Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 2. и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба от адв. Н.И., като пълномощник на А. Д., срещу решение № 507 от 27.05.2013г. по гр. д. № 2427/2012г. на Великотърновския районен съд. С обжалваното решение е отхвърлен искът, подаден от А. Д., с който тя иска да се признае за установено, че не дължи на ответника „ЕПП” сумата от 1714,68 лв., представляваща консумирано количество електроенергия за периода от 14.01.2012г. до 12.03.2012г. С обжалваното решение А. Д. е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 352,00 лв. В жалбата се твърди, че решението на ВТРС е необосновано и немотивирано. Навеждат се доводи, че в решението не е налице връзка между събраните по делото доказателства и изводите на съда. Посочено е, че исковата претенция е доказана категорично пред първата инстанция, поради което искът неправилно е отхвърлен. Предвид изложеното жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено. Въззиваемият „ЕПП” (ответник по иска), чрез процесуалния си представител – адв. Колева, заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в случая става въпрос за редовно измерено количество електроенергия, което е доставено до абоната и неговата левова равностойност се дължи. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Великотърновският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. Д.. Ищцата е подала отрицателен установителен иск на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който иска да се признае за установено, че не дължи на ответника „ЕПП” сумата от 1714,68 лв., представляваща консумирано количество електроенергия за периода от 14.01.2012г. до 12.03.2012г. в недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., ул. „А.Б.” № *, по фактури № */23.02.2012г. на стойност 863,16 лв. и № */26.03.2012г. на стойност 851,34 лв. В исковата молба се твърди, че начислената електрическа енергия не отговаря на реалното потребление в домакинството на А. Д.. Ищцата е навела съображенията си, че не дължи претендираната сума. В депозиран отговор „ЕПП” (тогава „ЕОНБП” ) е оспорило исковата претенция. Ответникът е развил съображенията си, че начислените суми са за реално отчетени количества потребена ел. енергия и не представляват служебно начислена сума по проведена корекционна процедура. С тези доводи е изразил становището си, че сумата е дължима и искът следва да бъде отхвърлен. В производството пред районния съд като доказателства са приети решения на ДКЕВР за одобряване и изменение на общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа с потребителите на крайния снабдител. Представени са извадки от местни и централни всекидневници, в които общите условия са публикувани. Фактът на влизане в сила на общите условия е обявен от съда за общоизвестен. Този факт не е оспорен от ищцата по делото. Т.е. от така приетите доказателства се установява, че ищцата е потребител на ел. енергия на посочения в исковата молба адрес и че процесният имот е присъединен към електропреносната мрежа. Пред първата инстанция като доказателства са представени процесните фактури № */23.02.2012г. на стойност 863,16 лв. и № */26.03.2012г. на стойност 851,34 лв. От посоченото в тях се установяват компонентите, от които се образували дължимите суми (в това число изразходвана енергия и мрежови услуги). Изслушана е съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че статичният електромер, чрез който е измерено потреблението на ищцата, преминал метрологичен контрол. От експертизата се установява, че показанията, посочени в представените по делото фактури, съвпадат с показанията на СТИ тип МЕ-162 № *375382, отразени в електронния картон на абоната. Вещото лице установило, че правилно била изчислена потребената от абоната електроенергия и правилно била остойностена във фактурите. Посочило е, че показанията към момента на изготвяне на експертизата са по-високи от тези, в процесните фактури. Като доказателство пред първата инстанция е прието и копие от възражение, подадено от А. Д. до ответника, в което посочва, че заплаща редовно и своевременно сметките си за потребена енергия, но не е съгласна с начислените по процесните фактури. Приета е и справка за консумирана енергия на адреса на ищцата към дата 28.06.2012г. Други относими доказателства пред първата и пред настоящата инстанция не са ангажирани. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Обжалваното решение е правилно. По своята същност договорът за доставка на електроенергия представлява разновидност на договора за продажба по смисъла на чл. 183 и сл. от ЗЗД. Предявеният иск е за недължимост на цената (по арг. на обратното от чл. 200, ал. 1 ЗЗД) по този договор за периода 14.01.2012г. до 12.03.2012г. С оглед изложеното в тежест на ответника е да установи възникването на облигационно отношение между него и ищеца за доставка на електроенергия до процесния обект, по силата на което е престирал и за ищеца е възникнало задължението за плащане на уговорената цена. По делото не се спори, че А. Д. е потребител на ел. енергия на посочения в исковата молба адрес и че имотът е присъединен към електропреносната мрежа. Не се спори, съдържанието на ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрено от ДКЕВР, както и публикуването им в централен и местен ежедневник, както и че са налице изменения на тези ОУ, отново публикувани по съответния ред и на интернет страницата на енергийните дружества. Ищцата очевидно не спори, че за периода 14.01.2012г. – 12.03.2012г. е потребявала електроенергия в обекта, находящ се на посочения адрес. Този факт се извежда от исковата молба до съда и от възражението до ответника (на л. 8 от делото пред първата инстанция), в които А. Д. сочи, че не е съгласна с количество енергия, която й е начислена като потребена. Ищцата е посочила, че потребяването в домакинството й не съответства на начислените от ответника суми. Налага се извод, че ищцата признава, че за процесния период на практика е доставяна електроенергия до недвижимия имот, находящ се в гр. В. Т., ул. „А.Б.” № *. По делото е спорен въпросът какво е реалното количество доставена енергия, респ. каква е дължимата сума за въпросното количество електроенергия. В тази връзка следва да се има предвид, че от ответника е представена справка за консумирана електроенергия от А. Д. на процесния адрес. Видно от справката Д. е консумирала 5226 kWh енергия за периода 14.01.2012г. – 10.02.2013г. и 5168 kWh енергия за периода 11.02.2012г. – 12.03.2012г. Това количество изразходвана енергия е посочено и в издадените от ответника фактури. От изслушаната по делото експертиза се установява, че устройството, с което е измерено изразходваното количество енергия (а именно СТИ с № *375382) е метрологично годно, т.е. същото е годно да измерва изразходваното количество енергия в обекта. Експертът е установил, че потребената енергия е изчислена правилно, като същата е правилно остойностена, а показанията на електромера към настоящия момент са по-високи от тези в процесните фактури. Първата инстанция правилно е кредитирала експертизата, като изводите на вещото лице се споделят и от настоящия съдебен състав. В тази връзка са неоснователни възраженията на А. Д. за техническа неизправност на СТИ. Видно от писмо от Д. до ответника (на л. 8 от делото пред първа инстанция) същата е посочила, че редовно и своевременно заплаща сметките си за потребена ел. енергия. Т.е. налице е извънсъдебно признание, че Д. е съгласна с начислените й суми до процесния период, което означава, че не оспорва и техническата изправност на СТИ до 14.01.2012г. Същевременно няма данни Д. да е оспорила и начислените и суми за периодите, последващи процесния. Налага се краен извод, че със СТИ са измерени потребени количества енергия, неоспорени от Д. за предходни и последващи периоди, поради което самата тя е съгласна с неговата техническа изправност и към процесния период. Както беше посочено по-горе в тежест на ответника по иска е да докаже, че е доставил фактурираното количества енергия до процесния обект. Тези факти са доказани пред първата инстанция, като от представените доказателства се установяват количества енергия, доставени до обекта, на стойностите, фактурирани от ответника по иска. При това положение ищцата е следвало да докаже правонамаляващите си възражения, а именно, че не дължи фактурираните суми, тъй като реално е потребила по-малко количество енергия. При твърдения за по-малка дължима сума Д. е следвало да наведе конкретна причина (а не предполагаеми възможни причини), като при пълно и главно доказване докаже реализирането на факта на по-малко потребление от начисленото. Такива факти не са доказани пред двете инстанция, поради което настоящият съдебен състав приема, че на основание чл. 17, т. 2 от ОУ на „ЕПП” за А. Д. е възникнало задължението да заплати сумата от 1714,68 лв. за периода 14.01.2012г. – 12.03.2012г. по издадените два броя фактури. С оглед изложеното се налага извод, че с решението на ВТРС правилно е отхвърлен искът за недължимост на посочените суми. Ето защо първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно. Въззиваемият е претендирал разноски за въззивното производство в размер на 252 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция. По делото обаче липсват доказателства за извършени разноски от въззиваемия. Представена е фактура № 2096 от 08.08.2013г., според която „ЕПП” е заплатило на адв. дружество „Б и Г” сумата от 210 лв. (без ДДС) за отговор на въззивна жалба и процесуално представителство във връзка с гр. д. № 2427 по описа на ВТРС (решението, по което е предмет на настоящото дело). Във фактурата е посочено, че плащането ще се извърши по сметка на адвокатското дружесвто, като е приложена информация за сметка за периода 01.04.2013г. – 31.08.2013г. В така представената информация не фигурира извършено плащане по фактура № 2096 от 08.08.2013г., поради което пред настоящата инстанция на практика липсват доказателства за действително извършени разноски от въззиваемия. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 507 от 27.05.2013г., постановено по гр. д. № 2427/2012г. по описа на Великотърновския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |