Решение по дело №1322/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 483
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Диляна Господинова Господинова
Дело: 20191100901322
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 11.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                       

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното  от съдията т.д. № 1322 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ.

            Ищецът – Софийска градска прокуратура, твърди, че като управител на ответното дружество „Р.е.с.“ ЕООД в ТР при АВ е било вписано лицето В.Г.К.. Посочва, че на 19.04.2019 г. е извършено заличаване на вписването на това лице като управител. Заявява, че след това, в продължение на повече от три месеца не са предприети действия за вписване на нов управител на ответното дружество. С оглед на това ищецът моли съдът на основание чл. 155, т. 3 ТЗ да постанови решение, с което да прекрати дружеството „Р.е.с.“ ЕООД.

            Ответникът по иска - „Р.е.с.“ ЕООД, чрез назначения от съда особен представител заявява, че счита предявеният иск за основателен.

           

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на предявения в процеса конститутивен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ е упражняване на уреденото в закона потестативно право на прокурора да поиска прекратяване на едно търговско дружество с правноорганизационна форма ООД.

При тълкуване на нормата на чл. 155, т. 3 ТЗ, се налага изводът, че за да възникне това право, следва да се докаже настъпването на следните елементи от фактическия състав: 1) дружеството да няма вписан в търговския регистър управител; 2) това фактическо състояние да е продължило повече от три месеца.

От вписванията, извършени в търговския регистър по партидата на „Р.е.с.“ ЕООД, е видно, че като управител на това дружество с ограничена отговорност до 19.04.2019 г. е вписано лицето В.Г.К., както и че на 19.04.2019 г. е извършено заличаване на вписването на това лице като управител. Установява се, че след това в търговския регистър не е извършено вписване на друго лице, което да е избрано от върховния орган на дружеството за управител и на което да са възложени правомощията да представлява юридическото лице пред трети лица, да осъществява оперативното му ръководство, както и да взема решения по въпроси извън компетентността на върховния му орган. Ето защо следва да се приеме, че считано от 19.04.2019 г. „Р.е.с.“ ЕООД няма вписан в търговския регистър управител, което означава, че в случая е осъществена първата от посочените две предпоставки, които следва да са налице, за да се приеме, че уреденото с нормата на чл. 155, т. 3 ТЗ конститутивно право е възникнало в полза на прокурора.

На следващо място, при извършената служебна справка за вписаните в търговския регистър обстоятелства се установява, че фактическото състояние на липса на вписан правоспособен и дееспособен управител на дружеството „Р.е.с.“ ЕООД е продължило повече от три месеца, а именно от заличаване на вписването на В.Г.К. като управител, което  е станало на 19.04.2019  г. до приключване на устните състезания в настоящото производство – 12.02.2020 г. С оглед на това следва да се заключи, че по делото се доказа настъпването и на втория елемент от фактическия състав на чл. 155, т. 3 ТЗ, което означава, че в полза на прокурора е възникнало уреденото в тази норма потестативно право да поиска прекратяване на дружеството „Р.е.с.“ ЕООД, чието съществуване е безпредметно, предвид липсата на орган, който да изразява волята му и чрез който то да участва в търговския оборот. Това прави предявеният в процеса конститутивен иск изцяло основателен и съдът следва да постанови исканата с него правна промяна.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 380 лв., представляваща дължими разноски за заплащане на държавна такса в размер на 80 лв. и възнаграждение на особен представител в размер на 300 лв., от заплащане на които ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРЕКРАТЯВА по иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ, предявен от Софийска градска прокуратура, дружеството „Р.е.с.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, офис № 6.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Р.е.с.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, офис № 6, да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 380 лв. /триста и осемдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на служебно вписване на прекратяването на дружеството в търговския регистър и за започване на производство по ликвидация по отношение на него.

 

СЪДИЯ: