РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 28.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на седми август две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Десислава Буюклиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4961 по описа на съда за 2017 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД чрез пълномощника си
юрисконсулт Д. твърди, че на 10.02.2015 г. сключил с ответника Т.П.Т. договор
за кредит за текущо потребление в размер на 15 000 лв. със срок на издължаване
120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, обезпечен със залог на
вземане по сметка, а на 17.02.2015 г. между страните бил сключен и договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица с
кредитен лимит в размер на 1 000 лв. Поради нередовното обслужване на
кредитните експозиции към банката и с оглед подадена от Т.П.Т. молба за обединяване
на неиздължените остатъци по кредитите в едно общо задължение, на 24.03.2016 г.
между страните било подписано споразумение за обединяване на кредити с кредитна
експозиция в размер на 15 810 лв., при условия, подробно описани в него,
общи условия и погасителен план, подписан от страните. Кредитите били усвоени
изцяло по разплащателната сметка на кредитополучателя Т.П.Т. към датата, на
която е подписано споразумението и неиздължените им остатъци били в размери,
както следва: по договор за кредит за текущо потребление от 10.02.2015 г. в общ
размер на 14 268,28 лв. и по договор за кредитна карта от 17.02.2015 г. в общ
размер на 1 137,04 лв. Твърди, че кредитът бил обезпечен с поръчителството на втория
ответник К. П.Д., съгласно сключения на 24.03.2016 г. договор за поръчителство,
по силата на който К. П.Д. се задължил да отговоря солидарно с
кредитополучателя спрямо банката за задълженията му по споразумението. Поради
нередовно плащане на задължението банката изпратила на задълженото лице
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, получено на
06.10.2016 г. от сина на задълженото лице. На поръчителя била изпратена
нотариална покана с уведомление за настъпила изискуемост на вземането, връчена на
05.01.2017 г. За дължимите суми ищецът се снабдил със заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 988/2017 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик. Предвид постъпилите по заповедното
производство възражения от длъжниците, предявява искова молба за установяване в
отношенията между страните, че ответниците Т.П.Т. и К. П.Д. му дължат следните
суми: сумата от 16 193,86 лв. – неплатена главница, сумата от 1 007,58 лв. –
редовна лихва за периода от 24.05.2016 г. до 16.03.2017 г., сумата от 27,95 лв.
– санкционираща лихва за периода от 24.05.2016 г. до 16.03.2017 г., сумата от
120 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда – 16.03.2017 г. до окончателното погасяване.
В случай, че съдът отхвърли предявените
установителни искове предявява осъдителни искове за посочените по-горе суми,
произтичащи от неизпълнение на споразумението за обединяване на кредити от
24.03.2016 г.
Претендира заплащане на разноските по
делото.
Ангажира доказателства.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответниците Т.П.Т. и К. П.Д. чрез пълномощника си адвокат С. намират
исковата молба за нередовна. Считат за недопустимо предявяването на
установителен иск, когато може да се предяви осъдителен такъв, поради липса на
правен интерес. Сочат, че искането на ищеца за изменение на исковете било
недопустимо, тъй като законодателят не бил предвидил възможност за преминаване
на предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК в друг осъдителен иск, а в
случай, че се касаело за съединяване на нов иск – осъдителен, наред с
установителния, то същото било недопустимо, тъй като се касаело за нов иск и
същият следвало да се предяви по реда на чл. 210, ал. 1 от ГПК. Оспорва се
допустимостта на иска като подаден от ненадлежно активно легитимирана страна,
както и поради липса на правен интерес. Оспорват се датите на настъпване на
предсрочна изискуемост, тъй като ищеца не бил посочил точна дата, а сочил две дати.
Оспорват редовното връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост, размера
на просрочената главница, размера на редовната лихва, размера на наказателната
лихва, както и заемните такси. Оспорват да е възникнало задължение по договор
за поръчителство, тъй като в представения договор за поръчителство липсвал
номер и не ставало ясно към кой договор е възникнало задължението за плащане.
