О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година
2019 Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА
СЛАВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР
ГЕОРГИЕВ
ЯНА ПАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Георгиев
ВЧНД № 1213 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.243, ал.8 от НПК и е образувано по частен протест на прокурор
от ВРП, срещу определение на ВРС тридесет и шести състав, постановено на 14.10.2019г.
по ЧНД № 3678/2019г., с което е отменено постановление на ВРП от 23.07.2019г.
за прекратяване на д.пр. № 594/2013г. по описа на 02 РУП при ОД на МВР – гр.
Варна.
Според
протеста на прокурора при ВРП, определението на ВРС е незаконосъобразно, тъй
като е необосновано. Направеният извод, че е извършено деяние наказуемо по чл.
206 от НК бил неправилен, тъй като не било достатъчно хипотетично да се приеме,
че след като вещта не е установена, с нея е извършено разпоредително действие.
Следват разсъждения за юридическо или фактическо разпореждане с вещта предмет
на престъпление, които по-скоро подкрепят правния извод на ВРС.
Наказателното
производство е било образувано на 28.03.2014г. с постановление на прокурор при
ВРП срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК,
тъй като на неустановена дата през 2011г. в гр. Варна противозаконно присвоил
чужда движима вещ, която владеел – машина марка „ммодел „бмсобственост на „дл
В
атакуваното определение съставът на ВРС описва приетата от него въз основа на
събраните доказателства фактическа обстановка, която е сходна с приетата такава
от прокурора и която се свежда до следното:
На
25.09.2007г. между „лАД в качеството на лизингодател и ЕТ „амс представител мппв
качеството й на лизингополучател, бил сключен договор за финансов лизинг на
оборудване по силата на който, „лАД се задължил по искане на лизингополучателя
да придобие 1 бр. машина „мбм“, след което да я предостави за ползване на
лизингополучателя, който се задължавал да ползва оборудването и да заплаща
възнаграждение на лизингодателя под формата на лизингови вноски.
Цената
на оборудването била 6115,05 евро без ДДС, а срокът за доставка на оборудването
бил определен със същия договор, а именно до 30.09.2007г.
Съгласно
Приложение № 2 към договора, бил изготвен и погасителен план за изплащане на
лизинговите вноски от страна на дружеството лизингополучател. Съгласно общите
условия на „лАД към договорите за финансов лизинг на оборудване,регламентирани
в т.1.3.: „Оборудването,предмет на лизинг по ДФЛ, се предава за използване на
Лизингополучателя, като остава изключителна собственост на Лизингодателя за
целия срок на ДФЛ. Лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
Оборудването от Лизингодателя след заплащане на всички лизингови вноски и
другите дължими суми по настоящите общи условия и ДФЛ по време на действие на
ДФЛ или след изтичането на неговия срок по негово изрично писмено искане до
Лизингодателя“. В т.15 от ОУ били уредени случаите на неизпълнение на договора
от лизингополучателя. В т.17 от ОУ били уредени Защитните средства на
лизингодателя при случаи на неизпълнение от страна на лизингополучателя.
Съгласно т.20 „Други условия" от ОУ - т.20.1.2.:"Всички спорове,
произтичащи от или във връзка с ДФЛ,включително и споровете,породени или
отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, неизпълнение, или
прекратяване,с изключение на тези,по които двете страни постигат съгласие,ще бъдат
отнесени за разрешаване до Арбитражния съд при БТПП в гр.София".
Въз
основа на цитирания договор за финансов лизинг, бил сключен договор за
покупко-продажба на 26.09.2007г. в гр.Варна със страни „лАД от една страна в
качеството на купувач и ЕТ „ампв качестдото на продавач, с който продавачът да
прехвърлил на купувача собствеността върху машина „мбм“ сериен номер 6820, година
на производство 2007г. за цената от 14352,00лв. със включен ДДС.
В
в пункт 2 на същия договор, страните постигнали договорка относно риска,а
именно при увреждане или погиване на стоката, рискът преминава от продавача
върху купувача, след подписването на приемно-предавателния протокол, който
съставлявал неразделна част от сключения договор.
Задълженията
на купувача, съгласно този договор, били същият да заплати цената на стоката по
сметка на продавача при банка ДСК клон Варна, а задълженията на продавача били
да предаде стоката на адрес гр.Варна,ул. „ц36 в срок до 5 работни дни от
подписването на настоящия договор, като се задължи да предаде на купувача
данъчна фактура за цената на стоката.
В
същия договор била уредена клауза „Неизпълнение",с която изрично било
прието между страните по договора,в случай,че някоя от страните по настоящия
договор забави изпълнението на задълженията си,произтичащи от настоящия
договордя дължи неустойка в размер на 0,1 % на ден от цената по т.1, но не
повече от 15 % от същата.
В
т.6 от същия договор била постигната договорка, съгласно която, при наличието
на недостатъци отношенията между страните да се уреждат по правилата на ЗЗД.
В
допълнителните разпоредби на същия договор била постигната договорка между
страните, че продавачът бил уведомен, че имуществото, обект на този договор,ще
бъде отдадено на лизинг на ЕТ „амп" в качеството на лизингополучател,
както и гаранционните права по този договор, ще бъдат прехвърлени от купувача
на лизингополучателя.
На 26.07.2007г. бил съставен приемно
-предавателен протокол между „лАД в качеството на купувач и ЕТ „ампс
представител мв качеството на продавач,с който продавачът предал на купувача 1
бр. нова машина „мбм" сериен номер 6820.
Впоследствие
с друг приемно-предавателен протокол фактическата власт върху вещта била
предоставена отново на ЕТ чрез неговия пълномощник Елена Асенова.
На
03.10.2007г. била съставена фактура №********** с получател „лАД гр.София и
доставчик ЕТ агр.Варна с предмет на фактурата машина „мбм” за сумата от
14352,00лв.
ЕТ
„асключил още два договора за финансов лизинг с „д"АД,с различен предмет,а
именно ДФЛ № 000571 С1/25.09.2017г. и ДФЛ № 000571А1/25.09.2007г.
След
това започнало изпълнението по тези договори от страна на лизингополучателя, чрез
плащането на дължимите лизингови вноски едновременно за трите договора за
финансов лизинг,сключени между ЕТ „м" гр.Варна и д" АД. След 01.05.2009г.,плащането на
лизинговите вноски от страна на лизингополучателя, били преустановени.
С
Уведомление с изх.№1533/07.02.2011г. изхождащо от „лАД до адресата ЕТ „а-млизингополучателят
бил уведомен, че ЕТ „амп" не е заплатило и дължи на „д"АД по силата
на Договор за финансов лизинг №000571 В1/25.09.2007г. сумата от 3901,75 евро ,а
по договор за финансов лизинг №000571 С1/25.09.2007г. - сумата от 7828,68 евро
до 01.02.2011г.
Със
същото уведомление лизингополучателят бил уведомен за възможността да заплати
доброволно в 10 дневен срок от получаване на уведомлението, като в случай че не
бъде изплатено задължението същите ще бъдат принудени да потърсят правата си,
гарантирани от закона средства, и на основание чл.87 от ЗЗД и др, като поради
неплащане именно това се случило и „лпрекратили действието на посочените
договори за лизинг.
На
основание чл.233 вр.чл.55 ал.1 от ЗЗД, лизингополучателят бил уведомен за
задължението му да върне лизинговите активи в седемдневен срок от датата на
прекратяване на договорите.
В
същото уведомление, длъжникът бил уведомен за възможността на „д"АД да
пристъпи към принудително събиране на вземанията си по законоустановен ред.
Уведомлението
било изпратено на адреса в гр. Варна, бул. „с№ 187А, ап.6, и на ул. „ц№ 36,като
на 09.02.2011г. и двете уведомления били получени лично от еа– пълномощник на
ЕТ.
След
тази дата започнал да тече срока за доброволно изпълнение, след изтичането на
който, договорът бил едностранно прекратен на дата 22.02.2011г.
Процесната
вещ, предмет на ДФЛ №000571 С1/25.09.2007г., не била върната от страна на
лизингополучателя на посоченият от лизингодателя адрес в определеният 10 дневен
срок, като аргумент за това били неприключили между субектите правни спорове.
Поради
неизпълнението в цялост на договора за финансов лизинг от страна на
лизингополучателя ЕТ „амп",по искова молба на д АД гр.София, било
образувано гр.д.№12637/2011г. по описа на ВРС.
По
силата на Решение №1395/02.04.2012г. по гр.д.№12637/2011г. по описа на ВРС,
било признато за установено по отношение на д АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, бул."ас101, че ЕТ „ампс ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.с187А,ап.6, със законен
представител мепълномощник с адрес гр.Варна, ул."г№6,ап.З,дължат солидарно
сумата от 8325,83 лева, представляващи част от главница по запис на заповед на
обща стойност 7143,11 евро издаден на 25.09.2007г. и предявен на издателя на
25.10.2010г. в едно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-18.03.2011г. до окончателното й
изплащане,предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК №11750/19.03.2011г. по ЧГД №4229/2011г. по описа на
ВРС, ХХ състав на основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
С
решение №1688/03.12.2012г. по описа на ВОС, ВТД№1626/2012г. по описа на ВОС,
образувано по жалба на меа срещу решението на ВРС,Решение № 1395/02.04.2012г.
по гр.д.№12637/2012г. по описа на ВРС, било отменено в частта,с която е прието
за установено,че ппот гр.Варна и ейаот гр.Варна дължат солидарно на д АД със
седалище и адрес на управление гр.София разликата над 6167,26 лева до
присъдените 8325,83лв. представляващи част от главницата по запис на заповед на
обща стойност 7143,11 евро, издаден на 25.09.2007г.,място на издаване -
гр.Варна и предявен на издателя на 25.10.2010г. в едно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението-18.03.2011г. до окончателното й изплащане,
както и за разликата над 666,22 лева до присъдените 899,55лв., представляваща
присъдена в полза на „д"АД съдебно деловодни разноски,и вместо него
постановил отхвърлил предявеният от д АД иск срещу ппот гр.Варна и ейаот
гр.Варна за приемане за установено,че меа дължат солидарно на д АД със седалище
и адрес на управление гр.София разликата над 6167,26 лева до присъдените
8325,83лв.,представляващи част от главницата по запис на заповед на обща
стойност 7143,11 евро,издаден на 25.09.2007г.,място на издаване - гр.Варна и
предявен на издателя на 25.10.2010г. в едно със законната лихва,считано от
датата на подаване на заявлението-18.03.2011г. до окончателното й изплащане,за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1973/21.03.2012г. по ЧГД№3800/2012г. по описа на ВРС, с която е разпоредено
незабавно изпълнение по чл.418 ал.1 от ГПК, като длъжникът ппе осъден и да
предаде на кредитора „д"АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София,бул."ас" №101 държането на лизингова вещ -1 бр.
машина „мбм", както и да му заплати сумата от 728,40лв. разноски по
делото.
Въз
основа на тази заповед, бил издаден изпълнителен лист от PC, с който мпбила
осъдена да предаде на „лАД държането на лизинговата вещ - 1 бр. машина, както и
да заплати сумата от 728,40лв. разноски по делото,в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
Въз
основа на този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
201271250400 по описа на ЧСИ исс район на действие ВОС.
По
искане на „д"АД,ЧСИ исс район на действие ВОС, пристъпила към принудително
изпълнение по изпълнително дело № 201271250400365, като насрочила опис на
движими вещи-машина марка „мбм",cep.№6820.
Oт
приложения в кориците на делото Протокол за опис на движими вещи, съставен на
09.05.2012г. от ЧСИ исс район на действие ВОС е видно, че на процесната дата
/09.05.2012г./ ЧСИ С. е посетила дома на длъжника за да извърши описа, при
което установила МП, която твърдяла, че е упълномощила ейада предприема
всякакви действия от името на фирма „Аквамар“, както и че не знае и никога не е
знаела местонахождението на машината.
Същата
изразила предположение за вероятното й местонахождение в гр.Кърджали, но не
била сигурна, поради което не било осъществено предаване на описаната в
изпълнителния лист движима вещ.
По
Изпълнително дело № 201271120400365 с взискател д“АД с ЕИК ********* и длъжник
ЕТ, образувано въз основа на изпълнителен лист,издаден по ЧГД№3800/2012г. по
описа на ВРС,срещу ппза връщане на лизинговата вещ - 1 бр. машина „мбм” общият
размер на задължението по изпълнителното дело било 1375,61лв.,а плащания от
страна на длъжника не били постъпили.
С
молба с вх.№1811/12.02.2014г. взискателят поискал от ЧСИ на основание
чл.521,ал.2 от ГПК да бъде определена равностойността на присъдената движима
вещ.
С
постановление от 26.05.2014г. ЧСИ исопределила равностойността на движимата вещ
на 4700лв.
Изпълнително
дело № 201271120400365 с взискател д"АД с ЕИК ********* и длъжник ЕТ „м"
било прекратено на 05.02.2019г. на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,поради
бездействие на взискателя повече от две години,със Съобщение,адресирано до
взискателя д АД от страна на ЧСИ И.С.ЧСИ с рег.№712 на Камарата на ЧСИ,с район
на действие ОС Варна.
По
образуваното досъдебно производство е била разпитана св. Е.Й.А, за която по
делото има доказателства, че е получила фактическата власт върху процесната
машина от името и за сметка на ЕТ, в качеството й на пълномощник, която
посочва, че се е занимавала с дейността на ЕТ и е предоставила без да посочи
кога и на кое лице вещта за ползване на различни лица едно от които (без да се
сочи кое) я е уведомило, че вещта е била обект на кражба от строителен обект
вероятно намиращ се в Южна България.
Като
причина за прекратяването ВРП е посочил, че описаната по-горе фактическа
обстановка свидетелства за наличието на неуредени гражданскоправни отношения
между страните, които следва да се разрешат с методи и средства присъщи на
гражданското право, като в случая наказателното право се явява използвано от
страните за разрешаване на други видове спорове, съществуващи между тях.
Правилно
съставът на ВРС не е възприел тези разсъждения.
За
да бъде налице състава на престъплението по чл. 206, ал.1 НК е необходимо на
първо място да е налице правно основание на което вещта е предадена във
фактическа власт на едно лице (в случая на представител на ЕТ или на друго лице
- пълномощник). Такова основание в случая се явява т. нар договор за обратен
(финансов) лизинг, като по делото са събрани достатъчно данни, че с вещта е
извършено разпоредително действие с очевидна цел „своене“, като и до момента
същата е с неясно местонахождение.
В
момента в който вещта е предадена на друго лице, без да са изплатени дължимите
вноски по лизинга и без знанието на лизингодателя е извършено фактическо
разпореждане /юридическо не е възможно / с цел своене. Никакво значение няма
къде и на кого е предадена вещта. Единствената законосъобразна хипотеза вещта
да не се владее от лизингополучателя е ако е била противозаконно отнета. Такива
данни по делото няма. Точно обратното, категорично е установено, че вещта е
предавана на трети лица.
Лицето извършило
разпореждането с вещта, предавайки владението й на трето лице е съзнавало, че
тя не е негова собственост, но въпреки това
е насочил действията си към укриване и разпореждане.
По този начин е извършил
противозаконно фактическо разпореждане с вещта, която до този момент държал
правомерно. Това разпореждане било извършено от него в противоречие с
интересите на неговия собственик.
Съставът
на съда правилно е приел, че в постановлението за прекратяване липсва пълен
анализ на доказателствата, както и че фактическата обстановка не е изяснена.
В
протеста се твърди, че по делото липсват каквито и да са доказателства за
противоправно разпореждане с вещта. След, като вещта я няма и не е била обект
на противозаконно отнемане, очевидно е било извършено противозаконно
разпореждане с нея.
В
постановлението и протеста непрекъснато се цитира някаква „константна и
императивна съдебна практика” без практически да става ясно каква е тя и какви
са правните аргументи.
За
улеснение на прокурора може да се посочи, че по идентичен казус с други страни,
ВРП е внесла ОА по който е образувано НОХД № 3977/17 г, на ВРС четввърти
състав, приключило с осъдителна присъда, потвърдана с решение на ВОС по ВНОХД №
885/19. В мотивите на съда се съдържат изчерпателни аргументи за същността на
престъплението по чл. 206 от НК, касаещи сходни казуси.
Съдът
обръща внимание на органите на ДП, че от образуването на делото, предвид
фактическата и правна сложност е изминал
непрелично продължителен период от време.
По
изложените съображения и на основание чл.243, ал.8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
на ВРС тридесет и шести състав, постановено на 14.10.2019г. по ЧНД № 3678/2019г.,
с което е отменено постановление на ВРП от 23.07.2019г. за прекратяване на
д.пр. № 594/2013г. по описа на 02 РУП при ОД на МВР – гр. Варна.
ВРЪЩА
делото на ВРП за допълнително разследване.
Препис от определението да се изпрати
на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: