№ 1283
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 6-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Валентина Ангелова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Гражданско дело №
20241100113324 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 22а и следващите от Закона за закрила на
детето (ЗЗДт).
Образувано е по молба на А. М., гражданка на Косово, за връщане от
България в Германия на детето А.С.Ю. М., родена на ******* г. В молбата са
изложени твърдения за незаконното задържане на последната в България от баща й
– Ю. М. М.. Твърди се, че двамата с молителката живели на семейни начала в
Хасфурт, Германия, като от съвместното им съжителство се родило детето А.. На
28.02.2022 г. родителите са декларирали, че ще упражняват съвместно
родителските права спрямо детето на основание чл. 1626а от Германския
граждански кодекс (ГГК). Сочи, се че същите се разделили през 2023 г., а майката
упълномощила бабата на детето по бащина линия А.Т. на 08.09.2023 г. да пътува с
него в България, като уговорката била детето да остане там за един месец. Твърди
се, че след изтичането на този срок, детето било задържано в България. В началото
на 2024 г. молителката започнала дела за прехвърляне на родителските права пред
компетентен съд в Германия, а в съдебно заседание на 16.05.2024 г. ответникът М.
заявил, че ще върне детето до 31.05.2024 г., след изтичането на този срок обаче
детето не било върнато. Вследствие на задържането на 02.07.2024 г. А. М. подала
1
молба по Хагска конвенция от 1980 г., постъпила в Министерство на правосъдието
на Република България на 03.10.2024 г. с искане за връщането на детето. Твърди, че
не е давала съгласие за смяна на обичайното местопребиваване на детето.
Молителката счита, че е налице незаконно задържане на детето в България,
доколкото родителските права се осъществявали съвместно въз основа на
германското законодателство, а А. М. е упражнявала ефективно родителските
права върху детето, като е полагала непосредствени грижи за нея, тъй като детето е
живеело на адреса на майката. Задържането на детето извън юрисдикцията на
Германия от родител, в нарушение на предоставеното със закон и декларация за
родителски права на майка му, упражнявани ефективно от последната, било
неправомерно по смисъла на чл. 3 от ХК, тъй като нарушавало родителските права
по смисъла на чл. 5 от Конвенцията. Счита, че е спазен едногодишния срок от
незаконното задържане, доколкото молбата за връщане постъпила в МП на
Република България на 03.10.2024 г., а детето било незаконно задържано на
08.10.2023 г., като с уточняваща молба от 09.12.2024 г. сочи, че датата на незаконно
задържане била 09.10.2023 г.
В хода на съдебното дирене, чрез Министерство на правосъдието, в
качеството му на централен орган по Хагската конвенция, молителката поддържа
молбата, като счита че са налице всички положителни предпоставки за
постановяване на решение за незабавно връщане на детето в страната по
обичайното му местопребиваване.
Ответникът Ю. И. М. е подал писмен отговор, в който оспорва подадената
молба, като изцяло неоснователна, тъй като не било налице незаконно задържане
на детето А.. Твърди, че с А. М. заживели на семейни начала през периода от 2021
г. до 2023 г. във Федерална Република Германия, без сключен граждански брак,
като от съвместното им съжителство се родило детето А. С.Ю. М. на ******* г. в
Германия. През месец май 2023 г. отношенията им се влошили и молителката М.
решила да се разделят, като след раздялата оставила грижите за детето на него, а
той и дъщеря му А. живеели в жилището им в Германия. Молителката му
предоставила пълномощно, въз основа на което да може да пътува в чужбина с
детето, да го записва на училище и др. Твърди, че от тогава той полага грижи за А.,
а майката не полагала грижи за детето и не се интересувала от него. От една години
нямал информация къде се намирала същата, тъй като нито се обаждала, нито се
интересувала от детето или пък проявявала интерес да го види. През месец
септември 2023 г. той и дъщеря му се прибрали в България и се установили да
живеят в гр. Дулово, обл. Силистра, като това се случило със знанието и съгласието
2
на майката. Твърди, че решението на немския съд не било влязло в сила, поради
което не изпълнил указанията на съда. Потърсил ищцата след делото, но тя не
проявила желание да говори с него. Сочи, че в дома им в град Дулово осигурил
необходимата семейна среда, в която дъщеря му се чувствала спокойна. Майката на
детето знаела къде живеят, като заявява, че при желание от нейна страна винаги
можел да съдейства за осъществяването на контакти между нея и детето, но досега
липсвал такъв проявен интерес от нейна страна. Твърди, че детето се адаптира към
страната, посещава детска градина и се чувства добре, а А. М. не притежавала
необходимия родителски капацитет да отглежда детето си, тъй като не била
психически уравновесена и до сега няколко пъти изоставяла детето си. С оглед на
това моли за отхвърляне на молбата и прекратяване на производството.
В съдебно заседание ответникът оспорва молбата като неоснователна и
недоказана и моли за нейното отхвърляне.
Контролиращата страна Софийска градска прокуратура изразява становище
за основателност на молбата, поради което моли за уважаването й и за
постановяване на решение за незабавно връщане на детето в Германия.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след анализ на доказателствата, доводите и становищата на
страните в производството, приема за установена следната фактическа
обстановка :
Страните по спора са родители на малолетното дете А.С.Ю. М., родено на
******* г. в град Швайнфурт, Германия, което обстоятелство се установява от
представения превод на удостоверение за раждане/л. 12-14/. Видно от служебно
изисканата от съда справка за детето от Национална база данни „Население“ /л. 42/
се установява, че малолетната има българско гражданство, като е записана с
имената А.С.Ю. М.. Съгласно представеното удостоверение за адресна
регистрация по чл. 18, ал. 2 от Закона за адресната регистрация (BMG) /л. 15-18/ се
установява, че детето А. е с адресна регистрация във Федерална Република
Германия, на адреса на майката - 97437 Хасфурт, *******, а видно от
представеното служебно удостоверение за прекратяване на адресна регистрация /л.
62-63/ детето е било отписано от този адрес на 11.06.2024 г. По делото е
представено и удостоверение за настоящ адрес, издадено от Община Дулово /л.
52/, видно от което А. М. има заявен последен настоящ адрес в град Дулово, ул.
„******* от 30.08.2022 г., което се потвърждава и от справката от НБДН, според
която и постоянният й адрес в България е именно този.
3
По делото е представен заверен препис на удостоверение за съвместни
родителски права относно декларация за упражняването им съгласно чл. 1626а от
Немския Граждански кодекс (BGB) – копие на документа на немски език и превод
на същия на български език, удостоверяващ, че на 28.02.2022 г. страните се явили
пред Окръжната администрация Хасфурт, Окръжна служба за младежта, като пред
служител на посочената служба са заявили в качеството си на родители на детето
А., че желаят да упражняват съвместно родителски права. В същото е записано, че
бащинството е признато с правна сила пред Служба „Гражданско състояние“ на
град Хасфурт на 09.12.2021 г. С подписа си служителят на посочената
администрация удостоверил самоличността на лицата и изявленията им, дадени
след като били подробно информирани за съдържанието и правните последици от
декларацията за упражняване на родителски права съгласно §1626а, ал. 1 от
Германския Граждански кодекс, а документът им бил прочетен, одобрен и
подписан от тях и от длъжностното лице. Представения пред настоящия съд
препис на посочения документ представлява заверен препис от същия за сведение
на бащата, като съдържа подписите единствено на служителя.
Представена е също така и докладна записка от закрито заседания на РС
Хасфурт на дата 16.04.2024 г., с която страните са сключили споразумение, че от
тогава нататък детето А. ще живее при майката, а бащата се задължава да върне
детето до 31.05.2024 г. в Германия и да го предаде на майката, като е посочено, че
същото подлежи на обжалване по съдебен ред и липсва отбелязване за влизането
му в сила.
Видно от приложено по делото нотариално заверено пълномощно от
24.05.2024 г. молителката А. М. е упълномощила ответника Ю. М., като баща на А.
М., да я представлява и подписва по отношение на записване в училище на детето,
пътувания в Германия и чужбина и др. С пълномощно от 08.09.2023 г. двамата са
упълномощили бабата на детето А.М.Т. да пътува заедно с детето във всички
държави и да поеме всички грижи за нея.
По делото е представено и писмо от Агенция „Социално подпомагане“ в
отговор на писмо на Министерство на правосъдието. В него са изложени следните
обстоятелства, сведенията за които са получени при посещение на настоящия адрес
на детето и при среща-разговор с бащата на детето и с баба му по бащина линия, а
именно : Пред социалните служители ответникът е заявил, че А. е напускала дома
им с по-голямото си дете, без да го информира и след известно време се връщала. В
нейно отсъствие самият той се грижел за А., като се случвало да иска помощ и
подкрепа от майка си. Твърдял, че след тримесечно отсъствие на 24.05.2024 г.
4
молителката го упълномощила да извършва определени действия и да я
представлява във връзка с детето. Разказва, че през 2023 г. бил хоспитализиран и
провел лечение в Германия, поради влошено здраве. Твърди, че окончателно се
разделили с молителката през месец август 2023 г., като при раздялата същата му
заявила, че не може да се справи с грижите за А. и предложила да ги поеме той,
като на 08.09.2023 г. упълномощили майка му А.Т. да пътува заедно с детето и да се
грижи за него. Твърди, че от септември 2023 г. А. живеела с него в град Дулово.
Посещавала детска градина от 16.09.2024 г., имала избран личен лекар.
Молителката А. знаела за адреса на дъщеря си в град Дулово, а самият той и майка
му са съдействали при желание от нейна страна детето да общува с нея чрез
социалните мрежи. До 10.06.2024 г. периодично пътувал до Германия. Информира,
че в края на месец февруари 2024 г. А. информирала властите в Германия, че детето
й било отвлечено от баща му. Твърди, че на 16.05.2024 г. е присъствал на насрочено
съдебно заседание в Германия, в което съдията завил, че не е компетентен по спора
за родителски права и предложил детето да бъде върнато в Германия и заедно с
молителката да полагат грижи за него. Ответникът обещал, но след съдебното
заседания молителката му казала да не я търси, а когато искал да обсъди нещо за
детето, следвало да се обърне към настоящия й съжител. Ю. М. отказвал да върне
детето на А. М., като твърдял, че тя има психо-емоционален проблем и че често
променяла своето настроение, желания и решения, проявявал агресия към близките
си и не била в състояние да полага грижи за детето им. В писмото се заявява, че
към настоящия момент детето А. се отглеждала от баща си и баба си по бащина
линия, при което по адекватен начин се задоволявали физическите,
образователните, емоционалните, здравните и социални потребности на детето.
В съдебно заседание на 27.01.2025 г. са изслушани обясненията на страните
по делото. Молителката А. М. заявява, че проблемите между двамата започнали
още когато била бременна, защото имала и друго дете момиче, а той бил ревнив, не
знаел как да се занимава с деца. По време на бременността й я заплашвал, че ще й
отнеме детето. Твърди, че ответникът и майка му упражнявали насилие спрямо нея,
дори и след раждането, когато била на легло. Когато голямата й дъщеря се
опитвала да я защити, той я гонел от стаята и я избутвал, защото искали да
възпитават детето в тяхната култура. Издърпвали детето от ръцете й по време на
кърмене. Твърди, че била принуда два месеца след това, през 2022 г., да вземе двете
деца и да отиде в социален дом за защита на жени от насилие, а два пъти се
обръщала и към полицията за това, че децата били тормозени и плачели. След това
съседите започнали да се обаждат в полицията, а накрая събрала смелост и
5
напуснала. Твърди, че всъщност първо напуснал той и я оставил сама с две деца на
улицата. През август 2023 г. напуснали дома, което напускане било по негова
инициатива, тъй като имали проблеми с наемодателя, който бил информиран от
съседите, че създавали много проблеми. Така той напуснал жилището и я оставил с
двете деца и майка си, като оставил огромни дългове, а молителката била
принудена да търси работа, за да ги плаща, и междувременно да намери квартира,
където да отиде с двете деца. Твърди, че ответникът два пъти е взимал детето с
майка си. Единият бил през август 2023 г., за да дойдат в България без нейното
знание. Сочи, че била оставила по-голямата си дъщеря в Швейцария, защото се
уплашила, че нещо лошо ще се случи вкъщи, като след няколко дни решила да
отиде да я прибере. Когато се върнала, малката й дъщеря не била вкъщи. Обадила
се в полицията и в Центъра за зашита на деца, които уведомили службите в
България, а детето било върнато след няколко дни. Тогава била накарана от
ответника да подпише декларация, че е съгласна детето да пътува до България с
баба си, но само за един месец, защото по това време той бил в болница. Твърди, че
свидетели на нейна страна били службите за защита на жени от насилие и органите
на полицията, както и съседите. Твърди, че се обръщала към него няколко пъти да
го пита какво става с детето, кога ще дойде, кога ще я доведе, а той казвал другата
седмица, след две седмици. Опитвала само с добро да се разбира с него, а той
правел всичко, за да я нарани. Той самият живеел в Германия, а дъщеря им с баба
си в България. Счита, че всичко това правел, за да я нарани. Казвал й, че ако иска да
види дъщеря си, трябвало да бъдат двамата заедно, а молителката не искала,
защото голямата й дъщеря много страдала от него. Твърди, че бил зависим от
алкохола и всеки ден пиел, като след това избухвали скандали вкъщи. Не случайно
идвала полицията по този повод. Разказва, че миналата година имало дело в съда в
Германия, като с решението бил задължен до края на май да върне детето в
Германия. След съда много пъти й се обаждал, като й казвал, че трябва да се видят,
за да разговарят за детето. Самата тя решила, че вече си казали всичко пред съда и
не било необходимо повече да говорят по тази тема. Тогава тя го помолила повече
да не й звъни и да я остави на мира, защото смята да се омъжва. Твърди, че чак
тогава разбрала, че в резултат на нейния отговор той заличил адресната
регистрация на детето. Разказва, че голямата й дъщеря много страдала от липсата
на сестра си. Твърди, че с ответника повече не може да се разбира, той винаги я
предавал. Продължавала да живее в Германия.
В обясненията си, дадени в същото съдебно заседание, ответникът Ю. М.
твърди, че пререканията започнали по време на бременността и били поради
6
безпричинни прищевки, като А. М. започвала да крещи, да недоволства и да
негодува от различни неща. Разказва, че по време на бременността починала майка
й, затова той приел, че в момента тя е много разтревожена и проявил разбиране, но
тези техни пререкания продължили дори след раждането на детето им. Твърди, че
молителката настройвала и нейната голяма дъщеря срещу малката, като дори я
насилвала за грубо деяние към малкото, а той самият видял няколко пъти да блъска
главата й в стената. Разказва, че работел на нощни смени, а вечерите, когато се
връщал към три, три и половина часа, умишлено го чакала, за да подбуди скандал.
По време на тези техни високи говорения и скандали идвала полиция, за да ги
усмири, като без да го питат нищо поради този скандал органите го извеждали от
дома. Докато детето било в неговите прегръдки, неведнъж, тя се опитвала да го
напада. След тези случаи мислел, че е излязла от равновесие, защото на няколко
пъти я виждал да опитва да си пререже вените. Когато детето било на пет месеца,
тя заминала с голямата си дъщеря в Косово. Останала там четиридесет дни, а
детето било при него. После заминала за Мюнхен да си търси работа отново с по-
голямата дъщеря, а малката оставала при него. Това се случвало на две дати –
16.06.2023 г. и 30.05.2023 г. Твърди, че в името на дъщеря си се отказал от всички
свои пороци и решил да се върне в България с нея, за да може да порасне и да се
възпита в добри ръце при неговите родители. Обръща внимание на споменатата от
молителката дата – 23 август. Твърди, че детето било при него, а той й го върнал
вечерта, а сутринта в пет часа заминавала да работи, като оставяла и двете деца
сами без надзор. Детето А. тогава било на годинка и половина. Тогава той бил в
болница на рехабилитация, а баща му забелязал това и му се обадил по телефона.
Твърди, че на 02 август получил сърдечна криза отново поради скандал. Разказва,
че на първи август имал рожден ден и всичко било наред, докато на втори
започнали със скандали, че нямали пари, че й бил опропастил живота и затова
стигнал до сърдечна криза. Твърди, че молителката му предала детето
собственоръчно и му казала, че не може да я отглежда и тогава той я довел в
България, където се установили и от тогава насам, година и половина, не се била
обаждала по телефона, за да попита какво прави детето, дали е добре. Сочи, че не
вярва на молителката, защото постоянно лъжела и се възползвала от това, че е от
нежния пол и винаги с измама и лъжи подхождала. Иска детето да остане при него,
защото бил сигурен, че с неговите усилия и с помощта на родителите му и обичта
към детето, то ще порасне като добро и възпитано дете. Твърди, че тя може да
дойде да види дъщеря си, когато пожелае, ако иска всеки ден, той бил съвестен
човек и смятал, че най-голямото достойнство за един баща било да може да даде
7
сигурност на детето си.
В отговор на обясненията на ответника молителката заявява, че когато майка
й починала, тя била разстроена, а той я ударил, цепнал й устната пред голямото
дете. Дъщеря й, когато била на 11 години, в момента е на 13 години, той я ударил
по корема в присъствието на неговата майка, която го окуражавала. Молителката
разбирала турски и чувала какво говорят, което те не знаели. Твърди, че от този
момент нататък нещата се пречупили между тях. Пет часа той и майка му я
малтретирали. От това най-много страдала голямата й дъщеря. Те били заедно и с
майка му, защото се налагало да се грижат за нея, която страдала от депресия,
защото се разделила със съпруга си. Твърди, че никога не била изоставяла детето
си. То било малко, нямала право да работи и не работила. Нямала възможност да
напусне жилището нито с голямата, нито с малката дъщеря, а той се възползвал от
това. Тогава намерила квартира и решила месец-два да отиде там с децата, но той
не разрешил да вземе малкото дете, като й казал, че след две седмици детето няма
да й го даде, а тя била принудена да се върне в общото жилище. Имала опит в
отглеждането на деца. Разказва, че когато кърмела, майката на ответника дърпала
бебето и казвала, че не знае как се кърми. Сочи, че поделили жилището – тя
живеела в една стая, а той в друга. Ответникът винаги правел разлика между двете
деца. Голямата й дъщеря много го обичала, но не разбирала преди да стане
свидетел на грозните сцени. На 23.08.2023 г. върнали детето в Германия под
натиска на органите на полицията и службите за закрила на детето. Твърди, че
ответникът дошъл заедно с майка си, като целели тя да подпише документ, детето
да пътува с баба си. Когато се разделили, той й казал, че ще й даде детето, ако му
даде мебелите от вкъщи, за да имал полза от това. Твърди, че бил длъжник с
големи дългове в Германия и затова избягал от там, а тя изплащала неговите
дългове там. Казвал й, че когато се роди детето ще го дадат на майка му, която
винаги искала да има дъщеря. Твърди, че правил това, което майка му му казвала.
Все още виждала баща му и брат му, които останали в Германия.
Ответникът заявява, че работел на две места, за да има удобства за тях.
Никога не бил отблъсквал нейната дъщеря, каквото пожелаела, той й купувал. В
дома й цялото обзавеждане било от него, като твърди, че никога не казвал тези
думи във връзка с мебелите и детето. Сочи, че родители му са разделени от преди
20 години, а майка му била поканена от нейна страна, за да й помага за детето.
Твърди, че не може да разбере какво иска да каже и защо го казва, защото нищо от
това не било вярно. В Германия правила същото нещо – започвала да вика, което не
било прието там и съседите викали полиция, но полицаите никога не питали чий
8
глас бил това. Твърди, че самата молителка била постоянно в кавги с членовете на
нейното семейство, след скандален случай с майка й захвърлила телефона и го
ударила в стената. На следващия ден той се принудил да й купи нов телефон. Тя не
работила и той я издържал. Потвърждава, че има дългове, но благодарение на
неговото семейство сега бил с изплатени задължения. Имал добри доходи и
всякакви благоприятни условия за отглеждането на детето. Разказва, че в
предишните си връзки молителката е разказвала, че винаги имала заплахи, имала
насилие и започнала може би в отмъщение на тях, да си го изкарва на него.
По делото е призована ДСП Дулово, която обобщава събраните при
социалното проучване данни в приетия по делото социален доклад, изготвен на
базата на посещение в дома на ответника, среща с детето, баща му и бабата по
бащина линия, както и проведен разговор с директора на детската градина. Според
същия към момента основни грижи за детето А. полага Ю. М., с помощта и
подкрепата на своята майка. Същият осигурява потребностите му от подслон,
храна, облекло, здравни грижи, образователно развитие, социални контакти и др.
Имала избран личен лекар с редовен имунизационен календар. Жилището, в което
се отглеждало детето, било наследствено и в добро техническо състояние,
състоящо се от четири стаи, и в което живеели детето, бащата и бабата. Сочи се, че
детето контактува само с роднините си по бащина линия. От 16.09.2024 г. била
записана в детска градина в град Дулово, а по твърдения на директорката било
общително, посещавало редовно учебното заведение, водело се и се взимало от
бащата. Отразено е в доклада, че детето има изградена силна емоционална връзка с
баща си и баба си по бащина линия, било обгрижвано с любов и внимание. Бащата
информирал, че е готов да сътрудничи на А. за изграждане и съхраняване на
емоционална връзка с детето.
Молбата на А. М. за връщане на детето А. е подадена в съда на 15.11.2024 г.
По делото е представено и извлечение от Гражданския кодекс на Федерална
република Германия, § 1626а, касаещи родителските права и начина на
упражняването им.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи
от правна страна :
Възникването на правото да се върне малолетното дете А. по реда на
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на
деца се предпоставя от кумулативната наличност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало обичайно
9
местопребиваване в Германия непосредствено преди отвличането му; 2) детето да е
било прехвърлено или задържано от своят баща в Република България в
нарушение на установените в Германия правила за упражняване на родителски
права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена
преди да изтече една година от задържането му в Република България, респ. детето
да не се е приспособило към новата си среда в Република България, ако молбата е
подадена след изтичане на периода от една година; 4) майката да е упражнявала
ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5)
майката да не е дала съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в
Република България или впоследствие да не е приела прехвърлянето или
задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна
опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или
физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна
ситуация.
В процесната хипотеза, само част от тези предпоставки са налице, а именно:
Не е спорно, че детето А. е пребивавало в Германия до септември 2023 г.,
като не се установи обаче по някакъв начин малолетната да е свързана с
общността, тъй като липсват доказателства да е ползвала здравни или други услуги
в Германия.
Молбата е подадена след изтичането на срока по чл. 12 от Хагската
конвенция, доколкото релевантен за преценката на този срок е моментът на
сезиране на съда, а не датата на подаване на молбата чрез съответния Централен
орган по Хагската конвенция. В този смисъл на доказване подлежи
обстоятелството дали детето не се е приспособило към новата си среда в
Република България. Съгласно представения по делото социален доклад на ДСП
Дулово детето се е приспособило към средата си в Република България, като с
баща си трайно са се установили в града, то посещава детска градина и е силно
привързано към бащата и бабата по бащина линия.
В случая майката е носител на родителска отговорност, по силата на закона,
а именно § 1626 а, ал. 1 от Гражданския кодекс на Федерална Република Германия,
независимо дали е била заета с непосредствените грижи за отглеждането на детето.
Двамата родители са се разделили преди пътуването на детето с бащата и
бабата по бащина линия до България, като същото било предприето със съгласието
на молителката. В тази насока са представените по делото пълномощно и
декларация, с които същата ги е упълномощила да пътуват с детето извън
10
Германия. Възраженията по отношение на това, че съгласието й е било само за
определен период, а именно един месец, се явяват неоснователни, доколкото в
документите не е посочен срок, за който се дава разрешението. Молителката е
навела твърдения, че не се е съгласила със смяната на обичайното
местопребиваване на детето, за което обаче също не са ангажирани доказателства.
Недоказаните твърдения не са факти и не пораждат никакви последици,
включително, не следва да бъдат взети предвид от съда при произнасянето му по
съществото на делото. Ето защо съдът приема, че е налице последваща промяна на
съгласието на молителката, която към 08.10.2023 г. и понастоящем не е съгласна с
устройването на детето в страната ни.
Следва да се има предвид обаче, че към момента на завеждане на молбата,
детето вече няма обичайно местопребиваване в Германия, а в България. Също така,
съгласно твърденията на страните в молбата и отговора, както и предвид дадените
от тях обяснения в съдебно заседание, след провеждането на заседание пред
немския съд, бащата се свързал с молителката, по негови думи с намерението да
разговарят за детето, но тя му заявила, че не желае да я търси повече.
Недоказана е останала и последната предпоставка, като по отношение на нея
молителката не е провела нужното пълно и главно доказване, като създаде у съда
сигурното убеждение в неосъществяването й, при което молбата й се явява
недоказана, поради следното :
В случая съдът приема, че е налице сериозна опасност връщането на детето в
Германия да го изложи на риск. Детето би се оказало в неблагоприятна ситуация
при евентуалното си връщане в Германия, поради отделянето си от бащата, с който
има силна емоционална връзка и от обичайното си вече обкръжение от негови
сродници, а именно баба си, към която то е добре адаптирано. Извън това, налице
са рискове и в поведението на самата молителка, която не е установила, че
разполага с жизнено пространство, в което да отглежда малолетния.
По делото липсват доказателства и за наличието на възможност за
молителката да осигури жилище за детето в случай, че съдът постанови връщане
на детето при съответни мерки за закрилата му.
С оглед изложеното съдът отхвърля молбата за връщането на детето А.С.Ю.
М. във Федерална република Германия като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
11
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 8 и следващите
от Хагската конвенция във връзка с чл. 22а от Закона за закрила на детето, на А. М.,
родена на ******* г., гражданин на Република Косово, постъпила чрез
Министерството на правосъдието на Република България, като централен орган по
смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, срещу Ю. И. М., с ЕГН **********, за
връщането на малолетното дете А. С.Ю. М., с ЕГН **********, на молителката във
Федерална Република Германия, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на прокурор от Софийска
градска прокуратура.
ПРЕПИСИ от настоящето решение да се връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на преписите.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12