№ 520
гр. Благоевград, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20211200500343 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от адв.И.К в качеството й на
пълномощник на ДЖ. ДЖ. ЛЮМ., Ф.Д. М. и М. АХМ. БЛ., и тримата жалбоподатели с
адрес: с.Р, общ.Г., обл.Б, против Решение №4182 от 16.12.2018 г., постановено по гр.д.
№288/2013 г. по описа на РС-Г.Д., с което е отхвърлен като неоснователен иска по чл.14,
ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от ДЖ. ДЖ. ЛЮМ., ЕГН **********, Ф.Д. М., ЕГН ********** и М.
АХМ. БЛ., ЕГН **********, тримата от с.Р, общ.Г, обл.Б, с който се иска да се признае за
установено по отношение на ответницата С.М. С. от с.Р, общ.Г, обл.Б, че наследодателите
на ищците – Е.М. М.а и М.И М., бивши жители на с.Р, общ.Г, обл.Б, са били собственици
към момента на образуване на ТКЗС, на основание давностно владение, на НИВА с площ от
3.000 дка, находяща се в м. "В." в землището на с.Р, общ.Г, обл.Б, при съседи: М.Г., М.Л.и
А.С.
С влязло в законна сила определение въззивната жалба в частта й относно жалбоподателя
ДЖ. ДЖ. ЛЮМ., ЕГН **********, с адрес: с.Р, общ.Г, е върната на основание чл.262, ал.2,
т.2 ГПК, поради неотстраняване в срок на допусната нередовност на жалбата, като
производството по въззивното дело относно посочения жалбоподател е прекратено.
С оглед гореизложеното, предмет на разглеждане в рамките на въззивното производство е
единствено жалбата относно жалбоподателите Ф.Д. М. и М. АХМ. БЛ..
В жалбата се излагат твърдения, които могат да се квалифицират като сочещи на
1
неправилност на атакувания с нея съдебен акт. Прави се и доказателствено искане.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на горната въззивна жалба от
ответната страна по нея – Р. АЛ. Б., Н. АЛ. С., Ж. ИЛ. С., ОСМ. АХМ. ОСМ., Н. ОСМ.
ОСМ., ОСМ. ОСМ. ОСМ., М. ОСМ. ОСМ., чрез адв.А.К.-М конституирани в производството
като наследници на ответницата С. С.. С отговора се оспорва изцяло въззивната жалба, като
се поддържа, че същата е неоснователна.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателите, редовно призовани, не
се явяват, вместо тях се явява адв.Владимир Божков, който поддържа жалбата по подробно
изложените в нея съображения. В открито съдебно заседание пред въззивния съд,
въззиваемите, редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуален представител. В
писмено становище до съда, депозирано чрез адв.А.К.-М въззиваемите изразяват становище,
че поддържат отговора на въззивната жалба, като молят за потвърждаване на атакуваното
решение и присъждане на сторените разноски по делото.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи
проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване
на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за недопустимо по следните
съображения:
От материалите по делото се установява, че първоинстанционното дело е образувано по
искова молба, с която е предявен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от ДЖ. ДЖ. ЛЮМ.,
ЕГН **********, Ф.Д. М., ЕГН ********** и М. АХМ. БЛ., ЕГН **********, тримата от
с.Р, общ.Г, обл.Б, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответницата
С.М. С. (наследодател на въззиваемите, починала в хода на делото) от с.Р, общ.Г, обл.Б, че
наследодателите на ищците – Е.М. М.а и М.И М., бивши жители на с.Р, общ.Г, обл.Б, са
били собственици към момента на образуване на ТКЗС, на основание давностно владение,
на НИВА с площ от 3.000 дка, находяща се в м. "В." в землището на с.Р, общ.Г, обл.Б, при
съседи: М.Г., М.Л.и А.С.
От материалите по първоинстанционното дело се установява още, че първоинстанционният
съд не е давал на ищците указания за вписване на исковата молба в Службата по
вписванията при районния съд по местонахождението на процесния имот. В тази насока
следва да се посочи, че исковата молба по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ подлежи на вписване. По
силата на допълнението на Закона за собствеността (Обн., ДВ, бр.34 от 25.04.2000 г., в сила
от 1.01.2001 г.) разпоредбата на чл.112 ЗС придобива нова редакция, като в б.“а“ е
2
предвидено вписване и на всички актове, с които се признават вещни права върху
недвижими имоти. В същия смисъл е допълнен и чл.4, б. „а“ от Правилника за вписванията.
