РЕШЕНИЕ
№
260040
гр.
Троян, 23.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, втори състав, в
публично заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:
СВЕТЛА ИВАНОВА
при
секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията –
Иванова гр. дело № 936 по описа на ТРС за
2020 год., за да се произнесе - съобрази:
Предявена е искова молба от И.П.Н. ***, против М.М.Н. ***, с правно основание чл.109
от ЗС
Ищецът
твърди, че е земеделски производител,
която дейност развива като засажда и отглежда орехови дръвчета, която продукция
реализира на пазара. Излага, че в тази връзка е закупил ПИ с идентификатор
03486.24.351 по КККР на с.***. Легитимира се като
собственик по силата на нот.акт №85, том трети,
рег.№3953, дело №445 от 09.10.2020г. вписан в СВ при РС-Троян. Излага, че за да използва земята по
предназначение – за засяване на млади орехови дръвчета, на 24.10.2020г., заедно
със свои приятели посетил имота, с намерени да го разчисти от стари дървета и
храсти. Твърди, че около 17.30ч. в имота се появила ответницата, която е
собственик на съседен имот, започнала да ги обижда и предизвикала скандал,
обвинявайки ищеца, че почистените дървета, попадат в нейния имот, като настояла
геодезист да извърши заснемане и трасиране. Излага, че на 25.10.2020г.
правоспособен геодезист извършил заснемане, трасиране и поставяне на колчета,
очертаващи границите на имота. Твърди, че на място присъствала и М. *** и
неговите приятели от предния ден. Излага, че в последствие дошла и ответницата,
която оспорила показанията на геодезиста и отново предизвикала скандал, тъй
като се установило, че почистените дървета попадат в имота на ищеца.
Заявява,
че ответницата постоянно възпрепятства възможността спокойно да си ползва
имота, поради което моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата за в бъдеще да
преустанови незаконосъобразното си поведение, с което оспорва границите на
имота на ищеца, оспорва правото му на собственост и създава печки за използване
на имота по предназначение.
Съдът, като се запозна с твърденията и исканията
изложени в исковата молба и отговора доразвити в хода на производството, като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от , прие за установено
следното:
Ищецът
се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор №03486.24.351 по КККР на с.***, община Троян, одобрен със Заповед №РД 18-24 от 01.04.2009г. в местността „***“, с площ 538
кв.м. с представения по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 85, том ІІІ, рег.№
3935, дело № 445 от 09.10.2020 г. на нотариус Д.К.с район на действие РС-Троян, отразен в т.1 от акта.
Представено
е заверено копие от Скица на поземлен имот № 15-996863 – 26.10.2020 г. с
идентификатор 03486.24.351 на СГКК-Ловеч и заверено копие
от Протокол за трасиране, означаване и координиране на част от границите на
поземлен имот № 03486.24.351 по КК на с. ***, община
Троян от 25.10.2020 г.
Представена е преписка от РП-Ловеч, ТО- Троян, образуванавъввръзка
с подадена Жалба вх.№ 35900-12280/02.12.2020 г. от М.М.Н. срещу Н.Е.С. от гр.Троян, по която е постановен отказ да се образувадосъдебно производство .
По искане на ищеца е реализирана
СТЕ с вещо лице К.К..Заключението на вещото лице е прието като доказателство по
делото като обективно, компетентно и безпристрастно. От същото се установява,
че по „ КК има два имота. Единият имот е с №
03486.24.351, който е на ищеца по делото, а другият имот е с № 03486.24.352,
който е на ответницата по делото. „. Експертът е посетил имота на място
и е извършил трасиране на граничните му точки по координати, като е
констатирал, че местоположението на трасираните точки съвпада с поставените
гранични дървени колчета при предходното трасиране. Констатирал е, че имота на ищеца е бил
изоран, а в имота на ответницата няма видими следи от почистени храсти и изсечени дървета.
По
искане на страните са събрани гласни доказателства посредством разпит на
свидетели. Разпитани са две групи свидетели – на ищеца - М.М.П. и Н.Е.С. и на
ответника – М.М.П. и Б.Т.В..
От
показанията на св.М.П. /призована по искане на ищеца в първо с.з. и при режим
на довеждане от ответната страна във второто с.з./ се установява, че е кмет на с. *** и в това и
качество ответницата М.Н. на 24.10.2020 г. и на следващия ден - 25.10, я
извикала от вкъщи с молба да отиде и да спре сечта на дърветата, защото били в
нейно място. Установява, че заедно с ответницата отишли на мястото, където били
И.Н. заедно с наети от него работници и ги помолила да спрат работа, докато се
уточнят нещата. Излага, че ищецът се обадил на геодезист, който на следващия
ден отишъл на място и „ сложи колчета на имота.“. Твърди, че след замерването на геодезиста се установило, че
„тези дървета не попадат в имота на М.Н., а са на ищеца в имота.“. Твърди, че
„ответницата Н. възрази на замерването на геодезиста и каза, че това не е така,
според нейното виждане….Г-жа Н. каза, че ще вика полиция и прокурор, и че не е
съгласна с границите. Заплашваше, че ще вика прокурор и полиция…..“.
От
показанията на св. Н.С.се установява, че с ищеца са приятели и на 24.10.2020 г.
е бил в имота на И.Н. в с.***, за да му помага да го почистят, отрязвайки
дървета, които били маркирани. Твърди, че ответницата отишла в имота на ищеца и
възпрепятствала работата, тъй като започнала да вдига скандал, че имота и
дърветата са нейни и те преустановили дейността си. Твърди, че „….М. ни
заплашваше с полиция, но повече бях клетвите, беше такава лудница, че цялото
село е чуло. Заплахите й бяха, че може би всеки път, когато И. е там и работи,
тя ще вика полиция, крещеше.“. Твърди, че по настояване на ответницата, „… И.
на следващия ден повика геодезист и се направи замерване на границите. В
присъствието на М. беше замерването на границите…“, като геодезистът
установил, че ищецът не е навлязъл в имота на ответницата. Твърди,
че имота на ищеца не е ограден, „…тъй като има спор. И. не смее да го
огради….“. Излага, че „… В този имот
планирахме да посадим дръвчета, но всичко се обърка и една година ще закъснеем,
заради М.. М. оспорва, че е неин имота. Ищецът е в загуба вече една година.
Имаше намерение да засее орехова градина….“. От
показанията на св. Б.Т.В. се установява, че „….Мястото по мой спомен е в м. ***…“,
че като млада / в момента свидетелката е на 64г./ е ходила да помагам на
семейство Н.. Спомня си, че в миналото в имота е имало „…три вековни дървета - цери, на около 70 години…“,
но твърди, че „…на място сега няма да мога да покажа къде минават границите на
въпросния имот, защото са минали много години, природата се е променила, няма
ги огромните цери и всичко е
променено…“.
От правна страна:
На първо място съдът следва да се произнесе по направеното от
ответницата в писмената защита възражение за недопустимост на исковата
претенция, тъй като според нея „спорът
за имотни граници се решава с отделен иск за граници или по чл.54 от , а не с негаторен иск“.
Съдът намира предявеният осъдителен иск по реда на чл.109 от ЗС за допустим, поради следните съображения: Съобразно изложеното в
исковата молба и заявеното в петитума искане:
„ответницата да бъде осъдена за в бъдеще да преустанови незаконосъобразното си
поведение изразяващо се в оспорване на имотните граници, оспорване правото на
собственост и създаване пречки за почистване на имота от
ненужна растителност и ползването му по предназначение“, съдът е квалифицирал претенцията по чл.109 от
ЗС, а не по чл.109а от ЗС-/иск
за определяне на граници/, тъй като негаторният иск има осъдителен характер, а искът за определяне на
граници макар и вещен иск, има установителен
характер. Целта на иска за определяне на граници по чл.109а ЗС не е да се прекратят някакви неоснователни
действия, които пречат на собственика да упражнява своето право, а да се внесе
яснота в обема на правата върху съседни имоти, т.е.да се признае със сила на
присъдено нещо спорния обхват на правото на собственост до определената
граница.В настоящият казус ищецът цели да се прекратят неоснователните
действия на ответницата, която оспорва правото на собственост на ищеца, в т.ч.
и имотните граници.
С иска, основан на чл. 109 от ЗС, се търси
защита на правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие, което
без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното
използване на вещта или имота според предназначението му. Съгласно т.3 от ТР 0№4 от 06.11.2017г., постановено по тълк.дело№4/2015г.
на ВКС, двете задължителни условия за уважаване на
иск по чл.109 от ЗС са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в
неговия пълен обем. Ако в хода на производството бъде установено, че действията
на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Няма да са налице предпоставките на цитираната норма и
ако бъде установено, че действията на ответника са неоснователни, но не
създават пречки на собственика.
Съдът не споделя становището, че ответницата оспорва само граничната
линия между нейния имот и имота на ответника. От заявеното от нея лично в
проведеното на 27.01.2020г. открито с.з., същата твърди „….баща ми е бил на 20
години и го е ползвал мястото, а сега след 60-70 години, идва някой друг
собственик…. Служебното лице от кадастъра ми казва, че единият имот е от
1 900 и няколко кв.м., а другия е 1 300
и няколко, дали и 400 кв.м. Отивам след два месеца в кадастъра да си вадя скици
и какво става, М. Н. няма никакъв имот. Е, как става това нещо, при положение,
че аз не съм продавала? …. Аз оспорвам това, което той извършва като действия,
.….“. В проведеното на 26.02.2021г. открито с.з. по съществото на спора
ответницата е категорична: „….Да не признавам. Много хора имат декар – два,
моето място е ограбено с едни ар и половина. Може ли да стане такава грешка с
ар и половина, да се вземе от моето. ….
Аз по какъв начин мога да си защитя моята бащиния, аз как да стоя и да
гледам, че ми вземат имота…“
Ищецът следва да установи, че е собственик на веща, чиято защита търси
по съдебен ред или пък е носител на
ограничено вещно право върху вещта; да докаже, че е извършено неоснователно действие върху вещта,
което неоснователно действие да пречи,
да ограничава или да смущава собственика на вещта да упражнява правото
си на собственост, спокойно и в пълен
обем, съобразно предназначението на вещта, като извършеното действие или
състояние трябва да съществува към
момента на предявяване на иска.
Съдебната практика приема, че предмет
на преценка от съда и правнорелевантни са само онези
неоснователния действия, които са посочени в обстоятелствената част на исковата
молба . Безспорно беше установено, че ищецът е собственик на процесния имот с идентификатор №03486.24.351 по КККР на с.***, община Троян, одобрен със Заповед №РД 18-24 от 01.04.2009г. в местността „***“, с площ 538
кв.м. с представения по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 85, том ІІІ, рег.№
3935, дело № 445 от 09.10.2020 г. на нотариус Д.К.с район на действие РС-Троян, който имот е отразен в т.1 от акта.Установи се, че върху този имот ответницата осъществява неоснователно въздействие, като
посредством свои действия пречи на ищеца да почиства имота от ненужна
растителност, предизвиквайки „скандали“, отправяйки „ клетви и заплаха“ лично
на ищеца и на наетите от него трети лица, оспорвайки правото му собственост, като по
този начин създава пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените, което се
потвърждава от показанията на свид. М.П. „…Г-жа
Н. каза, че ще вика полиция и прокурор, и че не е съгласна с границите. Заплашваше,
че ще вика прокурор и полиция…..“ и свид. Н.Е.„….М. ни заплашваше с полиция, но повече
бях клетвите, беше такава лудница, че цялото село е чуло. Заплахите й бяха, че
може би всеки път, когато И. е там и работи, тя ще вика полиция…...“. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите, като намира същите за
обективни, възприети лично и последователни. Същите се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал, в това число и от заявеното от
ответница лично в с.з“… „….баща ми е бил на 20 години и го е ползвал мястото, а
сега след 60-70 години, идва някой друг собственик…. аз как да стоя и да
гледам, че ми вземат имота….“.
По
отношение показанията на свид. Б.В. съдът счита, че
следва да ги кредитира с доверие, но същите не допринасят за изясняване на
обстоятелства, свързани с предмета на делото, тъй като се установи, че В. е не
е очевидец на цитираните в ИМ действия от страна на ответницата.
При разпределена доказателствена тежест на ищцовата
страна, същата при условията на пълно и главно доказване установи по безспорен
и категоричен начин, че ищецът е собственик на имота, че върху този имот
ответницата осъществява неоснователно
въздействие, като посредством свои действия пречи на ищеца да почиства имота от ненужна
растителност, предизвиквайки „скандали“, отправяйки „ клетви и заплаха“ лично
на ищеца и на наетите от него трети лица, оспорвайки правото му собственост, като по
този начин създава пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените.
Както беше
отбелязано по-горе, даваната с този иск правна защита срещу неправомерните
действия на трети лица, с които се създават пречки за осъществяване на
правомощията на собственика необезпокоявано и в пълен обем според предназначението
на вещта, предполага изрично посочване в исковата молба какви са извършените от
ответника действия, с какво точно те смущават неговото право на собственост, за
да може в рамките на това основание и заявен петитум
съдът на даде съответната защита на накърненото право на собственост. Тази
защита на собствеността следва да съответства на нарушението и да се ограничава
до преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои
неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля.
Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че предявеният иск
следва да се уважи като основателен и доказан.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от , следва
ответницата да бъде осъдена да заплати на сторените разноски, които
съобразно представеният списък по чл.80 от са
в общ размер на 820.00 лева,
представляващи ДТ,
адвокатски хонорар, депозит за призоваване на свидетел и депозит за вещо лице.
Мотивиран от горното Троянски Районен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.М.Н. ***, ЕГН ********** за в бъдеще да преустанови
незаконосъобразното си поведение по отношение на И.П.Н., ЕГН ********** ***, с
което оспорва имотните границите на ПИ с идентификатор №03486.24.351 по КККР на с.***, община Троян, одобрен със Заповед №РД 18-24 от 01.04.2009г. в местността „***“, с площ 538
кв.м.,правото му на собственост, като за
в бъдеще не създава печки за почистване
на имота от ненужна растителност и ползването му по предназначение.
ОСЪЖДА М.М.Н.
***, ЕГН ********** да заплати на И.П.Н., ЕГН ********** ***, на основание
чл.78 ал.1 от сторените по делото разноски в общ размер на 820.00 /осемстотин и двадесет/
лева, съобразно представен по реда на чл.80 от
списък.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Ловеч в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: