Определение по дело №103/2019 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№190./21.03.2019г.

 

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 103/19г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

            Образувано е по частна жалба на К.И.Б., ЕГН ********** против определение № 369/01.02.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1062/2018г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството, на основание чл.83 ал.2 ГПК. Сочи се, че така постановеното определение е необосновано и незаконосъобразно, без да са изложени конкретни доводи за тези твърдения, като се иска неговата отмяна.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество същата е основателна, по следните съображения:

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че с непредставянето на доказателства относно посочени в декларацията за имуществено състояние обстоятелства относно липсата на търговска дейност на две търговски дружества и за заличаването на едноличния търговец, жалбоподателят не е доказал липсата на средства за заплащане на дължимите за производството държавни такси и разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК съдът може да освободи страна по делото от задължението за внасяне на такси и разноски, когато същата не разполага с достатъчно средства да ги заплати. За да бъде направена тази преценка се вземат предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, възрастта и здравословното състояние, трудовата заетост, както и всички други констатирани обстоятелства, въз основа на които могат да се направят изводи за финансовите му възможности.

В настоящия случай, предявените пред ОС – Варна искове с правно основание чл.49 ЗЗД са с цена от 6 000 640 лева, с оглед на което размерът на дължимата държавна такса е 240 025.60 лева.

Видно от представената декларация за семейно и имуществено състояние, доказателства за здравословно състояние и за отпусната пенсия  жалбоподателят К.Б. е семеен, с избран режим на имуществена разделност, не притежава недвижими имоти, банкови влогове, както и друго имущество на значителна стойност. Същият е на 66 години, т.е. в пенсионна възраст. С решение на ТЕЛК № 52/06.01.2017г. му е призната 96% нетрудоспособност за срок от три години, като видно от същото е, че страда от високостепенна аортна стеноза, исхемична болест на сърцето, хипертония, диабет с усложнения. Получава инвалидна пенсия в размер на 230 лева. Няма доходи от упражнявана трудова или стопанска дейност, наеми или ренти.

Лицето е декларирало участие в две търговски дружества „Кимпекс 2000“ ЕООД и „Кимпекс“ ООД, за които твърди, че са с прекратена търговска дейност. Съгласно направената служебна справка по партидата на тези дружества в ТР, притежаваните от него дялове в тях са запорирани от 2015г.

Съвкупната преценка на всички тези фактически обстоятелства обуславя и извода на настоящия състав, че жалбоподателят К.Б. не е в състояние да заплати следващата се за производството държавна такса от 240 025.60 лева, поради което и искането му за освобождаване от нея е основателно.

Непредставянето на поисканите от първоинстанционния съд доказателства за прекратена търговска дейност на двете търговски дружества не променя този извод, доколкото това обстоятелство е декларирано от него в представената по делото декларация под страх от наказателна отговорност. Не са декларирани и получавани от тези дружества доходи, а факта на притежаване на дружествени дялове не презюмира реализирането на такива. Още повече, че същите са запорирани и лицето не може да се разпорежда с тях.

Ето защо обжалваното определение следва да бъда отменено и вместо него постановено друго, с което искането по чл.83 ал.2 ГПК да бъде уважено.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ определение № 369/01.02.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1062/2018г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСВОБОЖДАВА К.И.Б., ЕГН ********** от заплащане на такси и разноски в производството по гр.д. № 1062/2018г. на ОС - Варна, на основание чл.83 ал.2 ГПК.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                          2.