Р Е Ш Е Н И Е
Номер - 314 18.10.2018 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На деветнадесети септември, две хиляди
и осемнадесетата година
В публично заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: ______________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Търговско дело № 183 по описа
за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по повод исковата
молба на „Апекс – Сервиз“ ООД, ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, представлявано от
управителя Красимир Каравасилев против „ДК Домостроене“АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.Бургас за заплащане на сумата от 25 200 лв.
на основание чл.59 от ЗЗД. Ищецът сочи , че
на основание договор за покупко-продажба е била извършена продажба на
купувача „Грийн Пойнт България“ООД на 02.06.2014 г. на мотокар за сумата от 15
000 евро с ДДС при разсрочено плащане до
м. май 2015 г. На 15.06.2014 г. е
бил съставен приемо-предавателния протокол , удостоверяващ предаването на
вещта. Съгласно Раздел ІІ, чл.2.5 от договора купувачът придобива
собствеността върху вещта едва след
изплащане на цялата сума. Към средата на май 2015 г. купувачът е имал
задължение с непогасена сума в размер на 13 700 лв. Установено е , че същият е
ползвал мотокара в наето от него помещение
- собственост на „ДК Домостроене“АД – Бургас. След като е станало ясно ,
че купувачът е във финансово затруднение и
не може да изплати цената е бил поканен от ищеца да върне мотокара , но е било отговорено, че това е невъзможно тъй
като той е напуснал халето , а мотокара
е задържан от наемодателя за неплатени
сметки за наем. През м. май управителят на ищцовото дружество е провел
разговор с управителя на „ДК Домостроене“ АД с покана мотокара да бъде предаден
, но е получил отрицателен отговор с уговорката , че това може да стане след
изплащане на наемната цена. През
септември 2017 г. е било предприето изпълнение от кредитор на ищеца
върху процесната движима вещ.
Първоначално то е било осуетено , но на 26.09.2017 г. мотокара е бил иззет.
Според протокола съставен при изземването вещта е била в състоянието ,в което е
била в момента на описа , като то нея са
били свалени акумулатора и газовата бутилка , които по твърдение на служителите
на „ДК Домостроене“АД са поставени от тях.От това се прави извода , че фактическата
власт върху мотокара е била осъществявана именно от ответника и той е бил
ползван по предназначение от него. На ответника е била изпратена нотариална
покана, връчена срещу разписка на 06.11.2017 г. за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването на вещта. Поради лишаването от възможността да ползва
собствената си вещ ищецът претендира
заплащането на сумата от 25 200 лв. – средномесечния наем за вещта в размер на
900 лв. месечно за периода от 28 месеца – считано от 25.05.2015 г. до
25.09.2017 г. Иска по чл.59 от ЗЗД е бил
обезпечен с налагане на запор върху банкови сметки на ответника по
ч.т.д.№15/2018 г. по описа на ОС – Пловдив. Моли се за осъждането на ответника
да заплати сумата от 25 200 лв. – дължима като обезщетение ,
представляваща среднопазарния наем за вещта – мотокар в размер на 900 лв. за периода от 28
месеца за периода от 25.05.2015 г. до
25.09.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на
получаване на поканата до окончателното й погасяване ведно със заплащане на
разноските по делото. Представени са към исковата молба писмени доказателства в
десет пункта в подкрепа на изложеното в
исковата молба. Прави се искане за
назначаване на съдебно-техническа
експертиза относно среднопазарния наем
на процесния мотокар за периода от
25.05.2015 г. до 25.09.2017 г. Прави се искане и за допускане до разпит на трима свидетели за установяване на различни
твърдения в исковата молба, да се изиска от РП – Бургас заверен препис от писмените обяснения на представляващия
ответното дружество, както и да се изиска ч.т.д.№15/2018 г. по описа на ОС –
Пловдив.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба от страна на „ДК Домостроене“ АД – Бургас. На първо
място е оспорена подсъдността на ОС –
Пловдив по чл.119 ал.3 от ГПК, поради и което
делото е било изпратено на ОС -
Бургас. Оспорена е основателността на
исковата претенция. Ответникът се позовава на договора между ищеца и
третото лице – „Грийн Пойнт България“ООД , по силата на който – т.6.1 – при
неплащане на вноска по изплащането на цената цялото оставащо вземане става
предсрочно изискуемо ведно с неустойка в размер на 3000 лв.От това следва , че
със забавата на плащанията не се прекратява договора , а възниква правото на продавача да претендира
изплащане на всички неплатени вноски заедно с неустойка. Не възниква и правото
на връщане на вещта, предмет на
продажбата. Ответната страна изразява становището си , че договорът не е
прекратен и не е отпаднало основанието за
владеенето на вещта от купувача.
Поради това е неоснователно твърдението
на ищеца , че е бил лишен от ползването
на собствената му вещ. На следващо място се оспорва
твърдението, че ответникът е осъществявал фактическата власт върху мотокара.
Третото лице е било наемател на закрита площ
от 350 кв.м , находяща се в масивна сграда – арматурен цех, собственост
на ответника. Преди изтичане срока на договора за наем „Грийн Пойнт България“ ООД
преустановява плащането на наемната цена и освободил ползвания от него имот
като остава дълг в размер на 11 400 лв. – неплатени наеми. При напускането на
помещението мотокара е бил оставен в
него. Ответникът през цялото време е бил със съзнанието , че мотокарът е
собственост на наемателя , а не на трето
лице. През цялото време ответникът е полагал грижи за съхраняването на тази вещ с
очакването „Грийн Пойнт България“ ООД да си я потърси. Ищецът „Апекс Сервиз“ООД
не се е легитимирал като собственик на вещта , а е отправил само голи твърдения , че е
собственик на мотокара. Едва със съобщението от ЧСИ Божилова на 14.09.2017 г.
по изпълнително дело №862/17 г. е
станало ясно на ответника , че има някакъв спор относно собствеността на мотокара Тогава са
били представени и документи по изпълнителното дело, при което са се изяснили
обстоятелствата по договора между „Апекс Сервиз“ ООД и „Грийн Пойнт България“ ООД. След това „ДК Домостроене“ АД
е изпълнило задълженията си по предаване
на вещта на ЧСИ. Оспорват се
твърденията за ползване на вещта
от страна на „ДК
Домостроене“АД.Твърденията , че е бил свален акумулатора и газовата бутилка
не водят до извода за ползване на мотокара , както се твърди от ищеца. Според и становището на РП – Бургас –
от страна на ищеца не са били представени никакви доказателства от страна на
„Апекс Сервиз“ООД, че същият си е поискал по съответния ред от неизправния
купувач връщането на продадената вещ и
съответно – да е получил отказ по
надлежния ред. Доказателства , че вещта е искана обратно според преписката липсват. Излагат се и доводи досежно основателността на претенцията в следния
смисъл: - според ответника приложима в случая е хипотезата на чл.57 ал.1 от ЗЗД
– ако се дължи връщане на определена вещ , получателят дължи плодовете от
момента на поканването. В тази връзка
в обстоятелствената част на исковата
молба ответникът сочи , че ищецът твърди
, че е следвало да му се предаде мотокара от страна на „ДК Домостроене“АД.
Освен че се претендира връщане на вещта , се претендира и обезщетение. Поканата
обаче е от 06.11.2017 г. , а съгласно чл.57 ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи от момента на
поканата. От това следва , че задължение за заплащане на обезщетение за ответника не може да възникне на това
основание , тъй като вещта е предадена на ЧСИ на 26.09.2017 г.
По доказателствените искания на ищеца , ответната страна се прави искане за уточняване на
обстоятелствата , които ще изясняват свидетелите , които страната иска да бъдат
допуснати до разпит. Възразява се и против изискването на преписката от РП – Бургас. Страната се
противопоставя и на исканата експертиза. Моли се за отхвърлянето на исковата
претенция изцяло Претендират се
разноските по делото. Страната
прави искане за допускане до разпит на двама свидетели , които ще изясняват
твърдените в отговора на исковата молба обстоятелства във връзка с пазенето , съхранението,
изпълнение на предаването на вещта на ответника и приемането на изпълнение от ищеца. Прилага се писмено
доказателство – договор за наем с „Грийн Пойнт България“ООД.
На основание чл.372 от ГПК по
делото е депозирана допълнителна искова
молба от страна на ищеца „Апекс – Сервиз“ООД – гр.Пловдив. В допълнителната
искова молба във връзка с дадените от ответника пояснения се сочи , че ищцовото дружество е осъществило контакт с купувача
на мотокара – „Грийн Пойнт България“ООД
и представител на това дружество е обяснил , че мотокарът не може да бъде
предаден, защото дружеството не разполага с фактическата власт върху него като
е пояснено , че фактическата власт се
упражнява от „ДК Домостроене“АД – Бургас. С това се опровергава твърдението на
ответника , че ищецът не бил си потърсил
вещта от неизправния купувач. Ищецът
сочи , че това обстоятелство е ирелевантно по отношение на спора – че през процесния
период фактическата власт е била упражнявана от
ответника – „ДК Домостроене“АД. Излагат се конкретни фактически
обстоятелства по предаването на мотокара
и обясненията на длъжностни лица по повод изземването. Оспорват се твърденията
на ответника , че след запознаване с документите по изпълнителното дело
мотокара е бил предаден веднага. Вещта е била предадена едва при третото
посещение на ЧСИ – на 26.09.2017 г. като се твърди , че акумулатора и газовата
бутилка са били свалени и че доказателствата сочат , че мотокарът е бил
използван по предназначение. Оспорват се като неоснователни и релевираните в
отговора на исковата молба съображения относно приложимостта на разпоредбата на
чл.57 ал.1 от ЗЗД. Ищецът сочи , че дори и да се приеме , че чл.57 ал.1 от ЗЗД има отношение към настоящия
случай , то поканата за предаване на вещта е направена при проведения телефонен
разговор в края на м. май 2015 г.. Законът не предвижда валидността на поканата да изисква задължително
писмена форма и поради това следва да се приеме , че поканата по телефона е
породила ефекта си по смисъла на закона.
Наред с това – като последица на поканата за връщане се дължат и плодовете от
деня на тази покана. Тълкуването , което ответникът влага - за задължителността на изрична покана за
плодовете се дължи единствено според ищеца на изграждането на защитна теза от
ответника. Страната сочи , че според утвърдената съдебна практика
основанието за присъждане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД е факта на лишаване на
собственика от ползване на собствената му вещ , поради това , че същата е във
фактическата власт на друго лице , като е без значение дали то реално си служи
с нея , използвайки я по предназначение , или просто я държи под ключ.
Същественото според ищеца в случая е че вследствие поведението на
ответника ищецът – собственик е бил
лишен от ползването на своята вещ ,за
което има право на ползите от които е бил лишен. Според ищеца в настоящия
случай е безспорно, че през процесния период фактическата власт е била
упражнявана от ответника по делото – „ДК Домостроене“ АД и то след покана от
собственика за предаване на вещта , което обуславя основателността на
претенцията по делото изцяло. По доказателствата страната поддържа искането си
за допускане до разпит на свидетели като
не възразява такива да бъдат допуснати
и на ответника. Свидетелите , които сочи
ищецът са при режим на
призоваване като се сочат имената
и адресите на същите : И.Д.Н. от гр. Б. и И. Д. С. от гр.П.. Страната сочи , че
с показанията на двамата свидетели ще се установяват обстоятелствата във
връзка с упражняването на фактическата
власт и ползването на мотокара от ответника през процесния период както и при
какви обстоятелства е била предадена вещта на ЧСИ Божилова. Поддържа се
искането по чл.186 от ГПК за изискване
от РП – Бургас на заверен препис от писмените обяснения на представителя на
ответното дружество – Неделчо Георгиев като страната оспорва възраженията на
ответника, че писмените обяснения не са годно доказателствено средство по
смисъла на ГПК , както и че те не са относими. Поддържа се и искането
за допускане на СТЕ относно
размера на претенцията. Прилага се препис от допълнителната искова молба за връчване на
ответната страна.
На основание чл.373 от ГПК е депозиран
отговор на допълнителната искова молба от страна на „ДК Домостроене“АД.
Поддържат се изцяло заявените възражения и становища. Страната сочи , че
оспорва напълно твърдението на ищеца , че ответникът е признал , че е бил поканен да им
предаде процесната вещ. В тази връзка се
излагат подробните фактически обстоятелства
по случая като се излага тезата , че
от страна на ищеца не е имало
официална покана до ответника. Ответникът сочи , че едва чрез съобщението от ЧСИ Божилова – на 14.09.2017 г. ответната страна разбира , че има някакъв спор по отношение
собствеността върху мотокара. До този
момент ответникът не е бил наясно с
правоотношенията между трети за него лица. На следващо място страната оспорва
да е осъществявала фактическа власт върху мотокара. За ответника
собственик на мотокара е наемателя „Грийн Пойнт България“АД и мотокара
е бил съхраняван в очакване тази страна
да си го прибере. Оспорват се твърденията на ищеца , че мотокара е бил видимо в движение. Единствено същия е бил преместен то отдаденото
под наем помещение в друго , за да бъде съхраняван. Извода , който
ищеца прави , че след като мотокарът е бил оборудван с газова бутилка и
акумулатор – следователно се ползва по предназначение , според ответника е необоснован и
неоснователен. Ответникът не е бил наясно със спора между ищеца и
неговия наемател и едва след запознаване
с документацията от страна на ЧСИ и узнаване на реалното състояние по
спора относно собствеността на
мотокара , същият е бил предаден
на ЧСИ. На трето място – от една страна
ищецът твърди , че ответникът дължал връщането на вещта , а така също претендира и обезщетение за лишаването му от ползването на
тази вещ. В тази връзка се оспорва
въведената от ищеца правна квалификация на иска – по чл.59 от ЗЗД
като ответникът твърди ,че в
случая приложимост намира разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗЗД , според която обезщетение се дължи от момента на поканата.
В случая нотариалната покана е от
06.11.2017 г. , а вещта реално е
предадена на ищеца – чрез ЧСИ на 26.09.2017 г. Това обуславя според ответната
страна неоснователността на ищцовата претенция. Страната се противопоставя на исканията
по доказателствата от страна на ищеца за
разпит на свидетели – сочи се , че не са
уточнени обстоятелствата , които ще се
изясняват с показанията на тези свидетели. Възразява се против
приемането като доказателство на обясненията на
Неделчо Георгиев , дадени по преписка №7583/2015 г. , тъй като същите не
са годно доказателствено средство по смисъла на ГПК и са неотносими към спора
по делото. Оспорва с е искането за
назначаване на експертиза. Страната прави искане за допускане до разпит на
двама свидетели при довеждане с цел
установяване твърдените в отговора на исковата молба обстоятелства – във връзка
с ползването на процесния мотокар и съхраняването му. Прилага се писмен договор за наем от 11.07.2016 г.
Пред съда исковата претенция се поддържа
изцяло от ищцовата страна , както е предявена с всички доказателствени искания
чрез процесуалния си представител - адвокат.
Ответната страна също поддържа възраженията си изцяло. Прави
се възражение за прихващане със сумата в размер на 10 186 лв. – представляваща обезщетение
в размер на 400 лв. месечно за периода от 01.08.2015 г. до 14.09.2017 г.
за осъществяването от ответната страна
съхранение на мотокара в негово собствено помещение. Възражението се представя
в писмена форма.
След преценка на доказателствата по
делото , Бургаският окръжен съд установява
следното:
На 02.06.2014 г. ищецът с писмен договор
с нотариална заверка на подписите е
сключил договор за покупко-продажба в качеството му на продавач с
купувача „Грийн Пойнт България“ ООД със седалище и адрес на управление –
гр.Айтос. Предмет на договора е продажба
и доставка на газов мотокар за сумата от 15 000 евро с ДДС. Купувачът е
задължен да изплати сумата както следва
– 10% при сключване на договора , а останалата част на вноски от по 937.50 евро на
месечни вноски с последна – на 20.05.2015 г. Неплащането на която и да е
вноска със закъснение с повече от 10
работни дни съобразно погасителния план прави цялото оставащо вземане
предсрочно изискуемо ведно с неустойка
от 3 000 лв. Продавачът е задължен да достави в срок от 6 седмици след сключване на
договора на стоката. Приемо-предавателния протокол е от 13.06.2014 г. , на
която дата мотокара е предаден на представител на „Грийн Пойнт“. Според т.2.5
продавачът се задължава да прехвърли собствеността след изплащане на
всички дължими вноски. По
налична по делото справка, подписана от управителя на ищцовото
дружество към датата на последната погасителна вноска неплатената сума по договора възлиза
общо на 13 700 лв. Според събраните по делото доказателства купувачът „Грийн
Пойнт“ е изпаднал във финансово затруднение и не е бил в състояние да заплаща
погасителните вноски по договорената цена за доставения мотокар. Сделката между продавач и купувач е обективирана и със
съставянето на фактура №********** от
13.06.2014 г. Според фактурата въпросната движима вещ – мотокар е продадена при данъчна основа 24 447.88 лв. и ДДС – 4
889.58 лв. Фактурата е издадена от
доставчика „Апекс сервиз“ ООД – гр.Пловдив , а получател на вещта е „Грийн Пойнт
България“ООД.
След получаването на мотокара „Грийн
Пойнт“ е експлоатирал същия в наето помещение, собственост на ответника – „ДК -
Домостроене“ в гр.Бургас. След спиране
плащанията от страна на „Грийн Пойнт“ в жалба до Районна прокуратура управителят на ищцовото
дружество твърди , че постигнал съгласие
с купувача да получи обратно собствеността върху мотокара. Доказателства за разваляне на
договора , както и за съставяне на
обратни документи не се представят.
Страната е твърдяла в жалбата си пред РП, че е осъществен състава на
чл.206 от НК. С постановление от
18.04.2016 г. прокурорът е отказал образуването на досъдебно производство като
изрично е посочил , че обсебване няма , тъй като няма разпореждане от страна на дееца с движимата вещ , която
пази. Тъй като спорните взаимоотношения между страните са от гражданско-правно
естество и подлежат на уреждане пред
компетентния съд, районният прокурор е отказал образуването на наказателно
производство и е прекратил преписката. От обективна страна прокурорът въз
основа на дадените при проверката сведения е
установил , че мотокарът се съхранява в склад на „ДК Домостроене“ АД –
Бургас и се задържа до уреждане на финансовите задължения на „Грийн Пойнт
България“АД към „Домостроене“ по договора за
наем. Не се спори , че впоследствие
срещу мотокара по изпълнително дело е било насочено принудително
изпълнение , като едва на третия път вещта е била предадена на ЧСИ. С
нотариална покана , връчена на „ДК Домостроене“АД ищцовата страна е предявила
претенция за заплащане на сумата от 24300 лв. – обезщетение за пропуснатите
ползи вследствие неправомерното задържане на мотокара ведно с лихвата върху главницата , считано от
датата на получаване на нотариалната покана.
При
установената фактическа обстановка и представени доказателства по делото
от правна страна съдът прави следните
изводи:
Ищецът сочи , че е доставил мотокар на
„Грийн Пойнт“ООД на основание договор за
покупко-продажба. От съдържанието на
този договор може да бъде направен извода , че този договор е
предварителен договор , тъй като има за предмет задължение за продажба и доставка. Въвежда се допълнително прехвърляне на собствеността в
зависимост от изплащане на цената на
мотокара от купувача – т.е. – въвежда се ограничение, касаещо по волята на продавача запазване на правото
на собственост от него. От друга страна
се договаря предаването на вещта
на купувача и съставянето на фактура от
продавача на името на получателя на доставката. Фактурата с №********** от дата
13.06.2014 г. е издадена по повод договора между страните , визиран по-горе
като с нея е обективирана продажба на
въпросния мотокар „Осака“ за сумата от 24 447.88 лв. – с ДДС – 29 337.46
лв. По този начин при външнообективираната от страните воля и документалното
отразяване на сделката изначално са налице противоречия: съставя се договор в
писмена форма с нотариална заверка на подписите за покупко-продажба на движима
вещ/ по съществото си с характер на
предварителен договор/, каквато форма законът не изисква, предава се
фактическото владение върху вещта и се
съставя и издава данъчна фактура от
доставчика - ищец на получателя – „Грийн
Пойнт България“ООД като неясно на какво правно основание в писмения договор се
въвежда клауза за бъдещо прехвърляне на правото на собственост върху мотокара ,
каквото изискване за форма за действителност или доказване закона също не
поставя по отношение на тази движима вещ. Обективно обаче видно от приложената
фактура – сделката е осъществена в пълен обем – отразена е продажбата на вещта
срещу покупната цена също в пълен размер, установява се и предаването на вещта.
Извършеното се потвърждава и от последващите действие на страните по договора
от 02.06.2014 г. – „Апекс – Сервиз“ и „Грийн Пойнт България“. Поради финансови
затруднения на купувача той е
преустановил плащанията на вноските по
договора – това е безспорно
установено. Както и в жалбата си до прокуратурата от 30.07.2015 г.
от управителя на „Апекс – Сервиз“ е посочено - била е постигната уговорка
с купувача за обратното прехвърляне на собствеността на мотокара. Това е
осъществено с фактура №********** от 20.05.2015 г. , с която „Грийн Пойнт“ прехвърля обратно
собствеността върху мотокара на
ищеца по делото – „Апекс Сервиз“ООД.
Считано от този момент – 20.05.2015 г. той е
собственик на вещта , която в
същото време се държи от „ДК – Домостроене“АД със съзнанието , че държи вещ на длъжника си по договора за наем
– „Грийн Пойнт България“ООД. Жалбата е за осъществяване на престъпление по
чл.206 от НК, след като при телефонно
обаждане от управителя Каравасилев до „ДК Домостроене“ / с лицето Неделчо
Георгиев/ било установено , че мотокара действително се намира
на територията на „ДК Домостроене“ – Бургас , но същият се задържа поради дълг на наемателя „Грийн пойнт“. По повод жалбата
Районна прокуратура – Бургас е
постановила отказ за образуване на досъдебно производство на 18.04.2016
г. като е направен извод, че не са
осъществени обективните признаци на престъпния състав по чл.201 ал.1 от НК ,
тъй като за обсебване е необходимо да има разпореждане от страна на дееца с
движимата вещ , която владее или пази , а мотокарът е предмет на договор за
покупко-продажна цена за купувача , не е предаден , за да се владее или пази. Направен
е извод , че всички спорни взаимоотношения са от гражданско-правен характер и
подлежат на уреждане по реда на
гражданското законодателство пред компетентния съд. В рамките на извършената
проверка на основание прокурорско
разпореждане от члена на борда на директорите на ДК Домостроене АД - Неделчо
Асенов Георгиев на 15.03.2016 г. са били снети сведения, в които същият е
потвърдил , че мотокарът е задържан поради дължима сума в размер на 11 100
лв. от фирмата – наемател – „Грийн пойнт България“. С въпросната машина тази фирма е осъществявала дейността си в наетото помещение –
собственост на „ДК Домостроене“. На същата дата – 15.03.2016 г. пред полицейски
орган от страна на Неделчо Георгиев е подписан протокол за полицейско
предупреждение – да не присвоява противозаконно чуждата движима вещ – газов
мотокар „Осака“, която владее или пази.
Неясно защо впоследствие и още след обратното
фактуриране на вещта ищецът не е предявил претенцията си пред държателя на вещта за предаване на
същата. Същият е разполагал с такава по чл.108 от ЗС , след като вече е имал
издадена фактура от „Грийн Пойнт“. Вместо това е сезирана прокуратурата с
жалбата на управителя на „Апекс – Сервиз“. Едва през м.септември 2017 г. третото
лице Е.Х. - легитимирала се като
кредитор на „Апекс Сервиз“ ООД по изп.д.№862/2017 г. на ЧСИ Божилова чрез
насочване на принудително изпълнение срещу движимата вещ – мотокар , последният
е бил предаден от „ДК Домостроене“ на 26.09.2017 г. на ЧСИ. Това се е случило
след неуспешни опити на 13.09 и на 18.09.2017 г., когато е
възпрепятствано изземването и е отказано съдействие от страна на служителите
на ответната страна. С нотариална покана
от 03.11.2017 г. ищецът е направил
искане „ДК Домостроене“ да му заплати обезщетение за лишаването от правото
на ползване на мотокара в размер на
24 300 лв.
Назначената по делото експертиза ,
извършена от вещото лице Костов
установява размера на
среднопазарния наем за мотокар като процесния. Въз основа на обективни данни в
страната вещото лице заключава , че
среднопазарния наем на такава машина за периода от 25.05.2015 г. до
25.09.2017 г. е 20 413 лв. По повод
възражението за прихващане вещото лице е изчислило и средния пазарен месечен наем по съхраняването
на машината на закрито за периода от 01.08.2015 г. до 26.09.2017 г.
Същият според заключението възлиза на 1990 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установено на
първо място , че за периода от м. май
2015 г. до изземването на 26.09.2017 г. процесната движима вещ – газов мотокар
„Осака“ се е намирал в помещение , собственост на ответната страна. По
отношение на тази вещ той се е явяват държател , тъй като не е налице
каквото и да е било правно основание за
осъществяване на владение върху тази вещ. От друга страна също така безспорно с
оглед представената – налична по делото фактура, издадена от „Грийн пойнт“ с
№********** от 20.05.2015 г. , считано от тази дата ищецът „Апекс – Сервиз“ ООД
е собственик на въпросната вещ. Безспорно е също така , че вещта е иззета на
26.09.2017 г. Спори се на първо място по правната квалификация на претенцията:
докато ищецът е предявил същата с правно
основание чл.59 от ЗЗД, то ответната
страна сочи квалификация на иска – чл.57
ал.1 от ЗЗД. Ищцовата страна твърди , че
от края на м. май 2015 г – /сочи се дата 25.05/
е отправена покана по телефона за връщане на процесния мотокар и оттогава
ответникът знае , че мотокарът е негов. Твърди се също така, че докато
мотокарът е бил във владение на ответника , същият е бил използван по
предназначение. От своя страна ответникът оспорва тези твърдения на
ищеца - сочи се , че едва при насочване на принудителното
изпълнение през м. септември 2017 г. е
разбрал , че всъщност мотокарът не е на „Грийн Пойнт“ и се отрича използването на мотокара, докато е бил в държане на „ДК
Домостроене“ АД.
При така предявената и формулирана
искова претенция, изложени факти и обстоятелства, при твърденията на ищцовата страна съдът намира , че иска следва да бъде квалифициран по чл.59
ал.1 от ЗЗД - като твърди , че ответникът е държал и използвал
собствената му вещ считано от м. май 2015 г. до м. септември 2017 г. без правно
основание, ищецът претендира заплащане на
обезщетение в размер на среднопазарния наем на тази вещ за периода до
изземването й през м. септември 2017 г. – в какъвто размер е неговото
ощетяване.В случая вещта е иззета от страна на
ЧСИ от държателя „ДК Домостроене“/ в чийто собствен имот е бил оставен мотокара от
третото лице – „Грийн Пойнт“, когато е бил негова собственост/ в рамките
на принудително изпълнение за
дълг на ищеца към трето лице. Хипотезите на неоснователно обогатяване ,
застъпени в чл.55-58 от ЗЗД включват
даване и получаване на нещо без основание, каквото в случая не е налице ,
поради и което следва да се приложи общия субсидиарен състав на чл.59 от ЗЗД.
По следващия спорен въпрос – дали вещта е била използвана от ответната страна
съдът съобрази следното: - доказателствата в тази насока са противоречиви.
Съдът намира за убедителни свидетелските показания на свид.С. – че при посещението на 13.09.2017 г.
на територията на „ДК Домостроене“
визуално е възприел процесния мотокар в състояние , което очевидно
е сочело на неговото ползване – бил е
оборудван с акумулатор и газова бутилка,
вещото лице , което е било заедно с ЧСИ
е констатирало , че двигателят е топъл – респ. – се налага извода , че машината е работела преди това, била е прашна
и изцапана с масло. Тези показания кореспондират с описа на ЧСИ за състоянието на машината.
Впоследствие – при протокола за изземване е
констатирано , че акумулатора и газовата бутилка са свалени. От друга
страна обаче са налице обективни показатели , които в процесния случай могат по безспорен начин
да установят дали с процесната машина е работено. Мотокарът е снабден с
фабрично монтирани броячи и регистриращи устройства – моточасовник , по който
може да се установи точно продължителността на работата на машината в моточасове / Вж. експертното
заключение на в.л. Костов – л.102 по делото/.
Данни за отработените моточасове от мотокара липсват – сочи вещото лице.
Няма засичане на моточасовете, нито от страна на „Грийн Пойнт“ при напускане
на помещението, нито от „ДК Домостроене“
при напускането на „Грийн Пойнт“, нито впоследствие – при описа от страна на
вещото лице на 13.09.2017 , нито при
изземването. Налице е обективен показател, обусловен от вида на машината – мотокар , който не е бил съобразен нито от ползвателите на машината , нито от страна на ЧСИ , което поставя съда
в обективна невъзможност за преценка на
спорните факти и твърдения на
страните при наличието на обективен
показател за това. При така осъществения пропуск за засичане показанията на
отработените моточасове на машината остават само показанията на свидетелите , от които убедителни са тези на свид.Соколчев, описа на
ЧСИ , от които може да се обоснове извода , че
мотокарът е бил използван. „ДК Домостроене“ биха могли да противопоставят на твърденията
на ищеца, че мотокарът е използван от тях само обективни показатели – за
извършено засичане на моточасовника при
напускането на „Грийн Пойнт“ като начален момент / което би могло да се извърши
с протокол от комисия/ и впоследствие – при изземването на мотокара от ЧСИ. Съвпадане на показанията на
моточасовника би означавало , че мотокарът действително не е използван. Това не
е сторено и доказателствата в обратна насока – че мотокарът не е бил
използван от страна на „ДК Домостроене“
са неубедителни с оглед констатираното и от ЧСИ при извършването на описа на
13.09.2017 г. – и свид.Г., и свид.К. са служители на ответното предприятие и
показанията им не могат да бъдат преценяни като безпристрастни и обективни по
спорните факти. В какъв обем е бил използван обаче мотокарът не е възможно да
се отговори по безспорен начин с оглед отново на липсата на доказателства по
показанията на моточасовника. Следва да се
изхожда отново от установения период от време , през което ответникът е
упражнявал фактическата власт върху мотокара – т.е. – от м май 2015 до м.
септември 2017 г.
На следващо място – спорен е въпроса по възражението на ответната страна , че е задържала вещта със съзнанието , че е на „Грийн пойнт“ във връзка със задължението
на това дружество по договора за наем.
Мотокарът е движима вещ , чийто статут е уреден в ЗДвП - Мотокарът е по смисъла на Закона за движение по пътищата
„Самоходна машина“ – т.16 на §6 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП –
машина за извършване на специфични
дейности, движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Писмената форма на договора с
нотариална заверка на подписите по чл.144 от ЗДвП по прехвърляне на
собствеността на регистрирани МПС-та в случая на прехвърляне на собственост на движима вещ – мотокар / със
статут – „самоходна машина“/ не е изискуема. Следователно – действително при
наличните доказателства ответникът като наемодател е могъл да прави извод , че
процесният мотокар „Осака“ е собствен на наемателя му „Грийн Пойнт“ , тъй като по визуални
впечатления тази вещ се владее и
използва ежедневно от това дружество в работата му. Такива впечатления
са останали у ответника и след напускането на наемателя. За наемодателя обаче
не възниква същинското право на задържане по чл.91 от ЗЗД, което той може да
упражни по отношение на процесния
мотокар – дори и той да бе собственост на „Грийн Пойнт“, по отношение на което дружество ответникът има претенция за
неплатен наем в размер на 11 100 лв. Обективно тази вещ след 20.05.2015 г.
е собственост на ищеца – „Апекс –
Сервиз“ , независимо от субективните възприятия на ответната страна. Задържането на вещта от
ответника след уведомяването за връщането й на „Апекс – Сервиз“, осъществено в
края на м. май 2015 г. е без правно основание.
По гореизложеното може да се обобщи
, че по делото от обективна страна е изяснено, че в процесния случай е налице
общата хипотеза за неоснователно обогатяване по
чл. 59 ЗЗД : - ответникът -
несобственик ползва процесната вещ без правно основание за това и препятства
собственика да ползва тази вещ съобразно нейното функционално предназначение в
обема на правата, които има. В този случай от едни и същи факти - ползването
без правно основание от несобственика - ответник на собствения на ищеца
мотокар произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването
му от възможността да ползва сам собствения си мотокар , по какъвто начин
намери за добре – лично да го ползва или да го отдава под наем / както се
установява по делото от показанията на свид.П. относно предмета на дейност на
ищцовото дружество – продажба на мотокари и отдаване под наем на мотокари –
л.88 по делото/ на другиго за процесния
период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в
спестяването на разходи за наем за ползване на вещта за процесния период.
Според задължителните за
съдилищата постановки в ППВС № 1/28.05.1979 г. неоснователно обогатяване е
налице всякога при неоснователно разместване на имуществени ценности, т.е. не
само при увеличаване имуществото на дадено лице, но и при спестени му средства
за сметка на имуществото на друго лице. Такава е хипотезата, когато
собственикът е лишен от ползване на вещта, а друго лице я ползва без основание.
Обстоятелството, че ответникът реално не е използвал тази чужда вещ или не е
реализирал приходи от същата е правноирелевантно за успешното провеждане на
иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато е
установено, че ответникът я ползва без правно основание, а ползването обективно
е било възможно / в тази връзка – повдигнатия между страните спор относно
ползването на мотокара от страна на „ДК-Домостроене“ през периода, когато е бил
в негово държане се явява ирелевантен/. Задължението да обезщети собственика й,
произтича от създадената възможност той да спести наема, който би плащал за
ползването, а обедняването на собственик се съизмерява със същата сума -
пазарният наем за процесното имущество за съответния период. В тази насока –
възмездяването на собственика – ищец на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД следва да
се извърши с присъждането в негова полза на сумата в размер на 20 413 лв. –
доказан съобразно експертното
заключение среднопазарен наем за
процесния мотокар. С тази сума ищецът се
е обеднил, след като е бил лишен от възможността да се ползва от вещта си – да
я дава под наем или да я ползва лично, а
ответникът се е обогатил със същата сума като е разполагал в същото
време с тази вещ и независимо дали е
реализирал облага, то е спестил същата сума като евентуален разход за
наем за ползване на такава вещ за същия период. Възраженията , че ответникът
всъщност реално не е използвал тази
чужда вещ или не е реализирал приходи от същата е правноирелевантно за
уважаването на исковата претенция по
чл.59 ал.1 от ЗЗД в процесния случай както е изложено и по-горе. Над този
размер до претендирания с исковата молба от 25 200 лв. като недоказан по
размер иска следва да се отхвърли.
Що се отнася до направеното възражение за прихващане , то съдът намира
същото за основателно и доказано. Безспорно установено е , че собствения на
ищеца мотокар е бил съхраняван от ответната страна в нейно собствено помещение.
Съхранението и опазването на вещта предполага разходи от страната , която държи вещта. Тези разходи по съхранение и
охрана на вещта са необходими и безспорно следва да бъдат
понесени от собственика на вещта – в случая – ищеца по делото/ „комуто ползите
, нему и вредите“/. Размерът им също е установен от експертното заключение – за
процесния период от време – 1990 лв. В този размер следва да бъде уважено
възражението за прихващане на ответната
страна.
Съобразно
уважената част от претенцията следва да
се присъдят и разноски в полза на ищеца: - от общо направени разноски в размер на 2545.39 лв.
съобразно списъка по чл.80 от ГПК , представен от страната , в нейна полза
следва да бъде присъдена сумата 1858.14 лв. / от предявена претенция в размер на 25 200 лв. установена доказана и основателна
20 413 и при уважено
възражение за прихващане / минус 1990
лв./ = 18 423 лв. / 73% от претенцията по исковата молба /
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДК-Домостроене“АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.Бургас, ж.к. Победа, представлявано от Неделчо
Георгиев да заплати на
„АПЕКС-СЕРВИЗ“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.Пловдив, р-н Северен, бул.“В.Априлов“ №183, представлявано от управителя
Красимир Каравасилев сумата в размер на
20 413 / двадесет хиляди
четиристотин и тринадесет / лева
- дължима като обезщетение в
размер на среднопазарния наем месечно за лишаването на „Апекс – Сервиз“ ООД
от ползването на собствената му движима вещ – газов мотокар, марка „Осака“, модел CPQD30-XW22F, сериен номер
А5АС00949 , фактическата власт върху която е
била упражнявана от „ДК – Домостроене“ АД в течение на период от 28
месеца за периода от 25.05.2015 г. до
25.09.2017 г. вкл. , сумата в размер на 15.15 лв. – представляваща законната
лихва върху главницата от 20 413 лв. помесечно съобразно падежите на
припадащите се суми, считано от 01.08.2015 г. до датата на предаване на вещта –
26.08.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата , считано от датата на получаване на поканата за плащане –
06.11.2017 г. до окончателното й погасяване
като ИСКА в останалата част до
предявения размер от 25 200 лв. -
ОТХВЪРЛЯ като недоказан.
УВАЖАВА ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА
ПРИХВАЩАНЕ на ответника - „ДК – Домостроене“ – гр.Бургас срещу „Апекс – Сервиз“ООД за сумата в размер
на 1990 / хиляда деветстотин и деветдесет/ лева, представляваща разходи по
съхранение и охрана на собствения на ищеца „Апекс – Сервиз“ООД мотокар в размер на средния месечен пазарен наем за съхранение и охрана.
ОСЪЖДА „ДК – Домостроене“ да
заплати на „АПЕКС – СЕРВИЗ“ООД сумата в
размер на 1858.14 лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването му на страните.
Окр. съдия: