Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град ТЕТЕВЕН 26.03.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-трети състав
в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари
През две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д
Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №340 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е
наказателно постановление №19-0451-000907/27.09.2019 година на Началника на РУП
на МВР гр.Ябланица.
В жалбата
си жалбодателят твърди, че не е доволен от
обжалваното наказателно постановление /НП/. Твърди, че оспорва всички
констатации в обжалваното НП. Твърди, че не отговарят на действителността
изложените в акта и НП констатации, че нарушението не е доказано по несъмнен
начин. Твърди, че не е превишавал скоростта за движение, не е напускал своето
платно за движение и не е навлизал частично в лентата за насрещно движение.
Твърди, че другия участник в ПТП-то е навлязъл в неговата лента за движение и
предизвикал ПТП-то, че ударът между двете превозни средства не е челен. Твърди,
че има несъответствие между мястото на нарушението посочено в акта и НП и не
било налице правно единство между описанието на нарушението в акта и обжалваното
НП.
Моли да бъде отменено обжалваното
наказателно постановление.
За РУП на МВР гр.Ябланица, редовно
призовано, представител не се явява и не взима становище по жалбата.
От
приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приложените писмени
доказателства, заключението на автотехническата
експертиза и показанията на разпитаните свидетели-Д.Е.И., М.С.Д., С.Б.И. и В.С.Д.,
съдът приема за установено следното:
На дата
29.08.2019 година свидетелите по делото-И. и Д.-служители на РУП на МВР
гр.Ябланица били дежурни по график и получили сигнал за настъпило ПТП на Варианта
към Автомагистрала „Хемус“, 78+300 км, землището на гр.Ябланица, Ловешка
област. Двамата свидетели посетили мястото на ПТП-то и установили, че двамата
водачи на двата катастрофирали автомобили са в добро състояние и същите не
поискали медицинска помощ, въпреки наличието на такава на мястото на ПТП-то.
Свидетелите установили, че части от лекия автомобил „П.“ се намирали в неговата
лента за движение в посока гр.София, установили също, че лек автомобил „Т. приус“ с ДК№ ххххххх, управляван от жалбодателя
по делото в посока гр.Варна при движение с несъобразена скорост с пътните
условия при остър ляв завой е навлязъл частично в лентата за насрещно движение
и е ударил движещия се в посока гр.София лек автомобил „П. 307“ с ДК№ хххххххх
и в резултат на удара са настъпили материални щети и по двата автомобила, както
и щети на 20 метра еластична предпазна ограда /мантинела/.
По делото се установява, че в лентата за движение на жалбодателя
е имало специална пътна маркировка т.нар. „таралежка“,
която да възпира водачите на МПС в посока гр.Варна. Водачите на двата
катастрофирали автомобила били изпробвани за алкохол с техническо средство,
което отчело отрицателен резултат и на двамата водачи. На жалбодателя
бил съставен акт за установяване на административно нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП,
който жалбодателят подписал с възражението, че не е
съгласен за частичното навлизане на неговия автомобил в лентата за насрещно
движение и че скоростта му е била 75 км/ч, като в последствие жалбодателят депозирал и писмено възражение. На место свид.И. направил и снимки, които са предоставени на съда на
диск. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление,
с което на жалбодателя на основание чл.179 ал.2 от
ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
От
заключението на назначената по делото автотехническа
експертиза, което съдът изцяло възприема и кредитира безспорно се установява,
че мястото на удара между двата автомобила е на 5,5-6 метра вляво от десния
край на платното за движение по посока гр.Варна, на 15-20 метра след края на
черен път, находящ се в дясно по посока на гр.Варна.
Установява се, че ударът между двата автомобила е в лявата лента за движение в
посока гр.София. Установява се, че скоростта на движение на лекия автомобил „Т.“
е 80 км/ч, а на лекия автомобил „П.“-90 км/ч. Установява се, че преобръщането
на лекия автомобил „Т.“ по таван се случва върху релефната маркировка в следствие
движение със странично плъзгане и навлизане върху релефната маркировка с голям
коефициент на сцепление, както и че преобръщането е станало в лентата за
движение към гр.Варна малко преди лекия автомобил Т. да спре. Установява се, че
лекия автомобил Т. се е движел в посока гр.Варна в условия на наклон на
спускане 3,5-4/100 лява по посоката си крива с радиус при лентата за гр.Варна
140 м., в ясно и сухо време и в същото време по посока гр.София се движи лек
автомобил П.. Установява се, че лекия автомобил Т. частично е навлязъл в лявата
лента за движение за гр.София, водачът се е опитал да възстанови правилната от
техническа гледна точка траектория при средата на лентата за движение към
гр.Варна, но не е успял и е настъпил удар между предната лява част на автомобил
П. и страничната лява част на Т.. След удара П. продължава към гр.София,
пресича дясната за посоката си лента и се установява в дясно по посоката си.
Лекият автомобил Т. се завърта, движи се със странично плъзгане с десните врати
към гр.Варна. При достигане на предно дясно колело до маркировката с релефно
покритие, съпротивлението на триенето рязко се повишава, като гумата остава
ярки следи по настилката и Т. се преобръща на таван и се движи още малко с
триене по таван, оставяйки отломки и следи по настилката. Установява се също от
експертизата, че основната причина за възникване на ПТП-то е навлизане на Т. в
лентата отредена за движение към гр.София, че най-правилния начин за
предотвратяване на ПТП е запазване на безопасната траектория на движение на Т.,
по средата на дясната за посоката му лента, както и че водачът на П. е бил в
лентата, отредена за неговата посока, а дясната лента е била заета и
следователно не е могъл да предотврати настъпването на удара.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява по несъмнен и безспорен начин изложената и
възприета от съда фактическа обстановка. Безспорно се установява, че лекия
автомобил „Т.“ с ДК№ ххххххх, управляван от жалбодателя
по делото в посока гр.Варна при движение с несъобразена скорост с пътните
условия при остър ляв завой е навлязъл частично в лентата за насрещно движение
и е ударил движещия се в посока гр.София лек автомобил „П. 307“ с ДК№ хххххххх
и в резултат на удара са настъпили материални щети и по двата автомобила, както
и щети на 20 метра еластична предпазна ограда /мантинела/.
Безспорно се установява, че именно жалбодателят като
водач на МПС се е движел с несъобразена скорост с пътните условия при наличието
на остър ляв завой е навлязъл частично в лентата за насрещно движение и е
ударил движещия се в посока гр.София лек автомобил „П. 307“, в резултат, на
което настъпило ПТП с материални щети и по двата автомобила, както и щети на 20
метра еластична предпазна ограда /мантинела/. Съдът
приема за обективни и кредитира показанията на свидетелите, тъй като
показанията им са в логическа последователност, правдоподобни са, взаимно
допълващи се и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства и преди
всичко от заключението на автотехническата
експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2
от ЗДП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. При преценка относно осъществяване на състава
на нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДП, свързано с несъобразена скорост е от
значение единствено дали водачът се е съобразил с пътната обстановка, съобразно
изброените в чл.20 ал.2 от ЗДП хипотези. Всяка скорост, която създава опасност
за движението и става причина за осъществяване на ПТП представлява несъобразена
скорост. Управлението на автомобил с такава несъобразена скорост осъществява
състава на административното нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДП. При нарушение по
този текст е без значение скоростта, с която се е движил водачът и поради това
не е необходимо същата да бъде посочвана в акта за нарушение и издаваното въз
основа на него НП, която скорост е безспорно установена от автотехническата
експертиза. Цитираната норма на чл.20 ал.2 от ЗДП изисква определено поведение,
което следва да имат водачите на пътни превозни средства, с цел осигуряване
безопасността на движението.
В конкретния случай административно
наказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана
поради несъобразяване на избраната от него скорост с пътните условия при
наличието на остър ляв завой, като е навлязъл частично в лентата за насрещно
движение и е ударил движещия се в посока гр.София лек автомобил „П. 307“. След
като е възприел пътните условия е бил длъжен да съобрази скоростта на движение
на автомобила си с влиянието на тези фактори и да намали скоростта до величина,
която да му позволи да преодолее острия ляв завой и да ненавлиза в насрещната
лента за движение, което същият не е сторил, а напротив скоростта на автомобила
е била несъобразена с пътните условия и острия ляв завой, автомобилът на жалбодателя частично е навлязъл в лявата лента
за движение за гр.София, жалбодателят се е опитал да
възстанови правилната от техническа гледна точка траектория при средата на лентата
за движение към гр.Варна, но не е успял и е настъпил удар между предната лява
част на автомобил П. и страничната лява част на Т., в резултат, на което е
настъпило и ПТП с материални вреди по двата автомобила, както и щети на 20
метра еластична предпазна ограда /мантинела/. Следователно,
именно виновното несъобразяване на скоростта от страна на жалбодателя
с конкретните условия на пътя при остър ляв завой и навлизане частично в
лентата за насрещно движение е ударил движещия се в посока гр.София лек
автомобил „П.“, което е довело до реализиране на състава на административното
нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДП.
Съдът не приема за обективни
направените от жалбодателя възражения в жалбата и приложеното
по делото становище, че не е превишавал скоростта за
движение, че не е напускал своето платно за движение и не е навлизал частично в
лентата за насрещно движение, че другия участник в ПТП-то е навлязъл в неговата
лента за движение и предизвикал ПТП-то, тъй като същите изцяло противоречат на автотехническата експертиза по делото и на показанията на
разпитаните по делото свидетели. Не приема за обективно и направеното
възражение, че има несъответствие между мястото на нарушението посочено в акта
и НП и не било налице правно единство между описанието на нарушението в акта и
обжалваното НП, тъй като както в акта за нарушение, така и в НП изрично е
посочено мястото на нарушението „на Варианта към АМ „Хемус“, километър 78+300“,
което е напълно достатъчно, ясно и разбираемо за съда и по никакъв начин не
създава неяснота относно мястото на извършване на нарушението от жалбодателя. Освен това следва да се отбележи, че в акта за
нарушение безспорно са посочени описание на нарушението и обстоятелствата при
които е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени, а така
също в НП е изрично посочено описание на нарушението, датата и мястото, където
е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават, както са посочени и законните разпоредби, които са били
нарушени, като е налице идентичност на изложената фактическа обстановка в акта
и тази отразена в НП, както е налице и правно единство между посочените като
нарушени в акта за нарушение правни норми и тези отразени в обжалваното НП.
Предвид изложеното, съдът не приема
направените възражения от жалбодателя, тъй като
същите не могат да бъдат приети за достоверни и такива игнориращи съставения акт,
НП, показанията на свидетелите по делото и заключението на автотехническата
експертиза. Съдът приема, че при издаването на НП не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е
начин правото на защита на жалбодателя. Съдът приема,
че акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление съдържат всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици.
Предвид изложената и възприета от
съда фактическа обстановка, жалбодателят е осъществил
от обективна и субективна страна вмененото му нарушение-съставомерно
по чл.179 ал.2 от ЗДП, тъй като безспорно се установи, че на посочената в акта
и НП дата и час на Варианта към АМ „Хемус“, километър 78+300 в посока гр.Варна,
землището на гр.Ябланица, Ловешка област е управлявал МПС-лек автомобил „Т. приус“ с ДК№ хххххххх, като при движение с несъобразена
скорост с пътните условия при остър ляв завой е навлязъл частично в лентата за
насрещно движение и е ударил движещия се в посока гр.София лек автомобил „П.
307“ с ДК№ хххххх и в резултат на удара са настъпили материални щети и по двата
автомобила, както и щети на 20 метра еластична предпазна ограда /мантинела/, поради което правилно и законосъобразно е бил
санкциониран по този текст с налагане на административно наказание глоба в максимален
размер от 200 лева, което наказание е съобразено с извършеното нарушение, с
тежестта на същото и с множеството нарушения на жалбодателя
по ЗДП, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса следва да
бъде осъден жалбодателя да заплати сторените разноски
по делото в размер на 366,00 лева.
Водим от горното и на основание
чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0451-000907/27.09.2019
година на Началника на РУП на МВР гр.Ябланица, издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение №826738/29.08.2019 година, с което на
П.Д.Д., ЕГН ********** *** на основание чл.179 ал.2
от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/
лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на Районен съд гр.Тетевен сумата от 366,00 /триста шестдесет и шест/
лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: