Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 01.08.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в публично заседание на първи април през две хиляди двадесета и
пета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА С.
като разгледа т. дело № 377 по описа за 2021 година, взе
предвид следното:
Производство
по настоящото дело е образувано, след като с решение № 260345 от 01.03.2021
година, постановено по т.д. № 1969/2018 г. на СГС, VІ-19 състав, съдът е
отделил предявените от „Д.А.А.“ ЕООД, ЕИК *********,
искове срещу ответника „Л.П.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********, като
солидарен длъжник с кредитополучателя по Договор за кредит № 1469/10.11.2014 година,
сключен с „Банка ДСК“ ЕАД за разглеждане в самостоятелно производство.
С
исковата молба, по която е образувано производството по т.д.№1969/2018 годинаq и впоследствие искът срещу ответника
„Л.П.“ ЕООД е отделен, ищецът „Д.А.А.“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: ***, р-н „Подуяне“, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Иван М.
Йончев“ № 14, представлявано от П.Д.Б., чрез адв. Д.П.
от САК, със служебен адрес: ***, р-н „Триадица“, бул. „********, е предявил
обективно и субективно кумулативно съединени установителни и осъдителен иск
срещу „АСА 2000“ ООД, ЕИК *********, А.С.А., ЕГН ********** и „Л.П.“ ЕООД, ЕИК
*********, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с искане съдът да признае за
установено, че „АСА 2000“ ООД като кредитополучател, А.С.А. и „Л.П.“ ЕООД /н/,
последните двама като солидарни длъжници с кредитополучателя по Договор за
кредит № 1469/10.11.2014 година, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, обезпечен с
договорна ипотека учредена с Нотариален акт № 11, том II, рег. № 11170, дело №
182/2014г. по описа на нотариус В.М.с район на действие – СРС, рег. № 074 на
НК, вписан в Служба по вписванията - гр. София под акт №136, с вх. рег.№ 59965
от 19.11.2014 г., том XXII, дело № 45161/2014г. и последващо подписани между
същите страни анекси към договора № 1 от 06.03.2015 г., № 2 от 24.11.2015г. и №
3 от 01.04.2016г., дължат на „Д.А.А.“ ЕООД, сумата от
111 794,39 лева – цедирано вземане за непогасена
главница по договора за кредит и анексите към него, ведно със законна лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението /08.03.2018 година/ до
окончателното плащане на вземането; 4690,80 лева – просрочена договорна възнаградителна лихва дължима за периода от 25.04.2017 година
до 22.02.2018 година и 2884,71 лева – лихва за забава върху просрочената
главница, дължима за периода от 25.04.2017 година до 22.02.2018 година, за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т.3 ГПК
ч.гр.д. № 15879/2018 г. на СРС, 59 състав.
Ищецът
е предявил и осъдителен иск по чл.430 ТЗ, вр. с чл.92 ЗЗД за договорна наказателна лихва за сумата от 3379,55 лева, изчислена за
периода 25.02.2017 година до 22.02.2018 година /съгласно уточнение с молба от
10.03.2020 година/ и представляваща разликата между договорна лихва за забава в
издадената заповед за незабавно изпълнение, която е в размер на 2884,71 лева и
формирания размер с исковата молба от 6264,26 лева за периода 25.02.2017 година
до 22.02.2018 година. Претендира разноски, сторени в заповедното производство, в
общ размер на 9549,60 лева и в исковото производство.
В
исковата молба се излага, че ищецът подал въз основа на нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека № 11, том II, рег. № 11170, дело № 182/2014г.
по описа на нотариус В.М.с район на действие – СРС, рег. № 074 на НК, вписан в
Служба по вписванията - гр. София под акт №136, с вх. рег.№ 59965 от
19.11.2014г., том XXII, дело № 45161/2014г. /наричан за краткост нотариалния
акт/ заявление по чл. 417, т. 6 ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на заповедното производство, в резултат на което СРС, 59
състав, издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ от 05.04.2018 година и изпълнителен лист от същата дата по образуваното
ч.гр.д. № 15879/2018 година, с която осъдил ответниците да му заплатят
солидарно сумата от 111 794,39 лева – незаплатена главница по договор за
кредит № 1469/10.11.2014 година и анексите към него, обезпечен с договорна
ипотека, ведно със законна лихва от 08.03.2018 година до изплащане на
вземането; 4690,80 лева – договорна възнаградителна
лихва за периода от 25.04.2017 година до 22.02.2018 година; 2 884.71 лева –
лихва за забава за периода от 25.05.2017 година до 22.02.2018 година и 9549,60
лева – разноски по заповедното производство.
Въз
основа на издадения изпълнителен лист ищецът образувал и.д. № 20187900400512 по
описа на ЧСИР.М.с рег. №790 на КЧСИ, а длъжниците, след надлежно уведомяване от
съдебния изпълнител за издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
подали възражения по чл. 414 ГПК. Ищецът поддържа, че има правен интерес от
предявяване на исковете на основание чл. 422 ГПК вр.
с чл. 415 ГПК и в изпълнение на Разпореждане № 458631 на СРС, 59 състав по
ч.гр.д. № 15879/2018 година.
В
исковата молба се твърди, че на 26.02.2014 г. е сключен договор за банков
кредит № 1469/10.11.2014 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството й на кредитор и
„АСА 2000“ ООД, като кредитополучател и А.С.А. и „Л.П.“ ЕООД, като солидарни
длъжници с кредитополучателя. Предмет на финансирането по кредита са средства в
размер до 330 000 лева, но не повече от 80% от размера на одобрените
инвестиционни разходи за покупка на машини и съоръжения, предоставени под
формата на инвестиционен кредит.
За
обезпечаване на изпълнението на задълженията по договора за кредит е учредена
ипотека върху три недвижими имота, описани в исковата молба, собственост на съдлъжника „Л.П.“ ЕООД, обективирани
в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 11, том II, рег. № 11170,
дело № 182/2014г. по описа на нотариус В.М.с район на действие – СРС, рег. №
074 на НК, вписан в Служба по вписванията - гр. София под акт №136, с вх. рег.№
59965 от 19.11.2014г., том XXII, дело № 45161/2014г. Ищецът сочи, че именно въз
основа на този нотариален акт по реда на чл. 417 ГПК са издадени заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист в негова полза.
Договорът
за кредит бил изменен с три последващи анекса между страните - № 1 от
06.03.2015г.; № 2 от 24.11.2015г. и № 3 от 01.04.2016 г. Ищецът „Д.А.А.“ ЕООД твърди, че крайният срок за изпълнение на
задълженията по договора е определен на 25.05.2019 г., като всяка вноска е
определена с отделен падеж – на 25-о число от съответния месец, съгласно
погасителен план към последния анекс № 3 от 01.04.2016 г. Излага, че последното
плащане по договора за кредит е от 28.04.2017 г., което покрива вноската по
погасителния план с падеж 25.04.2017г. След тази дата настъпва забава по
отношение на последващите непогасени вноски от
25.05.2017г.
Счита,
че кредитът е предсрочно изискуем на основание чл. 22, буква „б“ от договора,
поради настъпила забава, като дължими към датата на подаване на заявлението,
респ. на настоящата искова молба, са всички вноски по погасителния план от
25.05.2017г., които са 29 от по 3 800 лева и една от 1 594 лева или общо сумата
по претендираната главница е от 111 794,39 лева.
Ищецът
излага, че по силата на сключения между него и „Банка ДСК“ ЕАД договор за
продажба на вземане от 22.08.2017 година, с рег.№ 18017 на нотариус Ц.Г., рег.
№ 594 на НК /договора за цесия/ е настъпила промяна на кредитора, което
установява активната му легитимация в настоящото производство.
Поддържа,
че на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД с договора за цесия от
22.08.2017 година „Банка ДСК“ ЕАД /цедент/ прехвърля
на ищцовото дружество /цесионер/ всички свои
вземания, привилегии, принадлежности и обезпечения, в това число всички свои
права, вкл. правото на обявяване на предсрочна изискуемост, произтичащи от договора
за кредит № 1469/10.11.2014 година. За осъщественото прехвърляне на вземания и
в потвърждение на сключения договор за цесия банката - цедент
издала на цесионера - ищец писмено потвърждение.
Ищецът
твърди, че на 04.10.2017 година посредством нотариално връчени покани чрез
нотариус Ц.Г. с рег. № 594 на НК на А.А.в лично
качество /с рег. №18990/ и като законен представител на „АСА 2000“ ООД /с рег.
№ 18989/ и „Л.П.“ ЕООД /с рег. № 18982/, длъжниците са уведомени надлежно от
банката - цедент за прехвърлянето на вземанията по
договора за кредит.
Ищецът
„Д.А.А.“ ЕООД счита, че от 04.10.2017 година, датата на връчване на уведомленията на
длъжниците, договорът за цесия е породил действие спрямо тях и същевременно от
тази дата той е единствен легитимен кредитор, на когото следва да бъдат
изпълнявани задълженията, първоначално произтекли от договора за кредит. За да
запази всички обезпечения по договора за кредит, дружеството ищец осъществило
всички необходими последващи вписвания на договора за цесия, в това число в
имотния регистър към Агенция по вписванията на осн.
чл.171 ЗЗД, за което е налице отбелязване върху договора за цесия с №
58388/05.09.2017 година.
Сочи,
че последното частично плащане на вноски по договора за кредит, които били
просрочени още към стария кредитор било извършено на 28.04.2017 година. След
тази дата кредитополучателят и солидарните длъжници не са изпълнявали
задълженията си за плащане на дължимите парични суми, вкл. на ищеца след
извършване на цесията и придобиване от него качеството кредитор на „АСА 2000“
ООД, А.А.и „Л.П.“ ЕООД.
Ищецът
твърди, че към момента му се дължат неизплатените вноски в общ размер на 111 794,39
лева – главница, ведно със законна, договорна и наказателна лихви, заедно с
всички разноските към момента на изпълнението. Тези обстоятелства се съдържали
и в издаденото от банката удостоверение изх. № 01-20-07081/03.11.2017 година.
Поради
неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите суми по процесния
договор за кредит, посочени и в нотариалния акт, с който е учредена договорна
ипотека, с нотариални покани от ищеца „Д.А.А.“ ЕООД,
изпратени чрез нотариус Ц.Г.до „АСА 2000“ ООД /с рег. № 22402/, А.А./с рег. № 22406/ и „Л.П.“ ЕООД /с рег. № 22404/ и връчени
им на 20.10.2017 година, на осн. чл. 22, буква „б“ от
договора за кредит, цесионерът - ищец обявил предсрочната изискуемост на
задълженията по договора за кредит и нотариалния акт, като длъжниците са
поканени в 3-дневен срок от връчване на поканите /т.е. до 23.10.2017г./ да
изпълнят задълженията си, в т.ч. дължими главници, законни, договорни и
наказателни лихви и други разноски към момента на изпълнението на кредитора -
ищец „Д.А.А.“ ЕООД.
Поради
липсата на плащане ищецът „Д.А.А.“ ЕООД бил принуден
да потърси защита на правата и интересите си за уреждане на отношенията по
изплащане на дължимите суми по съдебен ред. В тази връзка, по реда на по чл.
417, т.6 ГПК, било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 15879/2018г.
по описа на СРС, 59 състав, в рамките на което съдът издал заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, осъждайки солидарно длъжниците и признавайки за
дължими всички претендирани от „Д.А.А.“ ЕООД суми.
В
исковата молба се твърди, че с писмо /уведомление/ от 23.10.2017 година,
достигнало до „Д.А.А.“ ЕООД, длъжниците
са признали размера на дълга по договора за кредит, обезпечен с договорна
ипотека и по всички цедирани му от банката вземания,
респ. вземането му към 22.08.2017 година по основание и размер.
Ищецът
поддържа, че дължимите и изискуеми суми към датата на подаване на заявлението
по чл. 417, т.6 ГПК са: 1.) 111 794,39 лева – главница по договора за
кредит и анексите към него, обезпечен с договорна ипотека; 2.) 4 690,80
лева - възнаградителна лихва за периода от 25.04.2017
година до 22.02.2018 година, формирана на осн. чл.
9.3. и чл. 9.4 от договора /непроменяни с анексите/, при олихвяване на кредита
на 25-то число. Пояснено е, че само до изтичане на гратисния
период се олихвява сумата, представляваща използваната и непогасена част от
кредита, а доколкото претендирания период от 25.04.2017 година до 22.02.2018
година е извън гратисния, се олихвява цялата дължима
сума по главница в размер на 111 794,39 лева - обявена за предсрочно
изискуема, при прилагане на уговорения с договора и нотариалния акт размер на
лихвеният процент на възнаградителната лихва 5% плюс
месечния СОФИБОР; 3.) 6 264,26 лева – договорна лихва за забава за периода от
25.05.2017 година /когато е падежа по погасителен план на първата неплатена
вноска по договора за кредит/ до 22.02.2018 година, дължима на осн.чл. 21, буква „в“ от договора за кредит и при
съобразяване на чл.3.2 от анекс № 2/24.11.2015 година за предсрочна изискуемост
на кредита. Размерът й се образувал от договорната лихва по чл. 9.1. от
договора за кредит плюс наказателна надбавка от 7 процентни пункта върху
главницата с включена договорна лихва за същия период от 25.05.2017 година до
22.02.2018 година.
Ответникът „Л.П.“ ЕООД не е депозирал отговор на исковата
молба.
По делото като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирана
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********. Изразява доводи за основателност на предявените
искове и моли да бъдат уважени.
Във връзка с решение № 44 от 04.12.2018
година на ОС Видин по т.д. № 29/2018 година за откриване на производство по
несъстоятелност на ответното дружество „Л.П.“ ЕООД, което е било обжалвано, с
определение № 261500/15.03.2021 година настоящото дело е било спряно.
С влязло в сила решение № 400/20.06.2023
г. по т.д. № 671/2022 г. Апелативен съд - София
- е отменил решението от 04.12.2018 г. по т. д. № 29/2018 г. на Окръжен
съд – Видин, обявил е свръхзадължеността на „Л.П.“
ЕООД, открил е производство по несъстоятелност на дружеството, обявил е същото
в несъстоятелност и е спрял производството по т.д. № 29/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Видин, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Установява
се от доказателствата по делото, че ищецът е предявил процесното вземане в
производството по несъстоятелност на ответника и същото е прието от синдика,
като е включено под точка 1, подточки 4.1-4.7 от списъка на приетите вземания,
публикуван в ТР със заявление 20190211000831.
С
определение № 30 от 27.09.2019 година на ОС-Видин (л.235-244) е одобрен
списъкът на приетите вземания на кредиторите на „Л.п.“ ЕООД. Съгласно
определението, срещу включването на вземанията на ищеца в настоящото
производство са постъпили възражения по чл. 690 ТЗ, както от ответника „Л.п.“
ЕООД, така и от кредитора „К.Х.“ АД, Република Панама.
От
получено писмо с вх. № 292696/06.12.2023 г. от Окръжен съд – Видин и приложена
справка от деловодната система на съда е видно, че пред Окръжен съд – Видин не
се е развило исково производство на основание чл.694 ТЗ относно съществуване на
процесното вземане на „Д.А.А.“
ЕООД.
Процесното
вземане е било включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу
него са били депозирани възражения по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ, поради
което с определение от 15.02.2024 г. производството по настоящото дело е възобновено
на основание чл.637, ал.3, т. 2 ТЗ и като страни по делото са конституирани
синдикът на „Л.п.“ ЕООД /н./ и „К.Х.“ АД, Република Панама (възразилия кредитор).
С
молба от 29.02.2024 г. и отговор на искова молба от 14.03.2024 г. синдикът е
изразил становище, че
счита иска за неоснователен, като съображенията му се изразяват в това, че
заемът не е отпуснат и не е предадена взетата сума, че част от приетите
вземания не са цедирани на ищеца, направени са
възражения и за нищожност на клаузата за наказателните лихви.
Синдикът
прави възражение за погасяване на част от задълженията поради плащане. Твърди,
че за обезпечаване на процесното вземане в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е бил
сключен договор за особен залог на движими вещи, собственост на кредитополучателя
„Аса 2000“ ООД, вписан в ЦРОЗ на 27.11.2015 година. След придобиване на
вземането от ищеца, на 23.11.2018 г. същият е пристъпил към изпълнение по реда
на ЗОЗ, като в тази връзка е образувано изпълнително дело № 2793/2018 г. по
описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ. Сочи, че на заложния кредитор „Д.А.А.“ ЕООД са възложени заложените движими вещи за сумата от
114 600 лв. с включен ДДС, т.е. 95 500 лв. без ДДС. Намира, че по силата
на чл. 123 от ЗЗД изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава
всички останали и с проведеното принудително изпълнение по реда на ЗОЗ е
погасено задължението и на солидарния длъжник „Л.П.“ ЕООД /н/, в размер на 95
500 лв., представляващи цената без ДДС на възложените върху ищеца - заложен
кредитор движими вещи. Претендира разноски.
От
синдика са представени писмени доказателства и са направени доказателствени
искания.
Конституираният ответник „К.Х.“ АД, възразил кредитор в производството
по несъстоятелност на ответното дружество „Л.П.“ ЕООД /н/, не взема становище
по делото.
В
проведеното открито съдебно заседание на 09.10.2024 г. ищецът „Д.А.А.“ ЕООД поддържа липсата на основание за продължаване на
производството по настоящото дело, доколкото процесното вземане е било прието в
производството по несъстоятелност на „Л.П.“ ЕООД /н/, а подадените срещу него
възражения са отхвърлени. Счита,
че процесното вземане не е спорно.
Оспорва
направените възражения от синдика. Твърди, че заемът е отпуснат, съответно
усвоен и обезпечен с договорна ипотека от ответника „Л.П.“ ЕООД /н/, а претендираните
вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, както е прието в
производството по делото срещу другите двама ответници, приключило с влязло в
сила решение.
Намира
възражението за погасяване на процесното вземане за неоснователно, тъй като при
ЧСИ М.П.има образувани още изпълнителни дела по молби от ищеца срещу ответника
и другите солидарни длъжници, по които общият размер на главницата за събиране
надвишава 1 200 000 лева. Моли
съдът да вземе предвид, че дружеството „Л.П.“ ЕООД /н/ е солидарен длъжник по множество
договори за кредит, включително и процесния и дадените обезпечения се ползват
до окончателното плащане по всички вземания.
В
същото ОСЗ синдикът на „Л.П.“ ЕООД /н/ сочи, че намира исковете за допустими.
Счита, че не следва да се прекратява производството и поради наличието на нововъзникнали факти и обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид от съда, а
именно постъпилото след предявяване на вземанията и приемането им плащане по
изпълнителното дело на ЧСИ М.П.чрез възлагане на движими вещи в полза на ищеца.
Конституираното трето лице – помагач
на страната на ищеца - „Б.Д.“ АД, изрязва становище за допустимост и основателност на
исковите претенции. Представя писмени доказателства.
Съдът
е приобщил като доказателства по делото всички документи, представени по т.д. №
1969/2018 г., от което са отделени настоящите искове, включително ч.гр.д. № 15879/2018 година по описа
на СРС, 59 състав, образувано по подаденото от „Д.А.А.“
ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
08.03.2018 г., против солидарните длъжници „АСА 2000“ ООД, „Л.П.“ ЕООД и А.А.за паричните вземания по договор за кредит №
1469/10.11.2014 г., ведно със всички анекси и споразумения към него.
Приети
са писмени доказателства, представени от страните, и е изслушано заключение на
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представен
договор за кредит № 1469/10.11.2014 година /наричан за краткост договора/, сключен
между „Банка ДСК” ЕАД в качеството на кредитор, ответника „АСА 2000“ ООД, в
качеството на кредитополучател, ответниците А.А.и „Л.П.“ ЕООД - в качеството на съдлъжници
на кредитополучателя, както и съдлъжниците на
кредитополучателя - „Д.П.П.“ ООД, „А.Д.А.“ ООД, „А.2.Р.“
ООД, „Д.П.“ ООД, Р.Г.К..
