Р Е Ш Е Н И Е
№287
гр. Хасково, 24.04.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО, в публично заседание на двадесет и четвърти март, през
две хиляди двадесет и трета година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева,
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №524/2022г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с във връзка с чл.70, ал.1, т.7 и чл.73, ал.4 от Закона за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
(ЗУСЕФСУ), във връзка с чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на ЕТ „Х. – А. Б.“ с. С., обл. Хасково,
представлявано от А. Б. Р., подадена чрез пълномощник – адв. В.Р. от САК, срещу
Решение №26/311/00577/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх.№01-6500/8608 #24 от 19.05.2022г. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно, издадено в нарушение на изискванията за форма, при
неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Оспорват се
посочените в акта фактически и правни изводи, които не били подкрепени от
доказателства, съответно решението било немотивирано. Обширни съображения се
излагат в подкрепа на твърдението за издавана на обжалвания акт без да били
спазени разпоредбите на чл.34-36 от АПК. Издаден бил и в противоречие и при
несъобразяване с решението на ВАС по адм. д. №7727/2021г., и със събраните по
адм. д. №388/2020г. на АдмС – Хасково, доказателства. В решението на ВАС се
съдържали мотиви относно приложимостта на процесуалния ред по чл.27, ал.6 от
ЗПЗП, а не по приложения от ДФЗ по
чл.27, ал.7, което налагало започването на ново производство, събирането
на конкретни доказателства и издаване на краен акт, в случай на налични за това
предпоставки. В случая всичко това не било сторено. Вместо това били приобщени
доказателства от предходно производство – това по издаване на АУПДВ. Не било
съобразено, че последният бил отменен с влязло в сила съдебно решение. Въпреки
това, при несъобразяване със силата на присъдено нещо, бил издаден обжалваният
акт. Така, оспореното решение се явявало основано на констатации и
доказателства, събрани в периода 19.06.2019г. – 28.06.2019г., в хода на
неправилна и незаконосъобразна процедура. Неправилно било прието от издателя на
акта, че отмяната на АУПДВ не рефлектирала върху дължимостта на установените с
този акт задължения. Не било съобразено и че с диспозитива на съдебния акт,
отменящ АУПДВ преписката не се връщала на органа за ново произнасяне.
Посоченото в оспореното решение ново основание не кореспондирало с мотивите и
съдържанието му, които били напълно идентични и преповтаряли съдържанието на
отменения АУПДВ. Освен в началото на документа, никъде другаде не било посочено
основанието на чл.27, ал.6 от ЗПЗП във вр. с чл.70, ал.1 и чл.73 от ЗУСЕСИФ,
което можело да доведе до извода, че въпреки предходно проведеното производство
пред АдмС – Хасково и ВАС, и в този случай било проведено алтернативно
производство по разпоредбите на чл.27, ал.7 от ЗПЗП, както било при издаването
на АУПДВ, което било неправилно и незаконосъобразно. Държавен фонд „Земеделие“
не правил разлика между същността на производствата по чл.27, ал.6 и ал.7 на
ЗПЗП. Не било съобразено, че в конкретния случай била приложима процедурата по
чл.73, във връзка с чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ, която представлявала основание
за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от
ЗУСЕСИФ. За тази цел не било достатъчно само да се промени името на акта и
бланектно да се посочи основанието за издаването му, а било нужно провеждане
ново производство, отчитащо специфичните изисквания и правила в процеса на
установяване на дължимото вземане, с излагане на мотиви. Не било отчетено, че в производството започнало с Писмо
изх.№01-6500/8608 от 17.02.2022г., което било издадено без представители на ДФ
„Земеделие“ са били извършили проверки, освен извършените в производството по
издаване на отменения АУПДВ. Допуснатото нарушение на вида на акта и реда за
неговото издаване, било съществено, тъй като засягало материалноправните
основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване помощ и
разграничението им, предвидено в чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП. На следващо място,
финансовата корекция била определена в нарушение на т.30 от Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване БПФ при установени
нарушение на чл.26, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. Не била отчетена информацията от
събраните по делото доказателства, в това число и от двете заключения по
съдебно-икономическите експертизи по адм. д. №388/2020г. на АдмС – Хасково,
съгласно които през процесиите финансови години приходите от услуги в частта за
нощувки били отразявани в сметка 703, а приходите от продажба на стоки – в
сметка 702. За втори път не било отчетено от органа приетото от вещите лица в
предходното производство, а именно, че приходите от подсметка 4 – „кухня“, на
сметка 304, следвало да бъдат включени към реализираните приходи по бизнес
плана. Начинът на посочване на перата „нощувки в пакет със закуска“, съответно
в двойна стая, единичен апартамент или двоен такъв, и услуги „обяд“ и „вечеря“,
означавал, че приход от тези услуги можело да бъде получен, както при пакет с
нощувка, така и при самостоятелното им предоставяне – без нощувка. От
това следвало, че приходите от самостоятелното предоставяне на „обяд“ и
„вечеря“ следвало да се включат към останалите реализирани приходи от нощувки в
пакет със закуска, след като били от дейности от бизнес плана. Логичен бил
изводът на вещото лице Пешлевски, че при включване на приходите от обяд и
вечеря към останалите – от пакетните нощувки, процентът на изпълнение на бизнес
плана щял да е по-висок – 13.16% за 2016г., 16.55% за 2017г. и 21.13% за 2018г.
Сочи, че процентът на неизпълнение за две поредни години (2016г. и 2017г.) бил
под 20 %, а за третата 2018г. – над 20%. При това положение, крайният резултат
следвало да води до извод за неприложимост на т.30 от Правилата. Това било в
съответствие със забраната за разширително или корективно тълкуване на
санкционни разпоредби, и съответно за правилно следвало да се определи, че
хипотеза на установено времетраене на твърдяното нарушение повече от една пълна
финансова година, но не повече от две, не била предвидена в т.30 от Правилата.
Като приел обратното, ДФ „Земеделие“ бил допуснал нарушение при определяне на
размера на подлежащата на възстановяване сума, съответно незаконосъобразно
определил задължение в от 375 770.47 лева – 100 % от отпуснатата безвъзмездна
финансова помощ. На следващо място се сочи, че в случая в решението липсвало
позоваване на неизпълнение във връзка с Договор № 26/311/00577 от 03.10.2014г.,
поради което и неправилно била приложена разпоредбата на чл.46, ал.2 от Наредба
№30/2008г., съгласно която при отчитането на вида, степента и продължителността
на установеното неспазване, както и при непостигане на прогнозния характер на
заложените в бизнес плана показатели, приложение следвало да намерят Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ. От
страна на ДФ „Земеделие“ не били извършвани проверки, не били изисквани или
анализирани документи с информация за изпълнението на договорните задължения от
стана на ЕТ „Хефес – А. Б.“, семеен хотел /къща за гости/, не
била ангажирана експертиза, установяваща подобни нарушения. Частично от органа
било тълкувано задължението по т.4.12 от договора, в следствие на което същият
стигнал до неправилен извод за неизпълнение. Задължението включвало единствено
спазването на предварително уговорения план за извършването на разходи,
необходими за изграждането на комплекса за селски туризъм и неговото оборудване
върху УПИ, което било сторено в рамките на договорения срок. Както при
извършване на проверка в периода 19.06.2019 - 28.06.2019г., така и в
производството по издаване на оспорения акт, не били събрани доказателства,
като липсвали и мотиви, от които да можело да се направи извод, че дейностите,
за които била отпусната субсидията не били изпълнени съгласно уговореното между
страните. В съдържанието на договора не било предвидено изрично и ясно
задължение за постигане на определен финансов резултат от страна ползвателя на
помощта. Освен това, от съдържанието на атакувания акт не ставало ясно във
основа на какви критерии били определени процентите на съответните части от
бизнес плана. Също така, липсвала житейска и прана логика за невключването на
2019г., предвид факта на издаване на решението през 2022г., което обстоятелство
оказвало влияние при крайния резултат в анализа на изпълнението на договорните
задължения. Логично било в обхвата на проверката да били включени всички
заложени в бизнес плана показатели, които следвало да участват в анализа на
икономическата жизнеспособност на едноличния търговец. Не бил извършен и анализ
на съответствието на бизнес плана с разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба
№30/2008г., което пречило да се вземат
предвид постигнатите реални резултати и показатели за изминалия към дата на
издаване на акта, както и да се прецени дали съществуват възможности за
спазването им до оставащия период от бизнес плана. Не била отразена евентуална
промяна на обстоятелствата в периода от последно направената проверка за
изпълнение договорните задължения (19.06.2019 – 28.06.2019г.) до издаване на
решението. Сочи се още, че процесната санкция не е за договорно неизпълнение,
изразяващо се в забавено или некачествено изпълнение на инвестицията, какъвто
бил предметът на т.4.12 от договора. От неспазването на параметрите на бизнес
плана не можело да се направи извод за икономическа жизнеспособност на предприятието.
За недоказано следвало да се приеме посоченото в процесния акт непостигане на
определени финансови резултати. В случая не бил отчетен и спадът на приходите
от дейността на местата за настаняване по статистически зони, статистически
райони и по области в периода 2014 – 2022г., както и възможни причини за
по-ниската от първоначално очакваната посещаемост на къщата за гости. Липсата
на извършени проверки и актуална информация, било довело до достигането на
грешен извод на ДФ „Земеделие“. Предвид периода от последно направената
проверка до издаването на обжалвания акт, житейски и правно обосновано било да
се положат необходимите усилия по установяване на актуалната фактическа
обстановка, което в случая не било сторено.
По изложените съображения се иска съдът да
отмени оспорения административен акт и да присъди разноски по делото. Доводите
в жалбата се преповтарят в писмени молби и в съдебно заседание. В случая след
като АУПДАВ бил отменен, без преписката да била върната от съда за ново
разглеждане, следвало да се започне нова административна процедура. Освен това
„санкцията“ била неправилно приложена по размер с оглед % на неизпълнение,
продължителността на твърдяното от органа нарушение и липсата на влязъл в сила
подзаконов акт с критерии за определяне на размера. Отбелязва са и че
мониторинговият период бил изтекъл.
В писмени бележи се обосновава нищожност на
оспорения акт, на основание чл.177, ал.2 от АПК. Развиват се на следващо място
наведените в жалбата съображения за
отмяна поради липса на мотиви и на събрани доказателства в производството по
издаване на акта. Отново се релевира твърдение, че наложената с процесния акт
„санкция“ била неправилно определена, тъй като това било сторено при липса на
съществуващи Правила. Такива били обнародвани след дата на извършените на
едноличния търговец проверки от 19.06.2019 до 28.06.2019г. Сочи се, че средно
изпълнение на всички проверявани финансови години било под 50 % и на 20 %,
съответно имало основание да се наложи санкция в размер на 5 %, 10 % или 15 %,
в зависимост от продължителността на нарушенията на финансовата дисциплина.
Незаконосъобразно била наложена санкция в размер на 100 % от отпуснатата
финансова помощ, без да били налице изискванията по т.30 от Правилата. В тази
връзка не било съобразено, че за 2018г. неизпълнението било 21.19 %, както и че
нарушението не било продължило повече от две години, по смисъла на визираната
точка на правилата. Преповтарят се твърдения в насока смесване на две процедури
в хода на издаване на оспореното решение, като се изтъква, че при проверката на
изпълнението на сключения между ЕТ и ДФЗ договор следвало да се приложи
процедурата по Наредба №30/11.08.2008г.
Ответникът – Изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ , чрез процесуален представител в писмен вид – в
молба становище, (л.290) излага подробни доводи за неоснователност на
оспорването. Претендира юрисконсултско възнаграждение и при условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представените по делото
документи, че през 2013г. жалбоподателят ЕТ „Х. – А. Б.“, е подал заявление за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013г., към което приложил бизнес план.
Предвид одобряване на подаденото заявление,
на 03.10.2014г. между Държавен фонд „Земеделие“ и ЕТ „Х. – А. Б.“, в качеството
му на „ползвател“, е бил сключен Договор №26/311/00577 (л.88). По силата на
този договор (т.1.1), фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова
помощ (БФП), представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от
ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект №26/311/00577 от
13.05.2013г. Първоначално одобрената помощ (т.2.1) е в размер на 391 160.00
лева. Според т.4.4, б. „б“ от договора, „фондът има право да откаже плащане на
цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване
от ползвателя на помощта, когато ползвателят не е изпълнил някое от
задълженията си по договора и по Наредба №30/11.08.2008г. за условията и реда
за предоставяне на БФП по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“. С
предвиденото в т.4.12 от договора, ползвателят се задължава да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и
Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а с т.4.18 – да спазва одобрения
проект за срок от 5 години от сключване на договора. В т.8.1 е предвидено, че
„в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или
договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената
финансова помощ, или е установено, че е представил декларация и/или документ с
невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително, когато тази
декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му
по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за
изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в
противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална
несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл.46 и чл.47 от Наредба №30
от 11.08.2008г.“. В т.9. 1, б. „г“ от раздел „Други условия“ на договора, е
дадена дефиниция за „одобрен проект“, съгласно която „одобрен проект е
подаденото от ползвателя заявление за подпомагане с всички изискуеми документи
по Наредба №30/11.08.2008г., включително одобрения от фонда бизнес план, както
и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311“.
Сключеният между ДФ „Земеделие“ и ЕТ договор
е бил изменен с подписани на 31.08.2015г. и 06.11.2016г. анекси (л.98, 99). В
Анекс I от 31.08.2015г. е било уредено изменение на уводната част на договора
относно първоначално посочената банкова сметка, ***лица за одобрените
инвестиционни разходи (Приложение 1) към договора, с Таблица 1 – приложение към
анекса, както и заличаване на Приложение 3 към договора и създаване на
Приложение 3 към Анекс II към договора.
От Таблица за одобрени разходи по проект ИД
26/311/00577 (л.95) е видно, че одобрената субсидия в полза на ЕТ е в размер на
391 160.00 лева.
Приложенията към заявлението и одобрен от ДФ
„Земеделие“, бизнес план (л.68), е за „Изграждане на семеен хотел в землището на с.К., общ.С.“.
Видно от писмо за оторизация на плащането
№9050/08.12.2014г. (л.105) и Уведомително писмо за одобрение №383/311 (л.107),
на 15.12.2014г. ДФ “Земеделие“ е изплатил на жалбоподателя авансова сума в
размер на 195 580.00 лева. От писмо за оторизация на плащането РОТ
№26/311/00577/3/01N01
от 21.12.2015г. (л.115) и Уведомително писмо за одобрение изх.№01-6500/965 от
18.01.2016г. (л.120) става ясно, че на 23.12.2015г. на ЕТ е била изплатена и
сума в размер на 180 190.47 лева. Така, общо получената безвъзмездна помощ от
жалбоподателя по цитираните писма възлиза на 375 770.47 лева.
На 17.06.2019г. със Заповед
№373917/17.06.2019г. (л.122), началник отдел Регионален технически инспекторат
(РТИ) – Хасково е разпоредил извършване на проверка на място в периода
17.06.2019г. – 28.06.2019г. на кандидат с УРН 550189 (ЕТ “Хефес – Айлин
Байрам“) относно заявление с УИН 26/011211/89876.
В Контролен лист за проверка на място
(л.124) са описани резултатите от извършената на обекта на ЕТ проверка.
Установено е, че към момента на проверката на място (ПнМ) назначените в обекта
лица били 7 бр. (констатация 10), като за част от проверявания период не били достигнати
заложените в бизнес плана 6 работни места (конст. 11). Констатация 28 гласи, че
количествените и финансови показатели от бизнес плана не са били реализирани.
Посочено като забележка е, че приходите от обяд и вечеря са включени в цената
на нощувките (л.141) . Контролният лист е подписан без забележки от управителя
на търговеца и проверяващите експерти на РТИ – Хасково.
С Писмо изх.№01-6500/8608 от 30.10.2019г.
(л.192) изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ уведомил управителя на ЕТ
“Хефес – А.
Б.“, че на основание чл.26, ал.1, във
връзка с чл.34, ал.3 от АПК, открива производство по установяване на публично
държавно вземане. Производството е било открито, поради констатирани при
извършване на административната проверка на място непостигнати финансови
показатели, залегнали в бизнес плана на база, на които проектът бил определен
за допустим, съответно бил сключен договор по него и изплатена субсидия.
Посочено в писмото с цифри и проценти, е неизпълнението на финансовите
показатели за три пълни финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г. Като второ
несъответствие е констатирано неспазване на заложените в бизнес плана
показатели за „устойчива заетост“. Предоставена е възможност на адресата, в
14-дневен срок от получаването му да представи писмени възражения по
основателността и размера на публичното вземане или при необходимост да
представи писмени доказателства.
На 19.11.2019г. ЕТ е подал в ДФ „Земеделие“
Писмени възражения вх.№01-6500/8608 от 19.11.2019г. във връзка с откритото
производство по установяване на публично държавно вземане (л.197).
По повод установените нередности, от
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е бил издаден Акт за установяване на
публично държавно вземане №26/311/00577/3/01/04/01,
изх.№01-6500/8608/06.03.2020г., с който на основание чл.46, ал.1 от Наредба №30
от 11.08.2008г., т. 8.1 от Договор №26/311/00577 от 03.10.2014г., в
съответствие с Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27.
ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013г., на основание чл.59. ал.1 и 2
от АПК във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-процесуалния кодекс, и чл.20а,
ал.1 от ЗПЗП, на ЕТ “Хефес – А. Б.“ е било определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 375 770.47 лева.
Издаденият АУПДВ е бил оспорен пред
Административен съд – Хасково, който с Решение №233 от 02.06.2021г. по адм. д.
№388/2020г. го е отменил.
Решението на АдмС – Хасково е било обект на
касационен контрол пред Върховния административен съд, който с окончателно
Решение №21 от 04.01.2022г. по адм. д. №7727/2021г. е оставил в сила съдебния
акт.
След постановяване на съдебния акт на ВАС,
до директор на дирекция „ОППМРСР“ в ДФ „Земеделие“ е била адресирана Докладна
записка изх.№01-6500-8608#18
(л.256), в която директор на дирекция „Правна“ в ДФ „Земеделие“ описал мотивите
на съдебните актове, като с оглед същите приложено изпратил същите на адресата
за да бъде издадено решение за налагане на финансова корекция.
Последвало е издаване на писмо
изх.№01-6500/8608#19
от 17.02.2022г. (л.260), с което на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ (сега
ЗУСЕФСУ) и Решение №21 от 04.01.2022г. на ВАС по адм. д. №7727/2021г., ЕТ е бил
уведомен за откриване на производство по налагане на финансови корекции.
Посочено в писмото е, че производството се открива във връзка с направени въз
основа на извършена ПнМ в периода 19.06.2019г. – 28.06.2019г. по проект
№26/311/00577, констатации и извършени допълнителни административни проверки,
при които било установено неспазване на договорни и нормативни задължения,
съгласно одобрения бизнес план. Установените два вида нарушения са подробно
писани в писмото, като са посочени и съответните според административния орган
правни основания за предстоящото издаване на акта, и са посочени размерите на
финансовите корекции за всяко едно от нарушенията, съответно е обоснован извод
за размер на финансова корекция от 375 770.47 лева – представляваща
най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ.
С писмото е указана възможността за подаване на възражение по основателността и
размера на финансовата корекция, в 14-дневен срок от получаването му.
ЕТ “Хефес – Айлин Байрам“ се е възползвал от
правото си на възражение и на 07.03.2022г. подал до изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ Писмени възражения, заведени под вх.№01-6500/8608#21 (л.266).
На 19.05.2022г., основание чл.20а, ал.2 и
чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, във връзка
с чл.46, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.16, ал.2 и чл.2 от Наредба
№30/11.08.2008г., т.8.1 и т. 4.4, б. „б“, във връзка с т.4.12 и т.4.18 от
Договор № 26/311/00577 от 03.10.2014г. и чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72.
ал.1 и чл.73, ал.1 и § 4 ал.3 от ДР от ЗУСЕСИФ, както и в изпълнение на влязло
в законна сила Решение №21 от 04.01.2022г. по адм. д. №7727/2021г. по описа на
ВАС, е било издадено оспореното Решение за налагане на финансова корекция
№26-311/00577/3/01/04/02 с изх.№01-6500/8608 #24 на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, с определен в него размер на корекцията 375 770.47 лева.
В решението е посочено, че с Решение №21 на
ВАС от 04.01.2022г. по адм. д. №7727/2021г. било оставено в сила Решение №233
от 02.06.2021г. по адм. д. №388/2020г., с което бил отменен АУПДВ №26/311/00577/3/01/04/01.
От мотивите на решението на ВАС било видно, че отмяната на административния акт
се дължала на приетото от съда разбиране, че неизпълнението на показателите,
заложени в бизнес плана, представлявало неизпълнение на индикатори по смисъла
на чл.70, ал.1. т.7 от ЗУСЕСИФ и обуславяло издаването на решение за налагане
на финансова корекция на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП. Посочва се, че съдът не
приел за установено, че липсват предпоставки за постановяване на подлежаща за
възстановяване помощ, а само указал друг процесуален ред за издаване на акта.
На следващо място е посочено, че при извършена в периода 19.06.2019г. –
28.06.2019г. извънредна проверка на място след плащане по проект №26/311/00577,
и след извършени допълнителни административни проверки, било констатирано
неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план по Договор
№26/311/00577 от 03.10.2014г., а именно: 1.
В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план били залегнали
финансови показатели, на базата на които проектът бил определен като допустим,
сключен бил договор за подпомагане и била изплатена субсидията по него. При
проверката на място били представени документи за три пълни финансови години –
2016г., 2017г. и 2018г., както и за периода 01.01.2019г. – 31.05.2019г., при
което било установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3-те
пълни финансови години в размер на 9,20 % от заложените приходи. За периода
01.01.2016г. – 31.12.2016г. били установени приходи в размер на 13 232.90 лева,
представляващи изпълнение от 5,01% спрямо заложените в производствената
програма 264 000 лева, за 2017г. били установени като изпълнени приходи в
размер на 18 931.11 лева, представляващи изпълнение в размер на 7,17 %, а
за 2018г. били установени приходи в размер на 40 702.94 лева, което било
15,42 % изпълнение спрямо заложените в програмата за съответната година. Прието
е в решението, че при извършване на повторната съдебно-счетоводна експертиза по
адм. д. №388/2020г., били установени приходи от самостоятелно предоставяне на
обяд и вечеря, които неправилно били водени в отделна сметка, и съгласно
указанията на съда също трябвало да се включат към изпълнението на бизнес
плана. Тези приходи възлизали на 21 515 лева за 2016г., 24 735.42 лева за
2017г. и 15 092.40 лева за 2018г., като при включването им към останалите
установени приходи, процентът на изпълнение на бизнес плана съответно бил 13,16
% за 2016г., 16,55 % за 2017г. и 21,13 % за 2018г., т.е. процента на
неизпълнение за две поредни години (2016г. и 2017г.), бил под 20 %, а за
третата поредна година (2018) над 20 %. Средноаритметично за проверения период,
били реализирани приходи в размер на 16,95 % спрямо заложените в бизнес плана.
Посочено е, че кандидатите за безвъзмездно подпомагане по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 – 2013г. сами изготвят и определят
стойностите и показателите в бизнес плана, които след одобрение и сключване на
договора били поели ангажимент да спазват. Именно доказаната в бизнес плана
жизнеспособност на инвестицията станала основание да бъде одобрен проект №
26/311/00577 от 03.10.2014г., и да бъде сключен договор за безвъзмездна
финансова помощ. Освен цитираните по-горе правни основания, административният
орган се позовал в акта си на т.30, предл. второ от Приложение към раздел I
„Общи положения“ от „Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г., съгласно която, когато
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за
всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи
съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и
времетраенето на неизпълнението е продължило над една финансова година, се
налага санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора.
Такова неизпълнение били налице в случая. Отбелязано е, че в Правилата видовете
нарушения били разделени на две групи – с времетраене на нарушението една
финансова година и с времетраене на нарушението над една финансова година,
съответно – с продължителност повече от две пълни финансови години. Независимо,
че в случая изпълнението под 20% не било продължило повече от две пълни
финансови години, фактът, че законодателят предвидил санкционни последици при
аналогично изпълнение под 20% и за една единствена финансова година, по
аргумент на по-голямото основание, означавал, че в още по-голяма степен било
наказуемо изпълнението на бизнес плана под 20% за две пълни финансови години.
Лишено от житейска и правна логика било за едно и също неизпълнение да имало
предвидени санкции за извършването му в продължение на една година и в
продължение на над две години. В хипотезата, когато нарушението било продължило
точно две години, тъй като не бил изрично посочено в Правилата, размерът на
наказанието следвало да не бъде изведен по логически път. Предвид изложеното е определен
размер на финансова корекция 100% от предоставената финансова помощ,
представляващ 375 770.47 лева.
На следващо място, с т.2 от решението е прието, че не били запазени и не били разкрити
заложените по бизнес план седем работни места, което представлявало
неизпълнение на една от целите на мярката, разписани в Наредба №30 от
11.08.2008г. В тази връзка с решенето са посочени разпоредбите на чл.2. чл.16,
ал.2 и § 1, т.26 от визираната наредба, както и т.18 от Правилата. В случая,
след справка в НАП се установило, че ЕТ „Х. – А. Б.“ имал наети лица
средноаритметично по години, като следва: за 2016г. – 2 бр., за 2017г. – 3,75 бр., за 2018 – 7,83 бр.,
което не отговаряло на одобрения бизнес план и водило неизпълнение равно или
по-малко от 50% спрямо параметрите, заложени в него. На основание т.18 от
Правилата, за това нарушение е определен размер на финансова корекция, възлизащ
на 18 788.52 лева.
Посочено е, че съгласно Правилата, когато
при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост,
ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ,
бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който била подадена
заявка за плащане след 1 януари 2015г., размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се
кумулирал и в тези случаи, най-големият определен размер на подлежащата на
възстановяване финансова помощ се приемал като показателен за вземането на
решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ.
Така, общият и окончателен размер на задължението е определен на
375 770.47 лева – представляващи 100% от получената субсидия.
На последно място в процесния акт са
изложени мотиви за отхвърляне на подаденото от еднолични търговец възражение.
Решението на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ е било връчено на адресата си на 23.05.2022г., а жалбата срещу него
е подадено на 03.06.2022г.
По искане на жалбоподателя се назначи,
изготви и прие, съдебно-счетоводна експертиза. В изпълнение на поставената
задача, вещото лице по нея дава следното заключение:
През 2016г. жалбоподателят е реализирал
приход (оборот) в размер на 34 747.99 лева, през 2018г. 44 371.40 лева, а през
2018г. 55 962.00 лева, при заложени по бизнес план за всяка една от годините по
264 000.00 лева. Процентът на изпълнение на заложените в бизнес плана
приходи е: за 2016г. 13.16 %, за 2017г. 16.80 %, за 2018г. 21.19 %. При
определяне размера на санкцията (18 788.52 лева) за неизпълнение на
показателя „устойчива заетост“, от ДФЗ бил използван метода определен с Наредба
№ 30 от 11.08.2008г., което било регламентирано и в раздел VIII, т.8.1 от
Договор № 26/311/00577 от 03.10.2014г. Основанието за налагане на санкция от
375 770.47 лева поради изпълнение на одобрения бизнес план било
регламентираното в „Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013г.“ (обн. в ДВ, бр.69 от
30.08.2019г.). В бизнес плана били заложени 7 броя заети лица, в т. ч. управленски
– 1 бр., административен – 1 бр. и производствен – 5 бр. През 2016г. били
назначени двама работници в сферата на услугите с трудови договори от
10.06.2016г., които постъпили на работа на 13.06.2016г. В края на периода –
31.12.2016г., заетата численост била 2 бр. Средногодишният размер на заетостта
бил 1.10 бр. През 2017г. били назначени един работник с трудов договор от
31.07.2017г. на длъжност „чистач хигиенист“, четири работници в сферата на
услугите с трудови договори от 29.11.2017г. През тази година, на 01.05.2017г.,
един работник на длъжност „готвач“ (персонал зает в сферата на услугите),
напуснал. В края на периода числеността била 7 бр. Средногодишеният размер
заетостта бил 2.75 бр. През 2018г. били назначени 6 бр. работници на длъжност в
сферата на персоналните услуги, с трудови договори от 20.03.2018г.,
15.05.2018г., 30.06.2018г., 01.08.201г., 22.10.2018г. и 30.11.2018г.
Напусналите работници били 5 бр. (със заповеди за освобождаване от
01.03.2018г., 20.03.2018г., 24.01.2018г., 01.12.2018г. и 23.11.2018г.) В края
на периода числеността била 7 броя. Средногодишният размер на заетостта бил
6.42 бр. Процентът на изпълнение на показателя „устойчива заетост“ бил 15.71 %
за 2016г., 39.28 % за 2017г. и 97.71 % за 2018г. При проверката били включени три
пълни финансови години. Санкцията по отношение на показателя „устойчива
заетост“ (по чл.18 от Правилата, т.18 от Приложение към раздел „Общи
положения“), била правилна. В процесното решение за налагане на финансова
корекция, за неизпълнение на одобрения проект (постигане на нивата на
показателите предвидени в бизнес плана), се разглеждало неизпълнение,
продължило повече от 1 година. Реално това неизпълнение било две години, но не
било повече от две пълни финансови години. Изричен текст за точно две пълни финансови
години нямало, поради което крайната преценка за правилността на определянето
на санкцията следвало да се даде от съда. В отговор на въпрос 6 вещото лице
потвърждава извода си за правилно определен размер на санкциите и в тази връзка
сочи нормите на т.18 от Приложение към раздел „Общи положения“ и чл.18 от
Правилата, както и на т.30 от Приложението.
По делото наред с описаните документи, са
представени също: Справка за актуално състояние на всички трудови договори на
ЕТ „Х. – А. Б.“ (л.160, 180 и сл.) и Данни за осигурените лица – актуално
състояние (л.189) на едноличния търговец.
При така установеното от фактическа страна
съдът от правна страна приема следното:
Жалбата е подадена срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна
страна, имаща правен интерес от оспорването, в срока по чл.149, ал.1 от АПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Решението за налагане на
финансова корекция не противоречи на Решение № 21 от 4.01.2022г. на ВАС по адм.
д. № 7727/2021г., тъй като съдът е оставил в сила Решение №233/2.06.2021г. по
адм. д. №388/2020г. на АдмС – Хасково. Оспореният акт е съобразен именно с
мотивите на съдебните решения, поради което възражението по чл.177, ал.2 АПК се
явява неоснователно.
Решението е издадено от компетентен орган –
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, който по силата на чл.20а,
ал.5 от ЗПЗП разполага с правомощието да издава актове от вида на оспорения.
Актът е издаден в предвидената от закона
писмена форма и е мотивиран, като в него са посочени фактически и правни
основания. Следователно спазени са изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Не се установи при издаване на оспореното
решение да са били допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Едноличният търговец е бил уведомен за
откриване на административно производство по определяне на финансовата корекция
и му е била дадена възможност да изрази становище и да представи доказателства,
от която се е възползвал.
Извънредната проверка на място след
извършено плащане по договора за безвъзмездна финансова помощ е била извършена
в периода 19.06.2019г. – 28.06.2019г., т.е. преди да изтече петгодишният период
на мониторинг по договора, който е бил сключен на 03.10.2014г. Именно
констатациите в хода на тази проверка са послужили като основание за издаване
на оспореното решение. По смисъла на §1, т.2 буква „а“ от Допълнителните
разпоредби на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките на Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013г. (Правилата), „мониторингов период“ е:
за договори, сключени преди 1 януари 2015г. – пет години, считано от датата на сключването им.
По отношение периода на
мониторинг следва да се има предвид и практиката на касационната инстанция,
изразена в Решение № 133 от 6.01.2023г. на ВАС по адм. д. №3674/2022г., IV о., докладчик
съдията Ц. П., Решение №2966 от 21.03.2023г. на ВАС по адм. д. №10521/2022г.,
IV о., докладчик председателят К. Х., Решение №11721 от 16.12.2022г. на ВАС по адм. д. №7167/2022г.,
IV о., докладчик председателят К. К. и др.
Неоснователни са крайно
пространните възражения за неспазване на чл.34-36 от АПК, аргументирани с
доводи в насока за започване на административното производство отначало от
страна на ДФЗ – изясняване на нови факти и обстоятелства събиране на нови
доказателства и т.н., което в случая не било сторено. Не е необходимо
събирането на нови доказателства за установяване на вече установени факти и
обстоятелства, които се отнасят до неспазване на договорни клаузи и нормативно
установени и действащи към момента, изисквания. Налице са обективни факти,
които след като вече са били установени не подлежат на каквато и да е промяна
във времето, поради което е достатъчно приобщаването на събраните в предходното
административно производство доказателства и документите, в които е описано от
фактическа страна констатираното при проверката на ЕТ неизпълнение на договора
и относимите нормативни разпоредби. Също така, с влезлите в сила съдебните
решения на АдмС – Хасково по адм. д. №388/2020г. и на ВАС по адм. д. №7727/2021г.,
ползващи се със сила на присъдено нещо, са приети за установени фактите на
неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от извършваната дейност за
три пълни финансови години 2016г., 2017г. и 2018г., както и неизпълнение на
заложените в него показатели за заетост чрез разкриване на съответния брой
работни места. С други думи, в конкретния случай, при установено по несъмнен
начин нарушение на поето задължение от получателя на помощта, което не търпи
промяна във времето, в производството по издаване на процесното решение
ответникът е имал задължението единствено да уведоми жалбоподателя за откриване
на производство по налагане на финансови корекция с указване на възможността за
подаване на възражение, което е било сторено. След като възражението е било
прието за неоснователно, е престъпено към издаване на оспорения акт.
Неоснователно е и оплакването за
неспазване на реда за издаване на акта. Правилно и в съответствие с мотивите на
съдебните решения на АдмС – Хасково по адм. д. №388/2020г. и на ВАС по адм. д.
№7727/2021г., е издадено решение за налагане на финансова корекция. В тази
връзка, не се споделя и възражението за смесване на две процедури в хода на
издаване на оспореното решение. В тази насока следва да се отбележи, че актът е
издаден в съответствие с регламентираните изисквания в Наредба №30 от
11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. (Наредба №30 от 11.08.2008г.).
Решението е издадено при
спазване на относимите материалноправни разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл.70,
ал. 1, т.7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при
споделено управление (ЗУСЕФСУ), финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да
бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за
неизпълнение на одобрени индикатори.
Такива индикатори са били
заложени в бизнес плана на ЕТ „Х. – А. Б.“,
които ДФ „Земеделие“ е взел предвид за да прецени, че следва да отпусне
помощта. Заложените от ЕТ прогнозни финансови показатели, а именно да реализира
приходи от дейността в размер на по 264 000 лева за всяка една от годините
2016, 2017 и 2018г., не са били постигнати. Установено е, че процентът на
изпълнение на така заложеното в бизнес плана е както следва: за 2016г. –
13,16%, за 2017 – 16,55% и за 2018 – 21.13 %, или средно аритметично за трите
финансови години – 16,95 %. Не е бил спазен и предвиденият в бизнес плана индикатор
за устойчива заетост. От заложените 7 работни места (6 бр., т.2.1 от БП), за
проверявания период са установени средно аритметично по години както следва: за
2016г. – 2 човека персонал, за 2017г. – 3,75 човека персонал и за 2018г. – 7.83
човека персонал, което не отговаря на одобрения бизнес план и води до
неизпълнение равно или по-малко от 50 % от него (за 2016г. и 2017г.).
При така установените факти,
които не се опровергават от жалбоподателя както в хода на административното
производство, така и в хода на съдебното, предвид относимата правна уредба и
неизпълнението на поетия с договора ангажимент, правилен се явява крайният
извод на административния орган за налагане на финансова корекция на ЕТ.
Според чл.16, ал.2 от Наредба
№30 от 11.08.2008г., бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да
доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а
в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране
на целите по чл. 2.
В т.4.18 от Договор №26/311/00577
от 03.10.2014г. е регламентирано, че ползвателят е длъжен да спазва одобрения
проект за срок от 5 години от сключване на договора.
Съгласно т.4.12 от Договор
№26/311/00577 от 03.10.2014г., ползвателят
се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в
съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни
разходи. Това означава, че бенефициентът следва не само да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността,
във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от
нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин
ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията,
свързана с нея. Както се посочи по-горе, именно въз основа на заложените от ЕТ
в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са
предвижданите финансови приходи от дейността през следващите 10 години и
поетите задължения относно заетостта, е одобрен проекта за подпомагане със
сумата от 375 770.47 лева. Непостигането на планираните финансови приходи и
параметри за устойчива заетост, заложени в бизнес плана, който е неразделна
част от одобрения проект, представлява неизпълнение на т.4.12 от договора и
поражда нормативно задължение за цялостно или частично връщане на финансовата
помощ, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението.
Последното е предвидено в т.8.1 от договора и регламентирано в чл.46, ал.1 и 2
от Наредба № 30 от 11.08.2008г., в който е предвидена възможността РА да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като определи
размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя предвид
вида, степента и продължителността на неизпълнението.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя относно начина на определяне на размера на финансовата корекция.
Съгласно т.30, предл. второ от Приложение към раздел I „Общи положения“ от
„Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие
на селските райони 2007 - 2013г.“, когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средно
аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от
предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени
средноаритметично за същия период и това е продължило над две или повече финансови години, размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ е 100 % от предоставената финансова помощ по
договора. Предвид това, че съгласно цитирания текст при определяне размера на финансовата
корекция се взема предвид средно аритметичен процент за проверяваните години,
без правно значение е изложеното в жалбата от ЕТ, че неправилно от органа не
било съобразено, че изпълнението на заложените в бизнес плана показатели за
2018г. било над 20 %. С оглед регламентираното в Правилата, неоснователни са и
възраженията на жалбоподателя относно несъобразяване на финансовата корекция с
продължителността на нарушението. Съобразно преценката за продължителност
правилно органът е отнесъл неизпълнението към нормативно установеното в т.30 от
Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата.
Правилно с оспореното решение е
определена финансова корекция в размер на 18 788.52 лева поради
неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри за устойчива заетост.
Посочената сума представлява 5 % от предоставената по договора БФП и е
определена съобразно т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от
Правилата, където е предвидено, че размерът на подлежащата на възстановяване
финансова помощ (5 %) се отнася за случите, когато неизпълнението е равно или
по-малко от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по
отношение на устойчивата заетост и времетраенето на нарушението е до две
финансови години (в случая е траело през 2016г. и 2017г.).
При така определените размери на
финансовите корекции, правилно и в съответствие с регламентацията, дадена в
чл.3, ал.1 от Правилата, е определен и общият размер на подлежащата на
възстановяване финансова помощ, а именно – 375 770.47 лева, като най-голям и
представляващ 100 % от получената безвъзмездна финансова помощ.
Неправилно е становището на
жалбоподателя, че задължението т.4.12 от
договора включва единствено спазването на предварително уговорения план за
извършването на разходи, необходими за изграждането на комплекса за селски
туризъм и неговото оборудване върху УПИ, и че в съдържанието на договора не е
предвидено изрично и ясно задължение за постигане на определен финансов
резултат от страна ползвателя на помощта, както и че от неспазването на параметрите
на бизнес плана не може да се направи извод за икономическа жизнеспособност
предприятието. Съдът счита, че допуснатото от ползвателя нарушение на
разпоредбите на Наредба № 30/2008г. и договора за отпускане на финансовата
помощ, изразяващи се в неизпълнение на финансовите показатели и параметрите по
отношение на устойчивата заетост, заложени в бизнес плана, е довело до
икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл.2
от Наредба №30/2008г.
Съгласно легалната дефиниция, дадена
с § 1, т.19 от ДР на Наредба №30/2008г. „проект“ е заявление за подпомагане,
заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и
нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за
финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната
дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат
документите, указани в същото приложение (чл.26, ал.1 от Наредба №30/2008г.).
Един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите
бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива
заетост, водещи до реализиране на целите по чл.2 от Наредба №30/2008г. – чл.16,
ал.2. По смисъла на §1, т.6 от ДР на Наредба №30/2008г., „икономическа
жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост
на предприятието за периода на бизнес плана. В раздел Финансово икономически
статус – приходи и разходи от приложения бизнес план, ЕТ е заявил конкретни
финансови параметри във връзка с изграждането на семеен хотел в землището на с.К.,
общ.С.. Но в случая безспорно е установено неизпълнение на заложените в този
бизнес план финансови показатели, а именно приходи от нощувки и др. приходи в
тази връзка, за три последователни финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г.,
явяващи се първи три финансови години, съобразно т.3.1 от договора и
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 6 от 11.09.2015г. – л.455 от адм. дело
№388/2020г. на АдмС – Хасково. Изпълнението на приходите спрямо заложените в
бизнес плана, средно аритметично за трите финансови години, е 16,95 %.
Несъмнено е установено и неизпълнение на показателя „устойчива заетост“, тъй
като в две от проверяваните три финансови години не са били осигурени
заложените в бизнес плана работни места в семейния хотел на жалбоподателя.
Във всички случаи бизнес планът
е задължителен, поради което всеки един от показателите в него следва да бъде
изпълнен. Бизнес планът и предвидените в там стойности се изготвят от кандидата
за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на
инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът за финансиране. Със сключването на договора ЕТ се е задължил да използва
изградения с отпусната от ДФЗ финансовата помощ семеен хотел по предназначение
и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект, което в
случая не е сторено. Целите по мярка „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ за отпускане на финансова помощ са посочени в чл.2 от Наредба №
30/2008г. и построяването и обзавеждането на семейните хотели (къщите за гости)
не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на
финансово подпомагане от ПРСР.
Не се споделя становището, че
наложената с процесния акт санкция е неправилно определена, тъй като това било
сторено при липса на съществуващи Правила, тъй като такива били обнародвани
след дата на извършените на ЕТ проверки. От анализа на разпоредбите на чл. 27,
ал. 6 и 7, се установява, че с одобрените със Заповед №03-РД/3218 от 08.08.2019г.
на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Правила се отчитат степента,
тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е
ограничено по отношение на конкретна програма за развитие на селски райони.
Същите се прилагат спрямо юридически факти, настъпили и преди влизането им в
сила, а именно през проверявания период, обхващащ 2016г. – 2018г., и с тях не
се извършва преценка на юридически факти – нарушения на задължения на
бенефициерите по мерките от ПРСР, и не се променят техните правни последици –
възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. Преди приемане на
Правилата и обнародването им в ДВ бр. 69/2019г., с Наредби по мерките от ПРСР
се установяват видовете нарушения и правните последици от тях, представляващи
основания за възстановяване на неправомерно изплатена финансова помощ.
По изложените съображения съдът
приема, че е бил осъществен фактическият състав на чл.46, ал. 1 от Наредба №30
от 11.08.2008г., тъй като е налице неизпълнение на договорни и нормативни
задължения след изплащане на финансовата помощ по мярка „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 – 2013г., поради което правилно съобразно
чл.46, ал.2 Наредба №30 от 11.08.2008г. изпълнителният директор на ДФЗ е
наложил съответната финансова корекция с оспорения административен акт. Същият
съответства на изискванията за законосъобразност по смисъла на чл. 146 от АПК,
поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Формираните от съда мотиви
почиват на установената по случая фактическа обстановка и са съобразени с
относимата нормативна уредба, както и с константната практика на ВАС, изразена
в Решение №133 от 6.01.2023г. на ВАС по адм. д. №3674/2022г., IV о., докладчик
съдията Ц. П., Решение №9560 от 27.10.2022г. на ВАС по адм. д. №6784/2022г., IV
о., докладчик съдията С. С., Решение №11767 от 19.12.2022г. на ВАС по адм. д. № 5834/2022г.,
IV о., докладчик съдията Л. М., Решение №28 от 4.01.2023г. на ВАС по адм. д. №9772/2022г., IV
о., докладчик съдията С. С., Решение №3612 от 5.04.2023г. на ВАС по адм. д. № 379/2023г., IV
о., докладчик председателят М. Ч., Решение №1450 от 9.02.2023г. на ВАС по адм. д. №9396/2022 г., IV
о., докладчик председателят Румяна Борисова и редица др.
При този изход на делото в полза на ДФ „Земеделие“ се следват разноски, които съдът
определя в размер на 100 лева, съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и претендирането
им в минимален размер.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение четвърто от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ „Х. – А. Б.“ с.С., обл.Хасково, представлявано от А. Б. Р.,
против Решение №26/311/00577/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с
изх.№01-6500/8608 #24 от 19.05.2022г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, с което на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер
на 375 770.47 лева.
ОСЪЖДА ЕТ
„Х. – А. Б.“ с.С., обл.Хасково, представлявано от А. Б. Р., да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ – София разноски в размер на 100.00 (сто) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: