Номер 50313.10.2020 г.***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПлевенVII наказателен състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светослава . Цонева
Секретар:ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава . Цонева Административно
наказателно дело № 20204430201601 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 1037 от 06.08.2020 година
на ***, с което на основание чл. 200 ал. 1 т. 31 от Закона за водите на ***,
представлявано от *** *** е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл.
48 ал. 1 т. 13 от Закона за водите.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ редовно призован, се представлява в съдебно
заседание от ***. Последната подържа така депозираната жалба като твърди,
че липсва извършено нарушение от страна на представляваното от нея
дружество, тъй като същото не е титуляр на разрешително за водовземане да
взема вода от язовир „ „***“, а такъв е ***, което следва да носи
административнонаказателна отговорност. Едновременно с това ангажира
становище, че дадените в цитираното в наказателното постановление
предписания съдържат противоречия като забраняват на „ ***“ *** да подава
водни обеми на юридически лица без разрешително, а едновременно с това
дружеството е задължено да доставя водни маси за питейно – битово
водоснабдяване на населените места до достигане на завиряване до 50% от
пълния обем на язовир „***“. Жалбата съдържа констатации за допуснати
нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в неспазване разпоредбите
на чл. 42 т. 3 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН – актът и наказателното постановление
1
не съдържат дата на извършване на нарушението. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
Алтернативно моли съда да прецени и приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, се представлява в съдебно
заседание от ***. Изразява становище, че нарушението е установено по
несъмнен начин и наказателното постановление следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно. Счита, че случаят не може да бъде
квалифициран като маловажен предвид спецификата на охраняваните със
Закона за водите обществени отношения и неговата цел да обезпечи
качеството на водата за обществено ползване, да осигури сигурността и
здравето на хората.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган.
„ *** „ *** е собственик на язовир „***“, находящ се в *** и
водовземните съоръжения към него. Дружеството има право да подава водни
обеми от същия язовир само на юридически лица, притежаващи
разрешително за водовземане за съответната цел, издадено по реда на Закона
за водите. Съгласно разрешително за водовземане № ***, на „ ***“ ***, като
титуляр на същото бил разрешен целогодишен режим на водовземане с
указано разпределение по месеци, но „ единствено след осигуряване на
необходимия воден обем за питейно – битово водоснабдяване на населените
места от *** и други разрешени водовземания от яз. *** с по – висок
приоритет съгласно чл. 50 ал. 4 от Закона за водите.
„ *** ***“ *** притежавало разрешително за водовземане № *** със
срок на валидност до 2027 година. Въз основа на същото дружеството имало
2
право да ползва водни маси от язовир *** с цел питейно - битови нужди.
Считано от 01.04.2019 година, дейностите по стопанисване, подържане
и експлоатация на *** услуги на територията на *** били поети от „ ***“ ***.
На 01.04.2019 година, разрешително за водовземане № ***, издадено на
„ *** „ *** *** било прекратено поради смяна на собственика/ ползвателя на
системата. Ново разрешително по чл. 44 ЗВ не било издавано.
Разрешителното било единствено и само за цел „ Питейно- битово
водоснабдяване“ без право на титуляра на разрешителното да подава вода от
Язовир „ ***“ за промишлено водоснабдяване. Въз основа на същото, „ ***“
*** започнало да изпълнява функциите на оператор да доставя вода за
питейно – битово водоснабдяване на територията на *** чрез техническата
инфраструктура на „ *** „ ***.
На 09.12.2019 година експерти при *** извършили проверка на язовир „
***“, находящ се в землището на ***. По време на проверката присъствал и
представител на „***“ ***. В хода на проверката било установено, че към
09.12.2019 година дружеството е титуляр на разрешително № *** за
водовземане от повърхностен воден обект язовир „ ***“ с цел на
водовземането обществено водоснабдяване за напояване на земеделски
култури. В момента на проверката било констатирано, че от язовира не се
извършва водовземане за напояване на земеделски култури, както и че „ *** „
*** глад *** подава водни обеми от язовир „ ***“ чрез своята техническа
инфраструктура на „ ***“ *** *** без същото да притежава следващото се
разрешително като правоприемник на „ *** ***“ *** за питейно – битови
нужди. Тези констатации били отразени в нарочен протокол. Дадени са
конкретни предписания на дружеството, едно от които / обективирано в точка
2/ било да не се подават водни обеми от язовир „***“ чрез техническата
инфраструктура на „ ***“ *** на юридически лица без същите да притежават
разрешително за съответната цел. Посочен е срок за изпълнение не
предписанието, а именно до издаване на съответното действащо
разрешително по ЗВ.
На 06.03.2020 година, в присъствието на упълномощено от управителя
на „ ***“ *** ***, *** извършили проверка по документи във връзка с
дадените от 09.12.2019 година предписания. В присъствието на същото лице
3
бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 48
ал. 1 т. 13 ЗВ, а именно: неизпълнение на предписание, обективирано в
Констативен протокол №1- РЗ – 172/09.12.2019 година на експерт при *** и
по конкретно точка 2 от същото – да несе подават водни обеми на
юридически лица без същите да притежават съответното разрешително по ЗВ
за съответната цел
Съставения акт за извършено административно нарушение по чл. 48 ал.
1 т. 13 ЗВ на упълномощеното от управителя на дружеството лице.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира дружеството с имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства – заверено копие на писмо с
входящ № КД-08-63/3/ от 05.08.2020 година; заверено копие на писмо с
входящ № КВ-08-63/2/ от 23.07.2020 година; заверено копие на известие за
доставяне от 10.08.2020 година; заверено копие на разписка с входящ № ПО-
01-18/1/ от 13.08.2020 година; заверено копие на придружително писмо към
наказателно постановление с изходящ № ПО-01-18 от 10.08.2020 година;
наказателно постановление № 1037 от 06.08.2020 година на ***; заверено
копие на възражение срещу акт за установяване на административно
нарушение с входящ № КД-08-550/42/ от 11.03.2020 година; акт за
установяване на административно нарушение № 1127 от 06.03.2020 година на
***; заверено копие на пълномощно за подписване на акт за установяване на
административно нарушение; заверено копие на показа за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение с изходящ № КД-08-550/33/ от
26.02.2020 година; заверено копие на писмо с изходящ № КД-08-580/4/ от
27.12.2019 година; заверено копие на писмо с входящ № КД-07-3286/2/ от
13.01.2020 година; заверено копие на писмо с входящ № КД-08-550/15/ от
20.01.2020 година; заверено копие на писмо с входящ № КД-08-550/21/ от
31.01.2020 година; заверено копие на писмо с входящ № КД-08-550/24/ от
03.02.2020 година; заверено копие на писмо с входящ № КД-08-550/26/ от
10.02.2020 година; заверено копие на писмо с входящ № КД-08-550/27/ от
10.02.2020 година; заверено копие на писмо с входящ № КД-08-550/26/ от
4
10.02.2020 година; заверено копие на писмо с входящ № КД-08-550/29/ от
14.02.2020 година; заверено копие на писмо с входящ № КД-08-550/26/ от
10.02.2020 година; заверено копие на писмо с входящ № КД-08-550/32/ от
20.02.2020 година; заверено копие от договор за доставка на „условно чиста“
вода № 007 от 12.04.2019 година, сключен между „***“ *** и „***“ *** - ***;
заверено копие на писмо с изходящ № КД-07-3286 от 12.12.2019 година,
ведно с констативен протокол № 1-РЗ-172 от 09.12.2019 година; заверено
копие на известие за доставяне от 12.12.2019 година; Заповед № 20 от
02.03.2020 година на Директора на ***; Заповед № 239 от 14.11.2019 година
на Директора на ***; заверено копие от трудов договор № 178 от 20.03.2015
година, сключен между Министъра на околната среда и водите и *** - ***;
заверено копие от Разрешително за водовземане № 1143 от 26.01.2007 година.
В подкрепа на изложените обстоятелства са събраните гласни такива
посредством разпита на свидетелката ***, разпитани непосредствено в
съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Използването на водите и водните обекти съгласно разпоредбите на Закона за водите
включва водовземане и ползване на водния обект.
Разпоредбата на чл. 48 ал. 1 т. 13 от ЗВ вменява в задължение със
задължителен характер водоползвателите - титуляри на разрешителни да
изпълняват в срок дадените предписания от контролиращ орган.
Събраните в хода на въззивното производство многобройни писмени доказателства
установяват по категоричен и несъмнен начин, че към датата на съставяне на акта за
установяване на административно нарушение – 06.03.2020 година, санкционираното
дружество не е изпълнило даденото му задължително предписание от 09.12.2019 година да
не подава водни обеми на юридически лица, които нямат следващото се разрешително за
това по чл. 44 ЗВ и то с конкретна цел. Този факт безспорно установяват писмените
доказателства по делото като е несъмнено, че и към датата на констатиране на
неизпълнението – 06.03.2020 година „ *** „ *** *** като правоприемник на „ *** ***“ ***
не е имало изискващото се разрешително за осигуряване на вода за питейно – битови нужди
на *** от язовир „ ***“, стопанисван и собственост на „ *** „ *** *** и това е
осъществявано чрез техническата инфраструктура именно на последното дружество.
Предвид изложеното СЪДЪТ прие за установено по несъмнен начин,
5
осъществяването на всички признаци от състава на нарушение по чл. 48 ал. 1
т. 13 Закова за водите. Същото е такова на формално извършване и е доказано
по безспорен и несъмнен начин.
Съдът намери за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за
това, че делото не е местно подсъдно на ПлРС. Видно от материалите по
делото е, че атакуваното наказателно постановление санкционира
неизпълнение на дадено задължително предписание от страна на „ ***“ ***
***, което задължение следва да се изпълни пред ***. Ето защо съдът приема,
че нарушението е извършено в ***, поради което компетентен да се
произнесе по така депозираната жалба е Плевенски районен съд. Безспорно
установена е и датата на извършване на нарушението, а именно 06.03.2020
година.
Ето защо съдът намери, че така издаденото наказателно постановление
е правилно и законосъобразно. Наложеното от наказващият орган
административно наказание е определено като вид и размер в съответствие с
разпоредбата на чл. 200 ал. 1 т. 31 от Закона за водите, съответства на
характера и тежестта на конкретното административно нарушение и е към
минималния размер.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита,
че Наказателно постановление № 1037 от 06.08.2020 година на ***, с което на
основание чл. 200 ал. 1 т. 31 от Закона за водите на ***, представлявано от
*** *** е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл. 48 ал. 1 т. 13 от Закона за
водите е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО. Същото е издадено от
компетентен по материя , място и степен орган, в съответствие както с
материалният, така и с процесуалният закон, поради което и следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1037 от 06.08.2020
година на ***, с което на основание чл. 200 ал. 1 т. 31 от Закона за водите на
6
***, представлявано от *** *** е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл.
48 ал. 1 т. 13 от Закона за водите.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7