№ 2678
гр. *, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря М.а Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110100663 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от „Еднолично
адвокатско дружество *“, БУЛСТАТ *, с адрес: град *, Район *, ул. „*, срещу
ЗД „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, ул. „*
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 433 лева /след допуснато изменение на размера на иска с
протоколно Определение от 28.06.2024 г./, представляваща неизплатено
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
предна дясна врата и задна дясна врата, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по Договор № */23.01.2023 г. за лек автомобил
марка и модел „*“ с рег. № *, със срок на действие от 05.02.2023 г. до
04.02.2024 г., за което е образувана Щета № */13.06.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 23.01.2023 г. била сключена
застраховка „Автокаско“ за лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № *, с
ответника, със срок на действие от 05.02.2023 г. до 04.02.2024 г. Автомобилът
бил застрахован за сумата от 13 770 лева, като застрахователната премия,
съгласно Застрахователна полица № */23.01.2023 г., възлизала на 868,20 лева,
която към момента на предявяване на иска е изцяло заплатена.
Сочи се, че на 10.06.2023 г. се установило, че лекият автомобил е увреден
от неизвестно лице. Заявява се, че на 13.06.2023 г. ответникът бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие и служители на същия огледали
автомобила, изготвили снимков материал и съставили Опис – заключение по
1
щета № *. В описа като увредени детайли били описани: предна дясна врата и
задна дясна врата – и двете за боядисване.
Ищецът твърди, че като застрахователно обезщетение получил сумата от
381,96 лева. Сочи се, че след извършено проучване в няколко сервиза се
установило, че сумата, необходима за възстановяване на щетите, била в размер
на 720 лева. Твърди се, че със заплащане на сумата от 381,96 лева ответникът
е признал основателността на дължимото обезщетение, като спорен остава
единствено неговият размер.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа предявената претенция. Претендира заплащане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, като не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение с ищеца и уведомяването на ответника от последния за
настъпилото застрахователно събитие. Оспорва се предявеният иск по
основание и размер, като се твърди, че заплатената на ищеца сума в пълна
степен обезщетява причинените на процесния лек автомобил вреди.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено
становище се иска отхвърляне на исковата претенция, а в случай на уважаване
на същата – съобразяване на нейния размер с изготвената по делото Съдебно-
автотехническа експертиза. Претендират се направените в производството
съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно от Свидетелство за регистрация Част I * от 30.12.2020 г. /л. 11/,
процесният лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № *, е собственост на
ищцовото дружество.
От представения по делото Договор за застраховка № */23.01.2023 г. /л.
7/ е видно, че ищецът е застраховал по Застраховка „Автокаско“ процесния
лек автомобил при ответното дружество, със срок на действие на покритието
от 00:00 часа на 05.02.2023 г. до 23:59 часа на 04.02.2024 г. Съгласно
застрахователната полица, застрахователната сума е в размер на 13 770 лева, а
дължимата премия е в размер на 885,56 лева.
Приети по делото са Уведомление за щета по застраховка Каско на
МПС от 13.06.2023 г. /л. 8/, Уведомление за необходими документи за
завеждане на щета № */13.06.2023 г. /л. 9/, както и Опис на щета №
*/13.06.2023 г. /л. 10/, съдържащи описание на настъпилите увреждания на
процесния лек автомобил, вследствие на ПТП, а именно: предна дясна врата и
задна дясна врата.
2
Видно от приобщеното към доказателствения материал заключение по
допуснатата Съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като обективно и обосновано, вещото лице посочва, че
пазарната стойност на необходимите разходи за възстановяване на увредените
детайли - предна дясна врата и задна дясна врата на лек автомобил „*", с рег.
№*, след направено проучване за извършване на ремонта в автосервизи,
притежаващи сертификат за качество, както и такива, които не притежават
подобен сертификат, както и в зависимост от вида и качеството на извършване
на ремонта, към момента на възникване на застрахователното събитие, е в
размер на 825,55 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ, следва
да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки:
възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния
договор; причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите за
ищеца вреди; размера на претендираното обезщетение.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
наличието на сключен между същите договор, обективиран в Застрахователна
полица № */23.01.2023 г. за лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № *, със
срок на действие от 05.02.2023 г. до 04.02.2024 г.; изпълнение на задълженията
на ищеца по заплащане на застрахователната премия по същия;
обстоятелството, че пред застрахователя е заведена претенция – Щета №
*/13.06.2023 г.; че ответникът е заплатил на ищеца обезщетение по процесната
щета в размер на 381,96 лева.
Съдът намира за установени от събраните по делото писмени
доказателства и от приетото заключение по назначената Съдебно-
автотехническа експерти, следните причинени на процесния лек автомобил
щети: предна дясна врата – за боя и задна дясна врата – за боя.
С оглед установеност в производството, чрез приемане като безспорни и
ненуждаещи се от доказване и чрез приобщените писмени доказателства и
експертно заключение, на материалноправните предпоставки за уважаване на
предявения иск по чл. 405 ГПК, съдът намира, че същият е доказан по своето
основание.
По отношение на размера на исковата претенция с правно основание чл.
405 КЗ съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
3
обезщетение в размер, равняващ се на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, като негова горна граница е уговорената
застрахователна сума /аргумент от ал. 1/. В случаите на пълна увреда
обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото
имущество, тоест стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична
увреда релевантна е възстановителната стойност – цената за възстановяване
на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта на законодателната
уредба е да бъдат гарантирани правата на застрахования, така че в пълен обем
да бъдат репарирани настъпилите вследствие на реализирания
застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния договор.
Трайната съдебна практика е еднопосочна и приема, че в случаите на
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение,
последното се определя по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, а уговорки, съдържащи се в
общите условия на застрахователя и водещи до ограничаване обема на
отговорността на застрахователя, са непротивопоставими на застрахования.
Последните представляват единствено минимална долна граница при
определяне на застрахователното обезщетение, като при наличието на спор
между страните относно неговия размер, съдът следва да съобрази
действителната стойност на вредата.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 162 ГПК и на заключението
по назначената Съдебно-автотехническа експертиза се установява, че общата
средна пазарна стойност на вредите на автомобила, претърпени в резултат на
процесното застрахователно събитие, настъпило на дата 10.06.2023 г., е 825,55
лева.
Предвид горното, съдът намира, че следва да уважи исковата претенция
в пълния й предявен размер от 433 лева, представляваща неиздължен остатък
/след приспадане на заплатеното извънсъдебно от ответника обезщетение в
размер на 381,96 лева/ от дължимо застрахователно обезщетение по Договор
№ */23.01.2023 г. за лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № *, със срок на
действие от 05.02.2023 г. до 04.02.2024 г., за което е образувана Щета №
*/13.06.2023 г.
Върху определената сума за обезщетяване на увреденото лице следва да
бъде присъдена и законната лихва, считано от предявяване на иска –
18.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в
производството. Съгласно представения списък на разноски и доказателства
за тяхното извършване, сторените такива от ищеца са следните: сумата от 50
лева – държавна такса, сумата от 300 лева - депозит за вещо лице, сумата от
4
440 лева – адвокатско възнаграждение.
Направено от процесуалния представител на ответника е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което с оглед на фактическата
и правна сложност на спора, цената на уважените искове и извършените от
пълномощника на ищеца процесуални действия, съдът намира за
неоснователно. Претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат е
определено към минималния размер, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради изложеното, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени изцяло
претендираните от него разноски в общ размер на 790 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *,
Район *, ул. „* ДА ЗАПЛАТИ на „Еднолично адвокатско дружество *“,
БУЛСТАТ *, с адрес: град *, Район *, ул. „*, сумата от 433 (четиристотин
тридесет и три) лева, представляваща неизплатено обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна
врата и задна дясна врата, причинени в резултат на настъпило застрахователно
събитие по Договор № */23.01.2023 г. за лек автомобил марка и модел „*“ с
рег. № *, със срок на действие от 05.02.2023 г. до 04.02.2024 г., за което е
образувана Щета № */13.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 18.01.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град
*, Район *, ул. „* ДА ЗАПЛАТИ на „Еднолично адвокатско дружество *“,
БУЛСТАТ *, с адрес: град *, Район *, ул. „*, сумата от общо 790 (седемстотин
и деветдесет) лева – разноски за настоящото производство, от която: 50
(петдесет) лева – държавна такса, 300 (триста) лева - депозит за вещо лице,
440 (четиристотин и четиридесет) лева – адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени от
ответника на ищеца по посочената в исковата молба банкова сметка с
IBAN: BG72FINV915010UB475354, открита в „Първа Инвестиционна банка“
АД, с титуляр: адвокат Р. В. Р..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – * в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
6