№ 75
гр. Пазарджик, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Димитър Б. Бишуров
Асен В. Велев
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
в присъствието на прокурора В. М. М.
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20245200600114 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда №82 от 30.11.2023г по НОХД№№ 20235220200433 по описа за 2023 година ПРС
признал подсъдимия Е. Д. А. за ВИНОВЕН в това , че на 11.02.2015 г. в гр. Пазарджик,
пред В. А. П.- системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик,
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - копие на дубликат с рег. №
436/18.07.2014 г. на Свидетелство за основно образование серия ДМ № 013363, рег.№
312/21.06.2001 г., на който е придаден вид, че е издаден от Основно училище „Георги
Бенковски“ гр. Велинград на Е. Д. А., ЕГН: ********** с положена от него частна заверка
„Вярно с оригинала“, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл. 316, вр. с чл.308, ал. 2, вр. с ал.1 от НК, поради което и
на основание чл. 316, вр. с чл.308, ал. 2, вр. с ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.2, б“б“, вр. с чл.42а,
ал.2, т.1 и т.2, вр. с ал.1 от НК ГО ОСЪДИЛ на наказание ПРОБАЦИЯ при следните мерки
за контрол и въздействие:
задължителна регистрация по настоящ адрес с честота за явяване и подпис два пъти
седмично за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година.
ОСЪДИЛ подсъдимия Е. Д. А., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ сторените по делото
разноски в общ размер на 230.40 /двеста и тридесет лева и 40 ст./, от които в размер на
1
170,40 /сто и седемдесет лева и 40 ст./лв., платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик и
60 /шестдесет/ лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд
Пазарджик.
Против така постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимия.
В жалбата са наведени оплаквания,че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна,че е постановена в нарушение на материалният и процесуален закон, за
несправедливост на наложеното наказание.Иска се отмяната на присъдата и оправдаването
на подсъдимия,алтернативно изменение,каквото искане са били направели пред РС.
Прокурорът при Окръжната прокуратура оспорва основателността на жалбата и моли
постановената първоинстанционна присъда да бъде потвърдена като правилна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа със заявеното в нея искане.
ПОС, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено
следното.
Жалбата е неоснователна.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички
възможни относими доказателства чрез обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите В.П. и С.Б., писмените доказателства -писмо от Директора на Основно училище
„Георги Бенковски“ гр. Велинград,преписка по представените документи в оригинал и
копие за издаване на заявление за документ за самоличност, протокол за вземане на образци
за сравнително изследване, справка съдимост, характеристична справка, декларация за
семейно материално положение и имотно състояние,заключението на вещото лице по
изготвената съдебнопочеркова експертиза.
Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото
доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована
и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Е. Д. А. учил до пети
клас в училище „Христо Ботев“ в гр. Ракитово, след което преустановил учебния процес и
не завършил основно образование. През 2009 г. изкарал курс за водач на МПС, издържал
изпити по теория и практика, след което заминал в чужбина. След като се върнал в
България, през 2015 г. решил да се сдобие със СУМПС.
Подсъдимият бил наясно, че за да придобие СУМПС, освен завършения курс за
водачи на моторни превозни средства, той трябва да има завършено минимум основно
образование към онзи момент. Той решил да отиде в Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на
МВР-Пазарджик, за да разбере дали може да подаде документи за издаване на свидетелство
за управление на моторно превозно средство (СУМПС), макар и без завършено основно
2
образование. На 11.02.2015 г. подсъдимият отишъл в сградата на Сектор „Пътна Полиция“
при ОД на МВР-Пазарджик, намираща се в гр. Пазарджик, за да подаде документи за
издаване на свидетелство за управление на МПС.
Там срещнал непознато и неустановено по делото лице, за което подсъдимият твърди, че е
полицейски служител. След разговор с лицето за това защо е отишъл в сектор „Пътна
полиция“, срещу сумата от 100 лв. подсъдимият се снабдил от лицето с копие на дубликат с
рег. № 436/18.07.2014 г. на Свидетелство за основно образование, серия ДМ № 013363, рег.
