№ 534
гр. Търговище, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20213530101014 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове в условия на обективно съединяване по реда на
чл.422 от ГПК и по чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Профи Кредит България”ЕООД
гр.София, против Д. Г. Р. с ЕГН-********** от гр.Търговище, ул.****, с
правно основание чл.422 от ГПК за съществуване и дължимост на следните
суми: сумата от 3538.02лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 30037008508, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.04.2021г. до изплащане на задължението,
1459.91лв. договорно възнаграждение, 344лв. лихва за забава и 421.96лв.
лихва за забава, за които вземания (с изключение за сумата 3558.69лв. ) в
полза на ищеца е издадена Заповед № 345/01.04.2019г. по ч.гр.д.№ 578 по
описа за 2019г. на РСТ, както и осъдителен иск за сумата от 3558.69лв.
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
В исковата молба се твърди, че на 21.05.2019г. е сключен Договор за
потребителски кредит № 30037008508 между „.ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД като кредитор и Д. Г. Р., при следните параметри: Сума на кредита:
3750 лв.; Срок на кредита: 38 месеца; Размер на вноската: 176.58 лв.; Годишен
1
процент на разводите /ГПР/: 46.36 %; Годишен лихвен процент: 39.10 %;
Лихвен процентна ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 6356.35 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни УСЛУГИ: Възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 3884.76 лв.; Размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги: 107.91 лв.
Общото задължение на ответницата по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е в размер на 10241.11 лв. Общият размер на вноската е
284.49 лв., с дата на погасяване - 15-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит /ДПК/
неразделна част от него са Общи условия /ОУ/, които са предадени при
подписване на договора и с които длъжницата внимателно се е запознала
преди подписване на договора, приема и нямат забележки към тях и се
задължава да ги спазва, за което полага подписа си под клаузите на този ДПК
и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента са предоставени безвъзмездно, на
хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация
във формата на Стандартен европейски формуляр. Съгласно. Т.5 от Договор
за потребителски кредит № 30037008508 Д. Г. Р. е пожелала да бъде
извършено рефинансиране на старо нейно задължение към дружеството с
част от отпусната сума в размер на 1004.34 лева по ДПК № 30036816642,
извършено с вътрешнобанкова транзакция.
Твърдят, че ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно и в
срок задълженията си по договора, като на 22.05.2019г. превежда остатъчната
парична сума в размер на 2745.66 лв., по посочената от длъжника Д. Г. Р.
банкова сметка (документ за банков превод с референция:07029970019793 от
дата 22.05.2019г.) Общият размер на отпуснатата сума е 3750.00 лв.
От своя страна длъжника поема задължение по Договор за
потребителски кредит № 30037008508, като го сключва за срок от 36 месеца,
с месечна вноска по погасителен план в размер на 248.49 лв. и падежна дата
всяко 15- то число на месеца.
На 26.09.2019 г. Д. Г. Р. е подала Заявление за промяна на погасителен
план към ДПК № 30037008508, като е пожелала да бъде отложена една
погасителна вноска. На 01.10.2019г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“
2
ЕООД и Д. Г. Р. е сключен Анекс № 1 към ДПК № 30037008508, с който
страните се договарят да бъде отложена една погасителна вноска № 4 като тя
трябва да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски
се променят от 36 на 37 броя. ГТ1Р след сключването на Анекса е в размер на
39.10%, а ГЛП е в размер на 42.77%.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № 30037008508 длъжникът
Д. Г. Р. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления
кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в
погасителния план в размер на 2606.35 лв. Страните по този ДПК се
споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като
задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да
се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Предвид
основанието, на което се търси неизплатеното вземане, към датата на
предсрочната изискуемост, неизплатеното договорно възнаграждение е в
размер на 1459.91 лева (хиляда четиристотин петдесет и девет лева и
деветдесет и една ст.). Договорното възнаграждение се търси от падежа на
първата неизплатена вноска -
15.10.2019г. до 04.11.2020 г. - дата на предсрочната изискуемост.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на
пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК,
длъжникът дължи възнаграждение в размер на 3884.76 лева като са погасени
326.07 лева и остават дължими 3558.69 лева.
Предвид обстоятелството, че длъжницата не е изпълнявала поетите
договорни задължения и е направила само три Пълни погасителни вноски е
една непълна, ведно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК №
30037008508, спад изпадането й в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в чл.12;8 от общите условия към Договора за потребителски кредит:
чл. 12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит,
договорът е обявен за предсрочно изискуем на 04.11.2020г. Предвид
обявената предсрочна изискуемост на задължението на Д. Г. Р. е изпратено
уведомително писмо с обратна разписка от страна на дружеството, с което е
направен опит тя да бъде уведомена.
Твърдят че към датата на исковата молба размерът на погасеното от Д.
3
Г. Р. задължение по ДПК № 30037008508 е в общ размер на 857.79 лева
(осемстотин петдесет и седем лева и седемдесет и девет ст.). С плащанията си
длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които номинал в
размер на 855.81 лева (осемстотин петдесет и пет лева и осемдесет и една ст.).
Сумата от 1.98 лева (един лев и деветдесет и осем ст.) е отишла за погасяване
на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „В случай, че
клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява
лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден
забава върху размера на просроченото плащане.
Твърдят, че към датата на подаване на исковата молба Д. Г. Р. дължи на
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в общ размер на 9322.80 лева (девет
хиляди триста двадесет и два лева и осемдесет ст.), включващ главница в
размер на 3538.02 лева (три хиляди петстотин тридесет и осем лева и две ст.),
договорно възнаграждение в размер на 1459.91 лева (хиляда четиристотин
петдесет и девет лева и деветдесет и една ст.), възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 3558.69 лева (три хиляди
петстотин петдесет и осем лева и шестдесет и девет ст.), лихви за забава в
размер на 344.22 лева (триста четиридесет и четири лева и двадесет и две ст.),
дължими от 16.08.2019г. - дата на изпадане на длъжника в забава до
04.11.2020 г. - дата на предсрочната изискуемост и законна лихва в размер на
421.96 лева (четиристотин двадесет и един лева и деветдесет и шест ст.),
дължима от 04.11.2020г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от датата на входиране на заявлението в съда до
изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор
за потребителски кредит № 30037008508.
Претендират лихви за забава в размер на 344.22 лева, дължими от
16.08.2019 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 04.11.2020 г. - дата на
предсрочната изискуемост, като за периода 13.03-13.07.2020 г. не е
начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП.
Претендират и законна лихва 421.96 лева, дължима от 04.11.2020 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 28.04.2021 г. и законна лихва от датата
на входиране на заявлението до изплащане на вземането.
Молят съда да постанови решение, с което да установи съществуването
на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжницата
4
Д. Г. Р., включващ главница в размер на 3538.02 лева (три хиляди петстотин
тридесет и осем лева и две ст.), договорно възнаграждение в размер на
1459.91 лева (хиляда четиристотин петдесет и девет лева и деветдесет м една
ст.), лихви за забава в размер на 344.22 лева, дължими от 18.08.2019г. - дата
на изпадане на длъжника в забава до 04.11.2020 г. - дата на предсрочната
изискуемост и законна лихва в размер на 421.96 лева, дължима от
04.11.2020г.-датата на предсрочна изискуемост до 28.04.2021г., ведно със
законна лихва от датата на входиране на заявлението в съда до изплащане на
вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № 30037008508.
Предявяват осъдителен иск за сумата от 3558.69лв. – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги.
Претендират разноски по заповедното и настоящото исково
производство.
Ответницата Д.Р. е депозирала отговор с който оспорва претенциите
изцяло. Твърди, че наред с основното задължение по ДПК, към него е
включено и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
от същата дата - 21.05.2019 г., по което от ищцовото дружество е определено,
че ответницата му дължи „възнаграждение” в размер на 3884,76 лв., при
което към месечната вноска по ДПК се добавят още 107,91 лв. задължения по
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. При това
положение и видно от приложенията към ДПК, месечната вноска, която
ответницата е следвало да заплаща, е в размер на 284,49 лв. Ищецът твърди,
че длъжницата му е заплатила изцяло 3 пълни вноски по кредита и четвърта -
непълна.
Счита, че процесният кредит е недействителен изцяло съгласно
специалните правила на чл. 22 от ЗПК /Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г./, доколкото с случая не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20, ал 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9.
Отделно от горното счита, че процесният ДПК е недействителен, тъй
като не съдържа и погасителен план, отговарящ на изискванията на ЗПК.
Действително, към ДПК е инкорпорирана таблица, която обаче не е
достатъчно ясна и подробна и не съдържа законоизискуемите реквизити на
погасителния план по смисъла на ЗПК.
5
Поради това и на осн. 23от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.”
Наред с горното оспорва, че е сключвала друг договор с ответника,
който е рефинансират с настоящия със сумата от 1004.34лв., както и оспорва
твърденията на ищеца, че чистата стойност, която е превел не е сумата от
3750 лв., а 2745,66 лв..
В случай, че съдът приеме, че процесният ДПК не е недействителен
поради изложените по-горе аргументи, то счита, че Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги само по себе си е нищожно,
поради което не дължи сумите по Споразумението. Моли за решение в този
смисъл. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази представените и събрани по делото
доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, прие за установено
следното от фактическа страна: Съгласно представения по делото договор
за потребителски паричен кредит № 30037008508/21.05.2019г., сключен
между „Профи кредит“ ЕООД и ответницата, ведно с приложените към него
Общи условия на кредитора, страните са уговорили предоставяне на кредит в
размер на 3750лв., със ,срок на кредита: 38 месеца; Размер на вноската: 176.58
лв.; Годишен процент на разводите /ГПР/: 46.36 %; Годишен лихвен процент:
39.10 %; Лихвен процентна ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита:
6356.35 лв.
По делото е представен и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от дата 21.05.2019г., с което страните по него /ищеца и
ответницата/, са се съгласили срещу предоставянето на услуги от ищеца
посочени от т. 1 до т. 5. Възнаграждението за закупен пакет от допълнителни
услуги е 3884.76 лв.; Размерът на вноската по закупен пакет от допълнителни
услуги: 107.91 лв.
Общото задължение на ответницата по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е в размер на 10241.11 лв. Общият размер на вноската е
284.49 лв., с дата на погасяване - 15-ти ден от месеца.
От приложеното ч.гр.д. № 619/2021 г. по описа на Търговищки районен
съд, се установи, че съдът е издал в полза на „Профи кредит“ ЕООД срещу Д.
6
Г. Р. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
997/05.05.2021г. за следните суми: сумата от 3538.02лв. представляваща
главница, сумата от 1 459,91лв. договорна лихва за периода от 15.10.2019 г.
до 04.11.2020 г.; сумата от 344,22лв. мораторна лихва за периода от
16.08.2019 г. до 04.11.2020 г.; сумата от 421,96лв. обезщетение за забава за
периода от 04.11.2020 г. до 28.04.2021 г., ведно със законната лихва считано
от 29.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Заявлението по чл.410 от ГПК за сумата от 3558.69лв. и за сумата от
30лв. непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за
периода 30.08.2019г. до 04.11.2020г., както и за част от разноските е
отхвърлено като неоснователно.
Длъжницата е подала възражение в срока по чл.414 от ГПК и съгласно
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд
указания, заявителят е предявил настоящите установителен и осъдителен
искове за всички вземания по ДПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени положителен установителен иск в
производството, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи
парична сума по договор за потребителски кредит №
30037008508/21.05.2019г., въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, както и осъдителен иск за
отхвърлената сума за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги по заявлението. Предявените искове са процесуално допустими, тъй
като длъжницата е уведомена за издадената заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
„Профи кредит“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла
на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Уважаването на исковете е обусловено от наличието на следните
предпоставки: 1/ наличието на валидно облигационно отношение, породено
от договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът има
7
качеството на кредитодател, а ответницата - на кредитополучател; 2/ реалното
предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата,
претендирана като главница по договора; 3/ настъпване на падежа на
задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата, и 4/
неизпълнение на това задължение.
Както се посочи по-горе безспорно е между страните, че между ищеца и
ответницата Д.Р. е налице облигационна връзка, възникнала по силата на
сключен между тях договор за потребителски кредит №
30037008508/21.05.2019г., и общи условия към него, по силата на които
ищецът, като кредитор, се е задължил да предостави на ответницата, като
потребител, кредит в размер на 3750 лева, със срок на кредита – 36 месеца, а
кредитополучателят е поел задължение да погаси кредита до 15.05.2022г.
/така погасителен план, л. 16-17 от делото/. Също е безспорно, че на
22.05.2017 г. ищецът е превел на ответницата остатъчна сума от 2745.66лв. по
посочена банкова сметка /така и документ за банков превод с референция
07029970019793 от 22.05.2019 г., л. 18 от делото/. Преведената сума е по-
малка от отпуснатия кредит предвид рефинансиране на старо задължение на
ответницата към дружеството в размер на 1004.34лв. по ДПК 30036816642.
Въпреки указанията на съда дадени в определение по чл.140 от ГПК, такъв
договор не се представи от ищеца, поради което това твърдение на ищеца
остана недоказано.
По искане на ответницата за промяна на погасителния план между
страните е сключен Анекс № 1от 01.10.2019г. за промяна на погасителния
план от 36 вноски на 37 вноски. ТПР след сключване на Анекса е в размер на
39.10лв. а ГЛП – 42.77лв.
Ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора. От
представените Общи условията на „Профи Кредит България“ ЕООД към
договор за потребителски кредит е видно, че ответницата не е изпълнила
задълженията си по чл. 6.1, като е погасила само три пълни вноски и една
непълна, поради което на основание 12.3 от визираните ОУ ищецът обявил
целият кредит за предсрочно изискуем. Следователно страните по делото са
обвързани от договор за потребителски кредит № 30037008508/21.05.2019г. В
тежест на ответницата е да докаже погасяване на насрещното си задължение.
На следващо място, доколкото правоотношението между страните касае
8
потребителски заем, то същото попада под правната регламентация на ЗПК,
като в разпоредбата на чл. 11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени
задължителните реквизити на договора, а съобразно чл.22 от ЗПК, когато не
са спазени изискванията по чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.
12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и в
тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита.
Съгласно практиката на ВКС в решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. №
1450/2010 г., I-во ГО, Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009
г., I-во ГО, ако съдът установи нищожност на договор, от който страните
черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора
по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без
да е направено възражение за нищожност, като в тази връзка, съдът приема
следното: В случая, видно от съдържанието на договора, страните са
уговорили освен сумата на самия кредит и възнаградителната лихва, още и
допълнителни услуги със „споразумение за допълнителни услуги“, което е
част от договора за кредит, но дължимата по същото сума (3884.76лв.,
надхвърляща размера на кредита от 3750лв.) не е включена в ГПР, макар да
има характер на разходи, които са част от ГПР и така той надхвърля
значително максималния размер по чл. 19 ал.4 от ЗПК-над петкратния размер
на законната лихва( ОЛП + 10 пункта, който в периода на договора е 10%
годишно, респ. петкратния размер се равнява на 50%), поради което е
заобиколено ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК , при което клаузата,
касаеща определянето на ГПР е нищожна, на осн. чл. 19 ал.5 от ЗПК, което от
своя страна обуславя недействителността на самия договор, на осн. чл.
22,ал.1 от ГПК, респ. на осн. чл. 23 от ЗПК ответницата дължи само главница.
По делото не се спори, че ищецът е превел на ответницата чиста сума от
2745.66лв., както и че размерът на погасеният кредит е 857.79лв. до датата на
подаване на исковата молба. Поради недоказаност на твърденията, че има
рефинансиране на стар кредит на ответницата със сумата от 1004.34лв., съдът
приема, че ответницата дължи заплащане на главница по ДПК №
300337008508 от 21.05.2019г. в размер на 1887.87лв., ведно със законната
лихва от 29.04.2021г., за което е издадена заповед по чл. 410 от ГПК №
311/05.05.2021г. , пост. по ч.гр.д. № 619/2021г. в тази част, на осн. чл. 422,
9
ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл.
от ЗПК (в този см. ТР №8/02.04.2019г. по т.д.№8/2017г. на ОСГТК).
По предявения установителен иск за заплащане на 344.22лв. лихва за
периода от 16.08.2019г. до 04.11.2020г., съдът приема следното: Доколкото
съдът приема, с оглед изложеното по-горе, че процесният Договор №
300337008508 от 21.05.2019г. е недействителен, на осн. чл. 22,ал.1 от ЗПК, а
съгл. чл.23,ал.1 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, приема, че предявения
установителен иск за сумата от 344.22лв., е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, на осн. чл.23,ал.1 от ЗПК във вр. с чл. 240,ал.2 от ЗЗД.
Ищецът е предявил и установителен иск за законна лихва в размер на
421.96лв. за периода от 04.11.2020г. датата на предсрочната изискуемост до
28.04.2021г. – датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Предвид
изложените по-горе съображения такава му се дължи върху главница от
1887.87лв. в размер на 92.30лв.(изчислена служебно от съда). В останалата
част и до пълния претендиран размер от 421.96лв. претенцията се явява
неоснователна и следва да се отхвърли от съда.
По предявения осъдителен иск за сумата от 3558.69лв. възнаграждение
за допълнителни услуги по споразумението към същия Договор за
потребителски кредит Договор № 300337008508 от 21.05.2019г., съдът
приема следното: доколкото съдът приема , че е налице недействителност на
договора за кредит, то и сумата за заплащане на допълнителните услуги е
недължима, обуславящо неоснователността на иска и отхвърлянето му, на
осн. чл. 23,ал.1 от ЗПК вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД. Но дори и при наличие на
действителен договор, сумата би била недължима и поради следното: Видно
от съдържанието на споразумението за допълнителни услуги, изброените
услуги са няколко, но в случая дори не става ясно и каква част от сумата в
общ размер на 3884.76лв. се дължи за всяка от услугите, нито дали такива
изобщо са предоставяни от ищеца. На следващо място, посочените като
услуги възможности не са свързани с каквито и да е негативни последици за
кредитора при неизпълнение, както и с никакви права на длъжника в тази
връзка, а възнаграждението за същите надвишава размера на самата заемна
сума, сочещо, че с уговарянето им се нарушават принципите на
10
добросъвестността и добрите нрави, поради което съдът счита
споразумението, с което са уговорени за нищожно, на осн. чл. 26,ал.1, пр.
трето от ЗЗД.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноските в заповедното и в настоящото
производство, съответно ответницата също е претендирала разноски
представяйки списъци по чл. 80 от ГПК, като исковият съд дължи
произнасяне по това искане.
С оглед изхода от спора, съдът приема, че от разноските в заповедното
производство в размер общо на 165.28лв. ищецът има право на такива в
размер на 89.60лв. (39.69лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение), а от разноските в исковото производство в размер общо на
344.31лв. има право на разноски в размер на 94.37лв, или общо за двете
производства в размер на 259.65лв.
Ответницата също е претендирала разноски и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК
такива и се дължат в размер на 627.72 лв., представляващи дължимо
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, съразмерно отхвърлената
част от исковете.
След прихващане на двете задължения до размерът на по-малкото от тях
на осн. чл.103 от ЗЗД, ищецът следва да заплати на ответницата сумата от
368.07лв. разноски по компенсация за заповедното и исковото производства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза
на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“България“, № 49,бл. 53Е,вх.В,
представлявано от С. Н. и И. Г.-управители, действащи чрез юрисконсулт Р.
И., против Д. Г. Р. с ЕГН-********** от гр.Търговище, ул.****, със съдебен
адрес гр.София, ул.Гургулят № 31, офис-партер, чрез адв.К.И. Б. - РАК, за
следните суми: сумата от 1887.87лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 30037008508 от 21.05.2019г., ведно със законната
11
лихва от 29.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като в
останалата част и до пълния претендиран размер от 3538.02лв. главница
отхвърля иска като неоснователен; сумата от 92.30лв. обезщетение за забава
върху главницата за периода от 04.11.2020г. до 28.04.2021г. включително,
като в останалата част и до пълния претендиран размер от 421.96лв. отхвърля
иска като неоснователен, за които вземания в полза на ищеца е издадена
заповед по чл. 410 от ГПК № 311/05.05.2021г. , постановено по ч.гр.д. №
619/2021г., на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“, №
49,бл. 53Е,вх.В, представлявано от С. Н. и И. Г.-управители, действащи чрез
юрисконсулт Р. И., против Д. Г. Р. с ЕГН-********** от гр.Търговище,
ул.****, със съдебен адрес гр.София, ул.Гургулят № 31, офис-партер, чрез
адв.К.И. Б. - РАК, установителен иск за заплащане на сумата от 1459.91лв.
договорно възнаграждение; сумата от 344.22лв. лихва за периода от
16.08.2019г. до 04.11.2020г. по Договор за потребителски кредит №
300370008508 от 21.05.2019г.,както и осъдителен иск за заплащане на сумата
от 3558.69лв. възнаграждение за допълнителни услуги по споразумение към
Договор за потребителски кредит № 300370008508 от 21.05.2019г, като
неоснователни, на осн. чл. 79,ал.1и чл. 240,ал.2 от ЗЗД вр. чл. 23,ал.1 от
ЗПК.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“, № 49,бл.
53Е,вх.В, представлявано от С. Н. и И. Г.-управители, действащи чрез
юрисконсулт Р. И., да заплати на Д. Г. Р. с ЕГН-********** от гр.Търговище,
ул.****, със съдебен адрес гр.София, ул.Гургулят № 31, офис-партер, чрез
адв.К.И. Б. - РАК, разноски по компенсация в заповедното и настоящото
производства в размер на 368.07лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Търговищки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
на осн.чл.259, ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
12