По отношение на договора за кредитна карта твърдят, че ищецът следвало да
отговори кога е изтекла кредитната карта, преиздавана ли е нова, получена ли е
и ако не, то кога е анулирана съгласно чл. 85 и чл. 19 от общите условия. Недопустимо
било и не можело да се присъжда едновременно неустойка по чл. 92 от ЗЗД и
обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за едно и също забавено изпълнение на
парично задължение. Оспорват размера и началната дата на търсените лихви с
твърдението, че същите били формирани без каквото и да е правно основание. По
отношение на главницата твърдят, че се претендира неоснователно, тъй като не е
посочен начинът, по който е формирана. Оспорват истинността на генералното пълномощно,
представено с исковата молба, като се твърди, че подписът, положен под него, не
е на кредитополучателя, тъй като не бил упълномощавал никой да го представлява
пред банката и да подписва споразумение от негово име. Твърдят, че клаузите на
договора за кредит и допълнителното споразумение, с които се договарят размера
на договорените лихви, противоречат на морала и накърняват добрите нрави,
поради което са нищожни на основание чл. 26 от ЗЗД. На същото основание претендират
нищожност на клаузите в общите условия в глава VII, чл. 19.2. Оспорват първият
ответник да се е задължавал да плаща добавка, представляваща печалба за
банката, като твърдят, че посочената клауза е изцяло неравноправна спрямо ответника
като потребител. В самия договор посочената добавка не била фиксирана нито като
размер, нито като процент от дължимата сума. Оспорват истинността на
представените с исковата молба писмени документи, тъй като на всички липсвал
подпис и заверка. Твърдят, че в договора за банков кредит и в споразумението за
обединяване на кредити липсвали редица клаузи, водещи до неговата
недействителност. Договорът нямал номер. Липсвал актуален погасителен план. В
договора за потребителски кредит не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1
и чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК. Договорът не бил подписан от надлежна
страна, представляваща ищеца. В него липсвали следните клаузи: общия размер на
кредита и условията за усвояването му; лихвеният процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който бил свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагали
различни лихвени проценти, тази информация се предоставяла за всички приложими
лихвени проценти; годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочвали взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването; информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания и
други. По изложените съображения молят за отхвърляне на исковете.
Ангажират доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на
страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за
установено следното:
На 10.02.2015
г. между „Банка ДСК“ ЕАД, наричан „кредитор“, и Т.П.Т., наричана „кредитополучател“,
е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който кредиторът
се е задължил да отпусне на кредитополучателя кредит за текущо потребление в
размер на 15 000 лв. Уговорен е срок за издължаване на кредита от 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване, с месечни вноски, включващи
главница и лихва съгласно погасителен план, приложен към договора. Уговорено е
кредитът да се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на
10,5 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EUROBOR 1,181 и надбавка в размер на 9,319 п.п. ГПР по кредита е 11,29 %. С
подписване на договора кредитополучателят е заявил, че му е предоставена
своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК, както и общите условия
за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица, с оглед
вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит. Договорът е
обезпечен със залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, за което на 10.02.2015
г. е сключен договор. Неразделна част от договора за кредит за текущо
потребление са общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление
на физически лица и погасителен план, подписани от кредитора и
кредитополучателя.
На 25.02.2015 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Т.П.Т. е сключен договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица,
по силата на който банката е предоставила на потребителя револвиращ кредит под
формата на кредитен лимит, достъпът до който се осъществява чрез кредитна карта
DSK MaxiCard, в размер на 1 000 лв. с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21,95 %
годишно или 0,06 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR за карти в лева или 6-месечен EUROBOR за
карти в евро или долари в размер на 1,181 и годишна надбавка в размер на 20,769
п.п. ГПР е в размер на 24,30 %. Общо дължимата сума е 1 122,84 лв. Неразделна
част от договора за издаване и обслужване на кредитна карта са общите условия
по договори за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит и
погасителен план, подписани от кредитора и кредитополучателя.
На 29.01.2016 г. Т.П.Т. е подала до „Банка ДСК“ ЕАД молба за
преструктуриране на ползвания кредит за текущо потребление и кредитна карта. Предложила
е договорът да бъде обезпечен с поръчителството на К. П.Д..
На 24.03.2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Т.П.Т., представлявана от
пълномощника си А.Г.Д., е сключено споразумение за обединяване на кредити, по
силата на което са обединени предоставените на Т.П.Т. кредити по договор за
кредит за текущо потребление от 10.02.2015 г. с остатък към датата на сключване
на допълнителното споразумение в размер на 14 866,28 лв., от които
главница в размер на 14 268,39 лв., дължима редовна лихва в размер на
593,61 лв. и дължима такса закъснение в размер на 4,28 лв., и договор за
кредитна карта от 17.02.2015 г. с остатък към датата на сключване на допълнителното
споразумение в размер на 1 137,04 лв., от които главница в размер на
1 136,06 лв. и дължима редовна лихва в размер на 0,98 лв. Уговорено е, че
кредитите се обединяват в едно задължение с цел да бъдат погасявани при еднакви
условия като кредит за текущо потребление с погасителен план. Общият размер на
обединените кредити възлиза на 15 810 лв. Срокът за издължаване на кредита
е 108 месеца, считано от датата на сключване на споразумението, а крайната дата
на издължаване – 24.03.2025 г. Съгласно клаузите на споразумението кредитът се
погасява с месечни вноски съгласно погасителен план, приложен към него.
Уговорено е кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент в размер на
9,913 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR в размер на 0,594, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 9,319 п.п. Неразделна
част от споразумението е погасителен план и ГПР, приложен по делото и в
оригинал.
На същата дата между „Банка ДСК“ ЕАД и К. П.Д. в качеството му на
поръчител е сключен договор за поръчителство, с който се обезпечава
изпълнението на задълженията на кредитополучателя Т.П.Т. по договора за кредит
за текущо потребление за сумата от 15 810 лв. По силата на договора за
поръчителство поръчителят К. П. Т. се е задължил да отговоря солидарно с
кредитополучателя спрямо кредитора при неизпълнение на задълженията по договора
за кредит.
На 04.10.2016 г. „Банка ДСК“ ЕАД е изпратила уведомление до
кредитополучателя Т.П.Т. за обявяване на кредита в размер на 15 810 лв. за
предсрочно изискуем. Уведомлението е получено на 06.10.2016 г., а получател е синът
на адресата с фамилия „Д“.
На 05.01.2017 г. на поръчителя К. П.Д. е връчена нотариална покана от кредитора,
съдържаща уведомяване за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Установява се от приложените по делото удостоверения за раждане, че
ответникът К. П.Д. има двама сина – П. К. Д., родена на *** г., и Т. К. Д.,
роден на *** г., а от представеното експертно решение на ТЕЛК № 0266/011 от
19.11.2015 г. – че П. К. Д. е със 75 % трайно намалена работоспособност с
водеща диагноза: спастична церебрална парализа и страда от общо заболяване: ДЦП
квадрипаретичен синдром лека степен разстройство на развитието на речта и
езика.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза,
приета по делото и неоспорена от страните, се установява, че по разплащателната
сметка на кредитополучателя на 10.02.2015 г. са постъпили 15 000 лв. с
основание „усвояване КТП“. Суми от кредитния лимит на кредитната карта са
усвоявани многократно. В движението по сметката на кредитната карта на
24.03.2016 г. е отразен запис: „консолидиране 031/29022016“, с който със сумата
от 1 158,78 лв. е погасено изцяло задължението по договора за кредитна
карта. По сметката на кредита за текущо потребление 11/22423159 за 15 000
лв. на 24.03.2016 г. е отразено консолидиране, като напълно е погасен кредита
със сумата от 14 862 лв. През периода от 24.03.2016 г. до 16.03.2017 г.,
респективно 10.09.2018 г. са платени общо 130,60 лв., от които на 24.04.2016 г.
– 65,30 лв. и на 24.05.2016 г. – 65,30 лв., с които са погасени задължения за
договорни лихви. Последната вноска е в размер на 65,30 лв. и е направена на
24.05.2016 г. С нея са погасени договорни лихви. На 25.09.2016 г. съгласно
споразумението банката е капитализирала като главница непогасените разсрочени
суми за договорна лихва в размер на 383,86 лв., като служебно е отразила
погасяване на 383,86 лв. на начисления пълен размер на договорни лихви, като го
редуцира до уговорените в споразумението. През периода от 24.03.2016 г. до
16.03.2017 г. са начислени задължения за главница в размер на 16 193,86
лв., договорна лихва в размер на 1 522,05 лв., наказателна лихва в размер
на 14,45 лв., законна лихва в размер на 13,46 лв. Няма данни за счетоводно
отразяване на дължими суми за заемни такси. Погасени са 514,46 лв. – договорни
лихви. Непогасени са: главница в размер на 16 193,86 лв., договорна лихва
за периода от 25.05.2016 г. до 16.03.2017 г. в размер на 1 007,59 лв.,
наказателна лихва за периода от 24.10.2016 г. до 13.03.2017 г. в размер на
14,45 лв. и законна лихва за периода от 13.03.2017 г. до 16.03.2017 г. в размер
на 13,46 лв. Размерът на договорната лихва към 24.03.2016 г. е 9,913 %,
уговорен в подписаното споразумение. На 15.07.2016 г. лихвеният процент е
намален на 9,65 %. На 15.01.2017 г. лихвеният процент е променен на 9,645 %.
Промените са извършени поради промяна в стойността на 6-месечния SOFIBOR съгласно договорения в споразумението променлив лихвен процент.
Базовият лихвен процент на „Банка ДСК“ ЕАД не е променян през периода от 2015
г. до 2017 г. Между страните е договорен променлив лихвен процент, формиран от
стойността на 6-месечния SOFIBOR и надбавка в размер на 9,319 %. По кредита е договорен преференциален
лихвен процент за ползван пакет лично банкиране. При изготвяне на експертното
заключение от страна на банката не са били представени на вещото лице данни за
обичайните лихвени проценти за периода. В съдебно заседание вещото лице е
направило уточнението, че сумата от 27,91 лв. представлява сборът от
наказателната лихва в размер на 14,45 лв. за периода от 24.10.2016 г. до
13.03.2017 г. и законната лихва в размер на 13,46 лв. за периода от 13.03.2017
г. до 16.03.2017 г.
От представена в хода на делото операционна бележка се установява, че на
10.09.2018 г. по кредита е заплатена сума в размер на 2 280 лв.
От приетото по делото заключение по изготвената
съдебно-почеркова експертиза се установява, че трите имена и подписа на
„упълномощител“ в генерално пълномощно от 21.03.2016 г. не са положени от
ответника Т.П.Т..
В дадените по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК обяснения
ответникът Т.П.Т. признава, че през 2015 г. ищецът „Банка ДСК“ ЕАД й е
предоставил кредит в размер на 15 000 лв. и кредитна карта на стойност
1 000 лв., както и че е упълномощила майка си А.Г.Д. да сключи
споразумение с банката през месец март 2016 г., когато брат К. П.Д. е станал
поръчител на договора за кредит.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от
правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание
чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, чл. 92, ал. 1, чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 141, ал. 1 и чл. 138, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания
за главница, договорна лихва, наказателна лихва и такси по договор за банков
кредит против длъжника и поръчителя.
При условията на евентуалност са предявени осъдителни
искове за заплащане на претендираните суми за главница, договорна лихва,
наказателна лихва и заемни такси по договор за банков кредит, които са с правно
основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 92, ал. 1 и
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 141, ал. 1 и чл. 138, ал. 1 от ЗЗД.
Налице са процесуалните
предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен
по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, против която в срока за доброволно
изпълнение са постъпили възражения от длъжниците, а исковата молба е предявена
в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Не е налице недопустимост
на исковата претенция поради наличие на възможност за предявяване на осъдителен
иск, тъй като производството се развива по реда на чл. 422 от ГПК и ищецът
разполага със заповед за изпълнение на вземането, поради което същият няма
правен интерес да предявява осъдителен иск, а следва да предяви установителен
иск за вземането си.
Не е недопустимо и
направеното с исковата молба съединяване на исковете, тъй като няма пречка в
случай, че не се установят предпоставките за уважаване на установителния иск по
реда на чл. 422 от ГПК, при условията на евентуалност претенцията да бъде
заявена под формата на осъдителен иск.
За
основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи съществуването на валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който банката е изпълнила задължението си
да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума и надлежно е обявена
предсрочната изискуемост на кредита преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, както и съществуването на валиден договор за
поръчителство, по силата на който поръчителят се е задължил да отговоря за
изпълнение на задълженията по договора за кредит.
Ответниците
са направили възражения за нищожност на договора за кредит поради противоречие
със закона и с добрите нрави.
Сключените
между ищеца и ответника Т.П.Т. договор за кредит за текущо потребление и
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица имат характеристиките на договори за потребителски заем по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, тъй като въз основа на тях кредиторът е предоставил или
се е задължил да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът-кредитополучател
е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, тъй като е физическо лице,
което при сключването на договор за потребителски кредит е действало извън
рамките на своята професионална или търговска дейност.
Двата
договора за кредит са сключени в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, като всичките им елементи са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, с което са изпълнени изискванията на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК за формата на договорите за потребителски кредит.
Изпълнени са и специалните изисквания за действителност на договорите за
потребителски кредит съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК, в т.ч. чл. 11, ал. 1, т. 7
– 12 и т. 20 от ЗПК. В двата договора за кредит е посочен общият размер на кредита – за потребителския кредит
15 000 лв., а за кредитната карта 1 000 лв. Посочени са условията за
усвояването им и уговореният лихвени процент, изразен като процентна величина на
годишна и дневна база. Уточнено е, че лихвеният процент е променлив и във всеки
от договорите е конкретизирано как се формира той. Посочени са условията за
прилагането на лихвения процент. В договорите се съдържа размер на ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. По отношение на
договора за кредит за текущо потребление общият размер на дължимата сума се
съдържа в погасителния план, към който договорът препраща. В общите условия, представляващи неразделна
част от договорите на основание чл. 11, ал. 2 от ЗПК, доколкото всяка страница
от тях е подписана от страните по договора, са регламентирани условията
за издължаване на кредита. Предвидено е и правото на отказ на титуляря от
договора като в общите условия са предвидени условията за упражняване на това
право. Неразделна част от всеки от договорите е погасителен план, подписан от
двете страни в правоотношението, съдържащ подробно описание на падежните дати, размера
на приложимия лихвен процент, размера на дължимата вноска, включително каква
част от вноската е главница и каква – договорна лихва, както и остатъка от
главницата.
Договорите са подписани от двете страни в
правоотношението – банката кредитор и ответника кредитополучател. Неоснователно
е възражението на ответниците, че договорите са подписани от името на
кредитора от лице без представителна власт. Банката е търговец по смисъла на
чл. 1, ал. 2 от ТЗ и по отношение на нея е приложима разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, според която когато едно лице действа от името на търговец
без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването. В случая кредиторът е узнал за
сключените от негово име договори за кредит най-късно с подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, в което се е
позовал на споразумението за обединяването им. По делото няма данни да се е
противопоставил на подписването им веднага след узнаването. Напротив фактът, че
е инициирал заповедно производство, а след това и исково производство по реда
на чл. 422 от ГПК, може да се тълкува като мълчаливо потвърждение на
извършените от негово име действия по сключване на договорите за кредит.
Сключеното на 24.03.2016 г. споразумение
за обединяване на кредити представлява по същество изменение на предходно
сключените договори за кредит. То също е съставено в писмена форма и е
подписано от страните по него. От името на кредитополучателя споразумението носи
подписа на пълномощника А.Г.Д.. Въпреки приетото по делото заключение по
съдебно-почерковата експертиза, според което подписът за „упълномощител“ в
представеното по делото пълномощно не е изпълнен от ответника Т.П.Т., съдът
намира, че същата надлежно е упълномощила майка си А.Г.Д. да я представлява
пред ищеца при сключване на споразумението за обединяване на кредити, поради
направеното от нея изрично признание на това обстоятелство пред съда. Поради
това съдът приема, че споразумението за обединяване на кредити надлежно
обвързва първия ответник по делото и удостоверява валидно възникнала между
страните облигационна връзка. В същото ясно е посочен какъв е предметът му, а
именно да бъдат преструктурирани отпуснатите по-рано на кредитополучателя
кредити, като бъдат обединени в едно общо задължение и бъдат погасявани при
еднакви условия като кредит за текущо потребление. Посочен е размерът на
обединените кредити – 15 810 лв., срокът на погасяването му – 108 месеца,
считано от датата на сключване на споразумението, крайната падежна дата –
24.03.2025 г., условията на ползване и погасяване на кредита, размерът на променливия
лихвен процент на годишна база – 9,913 % и на дневна база – 0,03 %, както и
начинът на формирането и изменението на лихвения процент. Към споразумението е
приложен погасителен план, подписан от двете страни в правоотношението и
съдържащ подробна информация за датите на погасяване на задължението,
приложимия лихвен процент, размера на погасителната вноска, в т.ч. размера на
главницата и договорната лихва. Размерът на уговорената между страните
договорната (възнаградителна) лихва не накърнява добрите нрави. Съгласно трайната практика на ВКС, съдържаща се в Решение
№ 906 от 30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г. на ВКС, ІІ г.о. и
Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г. на ВКС, ІІ
г.о., клаузата за заплащане на
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, когато надвишава
три пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити – два
пъти. Към момента на сключване на споразумението за обединяване на
кредити – 24.03.2016 г., основният лихвен процент, определен от БНБ, е 0,00 %,
а размерът на законната лихва по просрочени парични задължения, определен по
реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 10 %. Следователно максималният размер, до който може да бъде
уговаряна възнаградителна лихва без накърняване на добрите нрави, при условие,
че кредитът е обезпечен със залог върху вземане и поръчителство, е 20 %. Ето защо уговореният променлив лихвен
процент от 9,913 % не накърнява възприетите в практиката добри нрави. Не
се установи при извършена от съда на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК служебна
проверка в споразумението за обединяване на кредити да има неравноправни клаузи
по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. В споразумението подробно е описано как се
формира променливият лихвен процент и при какви условия същият може да се
променя. Съгласно уговорките в договора промяната на лихвения процент е
свързана с промяната на 6-месечен SOFIBOR при
предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в общите условия. Стойността на
6-месечения SOFIBOR от своя страна представлява обективен критерий, независещ от волята на
страните в правоотношението, по който надлежно може да се изменя, в т.ч. да се
увеличава и намалява лихвения процент по кредита. Тези изводи се потвърждават и
от заключението на съдебно-икономическата експертиза, ценено от съда като компетентно, обосновано и
обективно изготвено, според което след датата на сключване
на споразумението за обединяване на кредити размерът на лихвеният процент –
9,913 % се е променил два пъти, като и двата пъти е в посока намаление – на
15.07.2016 г. – 9,65 % и на 15.01.2017 г. – 9,645 %.
Предвид спазването на формалните
изисквания за съдържанието на споразумението за обединяване на кредити съдът
намира, че страните по него са валидно обвързани от надлежно възникнала между
тях облигационна връзка, имаща характеристиките на договор за потребителски
кредит.
Задълженията на кредитополучателя са
обезпечени с поръчителство. Договорът за поръчителство, сключен на 24.03.2016
г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника К. П.Д., удостоверява надлежно възникнало
между банката кредитор и ответника поръчител облигационно правоотношение.
Договорът е съставен в предписаната от закона писмена форма, подписан е от
двете страни в правоотношението и удостоверява поемането на задължение от
страна на поръчителя да отговоря солидарно с кредитополучателя пред кредитора
при неизпълнение на задълженията по споразумението за обединяване на кредити от
24.03.2016 г. За възникване на поръчителство не е необходимо съгласието на
длъжника, тъй като съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД договорът се сключва между
кредитора и поръчителя, а длъжникът не е страна по него. Не е изискване за
валидност на договора за поръчителство наличието на номер на договора, тъй като
това не е съществен елемент от съдържанието му.
Правнорелевантният факт на изпълнение
на задължението на ищеца по договора за кредит, а именно предоставяне на
заемната сума се установява от заключението по съдебно-икономическата
експертиза, от направеното от кредитополучателя признание на този факт пред
съда, както и от извършеното в хода на делото частично плащане, представляващо
извънсъдебно признание на длъжника, че е получил заемната сума. Изпълнението на
задълженията на кредитора от своя страна е породило насрещното задължение на
ответника да погаси кредита, ведно с уговорената лихва.
Съгласно общите условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление, представляващи неразделна част от
споразумението за обединяване на кредити, при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък на кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка
за забава в размер на 10 процентни пункта. Последиците настъпват автоматично, а
ако законът го изисква – след уведомление до клиента.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Когато договорът за кредит е обезпечен
с поръчителство, за да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо
изявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем да е достигнало
до главния длъжник – кредитополучател – така Решение № 149 от 19.12.2016 г. по
т.д. № 2142/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 40 от 17.06.2015 г. по т.д. №
601/2014 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 132 от 02.10.2015 г. по т.д. № 1907/2014
г. на ВКС, І т.о., в които се приема, че началният момент на преклузивния срок
по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД се определя от датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. От този момент целият или
неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Този извод се извежда от обстоятелството, че
отговорността на поръчителя има акцесорен характер, поради което от поръчителя
не може да се иска изпълнение преди главният дълг да стане изискуем.
В случая по делото е установено
посредством заключението по съдебно-икономическата експертиза, че по кредита са
направени само две плащания – на 24.04.2016 г. – 65,30 лв. и на 24.05.2016 г. –
65,30 лв., с които са погасени задължения за договорна лихва. Последното
плащане е на 24.05.2016 г. Следователно към 25.09.2016 г. е настъпила
предвидената в общите условия предпоставка за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, а именно забава в плащанията на главница и/или лихва над
90 дни. Предвид спиране на плащанията кредиторът е упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, като уведомлението за това е достигнало до
кредитополучателя на 06.10.2016 г. Връчването е направено на адреса на
кредитополучателя, посочен в споразумението за обединяване на кредити.
Известието за доставяне е надлежно оформено с посочване на получателя и датата
и часа на получаване на съобщението. В същото е отразено, че получател на
съобщението е „Д.“, който е син на адресата. От служебно изготвената по делото
справка от НБД „Население“, се установява, че действително ответникът Т.П.Т.
има син – Й. Т. Д., който към 06.10.2016 г. е бил пълнолетен, което прави
връчването надлежно. Връчването на уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост
на поръчителя е без правно значение, след като главният длъжник е уведомен за
предсрочната изискуемост. Само за пълнота следва да бъде посочено, че същото е
връчено чрез нотариална покана лично на поръчителя К. П.Д. на 05.01.2017 г. В
този смисъл са неотносими възраженията на този ответник, че връчването на
уведомлението на сина му е нередовно. При тези данни съдът приема, че кредитът
надлежно е бил обявен за предсрочно изискуем на 06.10.2016 г. Доколкото
обявяването на предсрочната изискуемост предшества подаването на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – 16.03.2017 г., съдът намира, че
са налице материалноправните предпоставки за съществуване на вземанията,
предмет на заповедта за незабавно изпълнение. Съгласно т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г., постановено по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му. Ето защо в случая дължима се явява главницата в размер на
16 193,86 лв. и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост – 06.10.2016 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 16.03.2017 г., установена от вещото лице в размер на
27,95 лв., от които наказателна лихва за периода от 24.10.2016 г. до 13.03.2017
г. в размер на 14,45 лв. и законна лихва за периода от 13.03.2017 г. до 16.03.2017
г. в размер на 13,46 лв. Договорна лихва се дължи единствено за периода от спиране
на плащанията до обявяване на предсрочната изискуемост, т.е. по отношение на
падежиралите преди обявяване на предсрочната изискуемост погасителни вноски,
включващи договорна лихва, и следва да бъде отречена за периода, следващ
обявяване на предсрочната изискуемост. С оглед представения по делото
погасителен план след спиране на плащанията – 24.05.2016 г., и преди 06.10.2016
г. са били падежирали четири погасителни вноски, включващи договорна лихва в общ
размер на 261,20 лв., които са били дължими на 24.06.2016 г., 24.07.2016 г.,
24.08.2016 г. и 24.09.2016 г. За разликата над този размер до предявения размер
от 1 007,58 лв. и за периода от 06.10.2016 г. до 16.03.2017 г. договорна
лихва не се дължи. По делото са налице доказателства за заплащане в хода на
процеса на сума в размер на 2 280 лв., която следва да бъде приспадната от
задължението по кредита. По правилата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и доколкото
ответникът не е посочил коя част от задължението към ищеца погасява, съдът
приема, че с платената сума е погасена изцяло лихвата за забава в размер на 27,95
лв. и договорната лихва в размер на 261,20 лв. и частично главницата в размер
на 1 990,85 лв. Остава дължима главница в размер на 14 203,01 лв., което
вземане следва да бъде признато в полза на ищеца. Претендираните от ищеца
заемни такси в размер на 120 лв. съдът намира за недължими. На първо място
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е установило, че такива заемни
такси не са били осчетоводени в счетоводството от ищеца и на следващо място
дължимостта им противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, съгласно която
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата.
Отговорността на втория ответник в
качеството му на поръчител е обусловена от отговорността на кредитополучателя –
главен длъжник, и се основава на валидно учредено и надлежно обвързващо
страните облигационно правоотношение по договор за поръчителство. Съгласно
практиката на ВКС в Решение № 83 от 26.05.2017 г. по т.д. № 50394/2016 г. на ІV
г.о. на ВКС и Решение № 44 от 05.06.2017 г. по гр.д. № 60073/2016 г. на ІІІ
г.о. на ВКС, когато в
договор е уговорено, че обезпечено с поръчителство задължение към кредитора ще
се погасява на отделни погасителни вноски с различни, последователни падежи, то
несъмнено погасяването на всяка от тези вноски води до погасяване на
съответната част от главното задължение. Когато дадена вноска не бъде погасена на
съответния падеж, от този момент тя става изискуема и кредиторът успешно може
да проведе иск срещу главния длъжник за плащането на същата вноска. От това
ясно следва и изводът, че от същата дата – падежа на вноската – започва да тече
и шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД (който е преклузивен, прекратява
поръчителството и за него съдът следи служебно – т. 4б от ТР № 4 от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС), и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния
длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на
поръчителя за плащането на същата вноска, т.е. – преклудира се отговорността му
за съответната част от главното задължение. При това положение не е необходимо
да настъпи падежът и на последната погасителна вноска, респективно не е
необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече
шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на
предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили. Горните изводи не се
променят, ако в договора е уговорено и че целият дълг става предсрочно изискуем
при настъпването на определени обстоятелства. Съгласно приетото в т. 18 от ТР №
4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането (или друго уговорено
обстоятелство) и упражненото от кредитора право да обяви целия дълг за предсрочно
изискуем чрез волеизявление, което трябва да достигне до длъжника. С
достигането на това волеизявление на кредитора до главния длъжник и ако
обективно са настъпили уговорените обстоятелства за предсрочната изискуемост,
изискуеми стават и вноските, чиито падежи все още не са настъпили. Ако
кредиторът не завежда иск срещу главния длъжник, но обяви на последния
предсрочната изискуемост, шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 от ЗЗД
ще тече от датата на достигането на това волеизявление до длъжника, но само по
отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази дата, по отношение на
вноските с настъпили падежи към същата дата положението отново остава
непроменено и за тях срокът тече от съответната дата на падежа на всяка една от
тях.
Съобразявайки изложеното и предвид
обстоятелство, че за срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД съдът следи служебно и без
да е направено възражение от ответника, съдът приема, че отговорността на
поръчителя К. П.Д. е прекратена по отношение на падежиралите вноски, дължими в
6-месечен срок преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 16.03.2016 г. Това съгласно приложения по
делото погасителен план са вноските, дължими на 24.06.2016 г., 24.07.2016 г.,
24.08.2016 г., всяка от които в размер на 65,30 лв. и включващи единствено
договорна лихва. За вноските, дължими след 24.08.2016 г. до датата на обявяване
на предсрочна изискуемост – 06.10.2016 г., а именно вноската, дължима на
24.09.2016 г., както и вноските, чиито падеж настъпва след обявяването на
предсрочната изискуемост до крайния срок на договора отговорността на
поръчителя не е погасена, поради което същият дължи заплащането им, но само по
отношение на главницата и договорната лихва, която е редовно падежирала до датата
на предсрочната изискуемост. Тъй като отговорността на поръчителя пред
кредитора е функция на отговорността на главния длъжник, поръчителят не може да
отговоря за повече от това, за което отговоря главния длъжник, а извършените
плащания от главния длъжник погасяват съответната част от отговорността на
поръчителя. Поради това в полза на ищеца следва да се признае съществуването на
вземане от поръчителя в размера, за който отговоря главния длъжник, а именно за
вземането за главница в размер на 14 203,01 лв.
По изложените съображения и като бъде
отчетено направеното в хода на делото частично плащане, на основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК предявеният установителен иск за съществуване на вземане за
главница следва да бъде уважен в размер на 14 203,01 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане, като за разликата над тази сума до
предявения размер от 16 193,86 лв. искът за главница следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете
за съществуване на вземане за договорна лихва в размер на 1 007,58 лв.,
санкционираща лихва за периода от 24.05.2016 г. до 16.03.2017 г. в размер на
27,95 лв. и заемни такси в размер на 120 лв.
При този изход на делото разноските
следва да бъдат определени по съразмерност, като в полза на ищеца се присъдят
разноски за исковото и заповедното производство, включително юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, чийто размер, определен по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.
25, ал. 1 от НЗПП следва да се съобрази с уважената част от исковата претенция.
В полза на ответниците се дължат разноски за заплатените депозити за вещи лица с
оглед отхвърлената част от исковете. По делото няма данни за изплатено от
ответниците адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да се
присъжда.
По изложените
съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Т.П.Т., ЕГН ********** *** и К. П.Д., ЕГН ********** *** дължат на
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“
№ …, представлявано от главния изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова и
изпълнителния директор Д. Н. Н., сумата от 14 203,01 лв., представляваща
главница по договор за кредит (споразумение за обединяване на кредити) от
24.03.2016 г., обезпечен с договор за поръчителство от същата дата, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 16.03.2017 г., до окончателното изплащане,
за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 988/2017
г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над сумата от 14 203,01
лв. до предявения размер от 16 193,86 лв., както и исковете за съществуване
на вземане за договорна лихва за периода от 24.05.2016 г. до 16.03.2017 г. в
размер на 1 007,58 лв., санкционираща лихва в размер на 27,95 лв. за
периода от 24.05.2016 г. до 16.03.2017 г. и заемни такси в размер на 120 лв., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. № 988/2017 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Т.П.Т., ЕГН ********** *** и К. П.Д., ЕГН ********** ***
за заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „М.“ № … представлявано от главния изпълнителен директор В. М. С. и
изпълнителния директор Д. Н. Н., разноски в исковото производство за държавна
такса в размер на 369,02 лв., депозит за вещо лице в размер на 106,42 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 163,73 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 988/2017 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик за държавна такса в размер на 284,06 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 81,86 лв.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „М.“ № … представлявано от главния изпълнителен
директор В. М. С. и изпълнителния директор Доротея Николаева Николова, за
заплати на Т.П.Т., ЕГН ********** *** и К. П.Д., ЕГН ********** *** разноски в
исковото производство за депозити за вещи лица в размер на 50,78 лв.
Решението може да се обжалва от страните
пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: