250/12.07.2007 г., като в
случай че кредитополучателят не изпълни това задължение, дава съгласие за
преоформяне на сумите по съществуващите просрочия по двата кредита чрез
натрупването им към редовната главница по кредит № BL2163, но от страна на ищците не са
ангажирани доказателства, че това условие е настъпило и новите условия на
погасяване утежняват условията на погасяване на задълженията на
кредитополучателя.
Съдът след преценка на клаузите на първоначалния
договор за кредит и двете допълнителни споразумения към него (анекс № 1 и № 2 и
№ 3), намира че последните не
представляват новация (подновяване), защото първоначалното задължение не е
погасено, поради замяната му с друго, ново по обем и характер задължение, а
само е договорен облекчен ред за
погасяването му, респективно първоначалното задължение не е погасено. (В този
смисъл решение № 69 от 30.03.2017 г. на ВКС, постановено по т.д. № 602/2016 г.
на ІІ Т.О., ТК).
За пълното на изложението следва да се отбележи, че
правата на ищците (ипотекарни длъжници) не се накърняват с преподписването на
анексите, респективно с встъпването на още един длъжник, а отделно от това,
съгласно чл. 174 от Закона за задълженията и договорите, ипотеката
обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него, но само
до размера на сумата, за която е извършено вписването.
Предвид правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищците е да докажат твърденията си, че вземането по договора за кредит е
погасено с новация, което не се установява от събраните доказателства, а
напротив първоначалното задължение продължава да съществува, като са променени
(облекчени) условията за погасяването
му, поради просрочие в плащанията. Ето защо, обезпечението под формата на
ипотека, учредена в полза на банката като кредитор по договора за банков кредит
върху собствените на ищците две недвижими имота, е запазило действието си. Следователно
предявеният отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечни права,
в полза на банка, е неоснователен.
По отношение на разноските:
На основание чл.
78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски в
полза на ответника „Ю.Б.“ АД, в размер на 300
лв. за юрисконсултско възнаграждение, определен по реда на Наредбата за заплащане
на правната помощ,съобразно изхода на спора.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените
от И.Д.М., ЕГН **********, В.П.М., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, Т.А.Г., ЕГН ********** и Г.Т.Г., ЕГН **********,***,
всички чрез адв. Д.З.Д. ***, срещу „Ю.Б.“ АД, ***, искове с правно
основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 179 ЗЗД,
за признаване за установено, че не съществуват ипотечни права в полза на
„Ю.Б.“АД, учредени от ищците в полза на ответника, с нотариален акт № 68,
том VІ, рег. № 8102, дело 927 от 2006 г., на нотариус Е. Ш., върху два
недвижими имота, представляващи самостоятелни обекти в гр. Сливен, с
идентификатор 67338.523.115.2.4 и идентификатор 67338.560.167.1.21, по
кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Агенцията
по кадастъра, подробно описани в п. ІІ и п. ІІІ от нотариалния акт, за
обезпечаване на всички вземания по
договор за банков кредит № BL2163, сключен на 13.07.2006 г., между
„Б.П.Б.“ АД, като кредитодател и „М.Т.“ ООД, като кредитополучател, поради
погасяване на паричното вземане на банката по договора за кредит, чрез новиране
на дълга.
ОСЪЖДА И.Д.М., ЕГН **********, В.П.М., ЕГН **********, двамата с адрес ***, Т.А.Г.,
ЕГН ********** и Г.Т.Г., ЕГН **********,***, всички чрез адв. Д.З.Д. ***, да
заплатят на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, на Ю.Б.“ АД, ***, сумата от 300 лв., представляваща разноски за
възнаграждение за юрисконсулт
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: