Решение по дело №420/2019 на Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш Е Н И Е   №  97

 

Гр.Сливен, 15.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година в състав

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

           

            При участието на секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 420 по описа за 2019 г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. С. Р. Р. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 279/17.09.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който е установено по основание и размер задължение на дружеството за разрешеното право на водовземане от подземни води по Разрешително № 33140055/23.06.2009 г. за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., както следва: главница 16 931,76 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава общо в размер на 2 516,45 лв.

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на административния акт и се иска от съда да постанови неговата отмяна. Твърди, че при издаване на обжалвания акт административният орган е допуснал груби и съществени нарушения на административно процесуалните правила регламентирани в АПК, ДОПК и ЗВ, които са самостоятелно основание за отмяната му.

В с.з. оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира отмяна на акта, като незаконосъобразен и разноски. Заявява, че оспорения акт е немотивиран, като не става ясно на какво основание и какви задължения е определил административния орган.

Административният орган, редовно призован, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Излага съображения в писмени бележки.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД е титуляр на Разрешително № 33140055/23.06.2009 г., изменено и продължено с Решение № РР-1434/20.02.2012 г., издадени от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект – р. Асеновска, поречие на р. Тунджа, за обект в експлоатация : „Канализационна система и Градска пречиствателна станция за отпадни води“ – гр. Сливен в землището на село Самуилово, със срок на действие 10 години, считано до 23.01.2022 г.

На 18.01.2018 г. управителят на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД подал декларация по чл. 194б от ЗВ, в която декларирал, че за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата „отвеждане на отпадъчни води“ е 3 303 274 куб. м.

На 28.02.2018 г. длъжностно лице при БД ИБР – Пловдив извършило проверка на обект Канализационна система и ГПСОВ гр. Сливен, резултатите от които били обективирани в Констативен протокол № СЛ–49. Съгласно Констативен протокол № СЛ–49, заустените отпадъчни води в повърхностния воден обект се измерват с монтиран ултразвуков разходомер тип SIMENS, Miltroniks, с фабричен № PN 24751451-06, като ежедневно се отчитат заустените и пречистени отпадъчни води. Констатира, че подадената декларация чл. 194б от ЗВ с вх. № КД-04-1435/30.01.2018 г. за изчисляване на годишната такса по разрешително 33140055/23.06.2009 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект – р. Асеновска от обект Канализационна система и ГПСОВ гр. Сливен е коректно попълнена.  На основание представената информация с вх. № КД-04-1435/30.01.2018 г. заустеното водно количество за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. е 3 303 274 куб. м., на база на което е изчислена дължимата такса за периода в размер на 16 931,76 лева. Таксата е изчислена съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн. ДВ, бр.2 от 2017 г., както следва: Т = W х Е х [1 + (К2 + К3 +К4)], където: Т е размерът на дължимата такса – в лв.; W – годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" – в куб. м; Е – единичният размер на таксата по чл. 16, ал. 1 от Тарифата и К2, К3 и К4 – корекционните коефициенти по чл. 15, ал. 1, отчитащи замърсяването.  

С писмо Изх. № ПО-02-791/29.08.2019 г. на Директора на БД ИБР „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД е приканено да заплати доброволно в 7-дневен срок задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 3 от ЗВ за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 16 931, 76 лв.. Писмото (с характер на покана за доброволно изпълнение) било получено в дружеството на 30.08.2019 г.

На 17.09.2019 г. директорът на БД ИБР издал Акт за установяване на публично държавно вземане № 279/17.09.2019 г., с който е установено по основание и размер задължение за разрешеното право на водовземане от подземни води по Разрешително № 33140055/23.06.2009 г., за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., както следва: главница 16 931,76 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава общо в размер на 2 516, 45 лв.

Актът е връчен на дружеството – адресат на 20.09.2019 г. Жалбата срещу същия е подадена на 03.10.2019г.

По делото са изготвени и приети съдебно – счетоводна и допълнителна единична съдебно–счетоводна експертизи. Съгласно изготвените компетентно, безспристрастно и неоспорени от страните експертизи, за процесния период таксата за фактурираното водно количество отведени от имотите на потребителите отпадни води, ползващи услугата „Отвеждане на отпадни води“ на територията,  на която отпадните води се заустват в р. Асеновска, за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 3 303 274 куб. м., изчислена по чл. 16, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект за замърсяване, об. ДВ бр. 2/2017 г. възлиза на стойност 16 931, 76 лв.; лихвите за забава върху задължението, посочено в акта, като главница, за периода от датата на уведомлението по чл. 194б, ал. 3 и ал. 4 от Закона за водите в приложимата редакция, т.е. преди ДВ бр. 98/2018 г., а именно 19.04.2018 г. са в размер на 2431,59 лв.;

лихвите за забава за периода от 29.04.2018 г. до 17.09.2019 г. са в размер на 2384,56 лв.; лихвите за забава за периода от 29.08.2018 г. до 17.09.2019 г. са в размер на 1810,76 лв. и лихвите за забава за периода от 01.04.2018 г. до 17.09.2019 г., посочен и в самия акт са в размер на 2516,25 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приобщени по делото писмени доказателства.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, но анализът на оспорения административен акт в контекста и на приложената административна преписка обуславя извода на съда, че е налице съществено несъответствие между изложените фактически основания в обстоятелствената част на акта и неговия диспозитив.

АУПДВ е индивидуален административен акт и съдържа властническо волеизявление, пораждащо правни последици за неговия адресат. Този административен акт следва да бъде издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 59, ал. 2 АПК за форма и съдържание. Видно от обстоятелствената част на АУПДВ № 279/17.09.2019 г., че се определя годишната такса по разрешително 33140055/23.06.2009 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностев воден обект – р. Асеновска от обект Канализационна система и ГПСОВ гр. Сливен, а в диспозитива е установено по основание и размер задължение на дружеството за разрешеното право на водовземане от подземни води по Разрешително № 33140055/23.06.2009 г. за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. Като правно основание в АУПДВ е посочен чл. 194, ал. 1, б. „б“ от ЗВ, което е основание за определяна на такса за водовземане от подземни води, а от съпътстващите преписката Констативен протокол № СЛ–49/28.02.2018 г. за извършена проверка, подадена Декларация по чл. 194б от ЗВ, касаят изчисляване на годишната такса по разрешително 33140055/23.06.2009 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект – р. Асеновска от обект Канализационна система и ГПСОВ гр. Сливен.

Така развилото се и приключило административно производство води на извод за допуснати от органа издал АУПДВ съществени процесуални нарушения при издаване на акта и препятства извършването на проверка от страна на съда дали е налице основание и кое точно от тях, за да се извърши и преценка досежно законосъобразността на постановения акт. Посочването на материалноправните предпоставки е конкретно, въвежда императивни изисквания за наличието им, като се изложат фактически основания съобразени с наличните предпоставки на материалния закон и с ясна разпоредителна част.

В случая е налице несъответствие между формираната воля на решаващия орган, обективирана в мотивите на акта и нейното изразяване в неговия диспозитив. След като е изложил мотиви, че с акта се определя задължение за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, Директорът на БД ИБР е постановил диспозитив, с който е приел за установени задължения за разрешено право за водовземане от подземни води. Следователно крайният правен резултат не представлява логическо следствие от изложените съображения. Налице е противоречие между мотивите на акта и неговия диспозитив. Това противоречие представлява особено съществено нарушение на формата на акта, тъй като препятства възможността да се установи каква е била действителната воля на решаващия орган.

Мотивите и диспозитива са две безусловно необходими и взаимообвързани части. Мотивите са писмени съображения на органа, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които органът е стигнал до своето решение, въз основа на които е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на акта. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на органа.

Същественото противоречие между мотивите и диспозитива на оспорения акт не позволява да се определи каква всъщност е била действителната воля на административния орган, а последното обуславя незаконосъобразност на акта.

Изложеното по – горе мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че процесният административен акт - Акт за установяване на публично държавно вземане № 279/17.09.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, е  процесуално незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски. Същите възлизат на 1 790,00 лв., от които 50,00 (петдесет) лева държавна такса, 300 (триста) лева внесени депозити за експертизи и 1 440 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 279/17.09.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който е установено по основание и размер задължение на дружеството за разрешеното право на водовземане от подземни води по Разрешително № 33140055/23.06.2009 г. за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., както следва: главница 16 931,76 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава общо в размер на 2 516,45 лв.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – гр. Пловдив, да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. С. Р. Р., сумата от 1 790,00 / хиляда седемстотин и деветдесет / лева, представляващи направени по делото разноски. 

 Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                              

                                                

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: