ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2371
гр. Бургас, 07.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501551 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.121, вр. чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от З. Л. Д., ЕГН: ********** от ***, подадена чрез
Станко Кралев против Определение № 4881 от 12.09.2022 г., постановено по гр. д. №
5801/2022 г. по описа на РС – Бургас, с което производството по делото е прекратено и
същото е изпратено по подсъдност на РС – София.
Жалбоподателят оспорва обжалваното определение като неправилно, като навежда
доводи, че искът е предявен пред надлежния съд като е била съобразена както общата
подсъдност по чл.105 ГПК, така и, че спорното правоотношение е възникнало в района на
действие на РС-Бургас, поради което на основание чл.108, ал.2 ГПК делото е подсъдно на
БРС. Претендира се отмяна на обжалваното определение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, приложените по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от легитимирано лице,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред БРС е образувано по исковата молба на З. Л. Д. против
ОДМВР-Бургас за заплащане на сумата 330 лв – допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.08.2019г. – 09.07.2020 г., и сумата 33 лв. – лихва за забава за
периода от 01.11.2019г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът е заявил, че в
посочения период е изпълнявал длъжността "полицай" в РУ-Несебър, което е на структурно
подчинение към ОДМВР-Бургас. Твърди се, че за процесния период ищецът е положил общо
410 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1. 143 възлизали на 465 часа, което
1
водело до извънреден труд от 55 часа на стойност от 330 лв., които не са му изплатени от
ответника, както и лихвата за забава върху допълнителните възнаграждения в размер на 33
лв., поради което е предявил на основание чл.108 ГПК настоящия иск пред БРС.
С обжалваното определение № 4881/12.09.2022 г. районният съд е приел, че
ответникът е държавно учреждение по смисъла на чл.37, ал.1, т.2 ЗМВР; че трудовото
правоотношение на ищеца е възникнало по силата на заповед на Министъра на вътрешните
работи съгласно чл.158 от ЗМВР, както и при предявяване на иска пред РС – Бургас, вместо
РС – Несебър, където полага труд, ищецът не се е възползвал от предоставената му
възможност от чл.114 ГПК. На базата на тези обстоятелства е формирал извод, че делото не
му е подсъдно като е прекратил производството и е изпратил същото на Софийски районен
съд.
Настоящата инстанция не споделя извода на районния съд за неподсъдност на
делото пред РС-Бургас, като намира обжалваното определение за неправилно и
незаконосъобразно.
Съгласно чл.108, ал.2 ГПК, исковете срещу държавата и държавни учреждения,
включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е
възникнало правоотношението, от което произтича спора. Съгласно чл.37, ал.1 ЗМВР,
Областните дирекции на МВР са сред основните структури на МВР, които се създават на
териториален принцип и районите им на действие се определят с акт на Министерския съвет
по предложение на министъра на МВР (чл.42, ал.1 ЗМВР), като в тях може да се създават
отдели, сектори, районни управления, участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост
от задачите и дейността им (чл.42, ал.3 ЗМВР). Идентична е уредбата и в Правилника за
устройството и дейността на МВР – съответно чл. 3, т. 2 и чл. 9, ал. 1.
Предвид множеството образувани дела с идентичен предмет пред Бургаският
окръжен съд, на настоящия състав е служебно известно, че служебните правоотношения на
отделните служители на районни управления (в т.ч. и на ищеца по делото) възникват с
ОДМВР – Бургас, въз основа на издадени от нейния директор заповеди, тъй като дирекцията
е основна териториална структура на МВР и като такава е второстепенен разпоредител с
бюджетни средства, докато РУ-Несебър не е такава структура). Ето защо изводът на съда се
явява и необоснован, доколкото същият не е формиран въз основа на представени от
ответника по делото писмени доказателства.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че правоотношението е възникнало
в гр. Бургас, поради което по правилото на чл.108, ал.2 ГПК, компетентен да разгледа
настоящия спор е РС-Бургас, а не РС-София. Обстоятелството, че ищецът полага труд в РУ-
Несебър също не променя горния извод на съда относно компетентността на БРС. Мястото
на полагане на труда не е предпоставка за прилагане на подсъдността по чл.108, ал.2 ГПК, а
е от значение за упражняване от работника на изборната подсъдност по чл.114 ГПК –
работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно
полага труд. В случая, ищецът очевидно не се е възползвал от правото си на избор по чл.114
ГПК, предявявайки исковете си пред БРС, а възражение за местна неподсъдност на
основание чл.114 ГПК не може да се прави от ответника по спора, нито да се повдига
2
служебно от съда, тъй като се касае за изборна подсъдност и изборът за това е предоставен
единствено на ищеца. Ето защо, макар според разпоредбата на чл.119, ал.3 ГПК,
възражението за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2 ГПК да може служебно да се
повдига и от съда до приключване на първото по делото заседание, съдът не може служебно
да упражни изборната подсъдност по чл.114 ГПК.
С оглед изложеното, въззивната инстанция намира, че по правилото на чл.108, ал.2
ГПК компетентен да разгледа предявените от З. Л. Д. искове против ОДМВР – Бургас е БРС.
Ето защо, обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено и
същото е изпратено по подсъдност на РС-софия, следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, а делото върнато на БРС за разглеждане на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл.121 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4881/12.09.2022 г., постановено по гр. д. № 5801/2019 г.
по описа на Районен съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено и същото
е изпратено по подсъдност на Районен съд – София.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за разглеждане и произнасяне по
предявените искове от З. Л. Д. против ОДМВР – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно, съгласно чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3