Р Е Ш Е
Н И Е
№ 64
град Велико Търново, 10.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесета година, в състав:
Председател: Георги Чемширов
Членове: Дианка Дабкова
Константин Калчев
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Донка Мачева като разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10050/2020г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от ***С.Г. от ВТАК, като пълномощник на В.З.И. *** срещу Решение №
116/27.12.2020 г., постановено по НАХД № 303/2019 г. по описа на Районен съд
гр. Свищов, с което е изменено Наказателно постановление №
19-0352-001245/11.09.2019 г. на началника на РУ – Свищов към ОД на МВР Велико
Търново. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел за доказано извършеното
нарушение. Сочи, че дълго време е управлявал с английско свидетелство за
правоуправление на МПС без да му е указвано, че следва да го подмени или пък да
бъде санкциониран. Не било изяснено дали въпросното свидетелство е валидно само
на територията на Великобритания, при какви основания се издава то и има ли
ограничения за водачите, притежаващи подобно СУМПС. Позовава се на решението на
АСВТ по адм. дело № 579/2019 г., с което била отменена заповед за прилагане на
принудителна административна мярка. Излага доводи, че административноказващият
орган неправилно е квалифицирал нарушението, тъй като правоспособността не се
поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му, при което
не може да се приеме, че деецът е неправоспособен по смисъла на чл. 150 от ЗДвП. Моли съдът да отмени обжалваното решение като отмени изцяло наказателното
постановление.
Ответникът по касационната
жалба – Районно управление – Свищов към ОД на
МВР – Велико Търново, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново, дава мотивирано заключение за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена от
надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 116/27.12.2020
г., постановено по НАХД № 303/2019 г. по описа на Районен съд гр. Свищов е изменено
Наказателно постановление № 19-0352-001245/11.09.2019 г. на началника на РУ –
Свищов към ОД на МВР Велико Търново, с което на В.З.И. за
нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ и на основание
чл.177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 150 лева. Наказанието е наложена за това, че на 02.09.2019
г. около 20,50 ч. в гр. Свищов на ул. „Партриарх Евтимий“ до бензиностанция
„Устрем“ управлява като лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ ****, собственост на
В.Д.Ст., като водача е неправоспособен, а управлява с английски образец
СУМПС-невалидно за Р.България.
За да измени НП,
въззивният съд е изложил мотиви, че жалбоподателят е с изтекло СУМПС през 2014
г., а представеното от него временно удостоверение – Английски образец С № ILIEV801256V99TD11/GC04836562
не променя констатацията, че И. е
неправоспособен водач. Съдът е посочил, че жалбоподателят е представил Рrovisional
driving license, което представлява временна шофьорска книжка и се издава по
облекчен ред /със заявление онлайн и заплащане на определена такса/, като
въпросната временна книжка дава възможност на притежателя й да шофира заедно с
инструктор, с придружител, докато издържи изпит и придобие постоянна шофьорска
книжка - full UK
driving license. Приел е, че въпросната
временна книжка не е приравнена на валидна шофьорска книжка в България, като в
тази връзка се е позовал и на отсъствието на този документ в приложението към Решение
на Комисията (ЕС) 2016/1945 от 14
октомври 2016 г. относно съответствията между категориите на свидетелствата за
управление на моторни превозни средства. Според съда правилно са определени
нарушената разпоредба на чл. 150 от ЗДвП и приложимата санкционна разпоредба на
чл. 177, ал. 1 т. 2
пр.1 от ЗДвП, но е намерил завишен размера на
наложената глоба от 150 лв., като е счел, че за постигане на генералната
превенция е достатъчна глоба и в минимален размер – 100 лева.
Обжалваното решение е
правилно.
Неоснователни са възраженията на
касатора за недоказаност на нарушението. В случая, след извършването на
проверка в автоматизираната информационна система на МВР контролните органи са
установили, че водачът не притежава издадено свидетелство за управление на МПС,
т. е. е неправоспособен. Безспорно касаторът не разполага с българско СУМПС,
чийто срок е изтекъл през 2014 г. Правото на управление на МПС е срочно право –
законодателят е приел, че на всеки десет години е необходимо да бъде извършвана
проверка на физическата годност на лицето, което е придобило правоспособността
и поради това правоспособността не се придобива безсрочно, а за срок от десет
години. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното
лице правото да управлява МПС, правото се прекратява. Издаденото свидетелство
за управление на МПС, в качеството на официален свидетелстващ документ
удостоверява надлежно, че правото е съществувало в рамките на посочения период,
и съответно, по аргумент от противното - че след посочения в него срок правото
на управление на моторно превозно средство не съществува. Т.е. невалидното
свидетелство е равнозначно на липса на свидетелство за правоуправление, като в
този смисъл е константната съдебна практика на Върховния административен съд.
Този извод не се опровергава от
представеното от жалбоподателя английско свидетелство за правоуправление. Действително,
съгласно чл. 2 пар. 1 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 20.12.2006 г. свидетелствата за управление на превозни средства,
издадени от държавите членки се признават взаимно, от което следва, че
придобитата в една държава членка правоспособност за управление на МПС се
признава и в останалите държави членки. Директива 2006/126 е транспонирана в
националния ни ЗДвП с пар. 35, т. 3 от ДР на ЗИД ЗДвП /обн. ДВ бр. 54/2010 г.,
изм. и доп. ДВ бр. 60/2012 г., в сила от 07.08.2012 г. /. Чл. 1 пар. 1 от
Директивата предвижда обаче, че държавите членки въвеждат националното си
свидетелство за управление на основата на уредения в Приложение № 1 образец на
Общността, от което следва, че за да бъде признато в друга държава членка
издаденото в рамките на Общността свидетелство за управление, то трябва изцяло
да отговаря на утвърдения за документа образец по Директивата. Това условие в случая
не е налице.
На първо място е налице разлика в
наименованието на представения от жалбоподателя документ, с това по утвърдения
с Директивата образец. Пар. 3 от Приложение № 1 на Директивата регламентира, че
свидетелството има две страни, като според б. „а“ на същия параграф на първа
страница на документа с едър шрифт на езика на издаващата го държава членка се
отпечатват думите „Свидетелство за управление на превозно средство“, докато в
случая представеният по делото документ е наименован „Временно свидетелство за
правоуправление“ /на английски език Provisional Driving Licence/. На следващо
място съгласно пар. 3 б. „в“ от Приложение № 1 на Директивата на първа страница
на документа, в негатив, в син правоъгълник се отпечатва отличителният знак на
издаващата го държавата членка, обкръжен от дванадесет жълти звезди, като за
Обединеното кралство директивата предвижда отличителен знак UK. Този реквизит
по Приложение № 1 съответства на заложеното в чл. 1 пар. 1 на Директивата
изискване, емблемата на страница 1 на образеца на Общността на свидетелството
за управление на превозно средство да съдържа отличителния знак на държавата
членка, която издава свидетелството. Според намиращия се непосредствено преди
Приложение № 2 графичен образец на свидетелството за управление на превозно
средство, синият правоъгълник с обкръжения от дванадесет жълти звезди
отличителен знак на издаващата го държава се намира в горния ляв ъгъл на
свидетелството над снимката на титуляра.
Приложеният по делото документ не
отговаря и на това изискване, тъй като в горния ляв ъгъл в правоъгълник без
дванадесет звезди е изписан на латиница знакът L с думата Provisional над него.
Върху документа в срещуположния край на снимката е поставено знамето на
Великобритания, което пък представлява елемент, в повече от предвидените по
Директивата.
При това положение, макар в останалите
си части документът да притежава предвидените в Директивата задължителни
реквизити /фамилно, собствено и бащино име на притежателя; дата и място на
раждане; дата на издаване и на изтичане на документа; наименование на издаващия
орган; номер на документа; снимка и подпис на притежателя; категории на
превозните средства, за които се отнася, както и изброените на втора страница
реквизити/, констатираната по-горе частична липса на съответствие с други
задължителни реквизити по унифицирания общностен образец за свидетелство, е
достатъчно основание да се компрометира значението му на документ,
удостоверяващ придобита от притежателя му правоспособност за управлението на
МПС, а следователно е и достатъчно основание за неприложимост спрямо него на чл.
2 пар. 1 от Директива 2006/126/ЕО. Освен това, лесно проверимо е, че Provisional
Driving Licence е част от обучението на кандидатите за водачи във
Великобритания, като притежателите на този документ могат само в присъствието и
под наблюдението на инструктор да управляват обозначен като учебен автомобил на
територията на Великобритания без документът да служи за подмяна със
свидетелства за управление на МПС, издавани в друга държава.
Неоснователно е и позоваването на
постановеното решение № 469/13.12.2019 г. по адм. дело № 579/2019 г. по описа
на АСВТ. Със същото е отменена Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0352-000128/03.09.2019
г., издадена от началник РУ - Свищов при ОД на МВР – гр. Велико Търново, с
която на В.Д.Ст. е наложена ПАМ - прекратяване
на регистрацията на ППС с ***, за срок от 6 месеца, както и отнемане на
свидетелството за регистрация на МПС ***и на 2 бр. регистрационни табели. Посоченото
решение не обвързва настоящия състав, доколкото страните по двете дела са
различни, а мотивите на посоченото решение не се ползват със силата на
пресъдено нещо.
Неоснователни се явяват и релевираните
в касационната жалба твърдения за неправилна квалификация на нарушението. След
като касаторът е неправопсособен, то правилно като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, съответно правилно е определена и санкционната
норма на чл. 177, ал. 1 т. 2
пр.1 от ЗДвП, според която наказва се с глоба от
100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 116/27.12.2020
г., постановено по НАХД № 303/2019 г. по описа на Районен съд гр. Свищов.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :