Решение по дело №1051/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

                               Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            15.10.2020 г.                             Град С.З.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 15.09.                                                                                            2020 г.

В публичното заседание в следния състав:       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  АННА ТРИФОНОВА

                                                                               РУМЯНА ТАНЕВА

                                              

Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА 

като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА

в.т.д. № 1051 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение № 694/24.10.2019г., постановено по гр.д. № 1871/2019г. по описа на РС- К., в частта с която „E.“ ЕООД е осъдено да заплати на „С.“ АД сумата от 410,98 лв., произтичаща от сключено  Споразумение  от 02.06.2017 г. между „С.“ АД и „E.“ ЕООД, както и обезщетение за забава за периода от 31.12.2017 г. до 28.06.2019 г. в размер на 62,22 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на главницата и разноски в размер на 350 лв.

         Въззивникът „E.“ ЕООД излага съображения, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 101 ЗЗД. Направено е искане да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове от „С.“ АД против „E.“ ЕООД. Претендират се разноските пред двете инстанции.

         В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „С.“ АД, с който въззиваемия взема становище, че същата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноските пред въззивната инстанция.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявени искове с правно основание по чл. 101 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „С.“ АД моли съда да постанови решение, с което да осъди „E.“ ЕООД да заплати сумата от 410, 98 лв., предмет на Споразумение от дата 20.06.2017 г., както и обезщетение за забава за периода от 31.12.2017 г. до 28.06.2019 г. в размер на 62, 22 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника „E.“ ЕООД. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея на основание чл. 50, ал. 2 ГПК.

По делото не се спори, че „С.“ АД е сключил договор за наем на земеделска земя с наемателя А.Е.Г. от 20.01.2015 г. за срок от 7 стопански години, считано от 01.10.2014 г. до 01.10.2021 г.

 Не е спорно, че наемателят не е заплатил дължимата наемна цена за стопанската 2016/2017 г. в размер на 410, 98 лв.

На 20.06.2017 г. е сключено споразумение между „E.“ ЕООД, А.Г. и „С.“ АД, по силата на което „E.“ ЕООД се задължило да заплати задължението за наемна цена на А.Г. в размер на 410, 98 лв. до 30.12.2017 г.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че по отношение на сключеното споразумение от 20.06.2017 г. между „E.“ ЕООД, А.Г. и „С.“ АД следва да се направи преценка относно правното естество на този договор и по- конкретно, дали същият се характеризира като такъв за встъпване в дълг по чл. 101 от ЗЗД или като договор за поръчителство.

При встъпването в дълг едно трето на правоотношението между кредитора и главния длъжник лице се съгласява да поеме съществуващо задължение като солидарен длъжник - било по договор между третото лице и кредитора, било по договор между стария и новия длъжник. Встъпването в дълг, когато следва от сключен между кредитора и встъпващия в дълг договор, наподобява поръчителството, но встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото правно основание, на което дължи първоначалния длъжник и солидарно с него. В хипотезата на чл. 101 от  ЗЗД отговорността на встъпилия нов длъжник възниква само ако има главно задължение, но не е акцесорна на главното задължение. Задължението на поръчителя също зависи от съществуването на главното задължение, но е винаги акцесорно на главното задължение, за разлика от встъпването в чужд дълг. Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него. За встъпването в дълг, за разлика от поръчителството, не важи преклузивния срок по чл. 147 от ЗЗД. Друга особеност е, че връщането на част от платеното или всичко платено от встъпилия в чужд дълг зависи от вътрешните отношения между него и първоначалния длъжник, докато при поръчителството, съгласно чл. 146, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника и може да иска от него главницата, лихвите и разноските, които е направил.

В настоящия случай при тълкуване разпоредбите на споразумението с оглед критериите, установени в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд намира, че между страните е уговорено встъпването в дълг по смисъла на  чл. 101 от ЗЗД. Поради това на основание чл. 101 от ЗЗД следва да бъде ангажирана отговорността на „E.“ ЕООД, тъй като по делото не са предС.и доказателства, за заплащане на поетото задължение към „С.“ АД в размер на 410, 98 лв. в уговорения срок до 30.12.2017 г. Ето защо ответното дружество дължи и  обезщетение за забава за периода от 31.12.2017 г. до 28.06.2019 г. в размер на 62,22 лв.

 

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съдът определя на „С.“ АД ЕООД за въззивното производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правна помощ.

С оглед изхода на делото „E.“ ЕООД следва да заплати на „С.“ АД направените пред въззивния съд разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 694/24.10.2019г., постановено по гр.д. № 1871/2019г. по описа на РС- К. в обжалваната част.

 

ОСЪЖДА „E.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Г., общ. П.Б., ул. *** да заплати на „С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *** направените пред въззивния съд разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.