Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 28.07.2023
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Анелия Янева
мл. съдия
Бетина Бошнакова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 10452 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 14.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 60955/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 78 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД- ***
/ЕИК ******/ срещу Ц.Т.В. /ЕГН **********/ искове „с правно основание чл.327,
ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД“
за присъждане на сумата 527.26 лв. общо, от които: 431.69 лв., претендирани
като стойност на потребена през периода м. май 2014 г.- м. април 2016 г. в
топлоснабден имот на адрес: гр. София, жк ******, топлинна енергия; 81.95 лв.,
претендирани като обезщетение за забава при плащане на посочената главница,
считано за периода 15.09.2015 г.- 18.07.2018 г.; 11.10 лв.- такса за дялово
разпределение за периода м. май 2014 г.- м. април 2016 г.; и 2.52 лв.- лихва за
забава при плащане на таксата за дялово разпределение, считано за периода 15.09.2015
г.- 18.07.2018 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Ц. Вадимирова е
осъдена да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 300 лв.- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД- ***
/ищец
по делото/, в която са изложени оплаквания за недопустимост, неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановено
обезсилването, евентуално отмяната му като неправилно, и делото да бъде върнато
на първоинстанционния съд „за произнасяне“, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна Ц.Т.В. /ответница по делото/ не изразява становище по повод подадената
от ищеца въззивна жалба.
Третото
лице- помагач „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод подадената от
ищеца въззивна жалба.
Предявени са
осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Не
е налице основание за приемане извод за недопустимост на обжалваното решение-
като постановено по непредявен иск, и за упражняване правомощията по чл.270,
ал.3 ГПК от въззивния съд, тъй като районният съд се е произнесъл при спазване
на диспозитивното начало и без да излезе извън предмета на търсената по
отношение на ответницата Ц.В. искова защита. Съобразно посоченото в исковата
молба на „Т.С.“ ЕАД първоначално исковете са насочени срещу „наследниците на М.Д.И.“,
т.е. процесуално правоотношение по тази искова молба не е възникнало. С
разпореждане от 28.09.2018 г. СРС е указал на ищеца в 1- седмичен срок от
съобщението „да уточни ЕГН на ответника или да представи искова молба по
правилата на чл.127 и чл.128 ГПК“. След получаване на съобщението за тези
указания, на 12.10.2018 г. ищецът е депозирал по делото писмена молба /с
характер на искова молба, без обстоятелствена част, но с ясно дефиниран петитум
на исковете/, в която е посочил, че претендира от Ц.Т.В. /ЕГН **********/, а
именно от ответницата, по отношение на която са разгледани и отхвърлени
исковете по делото, 1/2 от сумите, посочени в първоначално подадената искова
молба. На 5.02.2019 г. е съставен проекто- доклад по делото, според което
предмет на спора са предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Ц.Т.В. /ЕГН **********/
осъдителни искове по „чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД“ за присъждане на горепосочените суми, които
именно са разгледани и отхвърлени като погасени чрез плащане с обжалваното
решение. Ответницата Ц.В. е конституирана като страна по делото и призована за
о.с.з. на 14.03.2019 г., като до получаване на съобщението за обжалваното
решение ищецът не е възразил относно извършените от първоинстанционния съд
процесуални действия, описани по- горе. Предвид изложеното, тъй като с
обжалваното решение са разгледани предявени от ищеца срещу посочената от него
ответница Ц.В. искове, не е налице твърденият от ищеца порок, водещ до
постановяването на недопустимо решение, поради което и липсва задължение за
въззивния съд да обезсили същото на посоченото в жалбата основание.
По
същество решението на СРС е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено.
Предвид
представеното от ответницата по делото Ц.В. доказателство за извършено в хода
на делото плащане на целия дълг- предмет на предявените срещу нея осъдителни
искове, правилно е прието от първоиинстанционния съд, че същите следва да бъдат
отхвърлени като погасени чрез плащане. Възражения от страна на ищеца във връзка
с погасителния ефект на извършеното от
ответницата плащане не са релевирани както в първоинстанционното производство,
така и във въззивната жалба. Следователно, тъй като процесните вземания,
претендирани от ищеца спрямо ответницата В., са погасени от последната чрез
плащане, извършено след образуване на делото, изводите на двете съдебни инстанции
за отхвърляне на исковете като неоснователни съвпадат, поради което и обжалваното
решение, независимо, че е постановено само по отношение на ответницата Ц.В. и
за 1/2 от посочения в първоначално подадената искова молба съвкупен дълг към
топлопреносното предприятие, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора съобразно чл.273 вр.
чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за въззивното производство има въззиваемата
страна, но искане от същата за присъждането на разноски не е заявено, поради
което и такива с настоящото решение не следва да й бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 14.03.2019
г., постановено по гр. дело № 60955/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 78
състав.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- ***- като трето лице- помагач на
ищеца „Т.С.” ЕАД- *** в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.