№ 312/21.06.2001 г. На документа бил придаден вид, че е издаден от Основно училище
„Георги Бенковски“ в гр. Велинград на името на подсъдимия Е. Д. А., като в същия било
обективирано писмено изявление, че подсъдимият има завършено основно образование в
посоченото учебно заведение с общ успех „Добър 4,18”. Документът бил неистински, тъй
като не
изхождал от Основно училище „Георги Бенковски“ в гр. Велинград и не бил подписан от
посочения в него директор - Лиляна Зирева.
На 11.02.2015 г. в сградата на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, след
като застанал на едно от гишетата, на което по същото време работила свидетелката В.П. -
системен оператор в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Пазарджик, подсъдимият А. представил
Заявление за издаване на ДСБГ с вх. № 1-852/11.02.2015 г., декларация, че не притежава
друго валидно СУМПС, карта за медицински преглед, удостоверение за завършен курс за
долекарска помощ, вносна бележка за платена такса. Освен посочените документи,
подсъдимият представил и копие на неистинския документ - дубликат с рег. №
436/18.07.2014 г. на Свидетелство за основно образование серия ДМ № 013363, рег. №
312/21.06.2001 г. от Основно училище „Георги Бенковски“ гр. Велинград на негово име.
Лично пред свидетелката П. подсъдимият положил заверка „Вярно с оригинала“ върху
копието на дубликата на свидетелството за основно образование и се подписал. Въз основа
на подадените документи, на 17.02.2015 г. на подсъдимия били издадени СУМПС №
********* и контролен талон към
него. Поради възникнали съмнения за истинността на документа за завършено основно
образование, полицейският служител – свидетелят С.Б. отправил запитване до учебното
заведение, вписано в документа. В получения от Директора на Основно училище „Георги
Бенковски“ гр. Велинград било посочено, че подсъдимият А. никога не се е обучавал в
посоченото училище, нито бил записан в книгата за подлежащи на обучение ученици, не
фигурира и в книгата за успех. Училището не е изготвяло и не е издавало изобщо
инкриминирания по настоящото производство документ - дубликат с рег. № 436/18.07.2014
г. на Свидетелство за основно образование серия ДМ № 013363, рег. № 312/21.06.2001 г.
По делото е допусната и изготвена съдебно-почеркова експертиза, от заключението на
която е видно, че подписът след текста „Вярно с оригинала” в копието на дубликат с рег. №
436/18.07.2014 г. на Свидетелство за основно образование серия ДМ № 013363, рег. №
312/21.06.2001 г. е положен от подсъдимия Е. А..
3
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от
районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение, тъй като са обсъдени всички годни доказателствени материали, без някои от тях
да са били необосновано подценени или игнорирани за сметка на други, без логически
грешки при обсъждането им или извращаване на техния смисъл.
Самият подсъдим не отрича, че въобще не е учил и завършил основно образование в
Основно училище „Георги Бенковски“ гр. Велинград, няма издадена от там диплома за
завършено основно образование, не отрича и че лично е подал документите за издаване на
СУМПС, между които и дубликата с рег. № 436/18.07.2014 г. на Свидетелство за основно
образование серия ДМ № 013363, рег. № 312/21.06.2001 г., както и че е заверил с „Вярно с
оригинала” същия. В дадените обяснения обаче твърди, че непознат за него полицейски
служител в сектор „Пътна полиция“ го е заблудил, като му е предоставил копието на
документа за заверка „Вярно с оригинала“ преди предоставянето му за издаване на
СУМПС.
Събраните доказателства са еднопосочни по отношение на представянето пред В. А.
П. – системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик на
неистински официален документ - копие на дубликат с рег. № 436/18.07.2014 г. на
Свидетелство за основно образование серия ДМ № 013363, рег.№ 312/21.06.2001 г., на
който е придаден вид, че е издаден от Основно училище „Георги Бенковски“ гр. Велинград
на Е. Д. А., ЕГН: ********** с положена от него частна заверка „Вярно с оригинала“, като
от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Поради това по
аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 не се налага и детайлното им обсъждане
поотделно.
Основните оплаквания в жалбата са свързани не с правилното изясняване на
релевантните факти, които не се оспорват, а с тяхното правно значение.
На тази фактическа основа въззивният съд намира, че правните изводи на
първостепенния за съставомерността на деянието са законосъобразни. От обективна и
субективна страна подсъдимият действително е осъществил състава на престъплението по
чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. По отношение на всеки от елементите на
състава районният съд е изложил подробни и верни съображения, за които въззивният съд
не констатира необходимост да бъдат изменяни или допълвани.
Според защитата на подсъдимия деянието на подсъдимият е укоримо, но не и
престъпно, защото не е налице , субективният елемент, тъй като съответното лице следва да
съзнава, че този документ, който той е получил от съответното лице, е неистински
документ. Твърди се, че подсъдимият няма как да знае,дали този документ е истински или
неистински, защото съгласно трайната съдебната практика и теория неистински е документ,
който не е подписан от съответните лица. Твърди се ,че не е установено по настоящото
дело, че този документ не е подписан от лицата, визирани в този конкретен случай, а и как е
могъл да знае, че не тези лица са подписали този неверен документ.Твърди се че, ако има
4
деяние, то става въпрос за обстоятелства, които касаят съдържанието на този документ,
които би могъл да съзнава подсъдимият, тъй като както излага тезата държавният
обвинител, той е знаел, че не е завършил това училище .
Въззивният съд намира, че доводите на защитата са неоснователни, тъй като
незаконосъобразно стесняват съдържанието на ползването на неистинския документ.
Престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК представлява злоупотреба с
документната форма в смисъл на престъпно ползване на престъпно създадени документи от
трето лице. В съдебната практика и доктрина последователно се извежда точното
съдържание на криминализираното деяние – установена е наказателна отговорност за
всички случаи, при които деецът, който не е участвал в неправомерното създаване на
документ, съзнателно се е ползвал от него съобразно претендираното правно значение на
този документ все едно той е валиден (в настоящия случай – като да е истински).
Процесният документ – копие на дубликат с рег. № 436/18.07.2014 г. на Свидетелство за
основно образование серия ДМ № 013363, рег.№ 312/21.06.2001 г., на който е придаден вид,
че е издаден от Основно училище „Георги Бенковски“ гр. Велинград, който фактически
нямал завършена такава образователна степен, представлява неистински официален
документ съгласно дефинитивните разпоредби на чл. 93, т. 5 и т. 6 НК. Представеният от
подсъдимият документ, с оглед издаването на свидетелство за правоуправление на МПС, не
изхожда от посоченото учебно заведение, респективно, не носи подписите на длъжностните
лица от същото. Инкриминираният документ е официален по своята същност, по аргумент
от разпоредбата на чл. 93, т. 1 и 5 от НК, като естеството на същия покрива признаците на
разпоредбата на ал. 2 на чл. 308 от НК, тъй като удостоверява завършена образователна
степен. От друга страна, по делото няма данни, подсъдимият да има някакво участие в
съставянето на документа, поради което за неговото съставяне не може да му се търси
отговорност. Поради това съдът намира, че от обективна страна подсъдимият е осъществил
състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 от НК.
Субективната страна на деянието се извлича от обективно осъществените в
действителността факти, имащи пряко значение за формиране на субективното отношение
към извършеното. От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на
вината – пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал те да
настъпят - чл. 11, ал.2, пр.1 НК. Той е знаел, че представеният от него документ е
неистински, като въпреки това го е представил пред свидетелката с оглед евентуалното
издаване на свидетелство за управление на МПС. Естеството на деянието води до извод, че
подсъдимият е знаел, че документът е неистински, доколкото очевидно подсъдимият не е
учил в учебното заведение, от което привидно изхожда. Въпреки това, той се е сдобил от
неустановено по делото лице и не по установения ред с документ за завършено образование,
в което е посочено, че подсъдимият е завършил основно си образование в това учебно
заведение. Поради това съдът приема, че подсъдимият е имал субективната увереност, че
документът не е издаден от посоченото учебно заведение. От това следва и логичния извод,
5
че подсъдимия е знаел, че представеният от него документ е неистински.
Настоящият съдебен състав се съгласява изцяло и с изводите на първата инстанция,
че настоящият случай не е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Маловажен е този
случай при който извършеното престъпление, с оглед липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици, или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на
престъпление от този вид. Във връзка с горното, въззивната инстанция намира за
необходимо да отчете, че счита за неоснователни доводите на защитата за приложимост на
чл. 9, ал. 2 НК и за липса на обществена опасност на деянието, осъществено от подсъдимият.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК законодателят е предвидил, че макар и дадено деяние да
осъществява от формална страна признаците на престъпление, ако неговата обществена
опасност е явно незначителна, то същото не е престъпно и не следва да бъде преследвано
със способите на НК и НПК. Обществената опасност е иманентен белег на понятието
престъпление и се отнася до това доколко дадено деяние застрашава обществените
отношения до такава степен, че да бъде преследвано със средствата на наказателната
репресия. В процесния случай на подсъдимият е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по глава девета от особената част на НК. С оглед приетото от Върховната
инстанция задължително тълкуване на наказателния закон тези посегателства накърняват
реда и правната сигурност на документирането, подриват обществено правната функция,
която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществените органи
и организации, създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите
/Тълкувателно постановление № 3 от 1982 по н. д. № 12/1981 г. пленум на ВС/. Безспорно
всяко представяне на неистински документ подрива удостоверителната функция на
документа. В процесния случай действително подсъдимият е следвало да представи
документ за завършено образование единствено с оглед спазването на изискването на чл.
151 от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда завишени изисквания за придобиване на
свидетелство за правоуправление на МПС с оглед техническата сложност, която
представлява съблюдаването на правилата за движение при управление на едно превозно
средство. В тази връзка законодателят е предвидил изисквания за минимална възраст - с
оглед натрупване на необходим житейски опит за правилна преценка и реагиране в
ситуация, участие в обучение - за придобиване на умения по боравене с превозното средство
и успешно полагане на изпит за водач на МПС от съответната категория, за да може
компетентен орган да прецени доколко съответният водач е усвоил уменията да борави с
МПС и да управлява същото в градска и извънградска среда без да създава опасност за
останалите лите участници в движението. Поставеното изискване за образователен ценз е
заложено с оглед грамотността на водача, т. е. пропуски в уменията по четене може да
забавят реакциите на водача и по този начин да съставляват предпоставка за настъпване на
пътнотранспортно произшествие.
Районният съд е определил наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК.
Няма основание да се счете,че то е несправедливо.По вид и размер е правилно определено.
6
Отчел е като смекчаващи вината обстоятелства съдебния статус на подсъдимия -
настъпилата реабилитация, балансираните характеристични данни, възрастта, трудовата
ангажираност и съдействието за разкриване на обективната истина по делото,като
отегчаващо вината обстоятелство на предходно осъждане за подобно деяние, макар и при
настъпила реабилитация.
Въззивният съд намира за законосъобразна преценка, че не само са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, посочени по-горе, но е налице и едно
изключително такова – изминалия значителен период от време от момента на извършване
на деянието на 11.02.2015 г. към момента на постановяване на присъдата, като
същевременно отчита, че най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко, поради което съдът е заменил наказанието лишаване от свобода,тъй
като не е предвиден най нисък размер с пробация,изразяваща се в следните пробационни
мерки за контрол и въздействие
– задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност на явяване за
подпис два пъти седмично за срок от една година и
-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година
Настоящата инстанция намира оплакванията във въззивната жалба за неоснователни,
а при извършената съгласно чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на обжалвания
съдебен акт извън направените искания и възражения, не се установиха основания за
отмяната или изменението му. При разглеждане на делото въззивният съд не констатира в
някой от стадиите на наказателното производство да са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да доведат до необходимост от отмяна на атакувания
първоинстанционен съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане. Спазени са
всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на
правото на защита от страна на обвиняемия - редовно връчване на обвинителния акт,
гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да представя
доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от адвокатска помощ,
каквато той лично е ангажирал, както и възможност да се изказва последен и да обжалва
актовете на съда, накърняващи законните му права и интереси, от които права подсъдимото
лице пълноценно се е възползвало.
Съдът правилно е процедирал с разноските по делото.
Ето защо, поради изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6
НПК присъдата на Пазарджишкият районен съд следва да бъде потвърдена изцяло.
Доколкото в настоящата инстанция не са разходвани средства от бюджета на
съдебната власт, такива не следва да бъдат възстановявани от подсъдимия на основание чл.
189, ал. 3 НПК.
Мотивиран от всичко изложено и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т.6 НПК,
Пазарджишкият окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №82 от 30.11.2023г по НОХД№№ 20235220200433 по
описа за 2023 година ПРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8