РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Бургас, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20202100102198 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове от Е. Х. Е., ЕГН **********,
Т.Ш. С., ЕГН********** и Т. Ш. Т., ЕГН**********, конституирани в хода на процеса
в качеството им на правоприемници на починалия ищец Ш. Т. Е., ЕГН ********** от
гр. Айтос, чрез адв. Панайот Велков-АК-Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Васил
Априлов №18, ет.3, офис 6, срещу ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул.
Света София№7, ет.5, за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 35000
лева, предявена като частично вземане от вземане в пълен размер на 90 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания
от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на 03.08.2019г., в
гр. Айтос, на ул. Провадийско шосе, поради нарушаване на правилата на движение от
Х. Ю. М., при управлението на МПС марка „Опел“, модел „Астра“, ДК ******, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта до окончателното
плащане, както и сумата от 1203,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение.
В исковата молба се твърди, че произшествието е настъпило по вина на
водача на застрахованото към датата на непозволеното увреждане при ответника-
1
застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ МПС, който се е движил с
несъобразена скорост. Поддържа се в исковата молба, че Ш. Т. Е. на 03.08.2019г. е
пресичал ул. „Провадийско шосе“ отляво-надясно, по посоката за движение на МПС,
като е бил ударен от лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, ДК *****. Посочва
се, че Е. е бил зашеметен, завъртял се на десен крак, изгубил равновесие, и паднал с
лице на асфалтовата настилка. Излага се, че пострадалият е бил откаран в УМБАЛ
Бургас от екип на ЦСМП и настанен в Отделението по ортопедия и травматология,
където престоял за периода 30.08.2019г.-05.09.2019г. с поставена окончателна
диагноза фрактура на десен долен крайник, фрактура на лява зигоматрична кост и
мозъчно сътресение. Според изложеното в исковата молба му е проведено оперативно
лечение на 02.09.2019г. с извършена репозиция на фрактура и поставена метална
остеосинтеза. Твърди се, че на 08.04.2020г. Ш.Е. постъпва в МБАЛ Карнобат, където
му е поставена диагноза мозъчен инфаркт. С исковата молба се ангажират
доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че към исковата
молба не са представени доказателства за изпълнение на дадените препоръки на
пострадалия с епикриза ИЗ№21243. Оспорва факта на адекватно лечение на
наследодателя на ищците след изписването му в болницата. Счита, че представената
фактура за закупени лекарства не представлява доказателство за приемането им,
пострадалият сам е предизвикал преживените болки и страдания, като не се е грижил
адекватно за здравето си. По отношение на констатираната лека степен на мозъчната
атрофия в епикриза№658/2020г. намира, че не е в причинна връзка с процесното ПТП.
Изразява становище, че исковете в предявените им размери са неоснователни и
недоказани, обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на изискванията за
справедливост по чл52 от ЗЗД и е в завишен размер. Оспорва твърдението, че
инцидентът е настъпил по изключителна вина на застрахования водач Х. М., както и
механизма на ПТП, описан в исковата молба. Възразява, че пострадалият е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат, не е спазил разпоредбата на чл.113, ал.1 и ал.2
от ЗДвП, като е налице съпричиняване. В случай, че пострадалият от ПТП беше
пресякъл на обозначено място за това, инцидентът е нямало да настъпи според
ответника. Посочва, че са налице данни, че пешеходецът е пресичал неправилно и не е
съобразил поведението си с наближаващия автомобил, поради което прави извод, че е
нямало пешеходна пътека и не е спазил изискванията на ал.2 на чл. 113 от ЗДвП вр.
ал.1 т.1, 2 и 4 на същата разпоредба от ЗДвП. Оспорва наличието на всички твърдени
увреждания като вид, характер и тяхната продължителност, както и възникването им в
причинна връзка с ПТП. Оспорва акцесорната претеция за законна лихва, както и
началния момент, от който се дължи лихвата. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
2
Съдът счете за неоснователно възражението на ответника за отвод за местна
подсъдност. Цитираната в отговора на исковата молба съдебна практика е преди
изменението на чл.115, ал.2 от ГПК с бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г . Съгласно
посочената разпоредба исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу
застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на
застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца,
неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Предвид
това, с оглед данните по делото, че адресът на ищеца е в гр. Айтос, както и
местонастъпване на застрахователното събитие в гр. Айтос, намиращ се в съдебния
район на ОС-Бургас, възражението е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
БОС е сезиран с искове по чл. 432, ал.1 вр. чл. 493 от Кодекса за
застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, които са допустими
предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен констативен протокол с пострадали лица от 03.09.2019г.,
издаден от РУ-Айтос, съгласно който на 30.08.2019г. в гр. Айтос, на ул. Провадийско
шосе, са нарушени правилата на движение от Х. Ю. М., при управлението на МПС
марка „Опел“, модел „Астра“, ДК ******, който се е движил с несъобразена скорост
при приближаване на пешеходеца Ш. Т. Е., пресичащ пътя неправилно от ляво-
надясно, като е причинил ПТП, вследствие на което пострадалият е получил фрактура
на долен десен крайник.
В конкретния случай протоколът за ПТП е констативен, съставен от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случай, посочен в чл.125
ЗДвП, доколкото се касае за нараняване на човек. Същият се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно удостоверените и пряко възприети от
длъжностното лице факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП,
като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието.
Не е спорно по делото, че пострадалият Ш. Т. Е. непосредствено след
процесното ПТП е бил откаран в УМБАЛ-Бургас от екип на ЦМСП. Съгласно
представената експертиза, находяща се на стр.11 по делото, същият е постъпил на
30.08.2019г. за лечение в Отделението по ортопедия и травматология, в добро общо
3
състояние, като е изпитвал силна болка в областта на десен глезен и изписан на
05.09.2019г. При първоначалното настаняване в болницата са извършени консултации
с кардиолог, хирург, ортопед и неврохирург, извършена е репозиция и гипсова
имобилизация с шина, като е дадено мнение за оперативно лечение.
На 30.08.2019г. Е. е бил прегледан от неврохирург, който е констатирал, че
пострадалият няма спомен от претърпяното ПТП, като са налице данни за контузия
капитис и контузио церебри. След проведените изследвания не са установени данни за
фрактура на черепни кости, за хематоми и мозъчна контузия, посочено е, че няма
парези и е в съзнание, неврологичният статус на пациента е с подобрение, няма
травматични промени на черепни кости и главен мозък.
Проведено е оперативно лечение и е извършена кръвна репозиция на фрактурата
под рьо контрол, с поставена метална остеосинтеза съгласно приложения оперативен
протокол №986 от 02.09.2019г.
Поставена е окончателна диагноза „фрактура на десен долен крайник /фрактура
луксацио артикулацио тало круралис декстри/, мозъчно сътресение, /комоцио церебри/,
контузия на главата, /контузио капитис/, както и фрактура на лява зигоматична кост
/фрактура осиз зитомотицис/“.
На 08.04.2020г. Ш. Т. ЕМ. е постъпил за лечение в МБАЛ- Карнобат, с
поставена диагноза „мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на прецеребрални
артерии“. Видно от анамнезата в приложената епикриза от МБАЛ-Карнобат, находяща
се на стр.12 по делото, пациентът е постъпил за лечение в Неврологичното отделение
по повод обърканост, залитане при ходене и нестабилна походка. Е. е изписан на
12.04.2020г. без усложнения и с подобрение, след проведена медикаментозна терапия.
При проведените образни изследвания в кабинета по компютърна томография
при МБАЛ Карнобат е установена леко изразена дифузна мозъчна атрофия, като няма
преки или косвени данни за интракраниални хеморагии и други ПЗВЧП.
Приобщените като писмени доказателства по делото медицински епикризи
представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга
на службата им и удостоверяват факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1
ГПК, поради което имат обвързваща съда материална доказателствена сила за
направените изявления пред длъжностното лице, както и за извършените от него и пред
него действия, касаещи факти с правно значение /в този смисъл решение № 250 от
21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2011 г./
Видно от снетата анамнеза в амбулаторен лист №184 от 03.06.2019г., издаден от
психиатър доктор Андрей Стоянов, след претърпяното ПТП Ш.Е. е изпаднал в
4
безсъзнание и лекуван в УМБАЛ Бургас, като от тогава е спрял да разговаря с близките
си, които не познавал, говорел несвързано и неразбираемо, не разбирал какво го питат,
престанал да се самообслужва, искал да излиза от дома си, но се губел и го издирвали,
нощем не можел да спи, крещял и буйствал. Поставена му е диагноза „смесена корова
и подкорова съдова деменция“
По делото е представен амбулаторен лист №1732 от 18.12.2020г. от невролог
доктор Михаил Михайлов, който след преглед на Ш.Е. му е поставил диагноза
„преходна церебрална исхемична атака, неуточнена“.
Представено е психологично изследване на пострадалия при ПТП от клиничен
психолог доктор Недева от 29.12.2020г. във връзка с явяването му пред ТЕЛК, в което
е констатирана интелектуална редукция на ниво глобална деменция.
По приложеното към настоящото производство досъдебно производство се
съдържа експертно решение №14 от 04.01.2021г. на Първи състав на ТЕЛК Бургас, с
което на Ш.Е. е определена 100 процента трайно намалена неработоспособност,
посочена е водеща диагноза „съдова деменция“. Съгласно констатациите на състава на
ТЕЛК е извършен преглед на Е. на 04.01.2021г. Решението на ТЕЛК представлява
официален документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостоверените в него обстоятелства. Посочено е в мотивите на решението на
състава на ТЕЛК, че освидетелстваният при ПТП като пешеходец получил фрактура в
областта на десния глезен, изпаднал в безсъзнание, от което се появили психични
промени, не познавал близките си, говорел несвързано, бил объркан, дезориентиран и
буйствал.
В депозираните пред настоящата съдебна инстанция показания свидетелката А.
Т.-съпруга на ищеца Т.Т., посочва, че след инцидента пострадалият Ш.Е. е бил
настанен в Спешно отделение. При посещението на свидетелката непосредствено след
инцидента имал кръв по лицето, по ръцете, кракът му бил счупен, не можел да върви,
не можел да разпознава близките си, бил в шок и в неадекватно състояние, не знаел
къде се намира и какво се е случило. Впоследствие го преместили в Отделението по
ортопедия, където престоял близо седмица. Поддържа, че Е. не можел да се обслужва
сам в болницата, не можел да се храни и да става от леглото. При изписването му не
можел да сяда и да стъпва, трудно го преместили в колата в легнало положение. На
постелен режим, без да става от леглото, пострадалият от ПТП прекарал 15 дни, като
след посещение на хирург вкъщи, който махнал конците от операцията му, започнал
постепенно да се раздвижва и да ходи до тоалетната. Според изложеното от
свидетелката Ш.Е. възстановителният процес е продължил около три месеца.
Първоначално Е. ползвал две патерици, после една. Съобщава, че имало дни, в които
изобщо не разпознавал близките си, ставал агресивен, гонел ги, посягал на съпругата и
5
сина си с нож, казвал, че това не е неговата къща, случвало се да се изгуби навън.
Обяснява, че преди инцидента бил тих и спокоен, ходел на работа, работел с тежко-
товарна техника, помагал вкъщи, не е имал подобно поведение. Съобщава, че на
няколко пъти се е наложило да го водят на психиатър и на психолог, вземал силни
болкоуспокояващи след ПТП, като от тях станал агресивен, поставяни му били
инжекции в корема преди инсулта, които според свидетелката са кръвосъсирващи.
Съдът цени показанията на свид. Т., които следва да бъдат кредитирани,
доколкото не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
От приетото заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза на
вещото лице П. П., неоспорено от страните, което съдът кредитира като обстойно
обосновано, се установява, че вследствие на процесното ПТП Ш.Е. е получил счупване
с луксация на дясна телокрурална /глезенна/ става, контузия на главата, сътресение на
мозъка, счупване на лява зигоматична /ябълчна/ кост, които увреждания според вещото
лице са в пряка причинна връзка с ПТП. Приет е за лечение в Отделението по
ортопедия при УМБАЛ Бургас, където са му направени изследвания и е опериран с
поставена метална остеосинтеза. Вещото лице излага в заключението, че обичайният
срок за възстановяване на такъв вид травми е в рамките на два и половина – три
месеца, ако не настъпят усложнения, за каквито липсват данни в медицинската
документация. Изводът на експерта е, че полученият исхемичен инсулт през месец
април 2020г., както и мозъчната атрофия не са в причинна връзка с настъпилото
произшествие.
При изслушване на заключението в с.з. на 18.06.2021г. вещото лице П. допълва,
че поставената диагноза „мозъчен инфаркт“ след ПТП е във връзка с тромбоза на
артериален съд на мозъка, която може да се получи и по време на почивка или сън, по
време на работа или на движение. За да е налице причинна връзка с ПТП следва да е
получена тежка травма с размачкване на меките тъкани и нарушаване целостта на
кръвоносните съдове, като вещото лице отговаря, че тромбът не може да да е в
резултат на фрактура на долен крайник.
Вещото лице Е.П. в приетата по делото авто-техническа експертиз, неоспорена
от страните, посочва, че лек автомобил „Опел Астра“ се е движил по платното за
движение, в посока от север на юг към гр. Айтос. Установява се от заключението, че
пострадалият пешеходец е пресичал платното за движение напречно спрямо главното
движение от ляво на дясно. Ударът между ляво огледало на лекия автомобил и
пешеходеца е настъпил в лява пътна лента на платното за движение. Вещото лице е
определило скоростта за движение на процесния автомобил преди и по време на ПТП -
49 км./ч., при наличие на ограничение за скоростта за съответния пътен участък 50
км./ч. Поддържа в заключението си, че въпреки, че избраната скорост от водача е била
6
съобразена с пътната обстановка и той е забелязал своевременно пешеходеца, не е
реагирал на възникналата опасност с аварийно спиране, при което ПТП не би
настъпило. При изчислената от вещото лице опасна зона за спиране от около 26 метра
водачът е имал време да възприеме възникналата опасност и да реагира технически
правилно. Според вещото лице пешеходецът не е попаднал в опасната зона за спиране
на автомобила. Въпреки приближаващият се автомобил, находящ се на около 121
метра от него, Ш.Е. е продължил да пресича пътното платно, тръгвайки от източния
тротоар преди възникване на ПТП. Възприетият от вещото лице механизъм на ПТП е,
че водачът е забелязал пешеходеца, но продължил управлението на автомобила, без да
намали скоростта или да даде звуков сигнал. При преминаването от пешеходеца на
средата на платното за движение и навлизането чу в пътната лента за движение е
настъпил удар между странично ляво огледало на автомобила и тялото му, като от
удара пешеходецът е паднал на платното за движение и автомобилът е спрял в задна
пътна лента на около 16,5 метра след мястото на удара. Видно от заключението на
вещото лице П. пострадалият Е. е пресякъл платното за движение, без да се съобрази
със скоростта и местоположението на приближаващия се лек автомобил.
В с.з. на 18.06.2021г. вещото лице П. при изслушване на заключението посочва,
че на мястото на инцидента няма пешеходна пътека, но няма изрична забрана за
пресичане. Безспорно се установява от заключението на вещото лице П., че в близост,
на 200 метра след произшествието е имало пешеходна пътека и легнал полицай.
Вещото лице уточнява, че мястото е оживено, въпреки че се намира на изхода на града,
там има бензиностанция, строителен хипермаркет и често на практика пресичат хора,
като самото произшествие е станало пред заведение с хотелска част.
БОС кредитира приетите по делото заключения по съдебно-медицинската и
авто-техническата експертизи, които са обстойно обосновани и не са оспорени от
страните.
Установява се по делото, че е налице застраховане на гражданската отговорност
на причинилия ПТП водач при ответника – застраховател по време на настъпването на
застрахователното събитие, видно от представената справка, със застрахователна
полица със срок на валидност от 07.02.2019г. до 06.02.2020г.
По делото е приложена фактура№110412 от 02.09.2019г. с издател УМБАЛ
Бургас и получател Ш.Е. за закупуване на плака за фибула на стойност 1115 лева.
Извършени са разходи по време на болничния престой на пострадалия за придружител
без ползване на легло в размер на 54 лева съгласно фактура №110461 от 03.09.2019г.,
заплатена потребителска такса в размер на 34,80 лева, видно от представените
направление и касов бон, както и 28,42 лева разходи за лекарства хедонин, сомазина и
хлорпротиксен съгласно фактура№********** от 05.06.2020г.
7
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Нормата на чл.432 от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, който поема задължение да
заплати на увреденото лице обезщетение за причинените му вреди.
По делото беше установено, че нарушавайки правилата за движение в чл.20, ал.2
от ЗДвП водачът на посочения по-горе автомобил, за който е сключена застраховка
гражданска отговорност, виновно е допуснал ПТП, вследствие на което са причинени
твърдените в исковата молба увреждания на ищеца. Безспорно се доказва в настоящото
производство, че управлявалият МПС марка „Опел“, модел „Астра“, ДК ***** Х. ЮС.
М. е допуснал ПТП, движейки се с несъобразена скорост при приближаване на
пешеходеца Ш. Т. Е., като е имал време да възприеме възникналата опасност и да
реагира правилно, като намали скоростта и при необходимост да спре, за да избегне
удара. Предвид събраните доказателства – констативен протокол за ПТП, както и
изслушаното по делото заключение по авто-техническата експертиза на вещото лице
П., БОС приема за доказан по безспорен и несъмнен начин фактическия състав на
непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Съдът приема, че са доказани всички елементи от фактическия състав, включен
в нормата на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние,
вреда, причинно-следствена връзка между тях и вина на извършителя на деянието,
както и сключването на договор за застраховка гражданска отговорност. Ответникът е
поел договорно задължение да заплати обезщетение на всяко увредено лице.
Спорен по делото е въпросът дали претърпените увреждания инсулт и мозъчна
атрофия на пострадалия са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, както и за
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е
съпричиняване, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът определя същия по
справедливост, като взе предвид броя, произхода, вида и степента на причинените на
ищеца телесни увреждания, произхода, тяхната продължителност и интензивност,
възрастта на пострадалия и икономическата конюнктюра в страната. На основание чл.
52 от ЗЗД, съдът намира, че присъждането на обезщетение в размер на 30 000 лева в
полза на ищците би репарирало в пълна степен причинените неимуществени вреди на
техния наследодател вследствие на деликта. В тази връзка БОС съобрази, че на
пострадалия са причинени множество по вид телесни повреди, изразяващи се в
счупване с луксация на дясна глезенна става, сътресение на мозъка, счупване на лява
ябълчна кост, изискващи предвид по-напредналата му възраст значителни
8
затруднения, неудобства и физически неразположения. Независимо, че липсват данни
оздравителният и лечебният процес, които са продължили около три месеца, да са
протекли с допълнителни усложнения, по делото се доказаха твърдените в исковата
молба тежки поведенчески отклонения и негативни психични отражения над
обичайните вследствие на ПТП. Безспорно се установи, че след изписването му от
болницата след инцидента Ш.Е. не разпознавал близките си и дома си, станал
агресивен, посягал с нож на съпругата и сина си, имал проблеми с концентрацията,
губел се в града, което наложило да ползва помощ от психолог и психиатър, както и да
пие силни медикаменти, така както посочва свид. Т.а.
С оглед на това, макар и да не се доказва при условията на пълно и главно
доказване от ищците претърпеният впоследствие инсулт и настъпилата мозъчна
атрофия да са в пряка причинна връзка с деликта, БОС като отчита конкретните
негативни емоционални преживявания и отражението им върху психиката на
пострадалия, които надхвърлят обичайните психически нарушения при подобни
случаи, счете претендирания размер на заявения частичен иск за справедлив до
размера от 30 000 лева.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид задължителните
указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г.,
съгласно което при телесни увреждания като обективни обстоятелства, които следва да
се вземат предвид при определяне на обезщетението са не само характера на
увреждането, но и произтичащите от нето физически и психологически последици.
Съдът приема за основателно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия по следните съображения:
Видно от заключението на вещото лице П. пострадалият е пресичал пътното
платно на нерагламентирано място, като същият не е съобразил поведението си със
задължението да отиде до намиращата се в близост на 200 метра пешеходна пътека,
както и с приближаващото пътно превозно средство. Не се споделя от настоящия
състав становището в писмената защита от процесуалния представител на ищеца, че в
процеса не е въведено надлежно възражение за съпричиняване от ответника с отговора
на исковата молба. В отговора на исковата молба ответникът е посочил изрично, че Е.
не е пресякъл на обозначеното за това място, както и, че е пресичал пътното платно
неправомерно и не е съобразил поведението си с приближаващото МПС. Очевидно
пострадалият е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал.1, т. 1 от ЗДвП и е навлязъл в
пътното платно без да се съобрази с приближаващото ППС, очаквайки, че ще го
пропусне. Обстоятелството, че мястото е оживено и обичайно хората пресичат там не
променя горния извод.
9
Съгласно т.6, б.“г“ от ТР №2 от 22.12.2016г. на ОСНК по т.д.№2/2016г. налице е
съпричиняване, ако пешеходецът не се е съобразил с ограниченията на чл. 113, ал. 1, т.
т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП и задължението си да отиде на пешеходна пътека, когато в
близост има такава.
Следователно вредите са настъпили и поради виновното поведение на ищеца,
който с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносните последици. При
определяне на степента на съпричинява БОС съобрази практиката на ВКС по чл.290 от
ГПК /решение №50 от 18.05.2017г. по т.д.№598/2016г. и цитираната в него изобилна
предходна съдебна практика на ВКК по чл.290 от ГПК/, съгласно която при преценка
приноса на пострадалия решаващият съд следва да вземе предвид, че съгласно чл. 20,
ал.2 от ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване на безопасността на
движение е завишена спрямо тази на пешеходците. В посочената разпоредба са
вменени по - големи задължения за водачите на МПС от тези за пешеходците, а
именно за избиране скоростта на движението при съобразяване с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. По изложените съображения и като взе предвид
конкретния принос на пострадалия БОС определя степента му на съпричиняване на
1/3.
При горните мотиви БОС приема, че предявеният иск за неимуществени вреди е
частично основателен, като в полза на ищците следва да бъде присъдено обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева.
За горницата над посочения размер до предявения размер от 35 000 лв.
предявеният частичен иск за неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка „Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент. В случая уведомяването до ответника е със заявление, вх.№99-
4356/07.01.2019г. от пострадалия, находящо се на стр.6 по делото. Следователно
лихвата за забава е дължима не от датата на деликта, а от 07.01.2019г., когато е
уведомен застрахователят. Акцесорната претенция за лихви е неоснователна за
периода от датата на деликта до 06.01.2019г. и следва да се отхвърли.
10
По иска за имуществени вреди:
Ищците претендирал сумата от 1203,80 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение.
По делото са представени доказателства за реално извършени разходи за лечение
от ищеца, които са по повод болничния му престой в УМБАЛ Бургас след ПТП както
следва: 1115лева за закупуване на плака за фибула с включени винтове, 54 лева за
ползване на придружител, както и 34,80лева заплатена потребителска такса.
Съдът намира, че претърпените от ищеца имуществени вреди са доказани по
своето основание и размер, като след отчитане на приетата степен на съпричиняване от
ищеца 1/3, искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до размера от 802,53лв.
За горницата над посочения размер до претендирания размер искът за
имуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора, на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата ответникът
следва да заплати на адв. Панайот Велков сумата от 1154,06 лева адвокатско
възнаграждение в минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004г., съразмерно на
уважената част от исковете.
Ищците следва да запллатят на ответника сумата от 1259 лева, представляващи
направени съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на
съдебната власт, дължимата държавна такса за разглеждане на исковете в размер на
850 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София№7, ет.5,
да заплати на Е. Х. Е., ЕГН **********, Т.Ш. С., ЕГН********** и Т. Ш. Т.,
ЕГН**********, конституирани в хода на процеса в качеството им на правоприемници
на починалия ищец Ш. Т. Е., ЕГН ********** от гр. Айтос, чрез адв. Панайот Велков-
АК-Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Васил Априлов №18, ет.3, офис 6, сумата от
20 000 лева /двадесет хиляди лева/, предявена като частично вземане от вземане в
пълен размер на 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от настъпили телесни
11
увреждания вследствие на ПТП, реализирано на 03.08.2019г., в гр. Айтос, на ул.
Провадийско шосе, поради нарушаване на правилата на движение от Х. Ю. М., при
управлението на МПС марка „Опел“, модел „Астра“, ДК *****, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от до окончателното плащане, както и сумата от
1203,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение както и сумата от 802,53 лева /сосемстотин и два лева
и петдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва върху
главницата за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на
застрахователя 07.01.2019г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЕМ. Х. ЕМ., ЕГН **********, Т.Ш. С.,
ЕГН********** и Т. Ш. Т., ЕГН**********, конституирани в хода на процеса в
качеството им на правоприемници на починалия ищец Ш. Т. Е. за осъждане на ЗАД
ОЗК Застраховане АД, ЕИК *********, да им заплати обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди за разликата над уважените до предявените размери, както и
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху уважената част от
иска за неимуществени вреди, за периода от датата на деликта до 06.01.2019г.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД да заплати на адв. Панайот Велков от АК-
Бургас сумата от 1154,06 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. Х. Е., ЕГН **********, Т.Ш. С., ЕГН********** и Т. Ш. Т.,
ЕГН**********, да заплатят на ЗАД ОЗК Застраховане АД сумата от 1259 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД да заплати по сметка на БОС, в полза на
бюджета на съдебната власт, сумата от 850 лева, представляваща държавна такса за
разглеждане на исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския апелативен съд, с изключение на частта, в която
производството по делото е прекратено, в която подлежи на обжалване с частна жалба
в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12