Съгласно чл. 1 от договора
„Банка ДСК” ЕАД предоставя на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер
до 300 000 лева, но не повече от 80% от размера на одобрените инвестиционни
разходи за покупка на машини и съоръжения. Кредитът е предоставен с 6-месечен
срок на усвояване до 10.05.2015 година, при краен срок за погасяване 25.10.2019
година, който се издължава по погасителен план. С договореното в чл. 9.1.
кредитополучателят се задължава да заплаща на кредитора годишна лихва в размер
на 5.361% процентни пункта, формирана от едномесечен СОФИБОР плюс договорна
надбавка в размер на 5% процентни пункта. Към датата на сключване на договора
едномесечният СОФИБОР е 0.361 % процента. Промяната на СОФИБОР е задължителна
за страните до окончателното издължаване на кредита. В случай на отпадане на
едномесечния СОФИБОР като лихвообразуващ фактор е
уговорено, че страните ще договорят друга съпоставима и пазарно определена
лихва. Посочено е, че олихвяването се извършва ежемесечно на 25-то число.
Съгласно чл. 12 от договора, при неплащане на част от кредита /вноски по
главницата и/или лихвите/ в уговорените срокове, кредиторът прилага санкциите
по т. 21 от договора. В чл. 14.2. от договора е предвидено при погашения по
кредита да се погасява първо начислената към датата на плащането лихва и
дължими такси, а остатъкът се отнася за погасяване на главницата. Съгласно чл.
26 от договора съдлъжниците отговарят с цялото си
имущество солидарно с кредотополучателя за
неизпълнението на неговите задължения по договора за кредит. В чл. 17 и сл. от
договора са предвидени обезпеченията по кредита, между които договорна ипотека
на три недвижими имота, собственост на съдлъжника „Л.П.“
ЕООД.
Представени са три анекса,
подписани и от съдлъжниците, сключени за изменение на
клаузи от договора за кредит № 1469/10.11.2014 година, касаещи размера на
дължимата годишна лихва, условията при предсрочно погасяване на кредита; броя и
размера на погасителните вноски; размера на наказателната надбавка и
предоставените по договора обезпечения. С анекс № 3/01.04.2016 година
договорения погасителен план е от 42 равни месечни вноски, всяка в размер на 3
800 лева, дължима 25-то число, и една последна изравнителна вноска в размер на
1 594,39 лева, като се запазва крайния срок за погасяване на всички
дължими суми по договора – 25.10.2019 година. Договорено е, че годишната лихва
съгласно чл. 9.1. от договора не може да бъде по-ниска от 3,5% проценти пункта, а таксата за управление е
определена в размер на 0.65% върху договорения размер на кредита.
За обезпечаване на
задълженията по договора е учредена договорна ипотека върху описани в
нотариален акт № 11/19.11.2014 г., том II, рег. № 111170, дело № 182/2014
година на нотариус В.М.недвижими имоти, собственост на съдлъжника
„Л.П.“ ЕООД. В нотариалния акт е посочено, че ипотеката ще обезпечава
вземанията на кредитора по договор за кредит № 1469/10.11.2014 г. и бъдещи
анекси към него.
Видно от представения
договор за продажба на вземане от 22.08.2017 година /наричан за краткост
договора за цесия/, „Банка ДСК“ ЕАД прехвърля на ищеца „Д.А.А.“
ЕООД всички свои вземания, привилегии, принадлежности и обезпечения, в това
число всички свои права по изрично посочените договори, включително правото за
обявяване на предсрочна изискуемост на всяко едно от вземанията, предмет на
цесията спрямо длъжници, между които е и ответникът по делото. В раздел І, т.
„Д“ от договора, като негов предмет е посочено вземане на цедента срещу
длъжниците /ответници/ по договор за кредит № 1469/10.11.2014 г., ведно с
всички последващи анекси и споразумения към него, което вземане към 21.08.2017
г. възлиза на 115 623,54 лева, в това число за главница, лихви, такси,
комисионни и други разноски по договора. Посочено е че вземането е обезпечено, съгласно
Приложение № 1 – неразделна част от договора. В приложението е записано, че
вземането е обезпечено с гореописания нотариален акт № 11/2014 година за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот. Върху договора за цесия е
направено отбелязване от Служба по вписванията – гр. София с вх.рег. №
58377/05.09.2017 година, Акт 77, том XXVII за вписването му по заявление вх.№
58377/05.09.2017 година към нотариалния акт за учредената договорна ипотека.
Във връзка със сключения
договор за прехвърляне на вземания, е представено писмено потвърждение за
прехвърляне на вземанията, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и Договор за
продажба на вземане от 22.08.2017г., подписано от изпълнителните директори на
„Банка ДСК“ ЕАД.
На ответника по делото са
изпратени нотариални покани, с които цедентът „Банка ДСК“ ЕАД го уведомява за
прехвърлянето на вземанията с договора от 22.08.2017 г. на цесионера
„Д.А.А.“ ЕООД, включително и вземанията по договора
за кредит № 1469/10.11.2014 г. и анексите към него № 1/06.03.2015 година, №
2/24.11.2015 година и № 3/01.04.2016 година, на обща стойност от 115 623,54
лева, в това число дължима главница от 111 794,39 лева, договорна и
санкционираща лихва в общ размер на 2 756,65 лева, дължима за периода от
25.05.2017 година до 21.08.2017 година и заемни такси в общ размер на 1072,50
лева. Нотариалните покани, имащи характер на уведомление по смисъла на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, са получени от „АСА 2000“ ООД, „Л.П.“ ЕООД и А.А.на
04.10.2017 г., тъй като видно от нотариалното удостоверяване и представените
разписки за връчване поканите са връчени на посочената дата лично на А.С.А.,
като законен представител на „АСА 2000“ ООД и „Л.П.“ ЕООД, и в лично качество.
С нотариални покани от ищеца,
в качеството му на цесионер, изпратени до кредитополучателя
и съдлъжниците, ищецът е обявил предсрочната
изискуемост на задълженията по договора за кредит. Длъжниците са поканени в
3-дневен срок, считано от връчването на поканите да изпълнят задълженията си, в
т.ч. дължимите главница, законови, договорни и наказателни лихви, както и
всички други разноски към момента на изпълнение към кредитора „Д.А.А.“ ЕООД.
Ищецът представя изпратено
до него уведомление, подписано от името на А.С.А., „АСА 2000“ ООД и „Л.П.“ ЕООД,
с вписана дата 23.10.2017 г., с което уведомяват ищеца, че желаят да заплатят
задълженията си, посочени във връчени им на 20.10.2017 г. нотариалните покани,
включително и по процесния договор за кредит, поради което са започнали
процедура за получаване на кредит, с който да погасят тези задължения.
Направено е искане за получаване на информация относно актуалния размер на
задълженията. По делото липсват данни за получаване на уведомлението от ищеца,
но предвид обстоятелството, че ищецът представя това доказателство, съдът
приема, че уведомлението е достигнало до своя адресат.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което като неоспорено от страните съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че общият
размер на усвоената главницата по процесния договор за кредит е в размер на 226 094,39
лева, а неплатената и изискуема главница по договор за кредит № 1469/10.11.2014
година и анексите към него е изчислена в размер на 111 794,39 лева
/представляваща усвоена, но незаплатена сума по договора за кредит/. Вещото
лице посочва на кои дати е имало усвояване на суми по главницата и в какъв
размер, както и на коя дата е последното частично плащане за погасяване на
главницата. Изложило е, че съгласно условията по договора главниците и лихвите
се удържат служебно от разплащателната сметка на клиента, без да е необходимо
изрично нареждане какво да се погаси, както и че банката следва договорената
поредност на погасяване /л.735/.
Вещото лице е изчислило, че неплатената и изискуема договорна възнаградителна лихва по договора за кредит и анексите към
него за периода от 25.04.2017 г. до 22.02.2018 година е в размер на 4 690,80
лева, договорната санкционираща лихва за периода от датата на забавата /падежа
на първата непогасена вноска/ 25.05.2017 г. до 22.02.2018 г. е 6 264,26 лева. Вещото
лице уточнява, че договорната санкционираща лихва за периода от 25.05.2017 г.
до 22.02.2018 година в размер на 6 264,26 лева е изчислена при наказателна
надбавка от 7 пункта върху главницата /съгласно анекс № 2 от 24.11.2015г./, с
вкл. договорна лихва за същия период, като представя изчисленията и в табличен
вид /л.736/.
След извършена проверка по изп. дело № 512/2018 г. по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790
при КЧСИ, изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ М.П.,
рег. № 851 при КЧСИ и
образувано с № 2754/2018 г. по неговия опис, вещото лице сочи, че към 12.03.2025
г. задължението по делото възлиза на 922 992,26 лева. Съгласно приложената
към експертното заключение справка
с изх. № 13275 от 12.03.2025 г. (л.739), към това изпълнително дело са
присъединени изп. дело № 2730/1885 г., изп. дело № 1316/2020 г. и изп.
дело № 2492/2020 г. със същите страни. Видно от справката и заключението на
вещото лице, процесните вземания, по отношение на които е издаден изпълнителен
лист от 05.04.2018 г. по гр.д. № 15879/2018 г. на СРС, са: 111 794,39 лева
– главница, 86 967,65 лева - законна лихва за периода 08.03.2018 г. –
12.03.2025 г., 9029 лева - разноски по заповедното производство, 7575,51 лева –
неолихвяеми суми (в заключението погрешно е посочено
942,33 лева).
Като доказателство по делото
е прието заверено копие от изп. дело № 2793/2018 г.
по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ, образувано по молба с вх. №
99076/27.11.2018г. на „Д.А.А.“ ЕООД, с която е
поискано на основание чл. 10, ал 2 ЗОЗ да бъде описано и продадено заложено по
реда на ЗОЗ движимо имущество, съгласно договор за учредяване на особен залог
от 24.11.2015 г. към договора за кредит № 1469/10.11.2014 година.
Видно
от приложените по изпълнително дело № 20188510402793 на ЧСИ М.П. документи, с договора
за учредяване на особен залог върху движими вещи от 24.11.2015 г., сключен
между „АСА 2000“ ООД (залогодател) и „Банка ДСК“ ЕАД
(заложен кредитор) е уговорено, че се обезпечава цялото вземане на заложния
кредитор по процесния договор за кредит № 1469/10.11.2014 година, в размер на
330 000 лева, както и дължимите лихви, неустойки, такси и разноски. Договорът
за особен залог е вписан в ЦРОЗ на 27.11.2015 г., с първоначално вписване № 2015112701148,
и има за предмет движими вещи, собственост на „АСА 2000“ ООД. С допълнително
вписване № 2017090502115 от 05.09.2017 г. в ЦРОЗ е вписан новият заложен
кредитор по договора за особен залог – „Д.А.А.“ ЕООД.
На 01.08.2018 г. и на основание заявление за вписване на договор за залог, с №
2018080100235 в ЦРОЗ е вписана промяна на залогодателя
по договора за особен залог, а именно – „Александър принт“
ЕООД, с ЕИК *********, поради придобиване на заложеното имущество от посоченото
дружество. Въз основа на заявление от „Д.А.А.“ ЕООД
по отношение на заложеното
имущество в ЦРОЗ е вписано пристъпване към изпълнение с разпореждане №
2018112300038.
Видно от постановление от
18.03.2019 г. на ЧСИ М.П. (л.162 от изп.дело), за
периода 12.02.2019 г. – 12.03.2019 г. е проведена публична продан на заложените
вещи, като с протокол от 13.03.2019 г. за купувач е обявен заложният кредитор „Д.А.А.“
ЕООД, депозирал
единственото наддавателно предложение, при цена
114 600 лева. Разпределената в
изпълнителното дело сума на кредитора, с която се намалява вземането на ищцовото дружеството по процесния договор за кредит , възлиза на 88 050,52
лева. Постановлението е влязло в сила на 29.03.2019 година. С постановление за
възлагане изх.№18011/04.04.2019 година, влязло в сила
на 21.06.2019 година, групата движими вещи са възложени в собственост на „Д.А.А.“ ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът взе предвид
следното от правна страна:
Ищецът е предявил процесните
вземания в производството по несъстоятелност на ответника и същите са включени
в списъка на синдика с приетите вземания. В производството по несъстоятелност са постъпили възражения
по чл. 690 ТЗ от ответника „Л.п.“ ЕООД и от „К.Х.“ АД, Република Панама. Поради
това, въпреки че съдът по несъстоятелността е оставил възраженията без
уважение, на основание чл. 637, ал. 3 ТЗ спряното производство по
настоящото дело е възобновено, тъй като процесното вземане е било включено в
списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него са били депозирани
възражения по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ. Без значение за допустимостта на
настоящото производство е обстоятелството, че с определението на съда по
несъстоятелността по чл. 692 ТЗ възражението е оставено без уважение. В случай
че съдът бе уважил възражението, процесното вземане щеше да бъде изключено от
списъка на приетите вземания, при което би била налице хипотезата на чл. 637,
ал. 3, т.1, пр. 2 ТЗ, а именно вземането да не е включено в одобрения от съда списък
с приети вземания.
Неоснователно е възражението
на ищеца за недопустимост на настоящото производство, поради това, че в случая
искът е предявен от кредитора срещу длъжника, а ако се бе развило производство
в хипотезата чл. 694, ал. 1 т. 1 ТЗ, искът би бил предявен от длъжника срещу
кредитора, за установяване, че вземането на последния не съществува, т.е.
отрицателен установителен иск. С определение № 483 от 11.07.2014 г. по т. д.
1827/2014 г., II т. о., ВКС е прието, че искът по чл. 422 ГПК, предявен преди
откриване на производството по несъстоятелност на ответника, е идентичен с иска
по чл. 694, ал. 1 ТЗ, когато предмет на установяване по всеки от двата иска е
дължимостта на едно и също вземане. Затова, при наличието на вече висящо
производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, предявеният по-късно иск с правно основание
чл. 694, ал. 1 ТЗ е недопустим. Следователно, съдът намира настоящото производство
за допустимо.
Предмет на доказване по
делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от Договор за кредит
1469/10.11.2014 година и анексите към него, обезпечено с договорна ипотека,
обективирана в нотариален акт № 11, том II, peг. №
11170 дело № 182/2014 г., по описа на нотариус В.М.вписан в Служба по вписванията
- гр. София с вх. per. № 59465 от 19.11.2014 г., под
акт № 136, том XXI, дело № 45161/15 г., в който са възпроизведени и
съществените условия по кредита.
При наличие на издадена
заповед по чл. 417 ГПК, депозирано в срок възражение и предявен своевременно
иск по чл. 422 ГПК, по което не се спори по делото, исковете са допустими.
Предявяването на иска по чл.
422 ГПК цели стабилизиране на правните последици на заповедта за изпълнение по
чл.417 ГПК и по-специално на изпълнителната ѝ сила и на издадения въз
основа на нея изпълнителен лист, когато с оглед естеството на документа, въз
основа на който е издадена, тя се ползва с привилегията на незабавно изпълнение
в хипотезите на чл. 417, т. 1-8 ГПК. С предявяването му кредиторът осуетява и
обезсилването на издадената в негова полза заповед за изпълнение, на основание
чл. 415, ал. 2 ГПК, като последица от процесуалното му бездействие да установи
със сила на пресъдено нещо обективираното в нея
вземане.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението по чл. 417 ГПК. Предмет на конкретното исково производство може да бъде само вземането,
предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва
да съвпада с вземането в заповедното производство по юридическия факт, от който
е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде
недопустим.
В случая се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 15879/2018г. на СРС, 59 състав съвпадат, като за
разликата между договорната лихва за забава в издадената заповед за незабавно
изпълнение, която е в размер на 2884,71 лева и формираният размер с исковата
молба от 6264,26 лева за периода 25.05.2017 г. – 22.02.2018 г. е предявен
осъдителен иск за сумата 3 379,55 лева, изчислена за периода 25.02.2017
година до 22.02.2018 година.
В производството по иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, за разликата между размера
на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на
вземането, при условията на чл. 210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск
в това производство /така Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014 год.,
ВКС, ОСГТК/.
С влязло в сила решение №
260345 от 01.03.2021 година по т.д. № 1969/2018 година на СГС, VІ-19 състав, от
което са отделение исковете, предмет на настоящото производство, е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че „АСА 2000“ ООД, ЕИК
********* и А.С.А., ЕГН ********** дължат солидарно на „Д.А.А.“
ЕООД цедирано вземане от „Банка ДСК“ ЕАД по договор
за кредит № 1469/10.11.2014 г., чиито основни условия са инкорпорирани в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 11, том II, рег. № 11170,
дело № 182/2014 г. по описа на нотариус В.М.с район на действие – СРС, рег. №
074 на НК, вписан в Служба по вписванията - гр. София под акт № 136, с вх. рег.
№ 59965 от 19.11.2014 г., том XXII, дело № 45161/2014 г., и анексите към него,
за следните суми: сумата от 111 794,39 лева – представляваща дължима главница,
ведно със законната лихва върху сумата за период от датата на заявлението по
чл.417 ГПК – 08.03.2018 г. до окончателното погасяване на задължението; сумата
от 4690,80 лева – договорна възнаградителна лихва за
периода от 25.04.2017 г. до 22.02.2018 г. и сумата от 2884,71 лева – договорна
наказателна лихва за забава за периода 25.05.2017 г. до 22.02.2018 г., за които
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 15879/2018 г. на
СРС, 59 състав.
Със същия съдебен акт „АСА
2000“ ООД и А.С.А. са осъдени да заплатят солидарно на „Д.А.А.“
ЕООД на основание чл.430 ТЗ, вр. с чл.92 ЗЗД сумата
от 3379,55 лева - договорна наказателна /санкционна/ лихва за забава за периода
за периода 25.05.2017 г. – 22.02.2018 година. „АСА 2000“ ООД и А.А.са осъдени да заплатят на „Д.А.А.“
ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6987,40 лв. – разноски в
производството и сумата 9549,60 лева - разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 15879/2018 г. на СРС, 59 състав.
С влязлото в сила решение е
установено, че процесният договор за кредит е валидно сключен, че заемът е
отпуснат, съответно усвоен и обезпечен с договорна ипотека от ответника „Л.П.“
ЕООД /н/, а претендираните вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия.
Поради това са преклудирани и не могат да бъдат разглеждани повторно
възраженията в този смисъл, направени от синдика на „Л.П.“ ЕООД /н/.
Установено е още, че е възникнала
валидно учредена договорна солидарност между съдлъжниците
по договора за кредит. В него и в нотариалния акт изрично е посочено, че
солидарните длъжници отговарят за всички задължения на кредитополучателя по
кредита, като всички последващи анекси към договора са подписвани от
кредитополучателя и всички солидарни длъжници, поради което по процесния
договор за кредит „Л.П.“ ЕООД и А.С.А. имат качеството на поръчители, които
съгласно чл. 141 ЗЗД са задължени солидарно с главния длъжник, като „Л.П.“ ЕООД
е и ипотекарен длъжник. Основният критерий дали са
налице квалификационните признаци на поръчителството, или страните са се
договорили солидарно да извършат една престация при
условията на чл. 121 и сл. ЗЗД е дали солидарният длъжник гарантира
изпълнението на чуждо задължение или изпълнява свой дълг /така Решение № 24 от
03.04.2013 г. по търг. д. № 998/2011 г. на Върховен касационен съд/. В случая
по делото не се спори, че „Л.П.“ ЕООД е приело да гарантира изпълнението на
задължението на „АСА 2000“ ООД.
С неоспореното заключение на
вещото лице по ССчЕ, по делото се установи, че по
договора за кредит са усвоени общо 226 094,39 лева. С усвояването на кредита е
възникнало задължение за кредитополучателя и солидарните длъжници да заплатят
главницата и уговорената възнаградителна лихва в
уговорения срок, който е определен на 25.10.2019 година.
Съгласно чл. 99 ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор
е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
От събраните по делото
писмени доказателства се установи, че на 22.08.2017 година е сключен договор за
цесия между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на цедент и
ищеца, в качеството на цесионер, по силата на който
банката е прехвърлила на „Д.А.А.“ ЕООД всички свои
вземания, привилегии, принадлежности и обезпечения, в това число всички свои
права, включително правото за обявяване на предсрочна изискуемост, произтичащи
включително от договор за кредит № 1469/10.11.2014 г. Между страните по
правоотношението договорът е породил своето действие със сключването му
Ответникът е надлежно
уведомен за цесията от цедента „Банка ДСК“ ЕАД на 04.10.2017 г., посредством
нотариална покана.
От заключението на вещото
лице се установява, че последното частично плащане по договора за кредит е на
28.04.2017 година и погасява вноска с падеж 25.04.2017 година, при непогасена
главница към тази дата в размер на 111 794,39 лева. Това е породило потестативното право на кредитора - цесионер,
упражнено с нотариални покани от „Д.А.А.“ ЕООД да
обяви предсрочната изискуемост на задълженията на солидарните длъжници по
договора за кредит и нотариалния акт, като те са поканени да изпълнят
задълженията си, в т.ч. дължимите главница, законови, договорни и наказателни
лихви, както и всички други разноски към момента на изпълнение към кредитора „Д.А.А.“ ЕООД и им е даден 3-дневен срок, считано от връчването
на поканите, респ. до 23.10.2017г., която предхожда по време датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /08.03.2018 година/.
Ищецът се позовава именно на
настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит,
предвидена в чл.22, буква ал.2, б. от договора. Съгласно цитираната клауза
кредиторът има правото да превърне кредита, заедно с лихвите в предсрочно
изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви или
главници.
Предсрочната изискуемост е
изменение на договора, което настъпва по волята на една от страните при
кумулативното наличие на обективния факт и субективния - упражненото от
кредитора право да обяви вземането за предсрочно изискуемо - чрез нарочно
волеизявление за отнемане на преимуществото на срока, което следва да достигне
до знанието на длъжника.
Според т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост настъпва чрез едностранно изявление на кредитодателя до длъжника. В настоящото производство не се спори получаването от солидарните длъжници на нотариалните покани за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията, обстоятелство което се установява от доказателствата по делото.
Във връзка с приетото от съда, че „Л.П.“ ЕООД
и А.С.А. имат качеството поръчители, съдът взе предвид постановената в производство
по стария чл. 290 ГПК практиката на ВКС
с Решение №
58/15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 584/2008 г., II г. о., ТК, както и Решение №
130/27.10.2009 г. по т. д. № 139/2009 г., ТК, I Т.О. на ВКС, с които е прието,
че уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не
настъпва автоматично с факта на неплащане на една или няколко вноски с настъпил
падеж, а с упражняване правомощието на кредитора да направи кредита предсрочно
изискуем, от който момент тече 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който
кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника - поръчител за главното
задължение. За начало на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД съставът на съда приема
датата 24.10.2017 г. / първия ден след
изтичане на дадения 3 дневен срок за изпълнение, изчислен от датата на
получаване на поканата от длъжниците на 20.10.2017г./. Заявлението пред
заповедния съд е депозирано на 08.03.2018 година, т.е. в рамките на преклузивен
срок за запазване отговорността на поръчителите.
Видно от заключението на ССчЕ не е налице изпълнение на дължимата главница, възнаградителна и санкционна лихви, които за исковия период
са в следните посочените от вещото лице размери: 111 794,39 лева –
непогасена главница към 25.05.2017 година /падеж на първа непогасена вноска/;
4690,80 лева - договорна лихва за периода от датата на последното плащане
25.04.2017 г. до 22.02.2018 г. и 6264,26 лева - санкционна лихва за
периода от 25.05.2017 г. до 22.02.2018 година.
Поради горното съдът намира,
че в полза на ищеца – цесионер съществува вземане за
остатъка от непогасената главница в размер на 111 794,39 лева, възнаградителна лихва в размер на 4690,80 лева за
претендирания период от датата на последното плащане 25.04.2017 г. до
22.02.2018 г. /договора за цесия/ и 2 884,71 лева - лихва за забава, дължима при предсрочна
изискуемост на кредита на осн. чл. 21, буква „В“ от
договора за кредит за периода 25.05.2017 г. до 22.02.2018 г., съгласно
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
Осъдителният иск е предявен за
сумата от 3379,55 лева, изчислена за периода 25.02.2017 г. – 22.02.2018 г.,
като разликата между договорната наказателна лихва за забава в издадената
заповед за незабавно изпълнение, която е в размер на 2 884,71 лева и формирания размер с
исковата молба от 6 264,26 лева за периода 25.05.2017 г. – 22.02.2018 г.
Обезщетението за този период не е било предмет на заповедното производство,
обуславящо правния интерес от осъдителния иск. При наличие на установената
забава и съгласно заключението по изготвената ССчЕ,
искът за санкциониращата лихва е доказан за посочения размер и период -
съвпадащ с периода от заповедта за изпълнение.
Съгласно т. 9 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес.
С тълкувателно решение № 8
от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК,
ВКС е прието, че решението на съда трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене.
Това задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на
иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или
защото го погасяват. Преценката на съда за основателността на иска следва да
бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на съдебното дирене, а не в деня на предявяване на иска.
Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
С оглед на изложените
съображения, настоящият състав намира, че следва да вземе предвид частичното
погасяване на процесното вземане чрез разпределение на суми по изп. дело № 2793/2018 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851
при КЧСИ /различно от изпълнително дело № 20187900400512 по описа на ЧСИР.М.с
рег.№ 790 КЧСИ, образувано по издадения ИЛ по ЗНИ по гр.дело № 15884/2018 на
СРС/, в което на ищеца „Д.А.А.“ ЕООД като заложен
кредитор са възложени с влязло в сила на 21.06.2019 година постановление
изх.№18011/04.04.2019 година /след инстанционен контрол/ движимите вещи, предмет на
обезпечението по договор за учредяване на особен залог от 24.11.2015 г. към
договор за кредит № 1469/10.11.2014 година.
Съгласно процесния договор
за кредит и нотариалния акт солидарните длъжници отговарят за всички задължения
на кредитополучателя по кредита. Солидарната отговорност е налице във всички
случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците
цялото си вземане. На основание чл. 123 ЗЗД изпълнението от страна на един
солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници.
Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник и
прихващането с един солидарен длъжник също имат действие срещу всички солидарни
длъжници.
Следователно, с извършената
продажба на заложените в полза на ищеца от
кредитополучателя „АСА 2000“ ООД движими вещи, размерът на дълга е
намалял и по отношение на „Л.П.“ ЕООД (н.).
Неоснователни са
възраженията на ищеца, че с този договор за залог са обезпечени и други
договори за кредит между „Банка ДСК“ ЕАД и „АСА 2000“ ООД. Изрично в договора
за особен залог е отразено, че същият е сключен за обезпечаване на задължението
по процесния договор за кредит № 1469/10.11.2014 година. От приетите по делото
доказателства не следва извод в друг смисъл. Вземането по процесните
искове е намаляло до размера на извършеното погашение от 88 050,52 лева. Постановлението за
разпределение е влязло в сила на 29.03.2019 г. и тъй като сумата не е
достатъчна за цялостно погасяване на вземането, в съответствие с разрешението в
ТР № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, за погасяването на паричните задължения приложение
намира специалното правило на чл.76, ал.2 ЗЗД, според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата. Съгласно посоченото тълкувателно решение, по отношение на
изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между
различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Всички видове лихви
са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата
и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на
определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви.
Правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят
лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, предвид
уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл.111, б.
„в” ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата.
Предвид разрешението с
цитираното тълкувателно решение, в случая със сумата от 88 050,52 лева са погасени
всички натрупани разноски и лихви до 21.06.2019 г. (датата на влизане в сила на
постановлението за възлагане на движимите вещи по изп.
дело № 2793/2018 г. по описа на ЧСИ М.П.) и част от главницата, а именно: 4690,80
лева – просрочена договорна възнаградителна лихва,
дължима за периода от 25.04.2017 година до 22.02.2018 година; 2884,71 лева –
лихва за забава върху просрочената главница, дължима за периода от 25.04.2017
година до 22.02.2018 година; 3379,55 лева - договорна наказателна лихва,
изчислена за периода 25.02.2017 година до 22.02.2018 година; 14 595,38
лева - законна лихва (изчислена по реда на чл.162 ГПК от съда чрез с електронен
калкулатор calculator.bg) за периода от 08.03.2018 г. (датата на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение) до 21.06.2019 г. (датата на
влизане в сила на постановлението за възлагане на движимите вещи по изп. дело № 2793/2018 г. по описа на ЧСИ М.П.); 9549,60
лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 15879/2018 година, СРС,
59 състав; 52 950,39 лева - част от главницата.
Остатъкът по задължението,
който се дължи на ищеца по издадената заповед за изпълнение, възлиза на 58 844
лева – главница, ведно със законната лихва от 30.03.2019 г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
В тежест на ответника следва
да се възложат дължимите за настоящото производство разноски за държавна такса
от 2387,40 лева, адвокатско възнаграждение от 4200 лева и депозит за ССчЕ
– 500 лева или общо 7087,40 лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
Признава за установено по предявените
обективно и кумулативно съединени установителни искове
от „Д.А.А.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: ***, р-н
„Подуяне“, ж.к. „Хаджи Димитър“ ул. „Иван М. Йончев“ № 14, представлявано от П.Д.Б.,
чрез адв.Д.П., със съдебен адрес:***, с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът „Л.П.“
ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** дължи на „Д.А.А.“ ЕООД, ЕИК ********* по цедирано
вземане от „Банка ДСК“ ЕАД по договор за кредит № 1469/10.11.2014 г., чиито
основни условия са инкорпорирани в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 11, том II, рег. № 11170, дело № 182/2014 г.
по описа на нотариус В.М.с район на действие – СРС, рег. № 074 на НК, вписан в
Служба по вписванията - гр. София под акт № 136, с вх. рег.№ 59965 от
19.11.2014г., том XXII, дело № 45161/2014г., и анексите към него, сумата от 58 884 лева – представляваща остатък от дължимата главница, ведно със законната лихва от 21.06.2019
г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417, т.3 ГПК ч.гр.д.
№ 15879/2018 г. на СРС, 59 състав, като ОТХВЪРЛЯ като погасени, в хода на
делото, в производството по изпълнително дело № 20188510402793 по описа на ЧСИ М.П.,
рег.
№ 851 при КЧСИ –чрез възлане в собственост на ищеца „Д.А.А. “ ЕООД с постановление за възлагане от 04.04.2019 година на ЧСИ М.П., влязло в сила на 21.06.2019
година, движими вещи, предмет на учреден
особен залог с договор от 24.11.2015 година като обезпечение на процесния договор за кредит № 1469 от 10.11.2014 година и
извършено разпределение с постановление изх.№14161 от 18.03.2019 година на ЧСИ М.П.,
влязло в сила на 29.03.2019 година, исковете
за: главница над уважената част от 58 844 лева до пълната претендирана сума от 111 794,39 лева; сумата от 4690,80
лева - просрочена договорна възнаградителна лихва за
периода от 25.04.2017 година до 22.02.2018 година; за сумата от 2884,71 лева –
лихва за забава върху просрочената главница, дължима за периода от 25.04.2017
година до 22.02.2018 година, както и за законна лихва върху главницата от 111
794,39 лева за периода от 08.03.2018 г. до 21.06.2019 година в размер на 14595,39
лева, за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417, т.3 ГПК ч.гр.д.
№ 15879/2018 г. на СРС, 59 състав.
Отхвърля като погасен, в хода на делото,
в производството по изпълнително дело № 20188510402793 по описа на ЧСИ М.П.,
рег. № 851 при КЧСИ –чрез възлане в собственост на
ищеца „Д.А.А. “ ЕООД с постановление за възлагане от
04.04.2019 година на ЧСИ М.П., влязло в сила на
21.06.2019 година, движими вещи, предмет
на учреден от кредитополучателя особен залог с договор от 24.11.2015 година
като обезпечение на процесния договор за кредит №
1469 от 10.11.2014 година и извършено разпределение с постановление изх.№14161
от 18.03.2019 година на ЧСИ М.П., предявения от „Д.А.А.“
ЕООД ,ЕИК *********, с адрес: ***, р-н „Подуяне“, ж.к. „Хаджи Димитър“ ул.„Иван
М. Йончев“ № 14, представлявано от П.Д.Б. срещу „Л.П.“ ЕООД /в
несъстоятелност/, с ЕИК ********* като солидарен длъжник по процесния
договор за кредит, осъдителен иск на основание чл.430 ТЗ, вр.
с чл.92 ЗЗД за сумата от 3 379,55 лева - договорна наказателна
/санкционна/ лихва за забава за периода 25.05.2017г. – 22.02.2018 година.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Л.П.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** гръб, ДА ЗАПЛАТИ на „Д.А.А.“ ЕООД,
ЕИК ********* сума в размер на 7087,40
лева, представляваща направените разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ищеца – „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********.
На основание чл.637, ал.3, т. 2 ТЗ решението
е постановено при участието на синдика на „Л.П.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с
ЕИК ********* и на възразилия кредитор в производството по несъстоятелност на „Л.П.“
ЕООД - „К.Х.“ АД, Република Панама, рег. в публичния регистър на търговските
дружества под №698037 на 19.04.2010 година.
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.