Определение по дело №156/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 102
Дата: 18 март 2020 г.
Съдия: Георги Великов Чамбов
Дело: 20205001000156
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 13 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

     № 102

 

                                     гр. Пловдив,   18.03. 2020 година

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

                                                    

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                                                       ЕМИЛ МИТЕВ

                                                                                  

разгледа докладваното от съдия  Георги Чамбов въззивно частно търговско дело № 156 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното                                                     

 

Производството е по 274 и сл., вр. с чл.14 и чл.108 ГПК.

Образувано по частната жалба на Н.з.к. /НЗОК/ против определение № 218 от 28.01.2020 г., постановено по търг.д. № 1043 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението на Н.з.к. за неподведомственост на спора по т.д. № 1043/2019 г. на Окръжен съд П., както и възражението на Н.з.к. за местна неподсъдност на спора по т.д. № 1043/2019 г. на Окръжен съд П.Частният жалбоподател е изразил становище, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли същото да се отмени, а делото – да се върне на Пловдивския окръжен съд със съответните указания.

         В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ищеца - „МБАЛ – МКСИР“ ЕООД, в който е изразено становище, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

         Производството по търг. д. № 1043 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд е образувано по предявени от „МБАЛ – МКСИР“ ЕООД против НЗОК, кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на суми, дължими за извършена болнична помощ по клинични пътеки, както и иск за присъждане на мораторно обезщетение, основаващи се на неизпълнение на сключен между страните договор за оказване на болнична помощ.

          С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по направени от ответника с отговора на исковата молба възражение за неподсъдност на предявените искове на гражданските съдилища и евентуално поддържано възражение за местна неподсъдност на спора пред Пловдивския окръжен съд.

         За да остави без уважение и двете възражения, Пловдивският окръжен съд е приел:

         Първо, че независимо от обстоятелството, че договорът, на който се основава спорното правоотношение, е административен по своя характер, съгласно с чл. 45а ЗЗО, процесуалната норма на чл. 19ж АПК, предвиждаща разглеждането и решаването на такива спорове да се извършва от компетентния административен съд, действа от 01.01.2019 г., от която дата действа и разпоредбата на чл.45а ЗЗО, дефинирайки процесния договор като административен. Тъй като договорът е сключен преди датата на влизане в сила на посочените разпоредби, първоинстанционният съд приема, че споровете, произтичащи от него, представляват гражданско-правни спорове и следва да се разглеждат по общия исков ред.

         Второ, че доколкото РЗК са организационни териториални структури на НЗОК по смисъла на ЗЗО и Правилника за устройството и дейността на НЗОК, и спорът касае неизпълнение на правоотношение, възникнало пряко с директора на РЗОК П., в случая е приложима подсъдността по чл. 108, ал.2 ГПК по местовъзникване на правоотношението.

Определението правилно.

Подведомствеността на конкретния спор между страните пред гражданския съд се обуславя от ясната и ненуждаеща се от тълкуване  преходна разпоредба на § 149, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на АПК /ДВ, бр. 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г./, според която, съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища. Тъй като договорът между „МБАЛ – МКСИР“ ЕООД и НЗОК, на който се основават исковите претенции, е сключен на 23.05.2018 г., несъмнено спорът, основаващ се на неизпълнението му от страна на НЗОК, подлежи на разглеждане от граждански съд по реда на ГПК.

Относно възражението за местна неподсъдност на спора, в случая релевантните факти, според разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК, определящи местно компетентния съд за разглеждането му са: правно-организационната форма на ответника по чл. 6, ал. 1 ЗЗО,  мястото на подписване на договора – гр. П.от директора на РЗОК – гр. П., като представител на НЗОК, както и обстоятелството, че РЗК е поделение на НЗОК, съгласно с Постановление № 240 на МС от 21.11.2000 г. за утвърждаване списък на поделенията на районните здравноосигурителни каси със седалища по общини, във вр. с чл. 6, ал. 2 ЗЗО.

 Изводът е, че постановеното в същия смисъл определение на Пловдивския окръжен съд е правилно, тъй като е съобразено с разпоредбите на процесуалния закон, поради което следва да се потвърди.

 В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд, 

 

             О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :              

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 218 от 28.01.2020 г., постановено по търг.д. № 1043 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд.   

         Определението не подлежи на касационно обжалване.

                           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.