№ 18931
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110171170 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД твърди, че между него и ответника Ц. Г. Г. е
сключен договор за ползване на мобилни услуги от 02.12.2021 г. за мобилен номер **, с
който абонатът избрал условията на тарифен план „Интернет за дома“ с абонаментна такса
15,99 лв. с ДДС за първите 24 месеца и 19,99 лв. с ДДС за следващ период, като било
предоставено за ползване и устройство ZTE 5G Outdoor install set. MC7010+MF269 с
отстъпка от стандартна цена и уговорена неустойка 999 лв. при невръщане на устройството,
както и неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси при прекратяване на договора по
вина на абоната. Абонатът не платил две поредни фактури за месечно потребление.
Договорът бил прекратен поради неговото неизпълнение. Дължали се неустойки.
Натрупаните задължения били в размер на сумата от 30,48 лева, дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси и мобилни услуги по Договор за мобилен номер от 02.12.2021 г.
за периода 05.03.2022-04.05.2022 г., сумата от 64,46 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване в размер на 3 стандартни абонаментни такси, сумата от 999 лв. неустойка за
предоставено за ползване устройство. За събиране на тези задължения ищецът депозирал на
17.06.2024 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК.
Било образувано ч.гр.д. № 36543/2024 г., СРС, 161 с-в, по което на 09.07.2024 г. била
издадена заповед за изпълнение. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК
и на ищеца били дадени указания да предяви установителен иск за вземанията, което се
изпълнявало с подадената искова молба. Моли съда да признае за установено по отношение
на ответника, че има сочените вземания за месечни абонаментни такси и потребление на
мобилни услуги и неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги
1
и невръщане на устройство, ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Ц. Г. Г., чрез особения представител по чл. 47 ГПК адв. Н. Г., оспорва
исковете. Исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва се ответникът да е в
облигационно отношение с ищеца по твърдения договор. Оспорва се да са потребени
далекосъобщителни услуги. Оспорва се да са налице основания за начисляване на
неустойки. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото във връзка с доводите на страните по
чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
С този иск ищецът цели да бъде съдебно потвърдено съществуването и изискуемостта
на вземането за главница (ведно със законна лихва) от общо от 30,48 лв., включваща цена на
предоставени мобилни услуги и месечен абонамент, за периода 05.03.2022-04.05.2022 г. по
договор за мобилни услуги от 02.12.2021 г.
Договорът и допълнителните споразумения са представени по делото.
От гореописаните писмени доказателства е видно, че ответникът е сключил писмен
договор с ищеца при общи условия за ползване на далекосъобщителни услуги за процесния
мобилен номер. Към момента на издаването на фактурите и предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги поради неизпълнение на ответницата, между ищеца и ответника
е съществувало валидно материално правоотношение. Съгласно компетентно изготвеното и
неоспорено от страните заключение на ССчЕ счетоводството на ищеца търговец е редовно
водено по изискванията на ЗСч и по партидата на ответника.
Последното, ведно със събраните писмени доказателства, е достатъчно основание да
се приеме, че в тежест на ответника е възникнало задължението в размера, установен от
вещото лице – 30,48 лв., като искът за главница следва бъде уважен в пълния предявен
размер, ведно със законната лихва, считано от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение 17.06.2024 г. до окончателното изплащане.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД
Ищецът претендира признаването на неустойка въз основа на сключения договор за
мобилни услуги, съгласно който неустойка се дължи при предсрочно прекратяване на
договора по вина или по инициатива на потребителя, както и на неустойка при невръщане
на устройство.
В договора е посочено, че първата неустойка се дължи в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяването до изтичането на уговорения срок, но
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти, както и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок
на договора между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на
плана, в който са били предвидени отстъпки. Неустойката е предвидена в индивидуалния
договор за мобилни услуги. Договорите са с бланков, типов характер и очевидно не са
2
уговорени индивидуално в отношенията между потребителя и търговеца.
Така уговорена неустойката се явява неравноправна клауза по см. на ЗЗП, тъй като
съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП е във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, тъй като само на едната страна по договора –
търговеца – е предоставено правото да претендира неустойка при разваляне на договора по
вина на другата, но няма реципрочно уговорено право на неустойка за потребителя.
Неравноправната клауза следва да се приравни на нищожна при липсата на данни за
индивидуално уговаряне. Тъй като договорът може да се прилага и без тази нищожна
акцесорна клауза, то самият договор не е нищожен (чл. 146, ал. 4 ЗЗП).
Съдът намира за неравноправна и уговорката за неустойка при прекратяване на
договора по вина на потребителя, обезщетяваща вредите на търговеца от невръщане на
устройството. Преди всичко, за да бъде спазено изискването на чл. 147 ЗЗП клаузите на
договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин, е нужно за потребителя да е ясно какъв е точният размер на неустойката отнапред. В
индивидуалния договор е посочена общата лизингова цена с абонаментен план и стандартна
цена и така потребителят знае размера на разликата, но неустойката се формира не в твърд
процент от тази разлика, а от размера на отстъпките, съответстващ на оставащия срок на
договора, т.е. на срока след развалянето на договора. Потребителят обаче не знае
предварително и е в неизвестност за това кога точно договорът ще бъде и е в
действителност прекратен от търговеца. Така втори е въпросът, че дори и неустойка за 3
месечен максимален период след прекратяване на договора на практика представлява
възнаграждение за непредоставена услуга.
Неравноправната клауза следва да се приравни на нищожна при липсата на данни за
индивидуално уговаряне.
Следователно исковете за неустойка следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но само ищецът е
направил разноски.
В заповедното дело разноските на ищеца са общо 521,86 лв., а в исковото – 41,86 лв.
за държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице, 350 лв. за депозит за особен представител и
480 лв. адвокатски хонорар, общо сумата от 1221,86 лв. Съобразно уважената част от
исковете иск на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер
на 14,54 лв., а за исковото дело ищецът има право на разноски в размер на 34,04 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
3
*********, против Ц. Г. Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 30,48 лева, главница за
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги по Договор за
мобилен номер от 02.12.2021 г. за периода 05.03.2022-04.05.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 17.06.2025 г. до окончателното изплащане, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 09.07.2024 г. по ч.гр.д. №
36543/2024 г., СРС 161 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, против Ц. Г.
Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 64,46 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване в размер на 3 стандартни абонаментни такси, сумата от 999 лв. неустойка за
предоставено за ползване устройство ZTE 5G Outdoor install set. MC7010+MF269
ОСЪЖДА Ц. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 34,04 лв., разноски по делото, и сумата
от 14,54 лв., разноски, сторени по ч.гр.д. № 36543/2024 г., СРС, 161 с-в.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4