РЕШЕНИЕ
№ 426
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от М. М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110167557 по описа за 2022 година
Ищецът А. К. Е. с ЕГН **********, гр. Бургас, ул. *** №12, ет.5, чрез адв. А., е предявила
срещу ответника Н. А. Р. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ***, бл.177, вх. А, ет.1, ап.10,
чрез адв. Л., осъдителни искове по чл.240, ал. 1 ЗЗД за сумите:
- 4835 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 26.11.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане;
- 4000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 9.11.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане;
- 1127лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 15.9.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане;
- 2000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 15.9.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане;
- 7000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 18.8.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане.
Ищецът е предявил евентуално съединени искове по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на
исковите суми като платени без основание.
Сочи, че исковите суми са преведени на ответника по банков път, както и че кани ответника
да ги плати с исковата молба.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че между страните не са сключвани договори за заем.
Сочи като основание за получаване на сумите трудов договор между „***“ ООД с ЕИК ***,
с едноличен собственик на капитала и управител ищеца, като работодател, и ответницата,
1
като служител на длъжност „юрисконсулт“. Претендираните суми били допълнителни
трудови възнаграждения за постигнати резултати. Сумите били нареждани по банков път
или от управителя, или от лицето, което водело счетоводството на дружеството – М. И. Д., а
не от банкова сметка на дружеството, за да се спестят плащания за данъци и осигуровки.
В тежест на ищеца по главните искове е да докаже, че между страните са сключвани
договори за заем на процесните суми и че сумите са предадени на ответника, а по
евентуалните искове - че ответникът е получил претендираните суми.
В тежест на ответника е да установи, че сумите са получени на твърдяното от него
основание - възнаграждение по трудов договор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
от фактическа и правна страна следното:
От представените като доказателства от ищцовата страна преводни нареждания (л. 10, 12, 15
по гр.д.3815/2022 г., РС-Бургас) и вносна бележка (л. 13, 14, 16 по гр.д.3815/2022 г., РС-
Бургас) се установява, че А. Е. е наредила на 26.11.2021 г. превод по сметка на Н. Р. за
сумата от 4835,00 лв., на 15.09.2021 г. – за сумата от 2000 лв., а М. Д. е внесла по сметка на
Н. Р. следните суми: 4000 лв. – на 09.11.2021 г., 1127 лв. – на 15.09.2021 г., 7000 лв. – на
18.08.2021 г.
С оглед изявленията на страните съдът намира, че не се спори относно: обстоятелството, че
ответникът е получил сумите по банковата си сметка. Спорно е дали сумите са получени с
основание и какво е то.
Представени като писмени доказателства са заверени копия от трудов договор
№007/30.08.2019 г. между „***“ ЕООД и Н. А. Р. за длъжността „юрисконсулт“ с уговорено
трудово възнаграждение от 1000 лв. (л. 50 по гр.д. 3815/2022 г., РС-Бургас), заверено копие
от Заповед № 005/27.04.2022 г. за прекратяване на трудов договор между „***“ ЕООД и Н.
А. Р. (л.55 по гр.д. 3815/2022 г., РС-Бургас).
По делото са разпитани трима свидетели.
В показанията на свидетеля ***, съпруг на ответницата, дадени в открито съдебно
заседание, провело се на 17.02.2023 г., се посочва, че в периода от 2019 г. до преди 2022 г.
ответницата Н. *** е работила в „***“ ЕООД на длъжност „юрисконсулт“, но заедно с това е
изпълнявала и функции, извън характерните за длъжността – водела е цялата комуникация с
всички клиенти в София и Пловдив, предоставяла е правни консултации на клиенти на
дружеството-работодател, изготвяне на договори, пълномощни, заявления за
кандидатстване на клиенти за различни лицензии, разрешителни и други административни
процедури, за извършване на вписвания в търговския регистър на клиенти. Заявява, че
уговореното трудово възнаграждение по трудов договор е било 780 лв. нетно. Посочва, че
средствата за извършените административни услуги са получавани от „***“ ЕООД, а наред с
уговореното трудово възнаграждение ответницата е получавала по неформална договорка с
ищцата и допълнителни възнаграждения под формата на бонуси, съобразно извършената
допълнителна работа, получените резултати и получените приходи. Посочва, че
2
заплащането на допълнителни възнаграждения е съобразно направени от Н. Р. разчети за
получени приходи от клиенти, които тя е привлякла и е извършвала работа, за която
клиентите са заплатили възнаграждение, след което е предоставила така направените
разчети на нейна колежка в офиса в Бургас – М. Д., и след като последната направи справка
дали действително сумите са постъпили по сметка на дружеството и след одобрение от
ищцата е превеждала на Н. Р. определени парични суми с паричен трансфер от банкова
сметка на ищцата към лична банкова сметка на ответницата или са предавани на каса от М.
Д. на ответницата. Свидетелят посочва, че получените допълнителни възнаграждения на
ответницата не са изплащани от дружеството-работодател, за да се спестяват данъци и
задължителни осигурителни вноски. Посочва, че е бил свидетел на уговорка между ищцата
и ответницата за получаване на допълнителни парични суми няколко пъти, като единият път
е бил на семейна вечеря в ресторант в Созопол през м. август 2020 г. по време на почивка.
Твърди, че Н. редовно е работила от вкъщи, включително по време на отпуска си по
майчинство, преди и след раждането на дете им, но ищцата е променила уговорки със задна
дата и не е дала пари на ответницата, за които са се разбрали преди това, поради което
трудовият договор на Н. Р. е бил прекратен по взаимно съгласие, при което ответницата е
върнала на работодателя служебният лаптоп и телефон. След прекратяване на трудовия
договор ищцата е започнала да предявява претенции, нотариални покани и жалби пред
различни институции, вследствие на което срещу ищцата е образувано дисциплинарно дело
пред САК, което е завършило с оправдателно решение на Висшия адвокатски съвет, след
това е образувана проверка от НАП срещу търговското дружество на бащата на свидетеля
*** по сигнал на ищцата, като в резултат на проверката не са констатирани нарушения, а
също така по подаден от ответницата сигнал свидетелят и ответницата са давали обяснения
пред икономическа полиция – СДВР, което е завършило с отказ от образуване на съдебно
производство.
Пред РС-Бургас по делегация е разпитан свидетелят М. Д., служител на „***“ ЕООД, на
длъжност „счетоводител“. В своите показания свидетелката посочва, че се е познавала с Н.
Р., както и че последната е работила на длъжност „юрисконсулт“ в „***“ ЕООД. Заявява, че
често са осъществявали комуникация с ответницата, тъй като Н. често е помагала на
счетоводителката при работа с дружества, за комуникация с които се е налагало владеенето
на турски език. Свидетелката твърди, че е извършвала дейност като счетоводител,
задълженията й са включвали осчетоводяване на получени приходи и разходи на
дружеството, както и че има достъп до касата на дружеството при изпълнение на
служебните си задължения и разплаща разходи за ток, вода и режийни нужди, но не е
нареждала заплащане на разходи за заплати и други възнаграждения на служители,
доколкото с това се занимава служител от отдел ТРЗ. Свидетелката поддържа, че е
превеждала различни суми по банкова сметка на Н. Р. като заем, уговорен между ищцата и
ответницата. Посочва, че Н. Р. е поискала заем, а А. Е. е предоставила заемните суми с
лични средства на счетоводителката, която ги е превеждала на ответницата в периода 2020-
2021 г. По делото е представен трудов договор на свидетеля М. Д. за длъжността
„счетоводител“ в „***“ ЕООД (л. 95-96 по делото).
3
По делото в открито съдебно заседание, провело се на 11.04.2023 г., е разпитан свидетелят
***, служител на „***“ ЕООД на длъжност „специалист ТРЗ“. Свидетелката посочва, че
основни трудови задължения за нейната длъжност са превеждане на заплати и задължителни
осигурителни вноски за служителите, оформяне на трудовата документация и досиета на
служители в дружеството. Свидетелката твърди, че си спомня за разговори в офиса на
дружеството в Бургас около средата на 2021 г., където Н. Р. е искала суми на заем от А. Е..
Посочва, че разговорът се е провел в голямата конферентна зала на офиса на дружеството в
Бургас. Заявява, че М. Д. има достъп до касата на дружеството. Посочва, че е била свидетел
ищцата да дава пари в брой на М. Д., за да бъдат преведени по банков път, но извън
процесния случай. Свидетелката посочва, че дружеството получава пари в брой от клиенти,
като за целта има касов апарат.
Съдът намира, че при оценяване на достоверността на свидетелските показания, на първо
място, следва да се взема предвид, че всички свидетели са пряко или косвено свързани със
страна по делото – свидетелят *** е съпруг на ответницата Н. Р., а свидетелите М. Д. и ***
към момента на даване на свидетелски показания са в служебна зависимост с ищцата по
делото, тъй като тя е управител и едноличен собственик на капитала на дружествата, в които
свидетелите са служители. Съдът намира, че показанията на свидетелите М. Д. и *** в
частта относно показанията, че между ищцата и ответницата е налице неформален договор
за заем и че процесните суми са превеждани на това основание, са недостоверни и поради
това съдът не ги кредитира. Свидетелите не могат да възпроизведат никакви уговорки на
договора за заем, кога и какви суми са предоставени. Свидетелката *** например посочва,
че е присъствала на уговорки между А. Е. и счетоводителката М. Д. за предоставяне на заем,
но не си спомня дали става дума за един или повече от един заеми, не си спомня какво точно
е казала А. на счетоводителката, не знае в каква връзка е искала Н. заем от А., което
индицира недостоверност на свидетелските показания. От показанията на свидетелката М.
Д. пък не става ясно какъв заем е поискала ответницата Н. от ищцата А., какви са били
условията на заема, а също така не става ясно защо след като Н. е поискала сума в заем А. Е.
е наредила на счетоводителя да преведе няколко пъти суми по сметка на ответницата по
договор за заем, а също така не става ясно защо във вносната бележка М. е посочила като
основание „вноска от А. Е.“, а не е посочила като основание за извършване на превода
процесния заем. Поради това в посочената част съдът не кредитира показанията на
свидетелите като недостоверни.
Показанията на свидетеля ***, съпруг на ответницата, са логични и се потвърждават от
други представени доказателства по делото. Така например показанията на свидетеля, че
съпругата му е изпращала отчети до счетоводителя М. Д. за свършената работа се
потвърждават от назначената компютърно-техническа експертиза, в която въз основа на
предоставена информация от трето неучастващо лице – хостинг доставчика на домейна на
дружеството-работодател „***“, се установява, че на 30.07.2021 г., на 01.10.2021 г. и на
13.01.2022 г. са изпращани имейл съобщения от ел. поща на Н. Р. на ел. поща на
счетоводителя М. Д. със заглавие за извършен разчет от Н. за определен период, както и че
4
към съобщението има прикачени файлове, съдържанието на които не може да бъде
установено. Макар показанията да са дадени от свидетел, който е съпруг на ответницата,
неговите показания са логични, непротиворечиви, отговарят на останалия доказателствен
материал по делото, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
По делото са назначени съдебно-счетоводна експертиза, съдебна компютърно-техническа
експертиза – първоначална и допълнителна и съдебно-почеркова експертиза.
Назначената съдебно-почеркова експертиза установява, че подписът, положен от името на
А. К. Е. под пълномощно от 16.09.2020 г. с упълномощен адвокат Н. А. Р., находящо се във
вид на ксерокопие на л.118 по гр.д. 3815/2022 г. РС-Бургас, в действителност не е изпълнен
от ищцата А. ***. Поради това посоченият документ следва да се изключи от
доказателствата по делото.
Ответницата представя заврени копия от екселска таблица с разчети, съставени на български
и турски език, с превод на български език, извършен от ответницата обхваща периодите от
20.04.2021 г. до 30.07.2021 г. – за първия разчет и от 01.08.2021 г. до 01.10.2021 г. – за
втория разчет, за които твърди, че са изпращани на ищцата по ел. поща и във връзка с
информацията от посочените разчети ищцата е превеждала на ответницата пряко или чрез
счетоводителя си М. И. процесните парични суми като допълнително трудово
възнаграждение. Във връзка с така направените твърдения са изискани и представени от
„***“ ЕООД метаданните с логове от входяща пощенска кутия @iic.bg, получени от
електронна пощенска кутия @iic.bg за периода 15.07.2021 г. до 30.01.2022 г. на приложен по
настоящото дело веществено доказателствено средство – DVD. От назначената по делото
съдебна компютърно-техническа експертиза и въз основа на представените данни от „***“
ЕООД, въз основа на които може само да се идентифицират метаданни за процесните
имейли, а именно – от кого и с какво заглавие/тема са изпратени и получавани имейли, се
установява, че на 30.07.2021 г. в 17:40:08 ч. успешно е получен имейл от електронна
пощенска кутия@iic.bg до електронна поща @iic.bg със заглавие (тема) „каса София и
разчет Н. – към 30.07.2021 г.“, на дата 01.10.2021 г. в 17:39:44 ч. успешно е получен имейл
от електронна пощa @iic.bg до електронна поща @iic.bg със заглавие „каса София и разчет
Н. – към 01.10.2021 г.“. На дата 07.01.2022 г. не са налице данни за разменена електронна
поща между процесните имейли, най-близката дата е на 13.01.2022 г. в 14:28:36 ч., когато
успешно е получен имейл от електронна поща @iic.bg до електронна поща @iic.bg със
заглавие „каса София и разчет Н. 07.01.2021 г.“ Установява се също така, че от посочените
данни не може да се установят технически данни за прикачени файлове – в какъв формат са,
не може да пресъздадат самите файлове, но се установява, че е налице шлюз за
потвърждение на прикачените файлове. Установява се, че не се съхраняват имейли, по-стари
от една година, като в процесния случай имейл кореспонденцията е изтрита без възможност
за възстановяването й.
По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза за установяване дали за посочените
в разчета клиенти (физически и юридически лица) са издавани фактури, съвпадат ли
фактурираните суми със сумите, описани в представените от ответницата разчети и дали
5
посочените във фактурите и в дневниците за покупки основания съвпадат с описаното в
разчета, представен от ответницата. Въз основа на представените данни вещото лице
установява, че четири фактури, представени по делото, съвпадат с представени данни от
изготвен от ответницата разчет от 30.07.2021 г. и две фактури – с данни от разчет от
01.10.2021 г. Установява се, че посочените в рекапитулация № 1 и 2 от експертизата
фактури съвпадат със сумите в посочените от ответницата разчети. Установява се също така,
че посочените във фактурите и протоколите основания, съгласно счетоводството на
дружеството са за консултантски услуги съгласно договор.
Въз основа на така представените доказателства съдът намира за установено, че между
ищцата и дружеството „***“ ЕООД е имало валидно трудово правоотношение в периода
30.08.2019 г. - 27.04.2022 г. за длъжността „юрисконсулт“, като в посочения период
ответницата е осъществявала трудови задължения включително в извънработно време и от
вкъщи, както и през времето, когато е ползвала отпуск по майчинство. Установява се, че на
30.07.2021 г., на 01.10.2021 г. и на 13.01.2022 г. са изпращани имейл съобщения от ел. поща
на Н. Р. @iic.bg до електронна поща на счетоводителя М. Д. @iic.bg със заглавие за
извършен разчет от Н. за определен период, както и че към съобщението има прикачени
файлове, съдържанието на които не може да бъде установено, тъй като съобщенията са
изтрити поради изтекъл срок на съхранение. Между страните е безспорно, че М. Д. е внесла
по сметка на Н. Р. следните суми: 4000 лв. – на 09.11.2021 г., 1127 лв. – на 15.09.2021 г.,
7000 лв. – на 18.08.2021 г., а А. Е. е наредила на 26.11.2021 г. превод по сметка на Н. Р. за
сумата от 4835,00 лв., на 15.09.2021 г. – за сумата от 2000 лв., които суми са получени от
ответницата Н. Р.. Установява се също така, че представени от ответницата отчети за
извършена работа за периода 20.04.2021 г. до 30.07.2021 г. и от периода 0.08.2021 г. до
01.10.2021 г. съвпадат с общо представени по настоящото дело 6 броя фактури за заплатени
суми от трети лица в полза на „***“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна.
Съдът намира, че ищцата не е доказала сключването на валиден договор за заем, както и не е
доказала, че процесните суми са представени на ответницата на основание заем. Съдът не
кредитира свидетелските показания на допуснатите свидетели М. И. и ***, тъй като ги
намира за недостоверни. Поради това предявеният главен иск, се явява неоснователен и
недоказан и поради това следва да бъде отхвърлен.
Поради това следва да се разгледа предявения евентуален иск за неоснователно обогатяване
на ответницата с процесните суми.
В тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получила процесните суми.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, изразена в Решение № 89 от 29.03.2013 г. по
гр. д. № 558/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 241 от 7.01.2015 г. по гр. д. № 3269/2014 г.
на ВКС, III г. о., Решение № 134 от 1.08.2018 г. по гр. д. № 4159/2017 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 165 от 6.12.2018 г. по гр. д. № 181/2018 г. на ВКС, III г. о., Решение №
188/09.10.2015 г. по гр. д. № 6561/2014 г. на ВКС, III г. о. и други, заплащане на суми по
трудово правоотношение може да се доказва не само чрез посочените от закона
6
доказателствени средства (подписана лично от работника ведомост за заплати или разписка
или документ за банков превод), но и чрез случайни писмени доказателства, в това число и
банков превод по сметка на работника или служителя от трето лице без посочено основание,
като в този случай в тежест на получателя на плащането е да докаже основанието, на което е
получил плащането с всички доказателствени средства, в това число и чрез верига от
непротиворечиви косвени доказателства, че заплатеното е именно за погасяване на
задължения по трудово правоотношение. Така например в Решение № 134 от 1.08.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 4159/2017 г., IV г. о., постановено по реда на чл.290 ГПК, се посочва: „Няма
законови пречки задължението за изплащане на трудово възнаграждение да бъде
изпълнявано и от трето лице. Този начин на изпълнение обаче следва да бъде установен от
длъжника (работодателя) с представяне на категорични доказателства. Когато е налице спор
между страните по въпроса за изпълнение на какво задължение се отнася едно
документирано плащане, длъжникът на паричното задължение трябва да докаже точното-
конкретно и пълно изпълнение. От тези принципни отговори на въпросите не следва, че
когато основанието за плащане не е ясно посочено в платежния документ, няма възможност
това основание да бъде доказано с други доказателствени средства, като се отчетат
становищата на страните. Така например в документа за плащане може да не е посочено
основанието, но от размера на сумата, от съвпадението между датата на плащане и падежа
на задължението, от липсата на други правоотношения между страните може да се достигне
до извода, че основанието за плащане е трудово възнаграждение. Тогава, при проведено
пълно, макар и косвено доказване на основанието, простото оспорване от страна на
работника или служителя, че сумата е получена за нещо друго, налага той да докаже това
свое твърдение.“ Посоченото решение е постановено по иск от служителя срещу
работодателя за заплащане на дължимо трудово възнаграждение, поради което в тежест на
работодателя е било да докаже при пълно и главно доказване погасяване на задълженията
си.
Доколкото в случая в тежест на ответника по предявения евентуален иск за неоснователно
обогатяване е да докаже твърдяното основание за получаване на процесните суми, именно
тя следва да проведе пълно и главно доказване, че процесните суми са получени от нея на
основание допълнително трудово възнаграждение. В подобен смисъл е и Решение № 746 от
5.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в
което се посочва следното „Платецът на една парична сума може да посочи основанието, на
което извършва плащането. Какво е правното значение на неговото изявление е отделен
въпрос. Когато обаче платецът не е посочил основание за извършеното плащане, не е в
негова тежест да го докаже. Обратно, в тежест на получателя е да докаже основанието, на
което е получил плащането. Така се разпределя доказателствената тежест както когато
платецът претендира връщане на даденото без основание, така и когато длъжникът
възразява, че е погасил претендираното задължение. В първия случай ответникът трябва да
докаже основанието, на което е получил плащането, а във втория – в погашение на кое
друго свое вземане е получил плащането или въобще на какво друго основание го е
7
получил. Платецът черпи правото си от извършеното плащане и затова трябва да го докаже,
получателят черпи своето право от основанието за получаване на паричната сума и затова
трябва да го докаже.“
В процесния случай, съдът намира, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото,
а именно: от установените от вещото лице по съдебно-техническата експертиза метаданни
(заглавие и наличие на прикачени файлове) на изпратените съобщения от ел. поща на Н. Р.
@iic.bg до електронна поща на счетоводителя М. Д. @iic.bg, от съвпаденията между
представените данни от разчети на ответницата за свършена работа и съдържанието на
представени по делото фактури, съдържащи се в счетоводството на дружеството-
работодател, установени от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза; от
съвпадението между сбора от преведените на ответницата суми с преводно нареждане от
15.09.2021 г. и по вносни бележки от 18.08.2021 г. и от 15.09.2021 г. с 1/2 от сумите,
посочени като печалба по разчет от 30.07.2021 г., както и от съвпадението между сбора от
сумите по преводно нареждане от 26.11.2021 г. и от вносна бележка от 09.11.2021 г. с 1/2 от
сумите посочени като печалба по разчет от 01.10.2021 г., ответницата е представила верига
от косвени доказателства, в които няма противоречия и които водят до извода, че основание
за заплащане на процесните суми са допълнителни възнаграждения с непостоянен характер
(бонуси) по действително трудово правоотношение между ответницата и дружеството-
работодател „***“ ЕООД, в което ищцата е едноличен собственик на капитала. В подкрепа
на посочения извод е и обстоятелството, че част от процесните суми са преведени на
ответницата не пряко от ищцата А. Е., а от счетоводителя М. Д., която е служител на
дружество, в което ищцата е едноличен собственик на капитала и превеждането на сумите
следва изпращането на имейли от страна на ответницата до ел. поща на М. Д. с отчет за
свършена работа. Поради това съдът намира, че ответницата е доказала при условията на
пълно и главно доказване основанието за получаване на процесните суми, поради което и
предявеният евентуален иск за неоснователно обогатяване се явява неоснователен и следва
да се отхвърли.
По разноските: При този изход на дело съдът следва да присъди разноски в полза на
ответника. В настоящото дело ответникът доказва разноски в размер на 2924,81 лв. –
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, 300 лв. –депозит за вещо лице по ССчЕ, 300 лв. –
депозит за вещо лице по СТЕ, 150 лв. –депозит за вещо лице по допълнителна СТЕ и 20 лв.
– депозит за разпит на свидетел по делегация пред РС-Бургас. Ищецът не е възразил за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника,
поради което и не следва да бъде намалявано. Поради това на ответника на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 694,81 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца А. К. Е., с ЕГН **********, гр. Бургас, ул. *** №12,
ет.5, чрез адв. А., срещу ответника Н. А. Р., с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ***, бл.177,
вх. А, ет.1, ап.10, чрез адв. Л., осъдителни искове по чл.240, ал. 1 ЗЗД за сумите: 4835 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем от 26.11.2021г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане; 4000 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем от 9.11.2021г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане; 1127лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем от 15.9.2021г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане; 2000 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем от 15.9.2021г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане; 7000 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем от 18.8.2021г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане, както и
евентуалните искове за осъждане на Н. А. Р. да заплати на ищцата на основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД сумата от 4835 лв., като заплатена без основание на 26.11.2021 г., сумата от
4000 лв., като платена без основание на 09.11.2021 г., сумата от 1127 лв., като платена без
основание на 15.09.2021 г., сумата от 2000 лв., като платена без основание на 15.09.2021 г.,
сумата от 7000 лв. като платена без основание на 18.08.2021 г., ведно със законна лихва
върху сумите от подаване на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно заплащане на
сумите, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА А. К. Е., с ЕГН **********, гр. Бургас, ул. *** №12, ет.5, чрез адв. А., да заплати
на Н. А. Р., с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ***, бл.177, вх. А, ет.1, ап.10, чрез адв. Л.,
сумите от 3 694,81 лв. – разноски по делото
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9