Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през
две хиляди двадест и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар А.Груева, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 7291 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск от „И.А.“ АД против Х.Г.К. с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че е
собственик на л.а „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № СА ****НА, рама № JTEBZ29J*********, двигател
№ 1KD1834764,
който придобил чрез договор за покупко-продажба през м.07.2008 г. и се
легитимира като собственик със свидетелство за регистрация част I с рег. №
*********/28.07.2008 г. Твърди, че автомобилът бил противозаконно отнет в периода от 23.30 часа на
01.10.2009 г. до 08.30 часа на 02.10.2009 г., за което било образувано ЗМ №
3944/2009 г. на 07 РУ на СДВР срещу неизвестен извършител. Към момента на
противозаконното отнемане лекият автомобил бил имуществено застрахован в „ЗАД „Б.ВИГ”
АД по силата на застрахователна полица „Бонус Каско” № ********* със срок на
валидност 28.07.2009 г. - 28.07.2010 г., сключена със собственика на автомобила
„И.А.“ АД. По заявление на водача от 02.10.2009 г. в застрахователното
дружество била заведена щета № 470309090909817 (референтен № 51- 01310-376/09),
по която на 08.12.2009 г. застрахователят заплатил застрахователно обезщетение
на ищеца в размер на 88174,98 лв. Във връзка с изплащането на застрахователното
обезщетение собственикът на застрахования автомобил упълномощил застрахователя да
получи от органите на досъдебното производство отнетия лек автомобил „Тойота Ланд
Круизер“ с рег. № СА ****НА, да се разпорежда с него, вкл. да договаря сам със
себе си. С Постановление от 23.08.2012г. по дознание № 110/2011г. по описа на
„ПКП“ при ОДМВР Пловдив, Районна прокуратура – Пловдив отказала да върне на
застрахователя, в качеството му на упълномощен представител на „И.А.“ АД, лек
автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с номер на двигател 1KD1834764 и номер на рама JTEBZ29J*********, който автомобил бил приобщен като веществено доказателство
в хода на разследването по посоченото дознание. Автомобилът по дознанието бил идентичен
с притежавания от ищеца автомобил, което се установявало от извършения оглед и
химическа експертиза. Чрез тези
доказателствени средства в хода на разследването било установено, че л.а
„Тойота Ланд Круизер“ с рег. № К ****АТ, приобщен към дознанието, бил с неоригинален
номер на рама, допълнително монтиран към
купето на планка, както и че номерът на двигателя също бил неоригинален и
допълнително пренабит. Оригиналният номер на двигателя в действителност бил 1KD1834764,
който съответствал на номера на двигателя на автомобила на ищеца. Също така
било установено, че предходната маркировка на стъклата на автомобила била
заличена, но били разчетени последните четири знака - 3080. Лекият автомобил „Тойота
Ланд Круизер“ с рег. №К ****АТ бил регистриран на името на М.Ф.И., а с договор
за покупко-продажба от 08.02.2011 г. същият бил продаден на ответника Х.Г.К..
Ответникът също поискал връщане на автомобила, но с определение от 12.04.2017г.
по ЧНД № 2355/2017г. по описа на ПРС - V нак. състав, бил потвърден отказ на РП
Пловдив за връщане на задържания автомобил на купувача Х.К.. Поради изложените
доводи, ищецът моли съда да признае да установено по отношение на ответника, че
л.а.“Тойота Ланд Круизер“ с рег. № К ****АТ (предходен рег. номер СА ****НА),
номер на двигател 1KD1834764 и номер на рама № JTEBZ29J********* е собственост на „И.А.“ АД. Претендира
разноски.
Ответникът
Х.Г.К. не е представил отговор на исковата молба, но от подаден насрещен иск е видно,
че оспорва предявения иск. Твърди, че на 08.02.2011 г. е закупил от М.Ф.И. л.а „Тойта Ланд Круизер“ с рег. № К ****АТ,
рама № JTEBK29J490042299, двигател - без номер. При явяване на ищеца пред органите
на КАТ при ОДМВР - гр. Пловдив, за да пререгистрира автомобила на свое име, се
оказало, че има неправомерна намеса в номера на рамата на превозното средство.
По ДП № 110/2011г. по описа на Сектор „ПКП“
при ОДМВР – гр.Пловдив било установено, че номерът на рамата не бил оригинален,
но не било установено кой е действителният номер на рамата. Ответникът поддържа
становището, че ищецът не е собственик на задържания по досъдебното производство
л.а „Тойта Ланд Круизер“. Дори и да имало човешка намеса при манипулирането на
номера на рамата и двигателя, то авторът на тази манипулация не бил известен.
Ответникът закупил автомобила по законосъобразен начин, чрез договор от
08.02.2011 г. с нотариална заверка на подписите. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Предявен
е от Х.Г.К. против „И.А.“ АД насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът по насрещния иск твърди, че на 08.02.2011 г. закупил от М.Ф.И. л.а „Тойта Ланд Круизер“ с рег. № К
****АТ, рама № JTEBK29J490042299, двигател - без номер. Твърди, че, при явяване пред
органите на КАТ при ОДМВР - гр. Пловдив, за да пререгистрира автомобила на свое
име, се
оказало, че има неправомерна намеса в номера на рамата на превозното средство.
По ДП № 110/2011г. по описа на Сектор „ПКП“ при ОДМВР – гр.Пловдив, било прието
от разследващия орган, че номерът на рамата е неоригинален, но не било
установено кой е действителният номер на рамата на превозното средство. Ищецът
по насрещния иск многократно подавал
молби до Районна прокуратура - гр. Пловдив за връщане на процесния автомобил,
но те не били уважени, защото прокуратурата приела, че е налице спор за правото
на собственост върху автомобила. „И.А.“ АД било собственик на друг автомобил
л.а „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № СА ****НА,
рама № JTEBZ29J*********, двигател № 1KD1834764, а
не на закупения от Х.Г.К. л.а „ Тойота Ланд Круизер“ с рег. № К ****АТ. Дори и
да съществувала човешка намеса относно номерата на рамата и двигателя на
автомобила, то нейният автор не бил
открит и във всички случаи това не бил ищецът по насрещния иск. К. закупил автомобила по законосъобразен начин с договор с
нотариална заверка на подписите от 08.02.2011 г., поради което именно той се
явявал собственик на автомобила по досъдебното производство. С допълнителна
уточняваща молба от 28.11.2018г./100-101/, при уточнение на петитума на иска,
ищецът по насрещния иск сам променя първоначалните си твърдения, че автомобилът
на ответника не е идентичен с автомобила по досъдебното производство и при
описанието на своя автомобил заявява, че той представлява л.а „Тойота Ланд
Круизер“ с рег. № К ****АТ, с предходен № СА ****НА, с номер на двигателя IKDI1834764 и
номер на рамата JTEBZ29J*********. По изложените съображения, ищецът по
насрещния иск моли съда да приеме за установено по отношение на ответника „И.А.“
АД, че е собственик л.а „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № К ****АТ, рама № JTEBK29J490042299, двигател – без номер, който е с предходен № СА ****НА, с номер на двигателя IKDI1834764 и
предходен номер на рамата JTEBZ29J*********.
Претендира разноски.
Ответникът по насрещния иск „И.А.“ АД оспорва иска. Твърди, че същият бил недопустим и производството
по този иск следвало да бъде прекратено, на основание чл.126, ал.1 от ГПК, тъй
като ищецът предявил същия иск и срещу „ЗАД „Б.ВИГ“ АД пред РС - Пловдив, който
иск, поради направено възражение за местна подсъдност, бил прехвърлен за
разглеждане пред СРС. На следващо място оспорва иска като неоснователен.
Оспорва Х.Г.К. да е собственик на автомобила. Оспорва праводателя на К. - М.Ф.И.
- да е бил собственик на автомобила. Ответникът по насрещния иск твърди, че той
самият е собственик на автомобила, задържан по ДП № 110/2011 по описа на сектор “ПКП“ при
ОДМВР - Пловдив. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от свидетелство за
регистрация част I с рег. № *********/28.07.2008г. ищецът е собственик на л.а „Тойота Ланд Круизер“ с рег. №
СА ****НА, рама № JTEBZ29J*********, двигател № 1KD1834764, с дата на регистрация - 28.07.2008 г.
На 15.07.2008 г. е сключен
договор за финансов лизинг на автомобили с опция за прехвърляне на правото на
собственост № 8812/В_auto/15.07.2008 г. между „И.А.“ ЕАД и „Пасат Електроникс“ ООД,
с който ищецът е предоставил на лизинг на „Пасат Електроникс“ ООД л.а „Тойота Ланд Круизер“ срещу заплащане на лизингови
вноски, като е предвидена възможност след заплащане на лизинговите вноски, в
края на срока на действие на договора, да бъде прехвърлено правото на собственост
върху автомобила на лизингополучателя.
Видно от пълномощно от
13.08.2008 г. ищецът е упълномощил
управителя на дружеството – лизингополучател „Пасат Електроникс“ ООД - К.А.С.да
управлява на територията на страната два
леки автомобила, единият от които е процесният лек автомобил „Тойота Ланд
Круизер“ с рег. № СА ****НА, двигател № 1KD1834764, шаси № JTEBZ29J*********./л.19/.
На 02.10.2009г. К.А.С.е подал сигнал до МВР, че от него за времето от 23.30 часа на
01.10.2009г. до 08.45 часа на 02.10.2009г. противозаконно е отнет л.а „Тойота
Ланд Круизер“ с рег. № СА ****НА, рама № JTEBZ29J*********, двигател № 1KD1834764.
Издадено е удостоверение
от МВР - 07 РУ -СДВР, че на 02.10.2009 г. е подаден сигнал от К.А.С.за
противозаконно отнемане на процесния автомобил. Посочено е, че е образувано
досъдебно производство ЗМ № 3944/2009 г. срещу неизвестен извършител.
Представено е писмо от „Б.И.Г.“
АД изх. № Л-11113/13.11.2009г. до СДВР – 07 РУ, в което е посочено, че
застрахователят е изплатил на „И.А.“ ЕАД
застрахователно обезщетение за л.а „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № СА ****НА,
рама № JTEBZ29J*********, двигател № 1KD1834764, и е отправено
е искане, ако бъде открит автомобилът, застрахователят да бъде уведомен.
На 08.02.2011 г.
ответникът е сключил с М.Ф.И. договор за покупко-продажба на МПС, с който е
закупил л.а „ Тойта Ланд Круизер“ с рег. № К ****АТ, рама № JTEBK29J490042299 и двигател
без номер.
Видно от представени по
делото постановления на РП-Пловдив от 23.08.2012г., от 25.10.2011 г. и от
06.03.2013 г. по дознание № 110/2011 г. по описа на сектор „ПКП“ при ОДМВР –
гр.Пловдив е било образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл.345 а, ал.1 от НК за това, че на 17.08.2011 г. в
гр.Пловдив, в нарушение на установения от закона ред, е заличил или подправил
идентификационен номер на МПС „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № К ****АТ. В хода
на досъдебното производство е бил приобщен като веществено доказателство посоченият
автомобил. Установено е, че наличният номер на рамата е с оригинален шрифт, но е
на планка, която допълнително е заварена
за купето. Номерът на двигателя не е оригинален, а допълнително набит. Посочено
е, че оригиналният номер на двигателя е 1KD1834764. В
постановленията е прието, че за автомоблила е налице гражданси спор за правото
на собственост между „Б.В.И.Г.“АД и Х.Г. К., поради което прокурорът е отказал да върне
автомобила на „Б.В.И.Г.“АД или на Х.Г.К..
Видно от писмо от
19.11.2019 г. от СДВР – отдел „Пътна полиция“ – лек автомобил с рег. № СА ****НА е регистриран на 28.07.2008 г. от „И.А.“ЕАД
и няма данни за промяна на собствеността към 11.11.2019 г. СДВР не може да представи
копие на документите, послужили за първоначалната регистрация на автомобила, тъй
като не се съхранява архив от 2008 г.
Видно от писмо изх. №
806/20.12.2019г. до адв. К. от „Т.Б.“ ЕООД лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с номер на рама № JTEBZ29J********* е с фабрично
вграден двигател 1KD1834764. Този
автомобил е произведен на 09.06.2008 г. в Япония, с първа регистрация в България
на 29.07.2008 г. В писмото е посочено, че автомобилът, освен по номер на рама и
по номер на двигател, може еднозначно да се идентифицира и чрез номерата на
фабрично вградените въздушни възглавници. Посочени са номерата на въздушните
възглавници. Видно от писмото л.а „Тойота Ланд Круизер“ с номер на рама JTEBK29J490042299 е с
фабрично вграден двигател 5L0042299.
Този автомобил е произведен на 03.10.2008 г.
в Япония и е предназначен за Кувейт. Посочени са номерата на въздушните
възглавници и на този автомобил. /360-361/.
По досъдебното производство
е представен договор за покупко-продажба от 13.01.2011 г./ л.230/, с който „Х.Г.“ ЕООД
е прехвърлило на М.Ф.И. правото на собственост върху л.а „Тойота Ланд
Круизер“ с рег. № К ****АТ, с номер на
рама JTEBK29J490042299, без номер на двигател. Представен е и договор от 20.12.2010г./л.245/, с
който „Х.Г.“ ЕООД е закупило от италианския гражданин Ф.М.л.а „Тойота Ланд
Круизер“ с номер на рама JTEBK29J490042299.
По
досъдебното производство са приложени два документа на италиански език - Carta di circolazione – parte I
№ А127593BS08 и Certificatо di
Proprieta с № 10/A129857S /л.241, л.242/, за които са представени преводи на български език, като
наименованията на двата документа на български език са съответно: “Талон за
движение по пътищата част I“ № А127593BS08 и
„Удостоверение за собственост № 10/A129857S на
Публичен регистър на автомобили, Провинциална служба – Бреша“/л.397-399
и л.401/. В първия документ е посочено, че л.а „Тойота Ланд Круизер“, рама JTEBK29J490042299, е
регистриран на 03.12.2008 г. на името на италианския гражданин Ф.М., роден на ***
г. в гр.Бреша, като е посочен рег. № на автомобила ****, а във
втория документ е посочено, че автомобил с рег. № ****е
собственост на Ф.М., както и че превозното средство е спряно от движение,
поради износ на 20.12.2010 г.
По искане на ищеца по отношение на двата документа на
италиански език, съпроводени с превод на български език - “Талон за движение по
пътищата част I“ № А127593BS08 и
„Удостоверение за собственост № 10/A129857S на
Публичен регистър на автомобили, Провинциална служба – Бреша“ бе открито производство по оспорване на
тяхната истинност по реда на чл.193, ал.1 от ГПК.
От заключението на назначената по делото техническа експертиза,
което съдът кредитира, се установи, че бланката на
първия документ съдържа всички необходими защити, но шрифтът не е
оригинален и не е издаден по съответния ред от съответния орган, тъй
като текстът е написан чрез използване на лазерен принтер, вместо да бъде
използван игломатричен принтер. По отношение на втория документ експертът е
посочил, че бланката съдържа всички необходими защити, но не може да каже дали документът
е издаден по съответния ред и от
съответния орган.
По делото е изслушана
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице А.М., според която
л.а.„Тойота Ланд Круизер“, задържан от МВР-Пловдив, е идентичен с откраднатия
л.а “Тойота Ланд Круизер“ с рег. № ****НА. Съдът
не кредитира това заключение и не го обсъжда подробно, тъй като то е изготвено на база експертизи по досъдебно производство № 110/2011
г. по описа на сектор „ПКП“ при ОДМВР – гр.Пловдив, без вещото лице да е извършило оглед на л.а „Тойота Ланд Круизер“ с
рег. № К ****АТ, приобщен като веществено доказателство по досъдебното
производство.
По делото е изслушано по
делегация заключение на техническа/трасологическа/ експертиза, изготвена от
вещото лице Л.А., което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено. От
същото се установява, че вещото лице е извършило оглед на л.а „Тойота Ланд
Круизер“ с рег. № К ****АТ. Установило е номер на рама JTEBК291490042299
на автомобила. Знаците от този номер са набити
с оригинален шрифт, но
самият номер е на планка, която допълнително е заварена към автомобила след
изрязване и отстраняване на частта с оригиналния номер. Заваръчните шевове са
били маскирани чрез шлайфане, кит и боя. На
обичайното място за поставяне на идентификационен стикер експертът е установил
неоригинален стикер с посочен номер на рама:
JTEBК291490042299. Установил е номер на двигателя - 1КZТЕ1739100,
който е изпълнен с неоригинален шрифт,
допълнително набит след заличаване на оригиналния номер. Същевременно експертът
е открил, че е останал оригиналният фабричен идентификационен стикер на
двигателя, който сочи, че оригиналният номер на двигателя е бил 1КD1834764. Установил е наличие на гравирани знаци по част от стъклата на автомобила,
които съдържат последната част от наличния на планката номер на рама -
*********. На други стъкла и части от автомобила е имало следи от механични
заличавания на предишни маркировки. На задната дясна врата e констатирал
маркировка, състояща се от знаците 183080. При така установените факти
експертът е дал заключение, че може да се направи идентификация на автомобила.
Представеният автомобил е бил с оригинален номер на рама със завършваща група
знаци на номера на рама - 183080 и оригинален номер на двигател – 1 KD1834764.
При
така събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения от „И.А.“ АД против Х.Г.К. иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК:
За да
бъде уважен предявеният иск ищецът трябва да докаже, че е придобил правото на
собственост върху процесния автомобил на твърдяното от него придобивно
основание, както и че процесният автомобил е идентичен с автомобила, който е
приобщен като веществено доказателство по дознание № 110/2011 г. по описа на
сектор „ПКП“ при ОДМВР – гр.Пловдив.
Предявеният
иск е доказан от събраните по делото доказателства.
Видно
от свидетелство за регистрация част I с рег. № *********/28.07.2008 г. ищецът е собственик на описания в исковата молба л.а
„Тойота Ланд Круизер“ с рег. № СА ****НА, рама № JTEBZ29J*********, двигател № 1KD1834764,
регистриран на 28.07.2008г.
За
този автомобил ищецът е сключил договор за финансов лизинг с „Пасат
Електроникс“ ООД на 15.07.2008 г. и е упълномощил управителя на дружеството –
лизингополучател „Пасат Електроникс“ ООД - К.А.С.– да управлява автомобила на
територията на страната, но в периода от 23.30 часа на 01.10.2009 г. до 08.45
часа на 02.10.2009 г. автомобилът е бил противозаконно отнет, за което К.А.С.е
подал сигнал до МВР./ удостоверение от 06.10.2009г. от МВР- 07 РУ-СДВР, договор
за финансов лизинг № 8812/B_auto/15.07.2008 г., пълномощно от 13.08.2008г. – л.19/.
Установи
се, че през 2011 г. е образувано дознание № 110/2011 г. по описа на сектор „ПКП“ при ОДМВР – гр.Пловдив
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.345 а, ал.1 от НК за това, че
на 17.08.2011 г. в гр.Пловдив, в нарушение на установения от закона ред, е
заличил или подправил идентификационен номер на МПС „Тойота Ланд Круизер“ с
рег. № К ****АТ, който автомобил е бил приобщен като
веществено доказателство по досъдебното производство.
От заключението
на назначената по делото техническа/трасологическа/ експертиза, изготвено от вещо лице Л.А., което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че автомоблилът
по досъдебното производство /с рег. № К ****АТ, рама № JTEBК29J*********,
двигател № 1КZТЕ1739100/
е идентичен с процесния автомобил /с рег. № СА ****НА, рама № JTEBZ29J*********, двигател № 1KD1834764/.
Основание за този извод са следните обстоятелства, констатирани от експерта при
огледа – номерът на рамата на автомобила по досъдебното производство не е
оригиналният номер на рама на автомобила. Оригиналният номер на рама е бил
изрязан и отстранен, а новият номер е поставен на планка, която е прикрепена
чрез заваряване към автомобила. Заваръчните
шевове са маскирани чрез шлайфане, кит и боя. Номерът на
двигателя не е оригиналният номер, тъй като е изпълнен с неоригинален шрифт,
допълнително набит след заличаване на оригиналния номер. Същевременно експертът
е установил, че е останал оригиналният фабричен идентификационен стикер на
двигателя, който сочи, че оригиналният номер на двигателя е бил 1КD1834764, а
това е номерът на двигателя на притежавания от ищеца автомобил. Експертът е установил
наличие на гравирани знаци по част от стъклата на автомобила, които съдържат
последната част от наличния на планката номер на рама – *********, но на други стъкла и части от автомобила е установил следи
от механични заличавания на предишни маркировки. На задната
дясна врата e установена
маркировка, състояща се от знаците 183080, а тези цифри са именно последните
цифри на рамата на автомобила на ищеца. Вещото лице е категорично в извода си,
че автомобилът по досъдебното производство е бил с оригинален номер на рама със
завършваща група цифри на номера - 183080 и оригинален номер на двигател – 1 KD1834764, които съответстват на
последните цифри от рамата на автомобила на ищеца и на номера на двигателя на
автомобила на ищеца.
В подкрепа на извода, че автомобилът по досъдебното производство е
идентичен с автомобила на ищеца, е и изпратеното от „Т.Б.“ ЕООД писмо изх. №
806/20.12.2019 г./л.360 - 361/, в което е посочено, че автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с номер на
рама № JTEBZ29J********* е с фабрично вграден двигател №
1KD1834764. Този автомобил е произведен
на 09.06.2008 г. в Япония и е с първа регистрация в България, което се
потвърждава от данните за регистрацията на автомобила на ищеца. Що се отнася до
л.а „Тойота Ланд Круизер“ с рама JTEBK29J490042299 е посочено, че той е с
фабрично вграден двигател № 5L0042299, който номер не съответства на номера на двигателя на автомобила, предаден
от ответника, за който е установено че е с пренабит номер на двигателя -1КZТЕ1739100. Автомобилът с рама JTEBK29J490042299 е произведен на 03.10.2008 г. в Япония и е предназначен за Кувейт, а не за европейския пазар.
Приобщеният като веществено доказателство по досъдебното производство
автомобил се е намирал в ответника Х.Г.К., който го е предал на разследващия орган. Неоснователно е
възражението на К., че е собственик на автомобила. По делото се установи, че л.а
„Тойота Ланд Круизер“ с рег. № СА К ****АТ е идентичен с л.а „Тойота
Ланд Круизер“ с рег.№ СА ****НА, рама № JTEBZ29J*********,
двигател № № 1KD1834764, чийто собственик е ищецът, а
той не е прехвърлял правото на собственост на Х.Г.К..
Ответникът Х.К. в настоящото производство се позова на договор от 08.02.2011 г., с който е закупил „Тойота Ланд
Круизер“ с рег. № К ****АТ, рама № JTEBК29J*********, двигател без номер, от
М.Ф.И., но по делото се установи, че такъв автомобил не съществува – номерът на
рамата не е оригинален, прикрепен е допълнително чрез заваряване към купето на
автомобила, на мястото на изрязания преди това оригинален номер на рама, както
и номерът на двигателя не е истинският номер на двигателя на автомобила, а е
пренабит върху оригиналния номер. Праводателят на ищеца – М.Ф.И. не е собственик
на процесния автомобил. Идризов се легитимира като собственик с договор за
покупко-продажба от 13.01.2011 г./ л.230/, с който „Х.Г.“ЕООД му е прехвърлило
правото на собственост върху автомобила, а „Х.Г.“ ЕООД на свой ред се
легитимира като собственик с договор от 20.12.2010 г./л.245/, с който е закупил
автомобила от италианския гражданинк Ф.М.. По досъдебното производство са приложени
два документа на италиански език - Carta
di circolazione – parte I № А127593BS08 и Certificatо di
Proprieta с № 10/A129857S /л.241, л.242/, за които са представени преводи на български език, като
наименованията на двата документа на български език са съответно: “Талон за
движение по пътищата част I“ № А127593BS08 и
„Удостоверение за собственост № 10/A129857S на
Публичен регистър на автомобили, Провинциална служба – Бреша“/л.397-399
и л.401/. В първия документ е посочено, че л.а „Тойота Ланд Круизер“, рама JTEBK29J490042299, е
регистриран на 03.12.2008 г. на името на италианския гражданин Ф.М., роден на ***
г. в гр.Бреша, като е посочен рег. № на автомобила ****, а във
втория документ е посочено, че автомобил с рег. № ****е
собственост на Ф.М.. По искане на ищеца по отношение на тези два документа бе открито
производство по оспорване на тяхната истинност по реда на чл.193, ал.1 от ГПК.
От заключението на назначената по делото техническа експертиза, което съдът
кредитира, се установи, че документите са на оригинални бланки с всички
необходими защити, но шрифтът на първия документ не е оригинален и не е издаден
от съответния орган, тъй като е използван лазерен принтер,
вместо да бъде използван игломатричен принтер. По отношение на втория документ експертът е заявил,
че бланката съдържа всички необходими защити, но не може да каже дали е издаден от съответния орган по предвидения за
това ред. С оглед заключението на вещото лице, съдът прие че първият документ е неистински и го
изключи от доказателствения материал по делото. Макар вторият документ да не е изключен
от доказателствения материал, той не доказва правото на собственост на италианския
гражданин върху процесния автомобил, тъй като вторият документ е издаден въз
основа на първия документ за регистрация на процесния автомобил с италиански
рег. № ****на името на Ф.М., а първият документ е неистински. От друга страна в
настоящото производство се установи, че автомобилът, приобщен като веществено
доказателство по досъдебното производство, предаден от ответника Х.К., е с рама
№ JTEBK29J490042299, а това не е истинската рама на автомобила, тъй като е допълнително
прикрепена към купето на превозното средство на мястото на оригиналния номер на
рама, който преди това е бил изрязан и отстранен от автомобила.
По изложените съображения, съдът прие, че л.а
„Тойота Ланд Крузиер“ - веществено доказателство по ДП № 110/2011 г. по описа на сектор „ПКП“ при
ОДМВР – гр.Пловдив, е идентичен с притежавания
от ищеца л.а „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № СА ****НА,
рама № JTEBZ29J*********, двигател № 1KD1834764. Липсват доказателства ищецът да е прехвърлил
правото на собственост върху автомобила, поради което предявеният иск като
основателен следва да бъде уважен.
По предявения насрещен иск от Х.Г.К. против „И.А.“ АД с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК:
По искането на ответника за прекратяване на
производството по делото по този иск:
Неоснователно е възражението на ответника, че искът
бил недопустим, тъй като ищецът предявил иск за право на собственост върху
същия автомобил срещу друг ответник – ”Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.”
АД. Не са представени доказателства за номера на образуваното пред СРС дело, но
както ответникът сам признава, двата иска са предявени срещу различни ответници,
т.е от твърденията на ответника може да се направи извод, че между двата иска
липсва идентичност, поради което не са и събирани доказателства за номера на
делото пред СРС.
По основателността на иска:
За да бъде уважен предявеният насрещен иск ищецът трябва
да докаже, че е придобил правото на собственост върху л.а „Тойота Ланд Круизер“
с рег. № К ****АТ, рама № JTEBK29J490042299, на
твърдяното от него придобивно основание.
Искът е неоснователен.
Ищецът по насрещния иск твърди, че е собственик на
л.а „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № К ****АТ, рама № JTEBK29J490042299, като се позовава
на договор за покупко-продажба от 08.02.2011 г., сключен с М.Ф.И., но от заключението
на назначената по делото техническа експертиза, което съдът кредитира, и от
писмо изх. № 806/20.12.2019 г. от „Тойота Балканс“ АД се установява, че автомобил
с тези идентификационни белези не съществува. Този автомобил е идентичен с л.а „Тойота
Ланд Круизер“ с рег. № СА ****НА, рама № JTEBZ29J*********, двигател № 1KD1834764, който е
собственост на „И.А.“ АД, регистриран на 28.07.2008 г., а собственикът не е прехвърлил
правото на собственост на трето лице.
Соченият от ищеца праводател – М.Ф.И. - не е
собственик на процесния автомобил. Идризов се легитимира като собственик с
договор за покупко-продажба от 13.01.2011 г./ л.230/, с който „Х.Г.“ЕООД му е
прехвърлило правото на собственост върху автомобила, а „Х.Г.“ ЕООД на свой ред
се легитимира като собственик с договор от 20.12.2010 г./л.245/, с който е
закупило автомобила от италианския гражданин Ф.М.. По досъдебното производство
са приложени два документа на италиански език -
Carta di circolazione – parte I № А127593BS08 и Certificatо di
Proprieta с № 10/A129857S /л.241, л.242/, за които са представени преводи на български език, като
наименованията на двата документа на български език са съответно: “Талон за
движение по пътищата част I“ № А127593BS08 и
„Удостоверение за собственост № 10/A129857S на
Публичен регистър на автомобили, Провинциална служба – Бреша“/л.397-399
и л.401/. В първия документ е посочено, че л.а „Тойота Ланд Круизер“, рама JTEBK29J490042299, е
регистриран на 03.12.2008 г. на името на италианския гражданин Ф.М., роден на ***
г. в гр.Бреша, като е указан рег. № на автомобила ****, а във
втория документ е посочено, че автомобил с рег. № ****е
собственост на Ф.М..
По отношение на двата документа на италиански език е
открито производство по оспорване по реда на чл.193, ал.1 от ГПК. Поради
мотивите, изложени по-горе в решението по главния иск, съдът изключи от
доказателствения материал първия документ,
тъй като от заключението на техническата експертиза се установи, че
шрифтът на този документ не е оригинален и не е издаден от съответния орган -
използван е лазерен принтер, вместо да бъде използван игломатричен принтер. По
отношение на втория документ експертът е заявил, че бланката съдържа всички
необходими защити, но не може да каже дали е
издаден от съответния орган по предвидения за това ред. С оглед
заключението на вещото лице, съдът прие,
че първият документ е неистински и го изключи от доказателствения материал по
делото. Макар вторият документ да не е изключен от доказателствения материал,
той не доказва правото на собственост на италианския гражданин върху процесния
автомобил, тъй като вторият документ е издаден въз основа на първия документ за
регистрация на процесния автомобил с италиански рег. № ****на името
на Ф.М., а първият документ е неистински. От друга страна в настоящото
производство се установи, че автомобилът, приобщен като веществено
доказателство по досъдебното производство, предаден от ответника Х.К., е с рама
№ JTEBK29J490042299, а това не е истинската рама на автомобила, тъй като е допълнително
прикрепена към купето на превозното средство на мястото на оригиналния номер на
рама, който преди това е бил изрязан и отстранен от автомобила.
По изложените съображения, предявеният насрещен иск
като неоснователен следва да бъде отхвълен.
По разноските:
Липсват
доказателства ищецът „И.А.“ АД да е направил разноски по делото. Разноските за
държавна такса, за вещи лица и за адвокатско възнаграждение на адвокат К. са заплатени
по делото от трето за спора лице - ”Застрахователно акционерно
дружество „Б.В.И.Г.” АД, поради което съдът не
присъжда разноски в полза на ищеца.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
По
предявения от „И.А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** А, съдебен адрес:*** – за адв. К., против Х.Г.К., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:*** – за адв.К., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК:
ПРИЕМА за
установено по отношение на Х.Г.К., ЕГН **********, че „И.А.“ АД, ЕИК ******, е собственик на
следното моторно превозно средство, за което е съставено свидетелство за
регистрация част I с рег. № *********/28.07.2008 г., а именно: лек
автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № СА ****НА, рама № JTEBZ29J*********, двигател № 1KD1834764, което
моторно превозно средство след неправомерна интервенция от неизвестно лице
понастоящем е с неоригинален номер на рама JTEBК29J*********,
допълнително поставен на мястото на изрязания
оригинален номер на рама, и е с неоригинален номер на двигател 1КZТЕ1739100, който е пренабит върху оригиналния номер на двигателя,
и което моторно превозно средство е приобщено като веществено доказателство по дознание
№ 110/2011 г. по описа на сектор „ПКП“
при ОДМВР – гр.Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Х.Г.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв.К., против „И.А.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** А, съдебен адрес:*** – за
адв. К., насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за
установено по отношение на „И.А.“ АД, ЕИК ******, че Х.Г.К., ЕГН **********, е
собственик на л.а „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № К ****АТ, рама № JTEBK29J490042299, двигател – без номер, който е идентичен с л.а „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № СА ****НА, рама № JTEBZ29J*********, двигател № 1KD1834764 и е приобщен като веществено доказателство по дознание №
110/2011 г. по описа на сектор „ПКП“ при
ОДМВР – гр.Пловдив.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: