Р Е Ш Е Н И Е
№253 23.06.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
първи юни 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Дарина Драгнева административно дело №227 по описа за 2021г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128 и сл.
от АПК, вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС, образувано по жалба на „СИЛВАН-06“ ЕООД ЕИК
********* гр. Стара Загора, представлявано от управителя Д.Ж.Д. против Заповед
№ФК-76-0080041/02.03.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив при ЦУ на НАП, с наложена на дружеството принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – Магазин за хранителни стоки, находящ
се в ****, и забрана за достъп до него
за срок от 14 дни на основание чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС от ЗДДС за това, че на 27.02.2021г в 11.19ч,
при извършена проверка на търговския обект, за контролна покупка на един брой кроасана
на стойност 1.00лв платени в брой на продавач-консултант С. И. Д., от Е. П. С.–
проверяващ преди легитимацията, не е издаден фискален касов бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта ФУ, модел „ELTRADE
A3 KL“, с ИН на ФУ:
ED279016 и ИН
на ФП №44279016, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ
на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г на МХ. Извършено е нарушение на чл.
3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, изразяващо
се в неспазване на реда за издаване на документ за продажба, което е основание
по чл.186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС за налагане на принудителна
административна мярка. Нарушението се доказва и от установената касова разлика
в размер на 686.19лв, между наличните парични средства в касата в размер на 1066.54лв и тези, маркирани във ФУ в размер на
216.45лв, съгласно Дневен отчет от ФУ за 27.02.2021г до момента на проверката.
Сумата от 163.90лв са въведени в началото на деня оборотни средства. Нарушението води до не отразяване на приходи.
За установените при проверката факти е съставен протокол сер.
АА №0080041/27.02.2021г на основание чл.110 ал.4 вр. с чл.50 ал.1 от ДПОК от инспектор
по приходите в дирекция „Оперативни дейности“ – Пловдив при ГД „Фискален
контрол“ ЦУ на НАП. От констатацията следва, че не е издаден документ за
продажба по чл.118 от ЗДДС, с което се изпълнява състава на чл. 3 ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, явяващ се основание
по чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС за налагане на принудителна
административна мярка. Фактическите
мотиви за определяне продължителността на срока са следните: местоположението
на търговския обект е в кв. „Железник“ на град Стара Загора, с работно време от
08.00ч до 20.00ч, от понеделник до неделя, без почивен ден, с размери около
60кв.м., с предлагани разнообразни стоки и възможност за значителни обороти. Неотчитането на приходите препятства контролната дейност на
приходната администрация и не позволява установяване на фактически реализирания
оборот от търговеца. От съществено значение е, установената положителна разлика
в касовата наличност в размер на 686.19лв, при установена фактическа наличност
в размер на 1066.54лв, а по данни от ФУ 216.45лв, съгласно дневния отчет до
момента на проверката, което сочи за неотразяване на приходи. Извършено е и
скрито наблюдение от органите по приходите преди легитимацията, чрез което е
установено, че не се издават касови бележки. Оттук е налице необходимост да се
предотврати възможността да се извършват нови нарушения от същия вид, както и
да бъде осъществена принуда към спазване на установения ред за извършване на продажбите,
а не както е установено при контролната покупка – без отчетност на приходите.
Деянието сочи на формирано поведение на лицето срещу установената фискална
дисциплина, обективирано от организация в търговския обект, която няма за цел
спазването на задължението за отчитане на приходите. Целта на ПАМ е да се
гарантира, че всички лица ще спазват закона и ще се осигурят бюджетните приходи
и вярното деклариране на движението на стоки и на обороти.
С жалбата се твърди, че
липсват фактически мотиви за определяне тежестта на принудителната мярка,
изразяваща се в продължителността на срока на нейното действие. Жалбоподателя
поддържа, че няма нужда от защита на особено важен държавен интерес, както
административния орган е посочил, защото няма факти, които да я обуславят. Не е
направен извод, че от закъснението на изпълнението ще последват значителни или
трудно поправили вреди, още по-малко няма и мотиви, че изпълнението на акта ще
бъде осуетено или сериозно затрудено. Счита, че
единствените изложени в заповедта мотиви касаят стойността на контролната
покупка, местоположението, големината на търговския обект и извършеното скрито
наблюдение, за което обаче няма изложени доказателства да е сторено по
съответния ред, нито е посочено, че на други лица не са издавани касови
бележки. Не приемлив се явявал и извода на ответника за формирана организация в
търговския обект по укриване на приходи. В съдебно заседание управителя твърди,
че положителната касова разлика всъщност са средства за закупуване на стока,
които не са били в чекмеджето на касовия апарат, а в кутия на пет-шест метра
далече от него. Тези пари били оставени за плащане на доставена стока. Иска от
съда да не бъде затварян търговския обект, тъй като ще претърпи огромни загуби
поради задължение за наем към общината.
Ответника Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП София, чрез процесуалния си представител иска
от съда да бъде отхвърлена жалбата с присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт, предвид изложените аргументи в писмено становище, а именно за
констатираното нарушение е съставен и АУАН №F595928/02.03.2021г от
контролните органи, който наред с протокола установява фактите, представляващи
осъществяване на състава на чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС. Органа действа и
при условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи
административната принуда, като срокът е определен с цел преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, в който е извършено нарушението, както и
да се осигури време за създаване на организация за отчитане на приходите.
Спазена е целта на чл.22 от ЗАНН за предотвратяване, преустановяване на
административните нарушения и предотвратяване на вредните техни последици. След
като лицето не е преустановило дейност то мярката има предмет и цел, тъй като
при извършване на търговското занятие е налице възможност да продължи
нанасянето на вреди, чрез извършване на същото по вид административно
нарушение. Изложени са изцяло правни съображения по тълкуването на правните
разпоредби на чл.186 от ЗДДС, въз основа на които се иска да бъде отхвърлена
жалбата с присъждане на възнаграждения за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Жалбата е подадена от лицето, което е адресат на
принудителната мярка и в рамките на 14-дневния срок. Следователно е допустима,
а разгледана по същество се явява неоснователна.
В приложимата редакция на чл.186 ал.1 т.1
букла „А“ от ЗДДС, основанието за прилагане на принудителната мярка е следното:
Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. Не издаде съответен документ
за продажба по чл.118 от ЗДДС, като съответния документ за случая, предвид
работещо в обекта фискално устройство е фискален бон. Такъв не е издаден за
извършената контролна покупка, с което състава на чл.186 ал.1 т1. Буква „а“ от ЗДДС е изпълнен, но онова, което определя съразмерността на мярката и
необходимостта от нейното ефективно прилагане е тежестта на нарушението,
обусловено от обстоятелствата по неговото извършване, които позволяват да се
направи извод дали е установена практика по неспазване на чл.118 от ЗДДС, която
трябва да се прекрати. Съобразно разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗДДС, принудата
се налага, независимо от предвидените глоби и санкции тоест не е обусловена от
административно наказателната отговорност и съответно не трябва да представлява
допълнително наказание. Мярката не осигурява и изпълнение на наложените глоби
или имуществени санкции, независимо от предвидената привилегия при тяхното
заплащане да бъде прекратена предсрочно. Счита законодателя в този случай на
изтърпяване на наказанието, че продължаването на мярката ще се яви свръхмерно засягане на правната сфера на нарушителя, след
като вече е превъзпитан от административното наказателната отговорност. За
разлика от административното наказание, ПАМ няма превъзпитателна цел, поради
което всички изложени в оспорената заповед мотиви за нуждата от превъзпитание
се явяват вън от закона. Нуждата е тази по чл.22 от ЗАНН – да се предотврати
извършването на административни нарушения, водещи до неотразяване на приходи,
от което следва извода, че точната цел на ПАМ, поради която тя се налага в
условията на обвързана компетентност и няма как да бъде друго законовото
разрешение, когато се касае за принуда, е следната: осигуряване на риска от още
вреди за държавния бюджет. Така се стига до факта, който има значение за
продължителността на срока и съразмерността на принудата спрямо целта – тя
трябва да бъде постигната с не повече от нужния интензитет. Факта, който
определя дали има необходимост от принуда с времетраене 14 дни е тежестта на
нарушението, определена от обстоятелствата по сбъдване на съставомерните факти
и това е положителната касова разлика съотнесена процентно към общия оборот,
както и стойността на самия оборот към момента на проверката. След като в
началото на работния ден – 11.19ч оборота в касата е в размер на 902.64лв
/1066.54лв, минус 163.90лв, служебно въведени/,
а от тях са отчетени само 216.45лв, то се налага извода, че укритите
686.19лв представляват повече от 50% от реализирания до 11.00ч оборот.
Следователно срокът от 14 дни, който е равен на половината от 30дни, установени
като максимална продължителност е напълно съразмерен спрямо безспорната
практика да се укрива търговския оборот в хранителния магазин. При това
положение – установени факти, представляващи основания по чл.186 ал.1 т.1 буква
„а“ от ЗДДС, съгласно утвърдения процесуален ред, доказан от съставения
протокол, чийто констатации се ползват с материална доказателствена сила, не са
оспорени, както и укрит оборот повече от половината, при това в началото на
работния ден, се налага извода, че вредите за държавния бюджет при не прилагане
на мярката са действителни, а не вероятни. Тяхното настъпване занапред трябва
да бъде преустановено и търговеца да няма възможност да извършва нарушения от
същия вид за определения период от 14 дни. Разходите, за покриване на които
няма да има приходи са за търговската дейност, поради което не се засягат
жизнено важни лични интереси, засягането на които не е оправдано от съображения
за финансов обществен интерес. Риска от незаконосъобразното извършване на
търговска дейност се понася от търговеца, поради което довода, че в периода на
мярката ще има разходи за наем няма релевантност към законосъобразността на
оспорения административен акт. Той е издаден и от компетентен орган, съгласно
Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г на Изпълнителния директор на НАП за определяне на
началните на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП да издават заповеди по
чл.186 от ЗДДС. На ответника се следва възнаграждение за юрисконсулт в
минимален размер от 80лв
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата против Заповед
№ФК-76-0080041/02.03.2021г издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив
при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „СИЛВАН-06“ ЕООД
ЕИК ********* да заплати на Национална
агенция за приходите гр. София сумата от 80лв /осемдесет /, представляваща
разноски по адм. дело №227/21г по описа на АС Стара Загора.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: