Решение по дело №238/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 и сл. от Закона за устройство на територията.

К. В. К. от гр. Кюстендил е подал жалба срещу Заповед № РД-00-577/28.03.2024 г. на Кмета на Община Кюстендил, с която при констатациите за незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 от ЗУТ и на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и правомощията му по чл. 223 ал. 1 т. 8 от ЗУТ, е наредено в срок от три месеца от влизане в сила на заповедта да бъде премахнат строеж “Постройка на допълващото застрояване”, с ид. 04796.51.70.3, изграден в поземлен имот № 04796.51.70, местност „Саманли баир – Ръжене“, по КККР на с. Богослов, община Кюстендил, с извършител К. К.. Изложени са доводи за неправилност, незаконосъобразност на административния акт, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146 т. 3, 4 и 5 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваната заповед. Претендира разноски по делото. В о.с.з. адв. Г. – П., пълномощник на жалбоподателя, поддържа жалбата.

Ответната страна – Кметът на Община Кюстендил, чрез процесуалния си представител юр. Кудуски, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:

По постъпила жалба от Я. К. Г. /вх. № 94-00-2791/12.07.2023 г./ срещу извършено незаконно строителство от страна на К. В. К., служители на Община Кюстендил извършили проверка на място и съставили Констативен акт № 13/14.12.2023 г. /, връчен лично на К. на 14.12.2023 г., в който е установено следното:

ПИ № 04796.51.70 по КВС на землището на с. Богослов, община Кюстендил е собственост на К. В. К., съгласно нотариален акт № 181/02.09.1994 г., том I, дело 1693/1994 г., издаден от нотариус при КРС. Имотът е земеделска земя. Видно от констативния акт е, че строежът представлява постройка на допълващото застрояване, с размери 7.70 м./4.35 м. и височина от 2.55 м., отразена в кадастралната карта като селскостопанска сграда с ид. 04796.51.70.3 и застроена площ 26 кв.м., разположена на границата с ПИ 04796.51.1 и долепена до изградена в ПИ 04796.51.70 жилищна сграда с ид. 04796.51.70.1. Строежът е с ограждащи стени от бутобетон с дебелина 0.25 м. и преградна стена от бетон, с дебелина 0.10 м., с покриво – стоманобетонова плоча с дебелина 0.25 м. Обособени са две помещения. Откъм южната страна е монтирана входна врата. Строежът е захранен с електрическа енергия и вода и е в завършен вид.

Съгласно представена нотариално заверена декларация рег. № 3813/06.12.2023 г. от К. В. К., строителството е извършено през 1994 г.- 1995 г.

Установен е строеж – шеста категория, незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 от ЗУТ и е започнало административното производство по реда на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ. При проверката е присъствал К. К., който е подписал констативния акт и същият е оформен по надлежния ред на 14.12.2023 г. Срещу същият не е постъпило възражение в законоустановения 7 – дневен срок, като не са представени изскващите се строителни книжа и документи, доказващи законосъобразността на изграждането на този вид строеж.

Въз основа на съставеният констативен акт и образуваното административно производство по реда на чл. 225а от ЗУТ, както и във връзка с обстоятелствата, установени при извършената проверка, Кметът на Община Кюстендил, издава Заповед № РД-00-577/28.03.2024 г., в която по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 е констатиран незаконен строеж и на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и правомощията му по чл. 223 ал. 1 т. 8 от ЗУТ е наредил в срок от три месеца от влизане в сила на заповедта, да се премахне незаконен строеж “Постройка на допълващото застрояване, с ид. 04796.51.70.3”, находящ се в собствен имот № 04796.51.70 по КККР на с. Богослов, община Кюстендил, долепена до изградена в имота жилищна сграда и на границата с ПИ 04796.51.1., с извършител К. В. К..

Издаденият административен акт е връчен на 16.04.2024 г. Жалбата е подадена с вх. № 1635/26.04.2024 г., т.е. в срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ, поради което се явява процесуално допустима.

По делото са представени и приети писмени доказателства: вх. № 1633/26.04.2024 г.; вх. № 1667/30.04.2024 г.; вх. № 1710/07.05.2024 г.; вх. № 1783/13.05.2024 г.; вх. № 2110/05.06.2024 г.; вх. № 2497/01.07.2024 г.; вх. № 2655/17.07.2024 г.; вх. № 2941/11.09.2024 г.; вх. № 3453/25.10.2024 г.; вх. № 2895/03.09.2024 г. и вх. № 3285/10.10.2024 г. , съгласно текста.

По делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза изготвена от в.л. арх. А. К. К., неоспорена от страните, която съдът приема за достоверно изготвена и ще я кредитира като такава.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на кмета на община Кюстендил.

По съществото на спора, съдът счита за установено, че са налице основанията за незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 от ЗУТ . По делото се установява, че изграденият строеж, съгласно представеният по делото констативен акт, е извършен без необходимите строителни книжа и документи, в нарушение на чл. 12 ал. 2 и ал. 3, чл. 137 ал. 3, чл. 148 ал. 1 от ЗУТ и на чл. 55, чл. 108 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Правилника за прилагане на ЗТСУ/отм./, действал по време на изграждане на постройката на допълващото застрояване.

Жалбоподателят не е представил изисканите му строителни документи за извършеният строеж. Не е издавано разрешение за строеж за процесната постройка от допълващото застрояване, като такова не беше представено по делото. Не се доказа от жалбоподателят, че застрояването е в имот /земеделска земя/ с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Независимо от времето на изграждане на строежа 1994 г. -1995 г. /по данни на самият К. К. на лист 40 по делото/, същият се явява недопустим както по правилата и нормите действали по време на извършването му, така и по действащите към момента норми, доколкото същият е изграден без необходимите строителни книжа и документи в земеделска земя.

По местоположението си „Постройка на допълващото застрояване“ не отговаря на изискванията на чл. 12 ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ – „застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила ПУП и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон; „без промяна на предназначението ..се допуска…въз основа на ПУП или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината“.

В допълнение, съдът ще посочи, че строежът не отговаря на изискванията и на чл. 37 ал. 1 и чл. 55 от ЗТСУ, съответно чл. 224 и чл. 225 ал. 1 т. 1 от ППЗТСУ /отм./, а именно: „всички строителни работи в населените места и в извън селищните територии се извършват при спазване на този закон, разпоредбите по неговото приложение, съответните териториално - устройствени планове, правилата и нормативите за земята, необходима за строителните обекти, инженерно – техническите правила на гражданската отбрана и другите разпоредби по проектирането и строителството“; „строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение“; строителните работи в страната се извършват при спазване на закона и действащите правила, норми и наредби въз основа на разрешение за строеж, издадено от главния архитект на общината“.

Не се представят доказателства в Община Кюстендил да е подавано заявление от жалбоподателя за узаконяване в срока, съгласно изискванията на § 27 от ПЗР на ЗИД ЗТСУ - 31.12.1998 г., нито по реда и в сроковете на § 183 ал. 3 и §184 от ПЗР на ЗИД ЗУТ и съответно няма произнасяне на Гл. архитект на общината в тази връзка. В този смисъл, процесният строеж не може да се приеме за “търпим”, съгласно разпоредбите на § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ, както и на § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ.

Съгласно § 5 т. 36 от ДР на ЗУТ, ”строителни книжа” са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или узаконяване на строеж, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво. В случая, за процесната постройка на допълващото застрояване, изискващите се документи не са налице. Горното квалифицира процесният строеж като незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 от ЗУТ.

Всички изложени по – горе констатации изцяло се подкрепят от приетата и неоспорена съдебно – техническа експертиза.

С оглед на изложеното е налице цитираната хипотеза от ЗУТ и атакуваният административен акт се явява законосъобразен и правилен, съобразен с целта на закона.

С оглед изхода на делото съдът ще присъди разноски за ответника в размер на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К. В. К. от гр. Кюстендил, [ЕГН], [жк], [адрес], срещу Заповед № РД-00-577/28.03.2024 г. на Кмета на Община Кюстендил.

ОСЪЖДА К. В. К., с посочени по горе данни и адрес, да заплати на Община Кюстендил сумата от 100 /сто/ лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.