На това основание и с оглед разпоредбата на чл.112, б. "з" ЗС, следва да се приеме, че на
вписване подлежат и съдебните решения по исковете за собственост, с които със сила на
пресъдено нещо се признава или отрича съществуването на това вещно право и в този
смисъл заместват актовете по чл.112, б. „а“ ЗС. В същото време, доколкото съгласно чл.11,
б. „в“ във връзка с чл.4, б. б. „з“ и „а“ от ПВ на вписване подлежат исковите молби за
постановяване на решения, заместващи актовете, с които се признават вещни права върху
недвижими имоти, на вписване следва да подлежат и исковите молби за собственост,
каквато именно е исковата молба с правно основание чл.14, ал.4 ЗС.
С оглед на гореизложеното, с Определение №1593 от 05.04.2019 г., постановено по в.гр.д.
№214/19 г. по описа на ОС-Благоевград (първоначално образувано по въззивната жалба),
приемайки, че условие за редовност на исковата молба по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е вписването й в
СВп при районния съд по местонахождението на имота, БлОС е оставил без движение
исковата молба, като е указал на ищците, че в едноседмичен срок от връчване на съдебния
акт, следва да впишат исковата молба (последно поправената такава от 10.06.2013 г.) в
Службата по вписванията при районния съд по местонахождението на недвижимия имот,
като в същия едноседмичен срок следва и да представят по делото вписан екземпляр на
исковата молба. Указано е още, че при неизпълнение на указанието в срок, въззивният съд
ще обезсили първоинстанционното дело и ще прекрати производството по делото.
Горното определение е връчено на жалбоподателите М. АХМ. БЛ. и Ф.Д. М. на 16.04.2019 г.
(видно от съобщенията за връчен препис на л.13 и л.14 от в.гр.д.№214/19 г. по описа на
БлОС).
Ищците не са отстранили указаната нередовност на исковата молба нито в дадения от съда
едноседмичен срок, нито до проведеното открито съдебно заседание.
С Тълкувателно решение №3 от 19.07.2010 г. на ОСГК на ВКС е прието, че изискването за
вписване на исковата молба на основание чл.114, б. „в“ във вр. с чл. 112, б. „з“ ЗС не е
изискване за редовност и съдържание на исковата молба по смисъла на чл.127 ГПК, но
неизпълнението на изричното указание на съда за нейното вписване, е основание за
връщането й на основание чл.129, ал.3 ГПК.
В случая, неотстраняването на констатираната и указана на ищците нередовност на исковата
молба във връзка с нейното вписване, налага да се приеме, че са налице условията на закона
за връщане на исковата молба, поради неотстраняване на нередовностите в срок (чл.129,
ал.3, вр. с ал.4 от ГПК) и за прекратяване на производството по делото. Съгласно т.7 от ТР
№2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело №2/2004г. на ОСГК и ТК, което е задължително за
съдилищата, когато тази констатация се направи от въззивния съд, какъвто е настоящия
случай, той освен прекратяване на производството, обезсилва и решението на първата
инстанция като недопустимо - постановено по ненадлежно предявен иск. Недопустимостта е
порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззивната жалба, може
да бъде констатиран служебно от въззивния съд.
3
С оглед неотстраняването на указаната на ищците нередовност на исковата молба и
съобразявайки дадените с ТР №2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело №2/2004г. на ОСГК и
ТК задължителни указания, настоящия състав намира постановеното първоинстанционно
решение за недопустимо – постановено по ненадлежно предявен иск, поради което следва
същото да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.4 ГПК въззиваемите имат право на
сторените по делото разноски. Единствено въззиваемата Р.Б. е представила доказателства за
сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. (вж.
договора за правна защита и съдействие на л.39 от настоящото въззивно дело), поради което
съдът намира, че единствено в нейна полза следва да се присъдят сторените по-горе
разноски по делото.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно Решение №4182 от 16.12.2018 г., постановено по гр.д.
№288/2013 г. по описа на РС-Г.Д., като НЕДОПУСТИМО, като постановено по
ненадлежно предявен иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, като недопустимо.
ОСЪЖДА Ф Д. М., ЕИК ********** и М. АХМ. БЛ., ЕГН **********, и двамата от с.Р,
общ.Г, обл.Б, да заплатят на Р. АЛ. Б., ЕГН **********, с адрес: с.Р, ул.Д.№ общ.Г, сумата в
размер на 1000 лв. (хиляда лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по
въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280, ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4