Р Е Ш Е Н И Е
№ 433
гр.Пловдив,
03.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като
разгледа ч.гр.д.№641/2020 г. по описа на ПОС, докладвано от съдия ИВАНОВА, за
се произнесе, съобрази:
Жалбоподателят П.П.Т., ЕГН:********** ***, в качеството му на
ЕТ“И.-П. Т.“ с ЕИК:*****– длъжник по ИД, с жалба вх.№8762/12.03.2020 г. по описа на ПОС чрез
адв.М.П., обжалва действията на ЧСИ Зорница Домринова, рег.№829 с район на действие -ПОС по
ИД №257/2012 г. –разпореждане от
17.02.2020 г. за отказ на ЧСИ да
прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен поради това, че
съгласно ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на ИД, т.н.“перемпция“,
настъпва по силата на закона, т.к. взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на 2 години за периода, 17.10.2013 г.-
08.02.2016 г. и за периода 31.03.2016 г. – 29.01.2019 г.Моли да се отмени отказа на
ЧСИ и да се прекрати ИД. Претендира за разноски.
Взискателят ОББ,ЕИК *********– не
взема становище.
ЧСИ е изложил мотиви по реда на чл.
436 ал. 3 от ГПК, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащо на обжалване действие, а по същество –
неоснователна. ЧСИ е
отказал да прекрати ИД на осн.чл.433, ал.1,т.8 ГПК, т.к. в процесните периоди, взискателят
не е проявил дизинтерисираност към събиране на вземането си – редовно са
постъпвали молби от него с искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, а ЧСИ е
изпълнявал къщите като е наложил запор
върху
дружествения дял на длъжника в „Дервос груп“ЕООД, възбрана вайрху недвижими
имоти на длъжника, запор върху вземанията му в банки, запор върху МС, насрочвал
е описи на негово възбранено/запорирано имущество.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения
1-седмичен срок от получаване на съобщението. По същество е неоснователна.
Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл.433,
ал.1,т.8 от ГПК ИД да се прекрати, тъй като счита, че взискателят не е поискал
повече от 2 години извършване на ИД.
ПОС намира, че съгласно ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г., т.10 на
ОСГТК на ВКС когато взискател не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години без значение дали изпълнителното
производство е прекратено по чл.433, ал.1,т.8 ГПК или не, ИД се прекратява по
силата на закона; че съгласно ТР - не са изпълнителни действия образуването на
ИД, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експериза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършване на разпределение, плащането въз основа на него и др.
В т.10 от ТР
2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК е казано, че съгласно чл.116,б.“в ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането и в тази връзка това е кое да е изпълнително действие в рамките на
определен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на
ЧСИ изпълнително действие, например: налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Следователно, за
да се прекъсне давността се изисква алтернативно да е поискано от взискателя
или да е извършено от съдия-изпълнителя изпълнително действие; нова погасителна
давност за вземането тече от датата , на която е поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие.
В жалбата се
твърди неизвършване на изпълнителни действия в следните периоди:
-17.10.2013 г.- 08.02.2016 г., при което се твърди, че перемпцията е
настъпила на 18.10.2015 г.
и за периода 31.03.2016 г. –
29.01.2019 г., при който счита, че перемпцията е настъпила на 01.04.2018 г.
От
приложеното ИД се установява следното:
За първия
период-17.10.2013
г.- 08.02.2016 г.:
На 21.11.2013
г./л.148 от ИД/ ЧСИ е наложил възбрана върху недвижим имот и МПС на
длъжника, която прекъсва давността;
на 04.09.2015 г. /л.172 от ИД/ - взисксателят
е подал молба за извършване на опис на движими вещи и опис на запорирани МПК, а
след правка за ТПО – е поискал да се наложи запор на трудовото възнаграждение
на длъжника.
От цитираното ТР е видно, че искането на взискателя за налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника от 04.09.2015 г. е искане
за изпълнително
действие, което прекъсва давността.
Eто защо ПОС намира, че не се
доказа твърдението на длъжника, че в продължение на повече от 2 години, за периода
-17.10.2013 г.- 08.02.2016 г.,
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което
изпълнителното производство не се е прекратило по силата на закона.
За втория период -31.03.2016 г. –
29.01.2019 г.:
На 05.04.2016 г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията на длъжника в Юробанк
и ОББ –л.298 от ИД; на 01.02.2017 г. /л.312 от ИД/ и на 29.01.2019 г./л.319 от
ИД/взискателят е направил искане за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника и извършване на опис на движимото му имущество. Eто защо ПОС намира, че не се доказа твърдението на
длъжника, че в продължение на повече от 2 години, за периода 31.03.2016
г. – 29.01.2019 г., взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия, поради което изпълнителното
производство не се е прекратило по силата на закона.
Горното налага извода, че като не е прекратил ИД на
основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК, ЧСИ е постановил законосъобразен отказ. По
изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№8762/12.03.2020 г. по описа на ПОС на П.П.Т., ЕГН:********** ***, в качеството му на
ЕТ“И.-П.Т.“ с ЕИК:*** длъжник по ИД, чрез адв.М.П., против действията на ЧСИ Зорница Домринова, рег.№829 с район на действие -ПОС по
ИД №257/2012 г. –разпореждане от
17.02.2020 г. за отказ на ЧСИ да
прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК, поради това, че взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години за периода, 17.10.2013 г.-
08.02.2016 г. и за периода 31.03.2016 г. – 29.01.2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: