РЕШЕНИЕ
№ 1623
Гр.
Пловдив, 14.09.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД -ПЛОВДИВ, Двадесет и четвърти състав в публично съдебно заседание на четиринадесети
август през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
участието на секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдия ВЪЛЧЕВ КНАХД № 1329/2020 г. по описа на Административен съд
– гр. Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от ЕТ „И.А. 2015”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Раковски, ул.”Георги Минчев” №15, представлявано от И.А., чрез адв.К. Т.,
против
Решение № 529 от 26.03.2020 г., постановено по а.н.д. 6967/2019г. по описа на
Пловдивски районен съд, XIV наказателен
състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №453838-F488151 от 29.07.2019 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ НАП, с което на ЕТ „И.А. 2015” за нарушение на чл.7,
ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр.
чл.118, ал.4, т.1, вр чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на по 3000 лв.
Недоволен
от решението е останал касационният жалбоподател ЕТ „И.А. 2015”, който чрез
своя представител адв.Т. оспорва решението на
районния съд, с което е потвърдено оспореното НП. В жалбата са изложени доводи,
че не е доказано, че в прове3рявания обект е извършвана търговска дейност, не е
извършена и контролна покупка, от която да стане видно че в същият се извършват
услуги. Твърдят се извършени съществени
процесуални нарушения. Сочи се още, че посоченитае
като нарушени материални норми визират различни нарушения, което препятства
правото на защита на наказаното дружество. Иска се отмяна на решението, както и
да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът
по касацията – ЦУ на НАП, редовно призован не изпраща представител. В писмено
отговор дава становище за неоснователност на жалбата. Моли решението да бъде
оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждиние.
Окръжна
прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна, като моли решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Касационната
инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата
по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за основателна.
От
фактическа страна е установено, ЕТ „И.А. 2015” стопанисва обект – работилница
за изработка на надгробни паметници, находящ се в гр.Раковски,
ул.”Драва” №2г. На 18.05.2019г. там била извършена проверка от служители на
данъчна администрация. В хода на проверката се установило, че в обекта липсва
фискално устройство. Прието било, че по този начин няма как да се отчитат
извършените продажби. Същевременно достъпа бил напълно свободен, в работилницата
имало материали, а самия собственик на търговеца И.А. депозирал обяснения пред
контролните органи, че работи по определен ценоразпис. При проверка на
наличната документация в данъчна администрация, актосъставителя
установил, че имало въведен в експлоатация за обекта касов апарат през 2015г,
но същия бил без паспорт, а и с изтекъл договор за сервизно обслужване. Прието
било, че по този начин нямало как дистанционно да бъде подавана информация към
приходната агенция. За горното бил съставен АУАН № F488151/23.05.2019г., а
въз основа на него било издадено и НП.
В
хода на производството пред ПРС е разпитан актосъставителя,
който е потвърдил констатациите в съставения АУАН, чиито показания съдът е кредитирал напълно като логични и съответни
на събраните по делото доказателства.
За
да потвърди обжалваното НП Районен съд-Пловдив е приел, че ясно в акта и НП е
описано нарушението като механизъм на извършване, както време и място. Правилно
е квалифицирано извършеното нарушение от страна на актосъставителя,
както и от наказващия орган, Бездействието на жалбоподателя е било определено
като нарушение нормите на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС. Първата изрично сочи, че не се
допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без
функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба. Правилно е
приложена и санкционната норма на чл.185, ал.2 ЗДДС от наказващия орган, както
и размера на имуществената санкция. Съгласно нея при нарушение водещо до
неотразени приходи, какъвто е настоящия казус, санкцията не може да бъде
по-ниска от 3000 лв. В решението на ПРС е посочено, че е неоснователно
възражението за неприлагане на чл.28б.а ЗАНН, тъй като не са налице условията
за това. Нарушението не се отличава от други от същия вид, а е типично такова.
То е на просто извършване и закона не изисква да са настъпили някакви
резултатни вредни последици. Освен това са налице четири отделни деяния.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изложените в решението мотиви, като
намира, че Районния съд правилно е очертал предмета на доказване в
производството, а именно – извършено ли е нарушението, описано в АУАН,
извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта, което прави излишно
тяхното преповтаряне. В тази насока районният съд е осъществил пълно съдебно
следствие – събирането на писмени и гласни доказателства. От тях безспорно е
установено, че твърдяното нарушение, описано в АУАН и в наказателното
постановление е извършено от касатора.
Правилно
е приложена разпоредбата на чл. 185, ал.2 ЗДДС, като санкцията е приложена
именно на основание посочената разпоредба. Съгласно нея, извън случаите по ал.1
/нарушения по чл.118, ал.1 ЗДДС/ на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Според текста на чл.
7, ал. 1 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ,
лицата по чл. 3 /лица предоставящи услуги с развлекателен характер или стоки
чрез автомати на самообслужване/ са длъжни да монтират, въведат в експлоатация
и използват регистрирани в НАП ФУ от датата на започване на дейността на
обекта. Съгласно санкционната норма на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, по характера и
последиците си, липсата на работещ в игралния автомат Ф. е по същество
нарушение, пряко рефлектиращо върху отразяването на приходи от продажба.
Безспорно задължението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. е пряко
свързано с отчитането на извършените продажби посредством фискално устройство,
поради което липсата на монтирано такова и отчитане на продажбите посредством
него пряко сочи на неотразяване на приходи. С бездействието си проверяваният
субект е реализирал административно нарушение по смисъла на чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, довело до
корелативното задължение от страна на административнонаказващия
орган да наложи административно наказание. Санкцията, както е посочил и
районният съд, е наложена в минималния предвиден в закона размер, поради което
е и справедлива.
Настоящият
съдебен състав приема, че е неприложил института на маловажния случай, според
чл. 28 ЗАНН, като счита, че деянието не представлява „маловажен случай“.
Настоящият съдебен състав намира, че важността на обществените отношения,
регламентирани с разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и необходимостта
от стриктно спазване на изискванията за регистрация и отчетност при осъществяване
на търговските операции, не изключват изначално приложимостта на чл. 28 от ЗАНН
за този вид нарушения. Преценката дали конкретно извършеното нарушение разкрива
признаците на маловажен случай, следва да се направи с оглед дефиницията на
чл.93, т.9 НК вр. с чл.28 от ЗАНН. Съгласно нея, като
маловажен случай може да се квалифицира този, при който извършеното нарушение,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Съдът приема, че обществената му опасност е типична за този вид нарушения, а не
по-ниска в сравнение с останалите случаи от този вид.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо.
При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода на спора и направените искания за присъждане на разноски, такива
се дължат на ответника. Същите се констатираха в размер на 120 лева съгласно
приложен списък с разноски към отговора на касационната жалба. Съдът съобрази
разпоредбата на чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ал.1 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ, както
и действителната фактическа и правна сложност на делото, реалното участие на
страните по него и определи същите в размер на 80.00/осемдесет/ лева.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІV състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 529
от 26.03.2020 г., постановено по а.н.д. № 6967/2019 г. по описа на Пловдивски
районен съд, XIV наказателен състав.
ОСЪЖДА ЕТ „И.А.
2015”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Раковски,
ул.”Георги Минчев” №15, представлявано от И.А. да заплати на НАП направените
разноски пред касационната инстанция в размер на 80.00 /осемдесет/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.