№ 712
гр. Пазарджик, 13.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201087 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. ХР. Б., ЕГН **********, в качеството му на
управител на „С.“ ЕООД гр. Пазарджик, против Наказателно постановление №
577301-F604107 издадено на 13.05.2021 г. от Заместник директор на ТД на НАП
Пловдив, с което за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 във вр. с чл.16 ал.1 т.4 от Закон за
счетоводството (ЗСч) на основание чл.74 ал.1 от ЗСч е наложена глоба в размер на 200
лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че НП е
незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния закон, с оглед на което се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага аргументирано
становище за незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска. Не претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на НП,
като пледира за неговото потвърждаване, излагайки обосновани доводи за
законосъобразност на същото. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите
изложени в нея и становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че в качеството си на
управител на „С.“ ЕООД гр. Пазраджик- предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по
смисъла на Търговския закон, като е бил длъжен не е публикувал годишния финансов
отчет (ГФО) на дружеството за 2019 г., като не го е заявил за вписване и представил за
обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения
срок- до 30.09.2020 г. (съгласно §33 от ПЗР на Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение обв. С решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване
на последиците).
Установено било, че търговското предприятие е извършвало дейност през
отчетния период 2019 г., от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1300И0215462/06.07.2020г. и от приложения към
нея годишен отчет за дейността.
ГФО на дружеството за 2019 г. бил заявен за вписване и представен за обявяване
в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 16.04.2021г. с вх. №
20210416154734.
Нарушението било извършено на 01.10.2020 г. в гр. Пазарджик. Нарушението е
установено на 14.12.2020 г.- датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по
вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-353/14.12.2020 г. на ЦУ на НАП,
получено в ТД на НАП Пловдив с вх. № 04-01-208/05.02.2021 г.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.38 ал.1 т.1 ЗСч във вр. с чл.16 ал.1
т.4 от ЗСч.
За констатираното нарушение против жалбоподателя в негово отсъствие на
основание чл.40 ал.2 от ЗАНН бил съставен АУАН № F604107 от 08.03.2021 г.
Впоследствие на 09.04.2021 г. актът бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го
подписал без възражения.
Въз основа на акта на 13.05.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на санкционираното лице на 02.07.2021 г., а жалбата против НП била
подадена лично от санкционирания чрез АНО като била входирана в деловодството на
ТД на НАП Пловдив на 07.07.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. И.Ч..
2
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество жалбата
против НП е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на свидетел. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията
му. В акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушенията. НП също е съставено
от компетентен орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП нарушението е описано
точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав
на същото, съгласно възприетата правна квалификация. Съдът намира също така, че
АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове.
На следващо място съдът намира, че не е допуснато нарушение на процесуалния
закон, независимо, че АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя на основание
чл.40 ал.2 от ЗАНН, без да са били налице основанията за това. Както се установи от
доказателствата по делото, нарушителят е бил поканен за съставяне на акта.
Адресираната до него покана не е била потърсена от него и въпреки това
актосъставителят е пристъпил към съставяне на АУАН, без да предприеме други
действия по уведомяване на нарушителя. При това положение не са били налице
предпоставките на чл.40 ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на
нарушителя. Посочената норма разписва, че АУАН може да бъде съставен в отсъствие
на нарушителя, когато той е бил надлежно поканен, но не се е явил. В този смисъл е
допуснато процесуално нарушение, но съдът намира, че същото не е съществено,
доколкото не е засегнато правото на защита на жалбоподателя. Това е така, тъй като,
впоследствие съставеният в отсъствие на жалбоподателя АУАН му е бил връчен- на
09.04.2021 г. По този начин той е узнал описаните обстоятелства по извършване на
нарушението и е гарантирана възможността му да се защитава по тях. Вярно е, че
жалбоподателят не може да се защити по останалите обстоятелства описани в АУАН, а
именно достоверността на отразената дата на съставянето му, присъствието на
сочените свидетели при съставянето и относно самия актосъставител. Най-
същественото от тези три обстоятелства е достоверността на датата на съставяне на
АУАН с оглед преценка спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът намира, че
отразената дата на съставяне на АУАН- 08.03.2021 г. е достоверна, тъй като в
поддържания регистър в НАП за издаваните АУАН номерата им и датите на издаване
3
се генерират автоматично от ползвания софтуерен продукт, така че процесният акт е
издаден на датата, посочена в него. Това се установява и от самата бланка на
процесния АУАН. В този смисъл АУАН е съставен в законоустановения процесуален
срок, тъй като извършителят и нарушението са станали известни на органа по
приходите най-рано на 14.12.2020 г., когато АВ е уведомила НАП, а АУАН е съставен
на 08.03.2021 г., тоест в тримесечния срок от откриване на нарушителя.
По същество, настоящият съдебен състав намира, че по делото е безспорно
установено, че жалбоподателят като задължено лице по смисъла на чл.16 ал.1 т.4 от
ЗСч не е изпълнил задължението си по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, с което е извършил
вмененото му административно нарушение. Този факт се установява категорично от
показанията на актосъставителя и приетите писмени доказателства, като не се
опровергава от нищо, включително не се отрича и от страна на жалбоподателя в
подадената въззивна жалба. В този смисъл не се отрича нито факта, че до
законоустановения срок- 30.09.2020 г. не е обявен ГФО на дружество „С.“ ЕООД за
отчетната 2019 г., нито че жалбоподателят е управител на посоченото дружество, още
по-малко че е задължен по закон да обявява ГФО на дружеството.
Единственото възражение, което е направено с жалбата е в смисъл, че
извършеното от жалбоподателя деяние съставлявало маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, което се аргументира с това, че все пак ГФО е бил заявен за вписване и
публикуване, макар и със закъснение, както и това че нарушението е извършено за
първи път, като деецът не е санкциониран за други нарушения на ЗСч.
Според настоящия съдебен състав осъщественото административно нарушение
не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са налице
предпоставките на посочената разпоредба. Вярно е, че процесното административно
нарушение е извършено от управителя на дружеството за първи път, което е посочено
и в НП. Вярно е също така, че нарушението е формално, на просто извършване и от
него реални вредни последици за фиска не са настъпили. Но съдът намира, че
обществената опасност на нарушението не е явно незначителна, за да обосновава
приложението на чл.28 от ЗАНН. Доколкото случаят разкрива типичната обществена
опасност на нарушенията от този вид- ГФО не е подаден в законовия срок,
включително и до датата на съставяне на акта, а това е станало впоследствие след
съставяне на АУАН, т.е. нарушението е отстранено поради започналата
административнонаказателна процедура със съставянето на АУАН и вероятно ГФО не
би бил заявен в ТР, ако не бе съставен този акт. Закъснението за публикуването на
ГФО надхвърля шест месеца- период който никак не е малък, а от страна на
жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които до обосноват наличието на
правнорелевантни обстоятелства, довели до това забавяне. Това нарушение, макар и
формално, е затруднило достъпа до публична информация на държавни органи и
4
стопански субекти, които евентуално биха имали интерес към дейността на
дружеството, като не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че чрез
непубликуване на ГФО за 2019 г. дружеството крие от публичността информация за
дейността си, като напр. за реализирана данъчна загуба за същия период, възможността
за сверяване на данни от ГДД и ГФО (от значение за приходната администрация, която
може да предприеме проверки и ревизии) и др. под. Освен това, задължението за
публикуване на ГФО е периодично такова, има обичаен характер, предвиденият в
закона срок от шест месеца след края на периода е достатъчно дълъг и позволява
спокойното попълване и подаване на отчета. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че търговските дружества, като осъществяващи специфична дейност
с цел печалба, са обект на специални регулации и техните управители следва да
организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват стриктно и в срок
повишените законови изисквания към тях, без да могат да се оправдаят с бездействия
на техни служители.
При определяне размера на глобата АНО се е съобразил с изискванията на чл.27
от ЗАНН при индивидуализацията на адм. наказание, като в пълна степен е била
отмерена обществената опасност на деянието и фактът, че нарушението е извършено за
първи път, при което в съответствие с изискванията на закона е била наложена глоба в
минималния размер от 200 лева, с което ще бъдат постигнати целите предвидени в
чл.12 от ЗАНН и същото съответства на тежестта на нарушението.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира че издаденото НП следва да
бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе
представляван от юрисконсулт, който своевременно направи искане за присъждане на
разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН
следва да присъди такива. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено
в полза на Националната агенция за приходите, доколкото тя има статут на
юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД
на НАП-Пловдив, чийто представител е издал процесното НП, не е самостоятелно ЮЛ
и е структурирано към същата агенция. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН,
възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона
за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение
на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева.
Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един
свидетел и не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде
определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
5
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ
на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 577301-F604107 издадено
на 13.05.2021 г. от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на Б. ХР. Б.,
ЕГН **********, в качеството му на управител на „С.“ ЕООД гр. Пазарджик, за
нарушение на чл.38 ал.1 т.1 във вр. с чл.16 ал.1 т.4 от Закон за счетоводството (ЗСч) на
основание чл.74 ал.1 от ЗСч е наложена глоба в размер на 200 лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА Б. ХР. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“ №23,
вх.Г, ет.4, ап.10, ДА ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите разноски в
размер на 80 (осемдесет) лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6